Джейн Фийдър
Брачно предложение (12)

12

— Добър вечер, ваша светлост. — Тидмут отвори вратата на Арабела и се поклони, когато тя мина покрай него и влезе в залата. Когато се изправи, попита херцога: — Ваша светлост ще вечеря ли у дома?

— Да, Тидмут, благодаря. — Джак, в чиито очи светеше чувствен блясък, погледна Арабела, която беше потънала в съзерцание на един от далечните му прадеди — достоен кавалер от шестнадесети век. — Мисля, че е най-добре да вечеряме в будоара на нейна светлост. След дългото пътуване вчера херцогинята е уморена.

Арабела понечи да протестира, но видя блясъка в очите му и рече послушно:

— Да, наистина се чувствам малко уморена. Много сте мил, сър. А сега ви моля да ме извините. Ще се оттегля в спалнята си, за да си почина малко преди вечеря. — Обърна се към съпруга си и попита с невинна усмивка: — По кое време желаете да вечеряме?

Джак се поклони.

— Ти ще определиш, мила моя.

— Добре тогава, след час. — Помисли малко и добави: — Ако ваша светлост желае да ме посети преди това, аз съм изцяло на негово разположение. — И му хвърли поглед, в който светеше чувствена дяволитост.

— Тогава ще вечеряме след един час, мадам. — Думата „вечеряме“ беше произнесена с леко натъртване.

Арабела забърза с усмивка към стълбата. Кучетата се втурнаха след нея, но Джак ги задържа.

— Тидмут, отведете кучетата в кухнята. Погрижете се да ги нахранят и внимавайте да останат цялата вечер долу.

— Много добре, ваша светлост — отвърна сковано икономът и махна на един лакей в официална ливрея. — Гордън, отведете кучетата в кухнята.

— Веднага, мистър Тидмут, сър. — Момъкът се ухили и хвана каишките на кучетата. — Хайде, момчета, ще вечеряте.

Наелектризирани от тази дума, двата сетера последваха лакея към кухнята.

— Изпратете ми Луис с гарафа шери — нареди херцогът и тръгна след жена си. — Нейна светлост и аз ще вечеряме след час. Сами ще се обслужваме.

Тидмут се ограничи с пореден поклон. Щом господарят му желаеше сам да разреже патицата и да си налива вино, той нямаше право да коментира, нито пък да чуе в думите на господарката истинските й намерения.

Джак влезе в голямата си спалня, като си тананикаше весело. Погледна за миг към улицата, свали жакета си и го хвърли на най-близкото кресло. Свали колана с рапирата и го остави на перваза на прозореца.

Луис се появи с гарафа шери върху сребърна табла и я остави на тоалетката.

— Вкъщи ли ще вечеряме, ваша светлост?

— Точно така — кимна Джак и си наля чаша шери.

— Да ви донеса ли халата? — продължи камериерът. — Или ще се преоблечем за вечеря? — Луис отвори гардероба.

— Пригответе ми халата, Луис. По-късно може да го облека. — Джак изпразни чашата на един дъх, свали шалчето от шията си и го хвърли при жакета. — Няма ли най-после да престанете с това „ние“, Луис? Аз не съм крал.

— Както кажете, ваша светлост. Ще помисля върху думите ви.

— Моля, направете го. — Доброжелателната усмивка беше измамна. Лиус знаеше, че не е добре да ядосва негова светлост.

Джак свали жилетката си, попила брадата си и оповести тържествено:

— Не е зле да ме избръснете, Луис.

— Но разбира се, ваша светлост — отговори с готовност камериерът и посегна към приготвения бръснач.

 

 

Арабела седеше във ваната, поставена пред огъня. Косата й беше вдигната високо на темето, за да не се намокри. Във водата плуваха сушени стръкчета розмарин.

Беки тичаше между гардероба и леглото.

— Сложила съм розмарин под възглавниците, милейди. Мирише толкова свежо! Откъснах го от градинката отвън. Нямах представа, че и в града расте розмарин. Ще облечете ли копринения халат? Със сатенената риза и дантеленото боне?

— Не искам нищо — отговори лениво Арабела. — Извади ми халата, Беки, после си свободна.

— Разбира се, мадам. — Беки я погледна с многозначителна усмивка, която господарката напразно се опита да пренебрегне. Двете с Беки бяха отдавна заедно, за да имат тайни една от друга. Момичето изглеждаше напълно невинно, но беше селско чедо и отдавна знаеше какво става в брачното легло.

Беки оправи завивката, подреди дантелените волани на халата, разпрострян на леглото, провери дали свещите горят добре и дали има достатъчно дърва за огъня, после направи реверанс и се оттегли.

Джак веднага забеляза внезапно настъпилата тишина в спалнята на съпругата си и заключи, че тя е останала сама. Луис привърши с бръсненето и се зае да подреди копринения турскосин халат върху леглото, като приглаждаше всяка гънчица и я изпъваше.

— Благодаря, Луис, оттук нататък ще се оправям сам — отпрати го нетърпеливо херцогът.

Камериерът се поклони и напусна стаята заднешком, като се постара да затвори вратата съвсем тихо.

Джак отиде по чорапи до свързващата врата и я отвори. Лъхна го ароматът на лавандула и розмарин, после видя жена си във ваната. Кожата й беше порозовяла от топлата вода, косата беше вдигната на влажен, небрежен кок. Тя извърна леко глава и го погледна. Той беше само по бричове и риза, небрежно отворена на врата. Косата му беше завързана на тила с черна кадифена панделка. Шията и тилът му все още бяха бронзови от лятното слънце.

— Добре дошъл, ваша светлост — произнесе бавно и с наслада тя.

Джак пристъпи към ваната и я огледа с полупритворени очи.

— Каква прекрасна гледка — промълви унесено. — Мокра, розова и нежна… като неразтворен розов цвят… май трябва да го отворим. — фината уста се разтегна в доволна усмивка.

Коленичи до ваната, нави ръкавите на ризата и превърна всяко движение в горещо, чувствено обещание, което разпали страстта й и я изпълни с радостно очакване.

Със същите бавни движения той посегна към едно клонче лавандула и докосна челото й. После прокара въображаема линия през носа и устата към трапчинката на брадичката. Продължи към гърлото, спря за малко във вдлъбнатинката, където пулсът й биеше бързо и неравномерно. После бавно продължи надолу, между пърдите, които се подаваха от водата.

В корема й затанцуваха пеперудите на желанието. Лавандуловата клонка се потопи в дупчицата на пъпа й. С другата си ръка той обхвана внимателно едната й гърда и се наведе да я целуне — първо впи жадно устни в нейните, после смекчи целувката и накара устните й да се разтопят от наслада. Когато освободи устата й, той вдигна глава и погледна в сгорещеното лице със зачервени от целувката устни и очи, в които пламтеше златен огън.

За момент си представи Лили: бледорозовата порцеланова кожа, небесносините очи, покорната румена уста… перфектният тен и топлата червенина на устата й бяха само пудра и руж. Оскубаните й вежди образуваха съвършени дъги, докато тъмните, прави вежди на Арабела бяха естествено гъсти и силни. Той намокри палеца си и внимателно приглади веждите, после се наведе и я целуна нежно по носа.

Арабела усети леката промяна в настроението му и внезапно се запита дали пък той не идваше при нея направо от леглото на другата. Седна във ваната, вдигна колене към брадичката си и го погледна изпитателно.

— Какво има, мила?

— Усетих, че гледаш мен, а виждаш друга жена — призна тихо тя. — И изпитах странно чувство…

Той я погледна мълчаливо. Видя още два образа, които често му се натрапваха, когато беше заедно с жена си. Винаги Шарлот и много често Фредерик. Сенките им тежаха върху Арабела, както тежаха и върху него.

Арабела прехапа устни.

— Джак, понякога имам чувството, че изобщо не те познавам.

Така е, каза си той. Изобщо не ме познаваш. Но ти нямаш вина за сенките в моята памет. Крайно време беше да се научи да вижда само нея — такава, каквато беше в действителност. Арабела видя как погледът му се затвори и помръкна. Този поглед винаги й вдъхваше чувството, че той е някъде много далеч, на място, където тя не може да го последва.

Само след миг обаче това чувство отлетя. Погледът му отново стана топъл, устните му омекнаха и се извиха чувствено. Той се опря с две ръце на ваната и отново я целуна.

— Сега не съм в настроение за сериозни разговори, сладката ми — пошепна до устните й и езикът му нахлу в устата й.

Тя се поддаде, отвори устни и езикът й закръжи около неговия. Той я натисна във водата, тя отпусна колене и се хлъзна надолу. Косата й се намокри на тила.

Всичките й сетива се съсредоточиха върху онази част от тялото, на която в момента беше посветено вниманието му. Ръката му си играеше с интимните й части, раздели набъбналите срамни устни, потърка ги и проникна смело навътре. Арабела нададе тих вик. Мина доста време, докато погледът й се проясни. Люляна от меката вода, тя затвори очи и зачака дишането й да се успокои.

— Събуди се, спяща красавице — прошепна Джак и я напръска с вода, за да охлади горещата й кожа. Арабела отвори очи и втренчи поглед в лицето му. Той се изправи и се съблече, без да бърза. Застана пред нея гол и възбуден.

— О, будна съм — прошепна едва чуто тя.

— Тогава ела. — Той й подаде голямата хавлия, приготвена от грижливата Беки. Сложи ръце под мишниците й и я извади от водата. — Неизчерпаемото ми търпение отива към края си. — Уви я в хавлията и я хвърли на леглото.

Застана до нея и се зае да я изсуши. Разтърка кожата й, докато запламтя, завъртя я няколко пъти от гръб по корем, вдигна краката й и внимателно ги подсуши между пръстите. Арабела усети гъдел и се опита да се отбранява, когато езикът му се плъзна между пръстите и нежно захапа меката кожа.

Днес е решил да ме направи напълно безпомощна, помисли си тя. Любовната им игра беше невероятно интензивна. В сивите му очи светеше дива решителност. Погледът му я поглъщаше, изследваше тялото й, не остави нито частица непогалена и нецелуната. В тялото й се запали пожар.

Без да мисли, тя последва примера му. Тялото й беше напрегнато до крайност. Не можеше да му се насити, изследваше го с устни и език, с пръстите на ръцете и краката. Надигна се и го възседна, обхвана пениса му, разтри го внимателно и продължи сладката игра, докато той застена в екстаз. Той обхвана хълбоците й, повдигна я и проникна в нея с един-единствен гъвкав тласък, който я улучи в самата й същност. Тя отметна глава и от гърлото й се изтръгна дрезгав вик. Вече не можеше да преброи колко пъти е стигнала до върха, откакто той я бе извадил от ваната. Всеки път беше по-прекрасно от предишния, но сега сякаш се разтвори и се пръсна на хиляди парченца, носена от вятъра на екстаза. Той я държеше здраво, притискаше я до слабините си и семето му я изпълваше с всеки пулс на оргазма му.

Най-сетне тя падна тежко напред, опря глава във влажната вдлъбнатинка на рамото му и замря. Сърцето му биеше лудо в ребрата й. Тя се протегна бавно, докато легна цялата върху него. Той беше още в нея и тя притисна бедра с внезапното желание да го задържи. Той разхлаби хватката, но ръцете му продължиха да я държат здраво и двамата дълго лежаха така, в полусънното състояние на пълно удовлетворение.

Джак се раздвижи пръв. Отдели се внимателно от нея, надигна се на лакът и приглади назад влажните й коси, нападали по лицето. Погледна я и се усмихна. После поклати глава в нямо учудване, плъзна ръка по страната й и спря във вдлъбнатинката на талията.

Тя се усмихна в отговор, все още неспособна да намери думи. Той пое дълбоко въздух и заговори с дрезгав глас:

— Не знам ти как се чувстваш, но аз имам нужда да изчезна за малко.

Стана от леглото и докато Арабела се питаше откъде взема тази енергия, се потопи във ваната, като сви колене и накрая дори главата му изчезна под водата.

След малко се изправи и отърси водата от себе си като изкъпано куче. Посегна към влажната хавлия и избухна в тих смях. Арабела го наблюдаваше от леглото, възхищаваше се на играта на мускулите под бронзовата кожа, на стройната фигура с тясна талия и стегнати бедра. Отпуснатият член беше като мишка в гнездо от тъмни кичурчета — в момента не й се вярваше, че тази част от тялото му й доставя такова невероятно удоволствие. Сравнението я разсмя и Джак се обърна почти сърдито, с недоверие в погледа.

— Какво е толкова смешно?

— О, нищо — отговори тя с невинна усмивка. — Съвсем нищо. — Ала погледът й не се откъсваше от обекта, предизвикал веселието й.

Джак се погледна и се ухили.

— Аха — промърмори и уви слабините си с хавлията. — Ами да, студената вода оказва такова въздействие.

— Задоволяването също, както забелязах — отвърна тя с все същата невинна усмивка. — Но аз знам, че негова светлост се възстановява учудващо бързо.

Арабела стана и облече халата си. Докато се занимаваше с мъничките перлени копченца, Джак отиде в спалнята си и също облече халата си.

Двамата влязоха заедно в топлия, осветен от свещи будоар. На масичката пред огъня чакаше плато с пресни стриди. Супникът се топлеше на триножник в камината. На съседната масичка беше поставена печена гъска, до нея купичка със сос от мадейра и чиния с пържени картофи, подправени с билки.

Джак наля вино и помогна на жена си да седне пред стридите.

— Те не бяха ли афродизиак? — попита тя и посегна към една отворена черупка.

— При дадените обстоятелства може да се поспори — отвърна Джак и изсмука вкусната вътрешност от черупката.

Арабела се изкиска доволно и с въздишка протегна босите си кара към огъня. Мигът на неудобство във ваната преди малко беше забравен.

 

 

След седмица в къщата на Кавендиш Скуеър започнаха да пристигат безброй кутии и пакети. След тях се появиха мадам Елизабет и мадам Селест, придружени от ято шивачки, натоварени с муселин, креп, тафта, органза, ръчно рисувани китайски и индийски коприни и какво ли още не.

Арабела ги посрещна в будоара си и остана безкрайно учудена от безбройните рокли, неглижета и роби, които й представиха. За всяко време на деня имаше специална рокля.

— Ако нейна светлост бъде така добра да се пъхне в това неглиже… — Мадам Селест скръсти ръце под пищния си бюст и обясни: — Вероятно ще се наложат някои малки промени.

— Трябва ли да пробвам всички рокли? — Арабела беше ужасена. Това щеше да трае поне един ден.

— Ваша светлост, дрехата трябва да стои перфектно, затова е необходимо да се пробва — отговори твърдо мадам Елизабет. — Освен това всяка рокля има собствена фуста, така че трябва да сте само по риза.

Арабела се примири със съдбата си и сърдито повика Беки да я разсъблече. Момичето, което се вълнуваше много повече от нея, я придружи в будоара.

— О, радвам се, че още не сте започнали. — Херцогът влезе точно когато съпругата му свали неглижето, за да пробва първата рокля.

— Ваша светлост! — Масам Селест беше повече от изненадана от появата му. — Трябва да пробваме всяка рокля.

— Да, знам — отговори спокойно той, седна на най-удобното кресло, кръстоса крака и извади от джоба на украсената със златни дантели жилетка емайлираната си табакера. — Точно затова съм тук. Продължавайте, моля.

Арабела хвърли поглед към мъжа си с очакване да види весело смигване, но се учуди много, когато разбра, че той е напълно сериозен. Тя стоеше насред стаята само по тънка риза, която не беше в състояние да скрие тялото й, докато възбудено шепнещите модистки й обличаха рокля след рокля и даваха указания на групата шивачки къде да стеснят, да скъсят или да разширят.

Първият коментар на херцога бе предизвикан от вечерната рокля от органза с цвят на слонова кост върху долна рокля от златна коприна.

— Тази изисква по-дълбоко деколте. Увеличете го с два-три сантиметра и стеснете корсажа на гърба.

— Виждам, че ваша светлост е много опитен по въпросите на модата. Човек добива впечатлението, че сте надарен с разностранни таланти — отбеляза язвително Арабела, докато мадам Селест набождаше деколтето й с карфици.

Джак се усмихна лениво.

— Трябва да ми имаш доверие, мила моя.

— Вече съм чувала тези думи. — Арабела не се предаде толкова лесно. — Но трябва да знаете, сър, че няма да изляза пред обществото и през цялото време да се тревожа, че гърдите ми са издути като пудинг.

Беки изписка тихо, модистките се спогледаха ужасено, шивачките се закискаха в шепи. Арабела се изсмя пренебрежително.

Минаха повече от три часа, докато изпробва всички рокли. Арабела беше уморена и скучаеше, кучетата скимтяха пред вратата, орхидеите сигурно съхнеха без нея. Съпругът й обаче беше неуморим. Той освободи жените едва когато одобри всяка рокля и всяко неглиже. Когато Беки окачи готовите неща в гардероба, херцогът се обърна към нея:

— Днес ще облечеш нейна светлост в роклята с цвят на слонова кост и злато. Докато мосю Кристоф я фризира, ще стоиш до него и ще го гледаш внимателно, за да се научиш как да го правиш.

Беки направи реверанс.

— Да, ваша светлост.

— Сега си свободна — допълни меко Джак.

Беки отново направи реверанс и се оттегли заднешком.

— Защо трябва да облека най-красивата си рокля? — попита небрежно Арабела и се зае да пили ноктите си.

— Помислих си, че би било хубаво да отидем на опера. Ложата ми отдавна стои празна. Време е да я използваме.

— О, така ли? — Арабела захвърли пилата. — Това ли ще е въвеждането ми в обществото?

— Да. Тази вечер обществото ще види дукеса Сен Жюл.

Тя кимна.

— Коя опера ще гледаме?

— „Вълшебната флейта“ от Моцарт. Надявам се да ти хареса. Според мен е приказна, но хората не й обръщат внимание — обясни Джак с пренебрежително вдигане на раменете. — Дамите и господата ходят на опера, за да клюкарстват.

— Аз ли ще бъда обект на най-новите клюки?

Той кимна и се надигна.

— Точно така, мадам. Ти ще си в центъра на вниманието. Кристоф ще дойде в пет да ти направи прическа. След това Беки ще те облече. Ще вечеряме в седем. Операта започва в девет.

— Сигурно трябва да пропуснем началото — промърмори Арабела и стисна устни. — Точността е за еснафите.

Джак кимна с лека усмивка.

— Първия път трябва да се явиш последна, за да те видят всички, но после имаш право да постъпваш, както си искаш. — Усмихна й се още веднъж, поклони се и я остави сама.

Арабела седна пред тоалетката си със сърдито смръщено чело. Наистина имаше твърдото намерение да смае обществото, но не очакваше, че херцогът ще я подкрепя така усърдно. Сега имаше чувството, че танцува по свирката на Джак, а не по своята.

Беки почука на вратата и я изтръгна от мрачните мисли.

— Какво е това, Беки?

— Писмо, мадам. — Момичето й поднесе сребърната табла.

Арабела веднага позна енергичния почерк на Мег. Благодари на Беки, грабна писмото и бързо я освободи. Когато вратата се затвори зад момичето, моментално счупи восъчния печат и разгъна листа. По обичая си Мег бе писала бързо и разхвърляно, на много места се виждаха задрасквания. Арабела се зачете и сякаш чу гласа на приятелката си.

Скъпа Бела,

Толкова е скучно, че ми иде да си скубя косата. Не вярвах, че някой може да ми липсва така силно, както ми липсваш ти, скъпа приятелко. Даже мама и татко са тъжни, а кучетата са увесили муцуни. Когато излизаме, единственото забавление е Лавиния. Непрекъснато се старае да подложи на съмнение морала на новата херцогиня, непрекъснато намеква, че се радва на доверието на споменатата дама. Горките препарирани птички на шапките й се обръщат с главата надолу, а цветенцата вехнат. В проповедите си Дейвид заклеймява греха на клюкарството и злобните приказки по чужд адрес, но Лавиния, естествено, не може да си представи, че това се отнася за нея. Мила моя Бела, ако скоро не ме спасиш, ще се оттегля на тавана и ще плета паяжини. Помниш ли, че ми обеща да дойда в Лондон и да поживея при теб? Тогава не бях сигурна дали мога да понеса повторение на онзи жалък първи сезон, но междувременно разумът ми взе връх. Освен че ти ми липсваш ден и нощ, имам нужда от малко разнообразие. Ежедневието ми е толкова пусто! Имам нужда да се запозная с нови мъже, поне малко по-интересни от провинциалните типове. Разбира се, нямам никакво намерение да смутя брачното ви щастие и да възпрепятствам положителното развитие на отношенията ви, но си мисля, че един брак по разум осигурява достатъчно място за една добра приятелка. От писмата ти не става ясно дали си щастлива с херцога и в кои области. Вероятно предпочиташ да ми го кажеш лично…

Пиши ми скоро, скъпа Бела. Искам да знам как се развиват орхидеите ти, как са кучетата, и разбира се, как е новият ти живот. Дебютира ли вече в обществото? Как те приеха? Моля те, пиши ми с всички подробности!

С много обич, Мег

Краткият, сух стил на приятелката й изтръгна усмивка на устните й. Щеше да се радва много на компанията на Мег — Джак беше толкова авторитарен, че тя твърде рядко имаше възможност да прояви инициатива. Свикнала сама да организира живота си, тя срещаше големи трудности да се съобразява с плановете и представите на съпруга си и имаше нужда от подкрепа. Силно развитата деликатност на Мег, съчетана с хаплива ирония, й гарантираше, че тя няма да пречи на брака й. Освен това Мег със сигурност преследваше собствени планове. Вероятно искаше да си намери съпруг — или може би любовник? Това можеше да се очаква от нея. Значи щеше да бъде достатъчно заета със собствените си работи. И да оцени високо подкрепата и мнението на приятелката си.

Усмивката й стана още по-широка, когато сгъна листа и го прибра в чекмеджето на писалището си. Сигурно щеше да е много забавно да намери достоен партньор на Мег.

Но сега трябваше да слезе в оранжерията, където бяха пристигнали нови видове орхидеи.

Вратата на библиотеката беше отворена и на минаване видя Джак да седи зад писалището. До него беше поставена желязна касетка. Това е подходящият момент да посея няколко семенца, каза си тя и почука на вратата.

— Джак? — повика тихо и спря на прага.

Той се надигна бързо.

— Влез.

Арабела затвори вратата зад гърба си и се приближи към писалището. Той остана прав и я погледна замислено.

Тя приседна на ръба на писалището и хвърли поглед към касетата. Онова, което видя вътре, я накара да забрави всичко, което искаше да му каже — пликът най-отгоре върху купчината документи беше нейното писмо до Корнуол! Отдавна се чудеше защо не е получила отговор, но сега всичко й стана ясно: Джак изобщо не бе изпратил писмото й.

Тази чудовищна лъжа й отне дар слово. В стаята се възцари тишина. След малко мъжът й попита небрежно:

— Искаш да обсъдим нещо ли, скъпа?

— А, да. — Арабела посегна към ножчето с дръжка от слонова кост, с което той остреше перата, и го огледа с вниманието, с което търсеше петънца от плесен по орхидеите.

— Исках да знам… дали имаш нещо против да поканим Мег.

Джак се намръщи едва забележимо.

— Сега ли?

— Не веднага — отговори Арабела, без да сваля поглед от ножчето. — Но много скоро.

— Омръзнах ли ти вече? — попита той със загадъчна усмивка.

— Не, разбира се, че не. — Тя не се поддаде на тона му. — Ала Мег ми липсва. Прощавай, че го казвам, но съпругът не може да изпълнява ролята на приятелка.

— За което мога да бъда само благодарен — отвърна подигравателно той. Не беше много сигурен, че иска Мег Барат да живее в дома му. — Бих предпочел да почакаш до пролетта… докато се устроиш в Лондон. Тогава ще имаш повече време за Мег и ще можеш да й помогнеш. — Наведе се, обхвана брадичката й и я погледна с нежна усмивка, за да смекчи отказа си. — Все още не съм готов да те деля с никого, сладката ми.

Арабела си заповяда да се усмихне, макар че беше бясна от гняв. Защо не бе изпратил писмото й? Защо й бе попречил да вземе самостоятелно решение? Защо?

— Тогава ще я поканя след няколко месеца — отговори сухо тя и извърна глава, за да се освободи от ръката му. — Ще пиша на Мег и ще й предложа да дойде през пролетта. — Скочи от писалището и съобщи с изкуствена бодрост: — В оранжерията ме чакат вълнуващи нови видове. Бисерни орхидеи и „Кралицата на нощта“. — Докато бързаше към вратата, осъзна, че липсата на въодушевление в тона й се усещаше повече от ясно.