Лей Грийнууд
Омагьосан кръг (2)

2.

Сет намали скоростта, когато наближи пасбището, но Кортни не беше до оградата, а и жребчето не се виждаше. Той продължи надолу по алеята, подмина полетата и пасищата, обрасли с буйна трева, и стигна до разклон — дясната пътека водеше към конюшните, а лявата — към къщата — огромна бяла сграда, която можеше да види само смътно, защото я закриваха листата на огромните дъбове, растящи от двете страни на пътя. Поколеба се за секунда, после зави надясно и спря пред конюшните.

Може би не трябваше да идва отново. Кортни му показа достатъчно ясно, че няма намерения да продава Гас, но нещо непрекъснато връщаше мислите му към жребчето. Всъщност може би причината не беше толкова в кончето, колкото в самата Кортни. Високото й стройно тяло му направи силно впечатление, макар червенокосите да не бяха негова страст. В повечето случаи те се оказваха капризни и темпераментни, а по всичко личеше, че Кортни не е изключение от това правило. Като добавим и дозата ирландска кръв, се получаваше опасна комбинация.

Тя не го впечатли по начина, по който го правеха жените с безразлично държание към мъжете. Чудеше се дали темпераментът й бе причината нито един от местните младежи да не успее да я спечели. Лесно можеше да си представи как поглежда отвисоко някой нахакан момък, още по-лесно — как го шамаросва, но не му се удаваше да приеме, че през остатъка от живота си тя ще си ляга сама. В нея имаше прекалено много огън, прекалено много живот, за да остане стара мома.

Сет мислено потръпна и тихичко се изсмя. Чувствата винаги пречеха на бизнеса, а за да се справи с тази жена, трябваше да разсъждава съвсем трезво. Той взе папката с информацията, която беше събрал за Кортни, фермата и жребчето, но дори не я погледна. Нямаше нужда. Запомнил бе всичко.

Не се беше отказал от кончето, но може би трябваше да почака няколко месеца. Междувременно можеше да се опита да я убеди да продаде част от фермата. Това би струвало повече от дузина коне, а тя едва ли се нуждаеше от хиляда хектара, при положение че имаше толкова малко жребци.

Отново се засмя наум. Ако знаеше за какво мисли точно сега, Кортни най-вероятно щеше да го застреля. Той никога не бе принуждавал някого да продава каквото и да било, но се съмняваше, че Кортни би повярвала в това. Както изглежда, тя мислеше, че търговецът на коне е не по-добър от Атила Варварина и се ръководи не от изтънчени чувства, а само от примитивния инстинкт за самосъхранение.

Сет остави неотворената папка настрани и излезе от колата. След нетипичната за сезона горещина живителният полъх на бриза му подейства добре. Наоколо цареше гробна тишина, но мирисът на сено и торове му подсказа, че наблизо има коне. Макар че в следобедните часове фермите притихваха, той все пак очакваше да види някакви признаци на живот. Приближи се към офиса и отвори вратата. Вътре нямаше хора. Климатикът беше изключен, което го наведе на мисълта, че едва ли ще се появи някой.

Надникна в първата конюшня, застоялият въздух и насъбралият се прах му подсказаха, че тя отдавна не е използвана. Същото беше положението и в следващата. Но третата го посрещна с познатата смесица от аромати и той влезе вътре. Постройката беше висока, а през отворените врати на срещуположната страна проникваха светлина и въздух. Една от преградите, отделящи местата за конете, беше отворена, а отпред бе оставена ръчна количка с едно колело. Докато оглеждаше наоколо, някой започна да хвърля в количката тор и влажно сено, но Сет не можеше да види работещия, а само горната част на вилата, с която човекът гребеше. Съвсем не очакваше сред сеното да е самата Кортни, вързала червеникавата си коса със забрадка и напъхала дънките си в ботушите. Независимо от странния й вид, той не можеше да откъсне очи от нея. Кортни бе красива жена с прекрасна фигура, но не това, а нейната жизненост и енергичност будеха възхищението му. Ако и да бе имал някакви съмнения относно желанието си да й помогне, вече беше абсолютно сигурен, че ще го направи.

— Ако продължавате да стоите там с отворена уста, ще изсипя следващата порция слама върху главата ви — заплаши Кортни, без да прекъсва работата си. — Никога ли не сте виждали жена да работи в конюшня?

— Виждал съм, и то често — отговори Сет, опитвайки се да събере мислите си, — но не мога да си спомня случай, когато жената е била собственичка на конюшнята.

Не бе изгубила и капка от вчерашната си заядливост, нито пък изглеждаше по-зле заради стръкчето слама, стърчащо от яката й.

— Не съм толкова богата, колкото хората, с които общувате. В момента нямаме твърде много коне, така че се справяме сами.

Тя приключи с почистването на бокса, затвори преградната врата, премести количката до следващия и продължи да работи.

— Ако ми позволите да продам жребчето, никога повече няма да ви се налага да почиствате конюшни.

Кортни не му обърна внимание и Сет реши да се приближи. Харесваше му да я гледа.

— Бих могъл да получа два, дори три милиона за него.

Кортни все още не отговаряше.

— Убеден съм, че ще можете да оползотворите парите. Място като това сигурно поглъща цяло състояние.

Кортни му хвърли смразяващ поглед.

— От вашия неентусиазиран отговор разбирам, че все още не искате да продадете жребчето. Мислили ли сте за частна продажба? Няма да зависите от благоволението на участниците в публичните търгове. Можете да поканите само определени купувачи. Можете да продадете само някаква част, дори само една трета.

Тя отказваше да му обърне внимание. Беше говорил на стените хиляди пъти преди, но при Кортни това му харесваше още по-малко от обикновено. Тя дори не погледна към Сет, когато се премести във втория бокс, само започна да изхвърля торта в неговата посока.

— Мога да ви помогна да си намерите съсобственици. Така ще продадете само толкова дялове, колкото желаете. — Кортни продължи да работи мълчешком, докато Сет най-после не издържа. — Господи, няма ли да ми проговорите?

— Не и докато темата е продажбата на Гас.

— Вие определено сте упорита жена — кимна Сет, чудейки се дали не е по-добре да я харесва само отдалече. Може би бе по-лесно да се сдобри със старата си приятелка, отколкото да тича след тази червенокоска? Не, само преди около пет минути той бе установил, че русата коса вече не е любимият му цвят. Беше започнал силно да си пада по червеникавокафявото в съчетание с лешникови очи.

Кортни прекъсна работата си и го погледна право в очите:

— Ако бяхте на мое място, щяхте ли да позволите на някакъв сладкодумен мошеник да ви убеди да продадете Гас? Чакайте, ще го формулирам по друг начин — каза тя и вдигна ръка, за да изпревари възмутения протест на Сет. — Ако това жребче беше най-важното нещо в живота ви, щяхте ли да позволите на някакъв сладкодумен мошеник да ви убеди да го продадете на най-подходящия купувач?

Сет осъзна, че Кортни, Бог знае защо, все повече и повече му влиза под кожата. Никога не бе предполагал, че продажбата на един кон може толкова да го обърка. Дори и ако конят беше като Гас. Господи, та той беше човек! Можеше да говори, да кара кола, да смята, без да потропва с копито, а и нямаше нужда от някой, който да чисти след него.

— Надявах се да пропуснете това за сладкодумния мошеник — каза Сет.

— Може би мошеник не е най-подходящата дума.

Облекчението на Сет беше краткотрайно.

— Мъжете, на които може да се вярва, звучат малко банално, докато измамниците добре заучават речите си, но лично аз мисля, че прекалено преувеличават.

— Ако това е мнението ви за моята личност, учудвам се, че все още не сте насъскали кучетата си срещу мен — каза Сет. Чувстваше се прекалено развълнуван. За мъж, способен да убеждава жените, беше изгубил прекалено много време, за да се пребори с Кортни.

— Мислех си да го направя, но имам само едно куче, а то в момента е на разходка с Тед. А сега се качвайте обратно в колесницата си и изчезвайте оттук. Имам много работа.

Е, реши да отложи продажбата. Може би ако престане да говори за Гас, тя щеше да спре да го третира като един от утайката на обществото. Взел това решение, с учудване установи, че чувства облекчение. Усмихна се.

— Повече няма да споменавам продажбата на Гас. Искате ли да ми покажете фермата?

Кортни забоде вилата в земята, облегна се на дръжката й и го изгледа скептично.

— Ако планирате да ме ласкаете, като се възхищавате от красотата на фермата, с надеждата, че ще променя мнението си, само ще си изгубите времето. Не вярвам нито на вас, нито на хората от вашата професия. Нещо повече, дори не харесвам повечето от вас. Няма да ви позволя да продадете жребчето.

— Не знам какво сте преживели в миналото си — каза Сет доста отегчен, — но аз нямам нищо общо с него. Освен това е твърде несправедливо да считате, че всички търговски агенти са еднакви.

— Защо не? Вие сте на мнение, че аз съм като всички богати жени, които познавате и които смятат, че е забавно да притежаваш един-два коня.

Е, добре, и той щеше да се включи в играта. Любопитно му бе как ще се почувства тя в отбранителна позиция.

— Извинявам се, ако съм прозвучал оскърбително, приравнявайки ви към останалите представителки на вашия пол. Все още имам някакви резерви по отношение на това, че ще успеете в конния бизнес, но ми става все по-ясно, че не сте като другите жени, които познавам.

— Това е добре.

— Не е задължително. Останалите може и да имат някои общи недостатъци, но притежават и няколко типично женски и твърде желани качества. След начина, по който се държахте с мен, започвам да се чудя до каква степен все пак се отличавате.

— Виж какво, момченце…

Точно както предполагаше. Този подход никак не й хареса.

— Никога няма да се опознаем по-добре, ако продължаваш да ме атакуваш всеки път, щом си отвориш устата. Защо да не сключим примирие и да не се разходим из фермата? Имам чувството, че това е единственото нещо, за което бихме могли да говорим, без да треперя от страх, че вместо да гребеш тор с вилата, ще я засилиш върху мен?

— Нима между двете неща има разлика?

Сет не направи пауза, не се поколеба, нито пък заекна:

— Мислех, че сме сключили примирие?

— Ти го реши и както правят всички мъже, сметна, че аз трябва да се съглася с теб.

— Добре де, добре! Дали не можем да приключим войната? Бих искал да разгледам фермата.

— Трябва да ти призная едно — каза Кортни, сваляйки ръкавиците си. — Настойчив си. Тед каза, че преуспяваш в бизнеса. Предполагам, че това е свързано с тактиката да досаждаш на хората, докато те най-сетне са готови да платят каквато и да било цена само и само за да се отърват от теб.

— Ако това е твоето разбиране за примирие, искам тридневно предизвестие, преди да ми обявиш война — ухили се Сет. Божичко, тази дама се бе оградила с крепостни стени, които биха спрели дори въоръжен танк. Нужно бе много време, за да се добереш до нея.

— Добре, оттеглям се след тази реплика — промърмори Кортни и неохотна усмивка смени намръщеното й изражение. — Обещавам повече да не ти казвам истината, без да съм те предупредила предварително.

— Навик ли ти е непрекъснато да се противопоставяш? — попита Сет, защото раздразнението му започваше да надделява. — Ти може да не харесваш мен, нито пък моята професия, но няма ли най-сетне да прекратим престрелката?

— Не исках да кажа това, наистина не исках — извини се Кортни. — Имаш честната ми дума, че няма да позволя на друга обидна дума да се отрони от устните ми.

Но ще позволиш на множество такива да минат през ума ти, си каза Сет. Кръвта му кипеше. Досега нито една жена не го бе отхвърляла с такава лекота и в личен, и в професионален план едновременно. Добре де, не беше Том Круз, но не беше и някой грозник. Започна с грешен ход, но тази дама щеше да научи доста повече за конкретния търговец, преди той да се качи обратно в колесницата си и да се оттегли.

— Не знам защо искаш да разгледаш фермата — промърмори Кортни, докато го водеше към една конюшня с вътрешен двор. — Никой от останалите търговци не го е правил.

— Моля те, уважи желанието ми! След като ме лиши от шанса да направя страхотна сделка, продавайки жребчето ти, би могла да повдигнеш духа ми с една индивидуална разходка из твоята ферма. — Зеленината изчезна от очите на Кортни и те се присвиха заплашително, но Сет пресрещна беглия й поглед с най-невинната си усмивка. Настроението й се промени, когато излязоха от конюшните и едно огромно куче се залепи за нея.

— Малкият кон с големите зъби — сухо вметна Сет.

— Моля? — попита Кортни, докато опитваше да опази лицето си от дългия език на Хамлет. Изправен на задни лапи, той беше по-висок от Кортни.

— Мърморя си — смънка Сет.

— Това е Хамлет — обяви тя, когато кучето отново застана на четири крака и насочи вниманието си към посетителя, издавайки леко ръмжене.

— Ако остана тук, има ли риск за живота ми? — заинтересува се Сет, защото ръмженето продължаваше. — Като домашен любимец ли го отглеждаш, или за да изяжда — на една хапка, съдейки по размера на челюстите му — всеки търговец, който се окаже достатъчно неразумен да навлезе в границите на твоето владение?

— Мисля, че за теб ще му трябват поне три хапки — отговори Кортни с широка усмивка.

— О, утихна.

— Ще стои кротък, освен ако не реши, че се опитваш да ми причиниш болка.

— Винаги съществува възможността да заръмжи, уж че се оплаква от прякора си. Явно имаш усет към нетрадиционните имена.

Кортни се изчерви:

— Той наистина е втори Хамлет. Първия си Хамлет получих на моя пети рожден ден. Когато той умря, дядо ми донесе този младеж, беше още пале. Кръстих го със същото име.

— Но защо Хамлет?

— Можеш ли да познаеш?

— Ами да. Хамлет беше принц на Дания, следователно е велик датчанин и тук е връзката с породата на кучето — Great Dane. — Сет развеселен поздрави Кортни. — Доста добра логика за петгодишно хлапе.

Тя се изчерви:

— По-добре да вървим. Днес трябва да свърша още доста неща.

Хамлет, изглежда, хареса предложението й. Спря да ръмжи и започна да размахва опашка. Когато малко по-късно опря влажния си нос в ръката му, Сет разбра, че е преминал през едно от препятствията към Кортни.

Бързо се убеди, че калдъръмената пътека и алеята, по която беше дошъл с колата, всъщност са само прелюдия към същинската Айдъл ауър. С изключение на няколко места за атракции, построени от арабски петролни магнати, Сет никога не бе виждал нещо подобно извън Европа. Конюшните бяха разположени около просторни, покрити с дървета вътрешни дворове от калдъръм, с боксове, достатъчно големи за два коня. Самите конюшни бяха от тухли и дъски, а покривите — с плочки от аспид. Към тях водеха павирани пътечки — по една от всяка страна. Това бе най-пищната демонстрация на разточителна екстравагантност, която бе виждал.

— Защо дядо ти е вложил толкова много пари в това място? — попита Сет. — Само конюшните струват цяло състояние.

— Дядо ми винаги казваше, че няма нещо, което да е прекалено добро за неговите коне.

— Може би, но на практика той те е обременил със своя огромен подарък. Би имало място за двойно повече коне, ако се прекрои разположението на конюшните и ливадите.

— Дядо ми искаше конете му да имат достатъчно пространство — каза Кортни раздразнено. — Тази ферма беше любовта на живота му, а превръщането й в място, за каквото бе мечтал, винаги бе неговата страст.

— Какво се случи?

— Късметът му изневери. Най-добрият му кон окуця преди важно дерби, а впоследствие се оказа, че е стерилен и не става дори за разплод. Друг от жребците умря на хиподрума.

— Какво стана с останалите?

— Не искаше да се разделя със земята си, затова бе принуден да ги продаде. В продължение на двадесет години се опитваше да отгледа кон, който да му възвърне загубите, но търговци като теб непрекъснато го дебнеха и му вадеха душата да продава най-добрите си животни, докато най-накрая не остана нищо. Единственото, което наистина желаеше, преди да умре, бе още един шампион.

— Може би го е имал.

— Но никога няма да го види като такъв — промълви тъжно Кортни.

— Понякога мислиш ли за нещо друго, освен за коне?

— Защо, какво лошо има в това да мисля за коне?

— Нищо, ако си кон, но ти твърде много ми приличаш на човек. Откъм външност определено го докарваш. — Сет се изпусна без да иска и, видял реакцията на Кортни, щеше да избухне в смях. Тя изглеждаше така, сякаш се чуди дали да се чувства поласкана, или да му зашлеви шамар. Компромисното решение бе да игнорира забележката. Това беше първата проява на несигурност от нейна страна и вдъхна смелост на Сет.

— Знаех, че някой ден той ще ми остави Айдъл ауър, затова се стремях да науча колкото се може повече за управлението й.

— Би могла да оставиш управлението на мениджъра или на съпруга си.

— Нямам съпруг.

— Но няма цял живот да останеш неомъжена. — Не можеше да разбере как така някой не я бе грабнал досега въпреки червената й коса и силния темперамент.

— Защо не? Толкова ли е важно да имаш съпруг и деца?

— За повечето хора — да.

— Аз не съм като повечето хора. Гас е семейството, което искам. Той поне не може да ме изостави.

Кортни избърза напред. Явно бе казала повече, отколкото трябваше. Сет обаче бе по-заинтересуван от изражението на силна болка, което забеляза на лицето й, преди да ускори крачка, отколкото от последните думи на момичето. Явно някога, някъде, някой, когото много е обичала, я е наранил силно и тя все още изпитваше болка. Учуди се дали това бе причината да е толкова рязка с него. Тя вече не изглеждаше толкова сурова и нахакана, беше просто самотна жена, която не искаше той да разбере за болката в сърцето й.

— Трябва да се връщам да работя. Заради теб вече изоставам с няколко часа.

Това явно беше сбогуване.

— Благодаря за разходката — каза Сет. — Независимо от всичко, което наговорих, това място е хубаво и ми беше приятно да го разгледам. Ако някой ден имаш нужда от някой, които да ти помогне да направиш работата му по-ефективна…

— Да се обърна към теб, така ли? — прекъсна го Кортни, започвайки отново да се пали. Мигът на слабост беше отлетял.

— Всъщност най-вероятно няма да мога да се справя с това толкова добре, колкото теб. Аз продавам коне, не ги отглеждам. Мислех да ти препоръчам мой приятел. Сега няма да те притеснявам повече, но ако някога имаш нужда от съвет…

— … Ще ти се обадя.

— Винаги ли довършваш чуждите реплики?

— Само когато се подразбират.

— Ще поработя над това. А сега по-добре да си вървя, и без това закъснявам за среща. Помисли за нещата, които ти казах. Ще дойда отново.

— Само ще си изгубиш времето.

— Циганско лято е. Освен това ми се струва, че всички южняци, донякъде, имат склонността да си губят времето.

— Може би, но първите студове понякога идват без предупреждение.

— Отправи ми доста предупреждения — каза Сет и унило се засмя, — почти всеки път, когато си отваряше устата.

— А сега кой нарушава примирието? — предизвика го Кортни.

— Аз — призна Сет, — но понасям и тежко поражение. Ще се видим пак.

— Надявам се, че няма — провикна се Кортни след него, но усмивката й опроверга тези думи. — Почакай, забравих да те питам нещо.

Сет се обърна изненадан и изчака Кортни да се приближи.

— Откъде знаеш толкова много за фермите? Търговците, които идваха при дядо ми, не разбираха нито от конюшни, нито от разположение на пасбищата, нито пък имаха желание да научат.

— Не ти ли казах? Докато банката не продаде ипотекираната ферма на баща ми, той си изкарваше прехраната с отглеждане на коне.

Стъписана, Кортни се втренчи в Сет, докато той бързаше към ягуара си. Откъде можеше да знае, че баща му е изгубил фермата си? Сет се изтърси без никакво предупреждение и макар на няколко пъти да беше казал, че заключенията й за него не са основателни, все пак се опита да я накара да продаде Гас. Той беше, както казваше дядо й, един откачен ирландец.

В края на краищата сам си го просеше, като си вреше носа където не му е работа и като не приемаше отрицателен отговор. Всеки, който се държи по този начин, би трябвало да е подготвен, че все някога чувствата му ще бъдат наранени. Тя не искаше Сет да си мисли, че е груба или неучтива, но също така не искаше и да смята, че е неспособна сама да се грижи за себе си. Мистър Сет Камерън трябваше да разбере, че Кортни Клонингер е жена, която би могла да успее в този бизнес, и че ще го направи, без неговата помощ.

Звукът на автомобилен двигател привлече вниманието на Кортни и обръщайки се, тя забеляза яркочервен остин, който се движеше с безумна скорост и тъкмо правеше ляв завой, насочвайки се към къщата. Марша Рибсдейл, доволно си помисли Кортни и се устреми бегом натам.

Тя измина пътеката, осеяна със зеленика, и стигна до мястото, където беше спряла Марша — ослепителна блондинка, облечена по последна мода — и се бе облегнала на колата, без да се притеснява, че е прашна от пътя и може да си съсипе дрехите.

— О, Боже, това не са ли същите ужасни дънки, които носеше, когато те посетих преди шест месеца? — възкликна Марша, преструвайки се на възмутена, и се хвърли да прегръща Кортни. — Сигурно вече са достигнали твоята възраст.

— Не са и няма да го направят. Освен това не всеки може да се омъжи за тъпкан с пари английски лорд, който насърчава жена си да пълни гардеробите с маркови дрехи.

— О, скъпа, не бъди ревнива! Изобщо не ти отива. Ако имах фигурата ти, никога нямаше да облека прозрачна рокля. Имаш ли някаква представа колко затормозяващо е цял живот да се чувстваш като ужасен парашут? Сякаш съм Айсидора Дънкан. А сега ме покани вътре и ми дай нещо за пиене. Не знам защо реших да се върна у дома тъкмо по време на тази ужасна гореща вълна, при положение че можех да си стоя в Шотландия.

Въздъхна и махна с ръка.

— О, не, всъщност знам — каза тя, влачейки Кортни за ръката по посока на къщата. — Копнеех да чуя звука на истинския южняшки говор. По дяволите, аз дори съм прихванала бостънски акцент, примесен с кокни, само за няколко седмици, а да не споменавам типичната шотландска реч. Да не мислиш, че тези хора могат да говорят английски? А на всичкото отгоре се смята, че са създали този ужасен език.

— Те може би си мислят, че пие не говорим правилно.

— Да, мислят си, но стига само да ги послушаш малко, за да разбереш, че не са прави.

Спряха се в широката зала в средата на къщата, за да могат очите им да привикнат към светлината, преди да влязат в библиотеката — любимата стая на Кортни — тъмна, прохладна и пълна с книги и кожени мебели.

— Благодаря ти, Господи, за климатичната инсталация — въздъхна Марша и се разположи на дивана в най-неподходящата за една дама поза. — В Англия никъде не слагат климатици. Според тях никога не става ужасно горещо.

— Ако спреш да говориш за една ужасна минута, бих могла да те запитам какво ще е ужасното нещо, което желаеш да пиеш.

— Наистина го употребявам прекалено често, нали? — изкикоти се Марша. — Това е заради Джералд. Той не може да изговори и две изречения, без да го каже поне три пъти.

— И ти не си много по-добре. И все пак какво искаш за пиене?

— Мляко.

— Моля?

— Казах мляко.

— Чух какво каза. Искам да разбера защо.

— О, не ти ли казах? — Марша изведнъж се изчерви и придоби много самодоволно изражение.

— Не си ми казала нищо и знаеш това ужасно добре.

— Добре де, добре, няма да го употребявам повече. Що се отнася до млякото — докторът ми го препоръча.

— Защо? Нали нямаш язва? Нали?

— Глупаче, млякото отдавна вече не се използва за лечение на язва.

— Никога не съм имала язва, така че не бих могла да знам. И все пак какво е това, което не си ми казала?

— Бременна съм.

— Но ти се опасяваше, че не би могла…

— Знам, но се оказа, че мога. Всъщност имам.

Кортни се отпусна на дивана и прегърна Марша.

— Значи затова си дойде през този рекордно горещ октомври?

Марша кимна.

— Родителите ти знаят ли?

— Не можех да чакам, докато се прибера. Звъннах им веднага, щом докторът потвърди със сигурност. Мама изпадна в екстаз. И, представи си само, татко ме посрещна на летището със сълзи в очите си. Явно, дори в неговите пълни с ирония гърди все пак има и сърце.

— Той дава мило и драго за теб и ти го знаеш. Навремето беше строг, защото си единственото му дете, и то момиче.

— Строг! — изписка Марша. — Той се държеше с мен като мъжете от средновековието. Разрешаваше ми да избирам между това да стоя заключена или да бъда целомъдрена, а после изискваше и двете, а после ми осигури въоръжен бодигард. Аз дори не бях говорила с Джералд достатъчно, че да установя дали го харесвам, или не. За щастие, Джералд направи колосалното откритие, че любимият двегодишен кон на баща ми подскача с извит гръб и изпънати крака. Докато треньорът, конярят, двама ветеринари и един ковач успеят да убедят баща ми, че жребецът просто страда от възпаление, ние с Джералд бяхме почти сгодени. Извинявай — Марша изведнъж прекъсна разказа си, — този, с когото се разминах на идване, не беше ли Сет Камерън?

— Може би — промърмори Кортни. Без да знае защо, изведнъж се почувства много смутена. Причината не беше в Марша, но Кортни знаеше, че се е изчервила.

— Какво правеше тук? Не ми казвай, че най-сетне си се отказала от леденото си държание и си се заинтересувала от един истински мъж.

— Не се държа ледено — изчерви се Кортни. — Просто от управлението на фермата не ми остава време да ходя по срещи, а що се отнася до Сет — нямаше да изляза с него, дори ако бях вампир. Единствената причина, поради която беше тук, бе да се опита да ме накара да продам Гас.

Марша се надигна.

— Ти си продаваш жребчето?

— Разбира се, че не, но не мога да накарам твоя мистър Камерън да повярва в това. Вече за втори път идва тук и съм сигурна, че ще го направи отново. Никога не съм виждала толкова настоятелен човек.

— Нито толкова грамаден — додаде Марша. — Не те ли кара да изпитваш усещането, че цялата потръпваш?

— Не, защо да ме кара да се чувствам така? — Тя не изпитваше точно потръпване, но нямаше никакви намерения да споделя усещанията си с Марша. Не искаше да го признава, дори пред себе си.

— Стига си се преструвала — сопна се грубо Марша. — Ти си жена, а в този мъж има толкова много чар, че освен ако не си мъртва, не можеш изобщо да не го почувстваш.

— Е, не изобщо — избъбра Кортни с виновно изражение. — Усмивката му ме кара да се разтапям независимо от това какво говори, а той говори прекалено много, не мога да му се сърдя.

— Никой не може. Много е забавно да гледаш как студените шотландски девойчета го обсипват с въздушни целувки, когато пристига за есенните търгове.

— Хващам се на бас, че той няма нищо против. — Можеше да си го представи как се усмихва, по начин, който би накарал всяка жена да се жертва за него.

— Е, не мога да кажа, че винаги отказва на жените, но Сет не е донжуан. Той предпочита да се установи някъде. — Тя направи многозначителна пауза и повдигна вежди. — Между него и Синтия всичко е свършено, но не мога да си го представя да тича след теб. Ти имаш страхотна фигура, за която ти завиждам от четиринадесетгодишна, но не си негов тип.

— Какво ми е?

— Нищо, скъпа.

— А ти откъде знаеш толкова много за Сет и това, което харесва? — Кортни едвам се сдържа да не изгуби контрол. — Нали си в града само от ден или два.

— Три, за да бъдем точни. Аз съм безнадеждна клюкарка, също като майка ми, а освен това не съм се погребала в някаква ферма, за да чистя след конете. Само се опитвах да те предупредя. Не можеш да очакваш да го впечатли едно осеяно с лунички лице, червена коса и дънки, при положение че сума ти умопомрачаващи блондинки са влюбени в него.

— О, не се притеснявай, нямам намерение да го очаровам повече, отколкото той желае. Сет смята, че трябва да променя мирогледа си, дори целия си начин на мислене.

— Аз ти повтарям това от години.

— Особено що се отнася до Кентъки и бизнеса с коне.

— И това съм ти го казвала. Семейството на Джералд е в този бизнес от векове или поне така изглежда, съдейки по безбройните снимки, които е окачил из цялата къща, но той започна да отглежда и коне за продан. Беше принуден, в противен случай трябваше изцяло да се откаже от бизнеса. Не сме чак толкова богати, колкото си мислят хората.

— Него го разбирам, все пак повечето от конете му се надбягват, а мистър Камерън се интересува единствено от продажбата.

— Точно затова е най-добрият. Той е експерт в оценяването на коне. Не би купил или продал нещо за по-голяма сума от тази, на която го е оценил, и никога и за никого не прави компромиси. При това е само на двадесет и девет години. Ако не бях омъжена за Джералд, самата аз щях да хлътна по него.

— А да не говорим, че носиш бебето на Джералд.

— Това също — кимна Марша със самодоволна усмивка. Тя стана от дивана. — Трябва да тръгвам. Искам да си погукам с една брюнетка, която ми наговори доста неприятни неща, когато разбра, че ще се омъжвам за английски лорд, който задължително ще иска да има наследник. Освен това искам да се прибера преди майка ми да си е внушила, че съм се блъснала с колата в някой от твоите седемдесет и пет годишни дъбове и да е почнала да звъни по спешните кабинети на всички болници в радиус от сто километра.

Излязоха заедно и Кортни проследи приятелката си, която запали колата и изхвърча с такава скорост, сякаш бе Дейтона Бийч. Може би майка й имаше основание да сънува спешни кабинети в нощните си кошмари, но мислите на Кортни не се задържаха дълго върху рискованото шофиране на Марша. Установи, че разсъждава върху това, което тя й бе казала за Сет, и не можа да потисне една изпълнена със задоволство усмивка. Кортни бе привлякла вниманието му. Вече се бе връщал веднъж и тя бе сигурна, че ще го направи отново.

Не му позволявай да те омае, сама си отправи предупреждение Кортни. Може и да флиртува с теб, но това, което наистина иска, е жребчето.