Лей Грийнууд
Омагьосан кръг (7)

7.

Топлината и приповдигнатото настроение напуснаха стаята заедно със Сет. Кортни стоеше и гледаше след него, неспособна да преодолее чувството на загуба. На няколко пъти й се искаше да му каже, че го харесва много повече, отколкото би желала, но се опасяваше да не й отговори, че вече няма интерес към нея. Не би могла да понесе да бъде отхвърлена отново, особено след като е признала своята нужда от него.

Осъзна, че почти цял час мисли само за Сет. Не че смяташе да забрави Гас и фермата, но Сет бе станал не по-малко значим за щастието й. Тази мисъл толкова я озадачи и потресе, че Кортни забрави да му се сърди за внезапното заминаване.

— Той наистина ли извади жребчето на Доли? — попита Тед.

— Да, и го направи като ветеран. Джон бе изтощен. Помогна на Дикси, а освен това не бе спал през последните две нощи. Крайно време е да му намерим помощник.

— Аз също не съм млад вече — каза Тед и се изправи. — Мисля, че трябва да си лягам. Можеш да помислиш над предложението на Сет — добави той след известна пауза. — Бихме могли да решим голяма част от проблемите си.

Кортни понечи за пореден път да му обясни, че трябва да оцелеят само докато Гас започне да се надбягва, но се отказа. Беше го правила много пъти и нито Тед, нито Сет искаха да я разберат.

— Няма да продам нито едно от жребчетата.

— Фермата си е твоя — сви рамене Тед, — но така бихме могли да отървем кожите, ако нещо стане с Гас.

— На Гас няма да му се случи нищо.

Кортни продължи да стои в средата на офиса дълго след като замина Тед. Гледаше големия портрет на баща си, закачен над камината. Лицата им толкова си приличаха, че би могъл да й бъде близнак. Единствената разлика бе, че Кортни имаше в косите няколко от черните кичури на майка си.

— Знам откъде мога да намеря пари, ако трябва — каза тя най-сетне. — Дадох обет никога да не се срещам с теб, да говоря или да ти пиша, но мога да престъпя всяка клетва, ако става въпрос за запазването на Гас. — Постоя още малко в мълчание, очите й постепенно станаха студени и безмилостни. — Така или иначе парите са единственото, което някога си ми давал.

Опита се да си спомни красивата жена, която й беше майка, но успя да извика единствено образа на бавачката, която се грижеше за нея, докато родителите на Кортни бързаха от една светска проява за друга. Тя не мислеше, че майка й наистина не я е обичала, просто Кортни не се вместваше в програмата на дама от хайлайфа, раждането й беше грешка, която нейните родители повече не повториха. Когато я взимаха на ръце, го правеха с вниманието, с което се отнасяш към много скъпа вещ. Подобно на всички ценности обаче я държаха на полицата, сваляха я само за малко, колкото да й се порадват, и пак я оставяха на мястото й.

Беше невъзможно да не забележи разликата между баща си и Сет. Сет никога не й бе предлагал пари. Вместо това й даваше нещо, което само дядото на Кортни й бе посветил — времето и себе си. Защо не си бе дала сметка колко време прекарваше с нея? Наистина, за него бе по-удобно да използва една и съща ферма за всичките си клиенти, но спокойно би могъл да намери толкова добри условия и другаде. Освен това не бе обичайно за търговските агенти да се грижат за конете на клиентите си, както правеше Сет. Дали това не значеше, че той идва и заради самата Кортни?

А тя искаше той да се грижи за нея. Никога не бе срещала мъж като Сет Камерън. Докато през нощта го наблюдаваше как спасява жребчето, Кортни разбра всичко. Ако все още не бе хлътнала по него, значи се влюбваше сега. Това я изплаши. Майка й и баща й й бяха обърнали гръб. Когато дядо й я напусна, Кортни изпита вина. Всеки път, щом се опитваше да направи място за някой друг в сърцето си, тези спомени се връщаха и я нараняваха.

Кортни не знаеше дали ще има куража да опита отново.

Не знаеше обаче и дали ще успее да не го прави. Сет олицетворяваше представите й за истински мъж, макар да имаше и няколко черти, които Кортни не харесваше. Беше прекалено деликатен. Щеше да преодолее съпротивата й много по-бързо, ако не бе толкова внимателен. Откакто се появи за пръв път на пасбището, нито за миг не й позволи да го забрави. Кортни помнеше и това, че посвети много време, за да й помогне да запази фермата. А с какво му се отплати — с недобронамерено отношение към помощта му, понякога дори не искаше да говори с него. Защо продължаваше да се занимава с нея? Какво толкова й бе харесал?

Може би вече се чувстваше по различен начин. Или беше решил, че не си струва да си създава главоболия. Но тя не се бореше с него, просто водеше битка с опитите му да продаде Гас и да проникне в живота й.

Защо?

Защото трябваше да съхрани цялата си енергия и време за фермата. Трябваше да се посвети изцяло на работата. Би могла да успее само в случай, че нищо и никой не я отклонява от избрания път. Веднъж Гас да стане шампион, веднъж да отпадне необходимостта непрекъснато да се притеснява за пари…

За пръв път в живота си Кортни се замисли дали целта й си струва жертвите. Какво щеше да получи, ако успее? Дали тогава ще има някой, който да й намери наематели, да й даде съвет, който не е искала, или да спаси жребчетата й посред нощ? Дали някой ще се интересува от нея? Дали изобщо ще има познати? Колкото повече преуспяваше, толкова по-трудно щеше да бъде да се отдели самата Кортни от собствеността й. При тази мисъл стомахът й се сви.

Изтерзано хлипане заплашваше всеки миг да наруши тишината на стаята, но Кортни успя да сдържи сълзите си с мисълта, че докато Сет бе наоколо, тя нямаше да остане сама.

 

 

— Това е жребчето, за което ти говорех — каза Сет на мъжа, който следваше стъпките му по пътя към конюшнята, за да избегне натрупания сняг. Височината на мъжа бе не по-голяма от обиколката на тялото му. Плешив, с пронизващи черни очи, той имаше изразително и интелигентно лице и говореше с типичната за екстроверт приветливост.

Мускулите на Гас играеха, докато тичаше в кръг и по права линия. Седнала на гърба му, Кортни го държеше здраво и не му позволяваше да наруши бавния галон, който тренираше дишането и мускулите.

— Оттук изглежда добре — промърмори мъжът, докато опитното му око оценяваше Гас, — но не мога да твърдя нищо със сигурност, преди да го видя язден от състезател. Каква сума иска за него?

— Мис Клонингер не търси купувач — отговори Сет, — само треньор.

— Не харесвам жените собственички. Обикновено са кучки.

Сет се опитваше да измисли начин да представи мъж, груб, колкото Франк Слотър, на Кортни. Той бе един от най-добрите треньори в страната. И един от най-нетактичните. Независимо колко груб бе обаче, хората се редяха при него да обучава конете им.

Сет не беше планирал да го води в Айдъл ауър. Просто така се получи. Не че това бе извинение — той наистина търсеше треньор за Гас, но не знаеше как ще реагира тя на появата му заедно с Франк. Кортни не обичаше да бъде притискана. В същото време за момента нямаше нищо по-важно от това да се намери треньор за Гас. Цялото бъдеще на фермата би могло да зависи от това решение.

Сет знаеше, че има вероятност да изгуби всичко, което постигна, преструвайки се на безразличен, но просто не можеше да си седи така и да не прави нищо. Освен това не беше сигурен още колко ще успее да симулира, че не забелязва елегантната извивка на тялото й и красивите гърди на Кортни. Може би той подсъзнателно подлагаше отношенията им на тест. Ако нещо можеше да накара Кортни да отговори, това беше Франк Слотър.

Той я наблюдаваше, докато яздеше — излятото й тяло бе изправено на седлото, силата и грацията на бедрата й съответстваха на тези на великолепното животно под нея. Почувства благоговение и гордост при мисълта, че тази жена се интересува от него.

Самозабравяш се, каза си Сет. Тя само се интересува, а ти си на въдицата й. Обикновеният интерес вече не ти е достатъчен. Но той продължаваше да се самозабравя. Кортни не бе признавала интереса си към Сет — поне не пред самия него — така че ставаше дума за едностранна връзка или за минимална взаимност. Трябваше да разбере какво я спира. Марша му бе казала, че няма да успее, преди да разгадае тайната, която я кара да държи мъжете на разстояние.

Гас прелетя покрай тях и доволното възклицание на Слотър наруши мислите на Сет.

— Не си преувеличил — каза той, без да отделя очи от жребчето. — Това е страхотно парче конска плът, а и момичето не е лошо.

Сет го изгледа сърдито, но Слотър само се засмя.

— Откакто те познавам, за пръв път не гледаш коня, значи зяпаш момичето.

Кортни смушка Гас и той се върна до мястото, където стояха мъжете.

— Вие сте Франк Слотър — изрече вместо поздрав тя и скочи от седлото. — Какво правите тук?

— Откъде знаете името ми? — попита Франк, леко учуден.

— Дядо ми ми е разказвал за вас.

Думите й не бяха никак топли и Сет почувства как земята се разклаща под краката му. Май щеше да има неприятности. Кортни му хвърли само бегъл поглед, но той бе достатъчен, за да разчете Сет изненадата и болката. Ако можеше да направи така, че Слотър да изчезне в този момент, би го сторил с удоволствие.

— Сет ми разказа за вашето жребче — каза Слотър, без да споменава смъртта на дядо й. — Толкова се заинтересувах, че го убедих да ме доведе да го видя.

— Все още не съм готова да го изпратя да тренира.

— Независимо от това, скоро ще започнете да търсите треньор. Макар конюшнята ми да е толкова препълнена, че непрекъснато ми се налага да връщам клиенти, бих взел вашия жребец.

Кортни отвори уста за отговор. Убеден, че думите й ще бъдат унищожителни, Сет се стегна. За негова изненада обаче тя я затвори, без да изрече нито дума. Озадачен, той се взря в Кортни.

— Всъщност — продължи Слотър, егото му беше като перфектна изолация от напрежението във въздуха — миналата седмица при мен дойде един арабин и ми предложи да ми плаща двойно, ако стана негов частен треньор, плюс десет процента от това, което печеля, но, представете си, аз му отказах.

— Благодаря ви, но още не съм готова да избирам треньор.

— По-добре недейте да чакате, мога да променя решението си.

Очите на Кортни започнаха да стават сиво-сини — нещо, което Сет не бе виждал никога преди — и той разбра, че е ужасно ядосана. По някаква причина обаче тя сдържаше гнева си.

Прави го, защото не иска да нарани чувствата ми! Пулсът му се ускори при тази мисъл. Не му пукаше какво ще каже Кортни оттук нататък. Нямаше да се притесни дори ако изхвърлеше Франк Слотър от живота им завинаги.

— Голям и охранен жребец като този би следвало да участва във всяко възможно състезание през летните месеци — продължи невъзмутимо Слотър. — Дайте му възможност да се оформи докато е време.

Сякаш прочела мислите на Сет, Кортни изостави сдържаността си.

— Гас ще спечели Тройната корона — обяви тя ледено, а гневът правеше речта й накъсана. — Нямам намерение да го съсипвам, като го пратя да се състезава прекалено рано.

— Да не би да искате да кажете, че аз ще го съсипя? — сепна се Франк и лицето му почна да губи цвета си.

— Аз нямам достатъчно познания за обучаването на коне и не мога да твърдя подобно нещо, но дядо ми ги имаше. Той казваше, че сте погубили поне два потенциални класически шампиона.

— Кой, по дяволите, е бил дядо ти, за да критикува работата ми? — избухна разяреният мъж.

— Човек, които е отгледал и обучил повече шампиони от вас, двама от които са печелили дербито.

— Ще си помисля дали да взема проклетия ви кон.

— Никога не съм ви го предлагала. Не бих ви поверила и коза.

 

 

Сет имаше чувството, че е полудял, навярно в резултат на общуването си с Кортни. Той стоеше и гледаше как един от най-добрите треньори в света си тръгва, побеснял от яд, а всичко, което можеше да направи, бе да сдържа избухването на смеха си, поне докато Слотър се отдалечи достатъчно, за да не може да го чуе.

— Мисля, че разбирам защо не искаш Франк да обучава Гас — той не е треньор за всеки, но трябваше ли да казваш това за козата? — обади се Сет с несигурен глас. — Ще ме намрази само защото съм те чул. Ще реши, че ще го разнеса из половин Кентъки.

— Съжалявам, ако съм ти създала неприятности — избъбра Кортни, все още трепереща от гняв, — но този човек е непоносим. Той съсипа първите две жребчета на твоята Ниджински.

— Ти му нанесе удар по самолюбието, който няма да забрави скоро. — Двамата се спогледаха и избухнаха в смях.

Сет задържа вратата, докато Кортни извеждаше Гас от пистата. Неочакваната й близост стана причина смехът му да отслабне и да секне с бързо поемане на въздух. Искаше му се да види лицето й, копнееше да почувства погледа й, но тя бе изцяло посветена на Гас. Кортни бе най-възбуждащата, неустоима, поразителна, умопобъркваща жена в света и той не можеше да се откаже от нея.

Независимо какво щеше да стане този път, Сет трябваше да доведе нещата докрай.

— Нали знаеш, че си жена, на която се помага много трудно — каза той и погледна Кортни право в очите, всъщност му се искаше да изрече нещо съвсем различно. — Дядо ти казвал ли ти е също, че трябва да хапеш ръката, която те храни?

— Дядо ми ме учеше да не позволявам на никого да ме храни — процеди тя и тръгна към конюшнята, достатъчно бавно, за да покаже на Сет, че иска той да я последва. — Казваше ми, че някой ден ръката може да се отдръпне и тогава иде трябва да умра от глад, защото не съм се научила сама да се грижа за себе си.

— Във всичко, което е казал дядо ти, ли вярваш?

— А защо не? Той беше единственият, който някога ме е обичал. — Думите й бяха изстреляни като предизвикателство към него.

— Имаш ли нещо против да те попитам какво точно означават тези думи? — попита Сет. От дълго време Кортни отбягваше темата. Може би този път щеше да му разкрие нещо.

Тя спря и се обърна с лице към него.

— Всъщност имам, но след всичко, което направи за фермата, и обидите, които изтърпя от мен, смятам, че заслужаваш обяснение.

Тя отново тръгна към конюшнята. Няколко минути не каза нищо. Сет също, остави я да събере мислите си.

— Баща ми мразеше конете и Айдъл ауър — започна Кортни. — Двамата с дядо ми никога не са се разбирали. Дядо искал той да остане тук и да се научи да управлява фермата, но баща ми предпочитал да завърши бизнес училище и да атакува Уол стрийт. Докато завърши гимназията, баща ми успял да намрази дядо и неговите ценности. Единственото, което искал, било да се махне оттук. Напуснал дома на осемнадесет години и повече никога не се върнал, дори и само за една ваканция. След като се дипломирал, заминал за Ню Йорк и се оженил за дама с абсолютно същите разбирания. Дядо ми не бил поканен на сватбата.

Кортни спря за момент, сякаш само да си поеме дъх.

— От време на време дядо подочувал нещо за тях. Баща ми се издигал бързо, а майка била изявена светска дама. След това направили голяма грешка — родила съм се аз. Била съм толкова извън плановете им, че наели бавачка да се грижи за мен. Когато съм била на четири, майка ми починала от малария. Баща ми не е имал време за мен преди смъртта на мама, не ме е искал около себе си и след като тя умряла. Когато дядо поискал да ме вземе със себе си във фермата, баща ми му предложи да ме купи.

— Да те купи? — Възклицанието на Сет бе толкова силно, че Гас се изплаши и се изправи на задните си крака.

— Баща ми се съгласил да даде попечителство на дядо срещу пет милиона долара, които му трябвали, за да започне собствен бизнес.

— Боже Господи!

— Това се случи с конете на дядо ми. Той продал два от най-добрите си жребци, за да събере парите, и аз съм пристигнала с първия самолет от Ню Йорк. Баща ми е гледал на дядо като на неизчерпаем източник на нари в брой. След смъртта на дядо намерих няколко негови писма. Във всичките баща ми го изнудва за пари. В продължение на години той източваше пари от дядо, използвайки заплахата, че ще ме вземе обратно при себе си. Затова конете бяха разпродадени.

Въздъхна дълбоко.

— Не подозирах истинските размери на алчността на баща ми, докато не открих тайната сметка, открита от дядо, за да не знае никой в Лексингтън какво точно прави. Изнудването е продължило, докато федералните започнали да разследват някои от сделките на дядо. Баща ми трябвало да отиде в затвора, ако бъде разкрит, затова продал всичко и напуснал страната. По това време дядо вече нямаше нищо. — Натрупаната в продължение на двадесет години горчивина и вина вибрираше в гласа на Кортни. — Дядо ми жертва всичко, което бе спечелил през живота си, за мен, но знаеш ли кое е най-трагичното?

Сет не каза нищо. Не можеше.

— Мисля, че единственото нещо на света, което дядо ми наистина обичаше, имам предвид наистина обичаше, бяха конете му.

— Разбира се, той…

— Той казваше, че не би се поколебал, ако трябва да направи това отново. Но аз видях изражението в очите му, когато гледаше към хълмовете, където са отгледани шампионите, неговите шампиони, и виждаше само празни полета. Този спомен ме преследва всеки божи ден. Знам, че не бих могла да се отплатя на дядо ми — нищо не би могло да му върне годините, в които всичко, което обичаше, се рушеше пред очите му, но се заклех да възстановя фермата. Аз съм причината да бъде разрушена и аз трябва да я възродя.

Сет не можеше да повярва на това, което чу. Животът в неговото семейство бе толкова различен, че за него бе немислимо да съществуват хора, които, докато парадират с обичта си, всъщност умишлено се унищожават един друг. Никога не бе допускал, че Кортни се бори с подобно чувство за вина. Можеше да разбере защо се самообвинява, трябваше да е така, донякъде, но не проумяваше защо трябва да посвещава бъдещето си на изплащането на дълг, който самата тя не е правила. Не знаеше откъде да започне, но бе твърдо решен да направи нещо, За да я накара да промени вижданията си.

— Не бива да проваляш целия си живот само заради това, което са направили баща ти и дядо ти — промълви Сет. Не искаше да каже точно това, но бе прекалено объркан, за да може да мисли ясно. — Това, че дядо ти е искал нещо, не означава, че и ти трябва да се стремиш към същото.

— Напротив, означава. Помниш ли, когато ме заведе в твоята ферма? Каза ми, че когато семейството ти е изгубило фермата си, ти си се заклел някой ден да купиш друга. Аз се чувствам по същия начин, единствената разлика е, че нашата ферма е била жертвана заради мен.

Сет започна да протестира, но Кортни го прекъсна.

— Никога не съм споделяла с когото и да било причината дядо ми да продаде конете си. Бих могла да изоставя фермата без някой да ме вини за това. Но не мога, понеже знам защо ги е продал. Това ме терзае вече четири години. Цялото ми съществуване е свързано с моята клетва. Затова в живота ми няма място за нищо и за никой друг. Знам, че не ме разбираш. Ти разсъждаваш по друг начин. Но ти не знаеш как се чувства човек, продаден от собствения си баща. Това променя всичко.

Тя замълча, полагаше видими усилия да запази спокойствие.

— Смешно е, че вместо с Марша споделям всичко това с теб. Сигурно го правя, защото тя никога не би могла да разбере нито клетвата ми, нито пък защо задължително трябва да я изпълня. Ти също не си съгласен с мен, но мисля, че поне донякъде ме разбираш.

Ридания разтърсиха Кортни и тя се обърна към Сет. Той я взе в прегръдките си.

Все още не можеше да асимилира нещата, които му бе казала. Те представяха в различна светлина лоялността на Кортни към дядо й, но не обясняваха нейното отношение към фермата. Освен това за негов срам, Сет трябваше да си признае, че в момента му е трудно да мисли за тъгата на Кортни или за фермата. Фактът, че я държеше в ръцете си, топла и доверчива, си играеше лоши шеги с неговата концентрация и благоприлично държание.

Никога не се бе чувствал по-напрегнат. След като в продължение на седмици бе опитвал да се сближи с Кортни, сега я имаше в ръцете си, но не можеше да я целуне. Много го искаше, но също толкова добре съзнаваше, че това би било най-неподходящото нещо, което може да направи. Присъствието му, прегръдката, съпричастието към тъгата й бе всичко, което трябваше да даде на Кортни.

Сет се порица за егоизма си. Жената, която се опитваше да опознае, изплакваше болката си, а той можеше да мисли само за това как да я целуне. Нима не умееше да проявява човещина? Какво в тази жена го караше да губи чувството си за мяра?

Кортни спря да плаче и вдигна глава към него. Вече беше прекалено. Сет не можеше да се сдържа повече. Очите й, все още пълни със сълзи, го умоляваха да потвърди, че на земята е останала поне малко любов за нея. Той се наведе и я целуна.

Устните й бяха солени, но това не му пречеше. Прегърна я по-силно, а целувката му стана по-настоятелна. Отначало Кортни му отвръщаше нерешително, но устните й ставаха все по-уверени, докато накрая целувката за утеха се превърна в копнеж. Вкусът на устните й, топлината на нейното тяло, готовността, с която отговаряше на целувките му, заплашваха да изкажат извън контрол сетивата на мъжа.

Трудно му беше да я пусне, когато Кортни отдръпна устните си.

— Благодаря ти — отрони тя меко.

— За какво?

— За това, че не избяга. Мъжете обикновено го правят, когато една жена започне да плаче.

— Но ти плачеше, защото търсеше помощ. — Беше грешка. Бе казал прекалено много. Сет почувства, че Кортни започва да се отдалечава от него.

— Е, вече съм по-добре. Не мисля, че ще се разплача отново, всъщност дори не знам защо го направих.

— Може би защото си самотна. Или защото не искаш да бъде така — промълви Сет.

— Може би, но човек не бива да се доверява на хората. Всеки иска само да те използва. Защо тогава приемаш безрезервно всяка дума на дядо ти?

— Може и да не ме е обичал, колкото аз него, но ме обичаше поне малко.

Задавеното й хълцане започна толкова внезапно, че изненада и двамата, а Кортни се обърна и се затича към къщата. Учителят по физическо от гимназията би се гордял със спринтирането на Сет, който се втурна след нея. Догони Кортни, хвана я за раменете и я обърна към себе си.

— Не исках да кажа това за дядо ти. Просто се нервирах, когато обяви, че всеки иска нещо от теб.

— Аз също не мислех каквото казах, но така или иначе, то е вярно.

— Какво искам аз от теб? — запита Сет гневно.

— Не знам. Мислех, че искаш Гас или фермата. Веднъж дори си помислих, че искаш мен, но не съм сигурна. Изобщо не те разбирам.

Сет почти чуваше как Марша му крещи, че сега не е време да се предава, но той беше само човек и не издържаше повече. Грабна Кортни в ръцете си и покри цялото й лице с целувки.

— Това помага ли ти да ме разбереш по-добре?

— Не съм сигурна — призна Кортни, все още твърде запъхтяна, за да говори, — но знам, че това ми харесва повече, отколкото когато ми водиш треньори да наблюдават Гас.

— Има ли нещо, което да съм направил и ти да си харесала?

Кортни го изгледа шеговито и каза:

— Продължавай с това, което правеше преди малко, и ще си помисля.

— Кавгаджийка — засмя се Сет и я целуна безмилостно. — Заслужаваш да те метна през рамо и да избягам с теб.

— Няма да ми хареса — каза Кортни, докато внимателно се измъкваше от прегръдките му и тръгна към конюшнята, — дори е по-лошо от това, че ми довлече Франк Слотър.

— Той сам се довлече. Двамата с Клей говорехме за Гас и аз споменах, че ще мина да те видя. Франк явно бе впечатлен от това, което чу. Каза, че е в същата посока и поиска да дойде с мен. Фермата не е моя, не бих могъл да му забраня да я посети.

— Това трябва да е единственият път, когато си решил да ме навестиш, без някаква особена причина.

— Всъщност имам причина. Искам да ти предложа нещо. — За части от секундата на Сет му се стори, че Кортни е разочарована.

— Май се превръщаш в Дядо Коледа. Какво носиш този път в торбата си?

— Приличаме си поне по конструкция — избъбра Сет с надеждата да възвърне настроението й.

— Дядо Коледа е бил нисък и пълничък, а това описание едва ли съответства на мъж, който е три метра висок и раменете му не могат да минат дори през двойна врата. Освен това коремът ти е плосък.

— Това за плоския корем май е единственото хубаво нещо, което някога си казвала за мен. Освен това съм само два и петдесет и шест и никога не съм оставал заклещен във врата.

Стигнаха да конюшнята и Кортни започна да разседлава Гас, за да може да си почине след тренировката. Имаше много работници, които биха могли да й помогнат, но тя винаги се грижеше сама за Гас. Сет реши, че е по-добре да й съобщи новините си сега, докато вниманието й е погълнато от коня, защото не беше сигурен дали тя няма да се ядоса.

— Открих два свободни сезона на Необуздания.

Все едно беше хвърлил бомба. Както беше коленичила до Гас, проверявайки как се развиват краката му, Кортни рязко подскочи и загуби равновесие. Но падна на сигурно място — право в ръцете на Сет.

— Нали знаеш, че не мога да си го позволя — възкликна тя, едновременно с надежда и разочарование в гласа. — Вече няколко месеца, всеки ден опитвам да склоня Тед. Той все още е на мнение, че не мога да дам и пени повече от петдесет хиляди.

— Те са без такса.

— Без такса! Ти да не си магьосник? — Лицето й изведнъж посърна. — Сигурно има някаква уловка, нали?

— Чудех се дали да ти кажа, но ти трябва да си решиш, не аз. Няма да плащаш такса, ако се съгласиш да станете съсобственици на жребчетата. Първоначално притежателят на Необуздания искаше да му дадеш едно от кончетата, но аз го убедих, че имате по-голям интерес да бъдете съсобственици.

Кортни не отговори веднага и Сет разбра, че търси най-подходящите думи, за да не го нарани. Нямаше нужда да се притеснява. Той изобщо не очакваше да приеме предложението му, не и след дългата борба, която водиха, за да не продаде конете си. Но въпреки това Сет се чувстваше като победител. Никога досега не се бе опитвала да щади чувствата му. Явно й пукаше за него повече, отколкото самата тя предполагаше.

— Оценявам усилията, които си положил, но не мога да приема сделка, която ще ме лиши от правото да съм единствен собственик на жребчетата. Знам, че съм ти повтаряла това хиляди пъти, но то бе едно от кардиналните правила на дядо ми и аз просто не мога да го наруша. — Изглеждаше така, сякаш всъщност съжалява, че го е разочаровала.

— Ще се учудиш ли, ако ти кажа, че очаквах да отхвърлиш предложението?

— И не си ядосан?

— Не — сви рамене Сет, без да добавя, че според него решението й демонстрираше липса на усет към бизнеса, — но мисля, че ми дължиш една вечеря. Не беше твърде лесно да се оправя с тази сделка. Какво ще кажеш да дойда да те взема към седем и половина?

— Ти каза, че аз ти дължа вечеря, значи аз трябва да те взема.

Сет се слиса, но бързо успя да събере мислите си.

— Добре, но в такъв случай трябва да ти обясня къде живея.

— От друга страна, не ми се иска да ме виждат, че си тръгвам късно през нощта от апартамента на ерген, така че, ако донесеш вино, аз имам няколко пържоли в хладилника и мога да приготвя вечеря. Седем и тридесет устройва ли те все още?

— Ти готвиш? О, не исках да прозвучи така — бързо добави Сет. — Мислех, че някой го прави вместо теб. При всичката работа във фермата едва ли ти остава време и за това.

Кортни се усмихна искрено.

— Нел готви за работниците, но аз сама правя ястията за мен.

— В такъв случай нека ти помогна. Ще направя салата.

— Само ако не слагаш лук.

Очите на Сет се разшириха от учудване.

— Не е това, което си мислиш — увери го бързо Кортни, но вече се бе изчервила. — Мразя този зеленчук. Побърквах дядо ми, защото той не ядеше нищо без лук.

— Както кажеш — кимна Сет. — Много отдавна зная, че с готвача не трябва да се спори.

Кортни знаеше, че идеята да покани Сет на вечеря не е много добра, но въпреки това се радваше, че ще дойде. Никога не бе приготвяла вечеря за друг мъж, освен за дядо си. Учуди се, че е събрала кураж да направи това сега. Беше много добра в приготвянето на риба тон и хамбургери, но ако някой продукт не можеше да се обработи на грил, в микровълнова печка или да се яде суров, Кортни го изключваше от менюто си. Не че не можеше или не обичаше да готви — никога не се бе занимавала с това достатъчно дълго, за да знае — просто нямаше опит. Нел правеше закуска и обяд и от тях винаги оставаше по нещо за вечеря.

Докато плачеше на рамото на Сет, падна още една бариера и отслаби твърдата й решимост да го държи далеч от себе си. Сега искаше да се наслаждава на компанията му, да се опива от неговото възхищение, да се чувства желана и женствена. Искаше да забрави, че носи отговорността за огромна ферма, потънала в дългове.

За миг си бе помислила да забрави гордостта и да се обади на баща си. Би могла наведнъж да реши всичките си проблеми, но Кортни знаеше, че няма да му позвъни. Това означаваше да се отрече от почти двадесет години, които дядо й бе посветил на борба за възстановяването на фермата.

Никога нямаше да забрави последните думи на стария човек. Не бяха изпълнени с гняв, в тях нямаше никаква емоция.

— Ако някога ти потрябва помощ, обади се на баща си. Накарах го да подпише договор, че ще върне парите, ако един ден имаш нужда от тях.

Кортни бе прекалено изненадана, за да му задава въпроси. В продължение на години дядо й беше казвал на всички, че е изгубил връзка със сина си и предполага, че е мъртъв. Чувала бе тези думи толкова често, че ги прие за истина. Беше по-лесно да приеме, че баща й е починал, отколкото че е жив и не иска да контактува с нея. Почувства се съкрушена, когато разбра, че повече от петнадесет години той живее в Хонконг.

Кортни искаше да попита за хиляди неща, но дядо й изпадна в кома и повече не се събуди. Месеци по-късно тя осъзна, че причина за болката, която още я измъчва, е мълчанието на баща й през всичките тези години, то само потвърждаваше, че се е отказал от нея.

Това бе още по-тежък удар от смъртта на дядо й. От години Кортни потискаше страданието на изоставено дете с успокоението, че баща й е мъртъв и затова не може да дойде да я вземе. Когато й каза, че е още жив, дядото на Кортни сломи и без това слабата й съпротива срещу мисълта, че всички на този свят обичат повече нещо друго, отколкото нея.

В годините след смъртта на дядо й бремето на фермата ставаше все по-тежко и по-тежко. Понякога Кортни искаше да захвърли всичко, но мисълта, че баща й е жив, я караше да продължава.

Трябваше да успее да му докаже, че също не се нуждае от него.

Това беше безмилостна борба, борба, продиктувана от гняв, дори омраза. С всяка криза, с всяка стъпка към фалита нарастваше чувството на отчаяние, а така също решимостта на Кортни да изхвърли от живота си всичко друго, освен Гас и фермата.

Но откакто се появи Сет, положението вече не изглеждаше толкова безнадеждно. Най-сетне можеше да си позволи да отслаби защитата. Това не означаваше, че ще му разреши да надделее, но беше хубаво да има някой, с когото да си поговори. Той винаги й вдъхваше надежда, че нещата ще потръгнат.