Джуд Деверо
Благословията (3)

ТРЕТА ГЛАВА

„Не ми харесва“, помисли си Ейми, докато лежеше в леглото. Незнайно защо, Макс още спеше; виждаше силуета му като голяма буца в тъмното, в малката кошарка, използвана някога от Били.

— Не ми харесва, не ми харесва, не ми харесва! — каза гласно тя и погледна тревожно към кошарката, но Макс не се помръдна.

След малко трябваше да го събуди, защото гърдите й всеки момент можеха да се пръснат от мляко, но й беше страшно приятно да разполага с няколко минути само за размишления.

Когато Дейвид я помоли да приеме неговия братовчед гей за една седмица в дома си, Ейми веднага му отказа.

— С какво ще го гощавам? — попита тя. — Едва успявам да нахраня двама ни с Макс.

— Той… ъъъ… той… обича да готви. Сигурен съм, че ще се радва да има за кого. Ще купува всичко необходимо — отвърна Дейвид, но с такъв тон, че Ейми не му повярва. — Не, наистина ще го направи. Виж, Ейми, знам, че това е чисто натрапничество, но Джейсън и приятелят му се разделиха съвсем наскоро и той няма къде да живее. Ще ми направиш голяма услуга. Бих го поканил у дома, но нали знаеш какво мисли татко за обратните.

Всъщност Ейми беше виждала Бъртрам Уайлдинг само веднъж и нямаше представа какво мисли той за това или онова, освен за сандвичите с лютив сос (които обичаше) и футбола (него също обичаше).

— Не можеш ли да помолиш някой друг? Та ти познаваш целия град! — изхленчи тя.

Дейвид бе толкова добър с нея: не беше й взел и цент нито за ушната инфекция на Макс, нито за имунизациите му. Освен това през трите дни, когато Ейми беше болна от грип, й изпрати сестрата си да й помага. Не беше лесно да си самотна майка с адски оскъден бюджет, но с помощта на Дейвид успяваше да се справи. Затова му беше длъжница.

— Имаш спалня за гости и се нуждаеш от него. Нямаш нищо против хомосексуалистите, нали? — попита я той с тон, който намекваше, че може би се е излъгал в нея.

— Разбира се, че не. Става дума само за мястото и… е, за пари. Не мога да си позволя дори да го храня, камо ли да му плащам, задето ми гледа бебето, и…

— Остави това на мен — рече Дейвид. — Всъщност остави цялата работа на мен. Джейсън ще ти помага във всичко и ще направи живота ти много по-лесен. Довери ми се!

Ейми му се довери, както правеше всеки в този град, и какво получи в крайна сметка? Всичко на всичко един мъж с ръст над метър и осемдесет и подигравателна физиономия, от когото й се искаше да избяга и да се скрие. Снощи, или по-точно тази сутрин, когато беше станала за кърменето в два, трябваше да си прехапе езика, за да не му каже нещо язвително, докато го наблюдаваше как оглежда дома й, присвил отвратено устни. Беше облечен в костюм, който сигурно струваше повече от къщата й, и Ейми усещаше презрението му. Искаше й се да каже на Дейвид да го разкара оттук, защото няма да позволи на този човек да се приближи до сина й.

Само че тогава си спомни какво й беше разправил Дейвид за този нещастен човек и разбитото му сърце. Гостът обаче изобщо не й изглеждаше потиснат, а по-скоро вбесен — вбесен на света, а може би и точно на нея. Когато накара Дейвид да си поговорят навън, страшно й се прииска да заключи здраво вратата и да се върне в топлото си легло.

Но не го направи и сега се налагаше да прекара цяла седмица с този неприятен мъж. Цяла седмица от живота си трябваше да търпи някой да й се присмива. Цяла седмица…

Но не можа да завърши мисълта си, защото през тънката стена се чу тупване, а след това — ужасеният писък на Макс. Ейми скочи от леглото и се озова в стаята на своя гостенин, преди да е успял да вдигне детето.

— Махайте се! — рече тя и отблъсна ръцете му, а после вдигна бебето и го притисна към гърдите си. — Шшт, миличко — прошепна, като го прегръщаше с разтуптяно сърце.

Беше паднало от леглото. Дали си беше ударило главата? Имаше ли му нещо? Сътресение? Мозъчно увреждане? Тя зашари с ръце по него, като търсеше отоци, кръв или нещо подобно.

— Мисля, че просто е изплашен — каза Джейсън. — Падна върху възглавницата, а и е толкова навлечен, че можете да го пуснете от прозореца на висока сграда и пак да не му стане нищо.

След това направи гримаса, която очевидно считаше за усмивка.

Ейми го изгледа вбесено. Макс беше млъкнал и сега се свиваше в кръста и придвижваше глава все по-надолу към гърдите й, за да покаже, че е гладен.

— Махайте се! — повтори тя на Джейсън. — Не ви искам тук.

Мъжът я погледна така, сякаш не разбираше английски.

— Казах да се махате! Уволнен сте!

Все по-трудно удържаше Макс, който се сви рязко надолу.

— Вземете си… телефона и напуснете!

Не й бе трудно да забележи, че е застанал до прозореца, за да говори по онова нещо, оставяйки бебето само на тясното легло. Нямаше намерение да поверява Макс в ръцете на толкова нехаен човек.

— Досега никога не съм бил уволняван — каза Джейсън с разширени от учудване очи.

— За всичко си има пръв път. — После, когато Джейсън не се помръдна, тя сви устни. — Нямам кола, така че ако не разполагате с превоз, се обадете на Дейвид. Ще ви дам номера му.

— Знам номера му — каза тихо Джейсън, като все още стоеше и я гледаше.

— Тогава го наберете! — рече Ейми и се обърна, като едва удържаше гърчещия се Макс.

После влезе в дневната, постави бебето върху двете възглавнички на канапето, като придържаше главата му с ръка, разкопча ядно нощницата си и извади едната си гърда. Макс веднага се вкопчи в нея и остана да лежи, загледан напрегнато в майка си, сякаш осъзнаваше, че става нещо.

— Вижте, аз… О, извинете! — каза Джейсън и се обърна гърбом към нея.

Ейми осъзна, че се е притеснил, задето я е видял да кърми. Тя дръпна бебешкото одеялце от облегалката на канапето и покри с него себе си и по-голямата част от бебето.

— Бих искал да получа втори шанс — каза Джейсън, все още с гръб към нея. — Аз… — едва не се задави с думата — сбърках, че оставих бебето само в леглото. Само че… ъъъ… просто се опитах да помогна. Чух го и затова го извадих от кошарката. Исках да поспите още няколко часа, това е всичко.

Личеше си, че всяка дума му засяда в гърлото. Човек можеше да си помисли, че никога досега не му се е случвало да се извинява. Не, всъщност — като се имаше предвид как процежда през зъби думите — изглеждаше, все едно никога през живота си не е грешил.

— Молите ме да ви дам втори шанс, когато става дума за живота на детето ми? — попита спокойно тя, все още загледана в гърба му.

Той се обърна бавно, видя, че се е покрила, и седна на креслото със слънчогледите.

— Обикновено не съм толкова… невнимателен. Често ми се налага да върша няколко неща едновременно и се справям. Всъщност се справям с всеки изникнал проблем. Дори мога да се похваля, че съм в състояние да се справя с всичко.

— Не е нужно да ме лъжете, Дейвид ми каза всичко. Когато чу това, лицето му придоби странен лилав цвят и Ейми отново си обеща да се избави от него. „Не ми харесва“, повтори мислено тя.

— И какво ви е казал доктор Дейвид? — попита тихо мъжът.

В него имаше нещо, което я плашеше. Беше много задължена на Дейвид, но нямаше намерение да се отплаща на когото и да било с живота на детето си.

— Каза ми, че сте гей и в момента се възстановявате след провалена връзка и…

— Казал ви е, че съм гей? — повтори тихо Джейсън.

— Да, знам, че това е тайна и че не желаете хората да разберат, но на мен трябваше да каже. Нали не мислите, че бих позволила на един хетеросексуален мъж да живее тук с мен? — Ейми го изгледа с присвити очи. — Или може би точно това си мислите? За такава ли ме смятате? — После, когато Джейсън не отговори нищо, му каза: — Мисля, че е по-добре да си вървите.

Без дори да се помръдне, Джейсън седеше и я гледаше втренчено, сякаш размишляваше върху огромен проблем. Ейми си спомни казаното от Дейвид: че човекът няма къде да отиде, няма къде да прекара Коледа.

— Вижте, съжалявам, че с връзката ви не се е получило. Но вие не сте лишен от привлекателност. Сигурна съм, че ще си намерите…

— Друг любовник ли? — попита той и вдигна вежди. — А сега аз трябва да попитам за какъв ме мислите.

Ейми се изчерви и сведе поглед към Макс, който продължаваше да суче, ококорил широко очи, сякаш попиваше всяка дума.

— Извинявам се — каза тя. — Не исках да кажа нищо лошо за която и да било група хора. Простете.

— Само ако вие ми простите.

— Не — отвърна тя. — Не мисля, че ще се получи. Не… — Ейми млъкна и погледна Макс. Беше престанал да суче, но и не пускаше гърдата й. Очевидно я смяташе за огромен биберон.

— Нямате ми доверие? Не желаете да ми простите? Какво „не“?

— Не ви харесвам! — изстреля тя. — Съжалявам, но сам поискахте да знаете.

После пъхна пръст в устата на Макс, разтвори челюстите му, извади гърдата си и я прибра с привично движение. Накрая го изправи към себе си, но той побърза да се извърти, за да види кой още е в стаята.

— И защо не ме харесвате?

В този момент Ейми реши, че дългът й към Дейвид е изплатен.

— Откакто сте влезли в тази къща, само гледате презрително! — избухна тя. — Не всички можем да си позволим ушити по поръчка костюми и златни часовници, но се справяме според възможностите си. Мисля, че в някой момент от живота си сте забравили какво е да си… да си част от масите. Когато Дейвид ме помоли да ви приема, смятах, че ще си помагаме един на друг, но сега виждам, че стоите по-високо от вдовицата на Били Томпкинс.

Последните думи процеди през зъби. По-малко от седмица след пристигането си в Абърнати беше разбрала какво е мнението на хората за Били.

— Разбирам — каза Джейсън, все още без да се помръдне от мястото си. Изглеждаше така, сякаш нямаше никакво намерение нито да стане от стола, нито да се махне от къщата. — И какво трябва да направя, за да ви убедя? Как да ви докажа, че съм благонадежден и мога да се справя с тази работа?

— Нямам представа — каза тя, докато се мъчеше да удържи близо десескилограмовия Макс, който се мъчеше да се изправи в скута й, но не можеше да запази равновесие и се клатушкаше.

Неочаквано Джейсън се наведе към нея и взе бебето от ръцете й. Макс нададе радостен писък.

— Предател! — рече Ейми под нос, докато наблюдаваше как Джейсън подхвърля Макс нависоко, хваща го и потърква брадясалото си лице в гушката му.

Макс го сграбчи за бузите. Ейми знаеше много добре колко болезнено може да бъде това: два пъти я беше одрасквал до кръв с тези прояви на обич.

След като подхвърля бебето няколко минути, Джейсън го сложи в скута си и когато то започна да се извива, му каза:

— Стой мирен.

Макс се подчини, седна в скута на Джейсън с напълно доволен вид и се усмихна на майка си.

Ейми никак не искаше да е самотна майка и Макс да няма баща. Събитията се бяха развили не според плановете й. Въпреки многобройните си недостатъци, приживе Били бе мил човек и щеше да бъде добър баща. Но съдбата бе решила друго и…

— Какво искате? — попита уморено Ейми, когато осъзна, че той я гледа втренчено.

— Още една възможност. Позволете да ви попитам, госпожо Томпкинс, случвало ли ви се е Макс да пада, докато е бил под вашите грижи?

Ейми се изчерви и извърна поглед. Незнайно как, Макс бе успял да падне веднъж от леглото и веднъж от работния плот в кухнята. Втория път, завързан за дебелата пластмасова седалка от стадион, беше паднал по гръб заедно с нея, като костенурка в черупката си.

— Имаше два такива инцидента.

— Разбирам. Е, тази сутрин беше първият ми и единствен „инцидент“. Мога да ви уверя в това. Помислих си, че е заспал и тъй като заемаше цялото легло, не можех вече да спя, затова проведох няколко разговора. Сбърках, че проявих нехайство, но не беше нарочно. Какво друго ви е разправил Дейвид за мен?

— Че за момента сте бездомен и сте се върнали в родния си град, за да зараснат сърдечните ви рани — отвърна тя.

Предателят Макс седеше мирно в скута на Джейсън, играеше си с големите му пръсти и изглеждаше като на собствения си трон.

— Забелязахте ли, че синът ви сякаш ме харесва?

— Синът ми и хартия яде. Какво знае той?

Мъжът за пръв път се усмихна — едва-едва, но тя го видя. Все едно беше зърнала изсечените в скалите лица на връх Ръшмор да се усмихват. Дали нямаше да му се напука лицето?

— Мога ли да бъда откровен с вас? — попита той и се наведе към нея. — Не знам нищичко за бебетата. Не съм сменил и един памперс през живота си. Но имам желание да се науча, а и за момента все някъде трябва да живея. Също така ми се струва, че искам да променя мнението ви за мен. Мога да бъда доста приятен, когато положа усилия.

— Това означава ли, че не умеете и да готвите?

— Да не би Дейвид да ви е казал, че умея?

Тя кимна, като в същото време си мислеше, че трябва да го изгони на минутата, но Макс очевидно го харесваше. Бебето започна да се върти неспокойно и Джейсън с лекота го постави в любимата му изправена поза. В книгите пишеше, че бебетата не могат да се изправят до шестия месец, но Макс още на пет седмици и половина стоеше прав в скута й и се мъчеше да й изтръгне ръцете от ставите. Може би, ако Джейсън погледаше малко сина й, можеше да си вземе един душ. Истински душ. Тоест да си измие косата два пъти с шампоан, след това да й сложи балсам и да го остави да подейства. О, боже, можеше дори да си обръсне краката! А след това да намаже изсъхналата си кожа с балсам за тяло. Кърменето като че ли изсмукваше всичката й влага и кожата й вече приличаше на шкурка.

Можеше да го уволни и по-късно. След банята. Все пак едва ли беше толкова лош, след като й го бе препоръчал доктор Дейвид.

— Имате ли нещо против да отида да се изкъпя?

— Това означава ли, че получавам втора възможност?

— Може би — отвърна тя, но се поусмихна. — Няма да позволите нищо да се случи на моето бебе, нали?

— Ще го опазя дори с цената на живота си.

Ейми понечи да каже още нещо, но се отказа, отиде в банята и секунда по-късно се чу как тече водата.