Елизабет Лоуел
Зовът на сърцето (6)

Глава 6

— Продължавай да ги наблюдаваш — каза глухо Сара.

Лола се изплю още веднъж.

— Не съм вчерашна.

Без да отговори, Сара захвърли пушката си и се втурна към къщата. Хвърли един бърз поглед към ранения ястреб в ъгъла. Птицата явно беше изплашена от шума, но иначе й нямаше нищо. Но същото не можеше да се каже за мъжа. Кейс лежеше на пода в другия край на стаята. Главата му беше клюмнала. Стискаше револвера с двете си ръце. Дулото му беше пъхнато в една цепнатина между дъските. Във въздуха още се носеше миризмата на барут.

— Кейс?

Единственият отговор беше нечленоразделен звук. Не се обърна към нея. Тя изтича през стаята и коленичи до него. Ръцете й обхождаха гърба и краката му, проверявайки раните. Нежното й докосване го опари като огън. От гърло то му излезе една сподавена ругатня. Той надигна глава и впери блестящите си сиво-зелени очи в нея.

— Добре ли си? — прошепна Сара.

— Не.

Тя възкликна уплашено и погали гърба му, сякаш беше изплашен ястреб.

— Къде те боли? — попита бързо тя. — На гърба ти няма нищо. Обърни се, за да те погледна и отпред.

Мисълта за нежните, бързи пръсти на Сара, които обхождат тялото му, отново предизвика чувствена реакция у него.

— Не ме изкушавай! — бяха единствените му думи.

— Какво?

Той каза нещо грубо през зъби. Докосването й беше превърнало страха, който изпита за нея, когато Калпепърови се приближиха, в страстно желание.

— Нищо не се е случило, като изключим това, че не улучих онзи кучи син.

— Кой?

— Парнел, ако се съди по това, което извика Аб. Проклятие!

— Къде беше той?

— Виждаш ли онази камара камъни?

Сара се наведе и надникна през широката цепнатина. Единствената камара камъни, която виждаше, беше на повече от сто метра от колибата. Тя погледна към револвера на Кейс.

— Боже Господи! — възкликна тя. — Разбира се, че не си го улучил. Това е само един револвер.

— И той е точно това, от което имах нужда.

Тя понечи да спори, но изражението в очите му я накара да промени намерението си. Вместо това каза:

— Да ти помогна да се върнеш в леглото.

— Ти се върни да наблюдаваш онези Калпепърови. Аз съм си добре и тук.

— Лола ги наблюдава, Ют ги следи, а Конър се спотайва в сенките, за да ни уведоми, ако се появи още някой.

Кейс отново погледна през цепнатината. Отвън нямаше никакво движение. Дори птица не прехвръкваше.

— Предполагам, че сте правили това и друг път — обади се най-накрая той.

— Ют смята, че е по-добре да обмисляш предварително нещата, отколкото да умреш, съжалявайки, че не си го направил.

Кейс кимна.

— Сякаш това са думи на Хънтър.

— Хънтър?

— Брат ми. Той беше полковник, когато Югът беше пълен с униформи и глупаци, готови да ги облекат. Не че брат ми беше глупак. Аз бях единственият глупак в семейството.

— Съмнявам се.

— Аз не.

Глухият му глас предизвика неочаквана болка в гърдите на Сара. Без да се усеща, тя погали нежно гърба му.

— Ще ти помогна да се върнеш в леглото — каза тя след известно време.

— Мога да се върна и сам.

— Но ти си ранен!

Кейс почувства топлата й ръка на гърба си и едва се въздържа да не й закрещи. Или да я сграбчи.

— Кейс?

— Ако не престанеш да се отнасяш с мен като с някое разглезено коте — каза той равно, — ще те сграбча и ще ти покажа колко здрав се чувствам в момента.

— Разглезено коте? — тя се засмя. — Приличаш повече на пума, отколкото на домашна котка.

Той се повлече на здравата си лява страна към леглото. Но острата болка, която изпита, го накара да спре веднага. „Е, това би трябвало да ме излекува“ — помисли си той. Със сурова решителност, изписана на лицето, и без да обръща внимание на възраженията на Сара, той запълзя по пода.

— Ето — каза той, когато се добра до леглото. — Доволна ли си?

Тя погледна пепелявата му кожа, потта на челото му и очите, в които личеше колко много го боли.

— Можеш да учиш на инат мулетата на Калпепърови — каза тя гневно.

— Без съмнение.

— Нима ти доставя удоволствие да ми създаваш допълнителна работа?

Той премига.

— Моля?

— Погледни се само колко си се изцапал! Ще трябва да те къпя.

Кейс щеше да спори, но беше много изтощен. Изненада се от собствената си слабост.

— Много съм… изморен.

— Аз не съм. Ще те изкъпя, преди да си се усетил.

Той се опита да й се противопостави, но се чувстваше толкова замаян. Думите, които успя да промълви, бяха само безсмислен шепот.

Сара видя как клепачите му затрептяха и най-накрая се затвориха. Тя въздъхна с облекчение. Дори и толкова изтощен от болката, тя се съмняваше, че би могла да се пребори с него и да направи това, което той не искаше.

— Голям инат си — промълви тя.

Очите му останаха затворени. Тя забеляза, че гъстите му, тъмни мигли леко се извиват в краищата и му придават странно уязвим вид.

— Мигли, на които всяко момиче би завидяло — каза тя тихо, — а Господ е дарил с тях един толкова силен мъж.

Той не направи нищо, от което да проличи, че я чува.

— Благодаря ти, Кейс, който и да си, откъдето и да идваш — продължи Сара тихо.

Той не помръдна.

— Знаехме, че задната част на къщата е нашето слабо място. Конър не може да я вижда от дърветата, Ют също.

Кейс задиша по-дълбоко, когато изтощението и здравият сън го надвиха окончателно. Тя коленичи до него и сложи дланта си на челото му. Беше хладно, гладко и леко влажно.

— Е, да видим дали си пострадал, защитавайки гърба ни — каза тя тихо.

С бързи движения развърза превръзката на бедрото му. Нямаше прясна кръв дори на по-дълбоката рана.

— Слава богу — прошепна тя, — че си толкова твърд физически, колкото си и дебелоглав.

Отвън се чу продължително изсвирване. Всичко е чисто. Вълна от облекчение заля Сара. След малко тя си пое дълбоко въздух и се захвана за работа. Въпреки това, което беше казала на двамата Калпепърови, в къщата все пак имаше запален огън, върху който се топлеше кофа с вода.

— Тук всичко наред ли е? — извика Лола.

— Раните на Кейс не са се отворили, ако това имаш предвид — отговори Сара. — Отидоха ли си Калпепърови?

— Само прахът във въздуха подсказва, че са били тук.

— Къде е Конър?

— Оглежда задната част на къщата. Ют тръгна по следите на третия кучи син.

— И аз ще изляза веднага щом се погрижа за Кейс.

— Няма нужда. В момента дори аз нямам какво да правя. Искаш ли да ти помогна с нещо?

— Не — бързо отвърна Сара. — Мога да се справя и сама.

Веднага щом изрече думите, осъзна, че не иска никой друг да вижда Кейс гол. Съвсем друго нещо беше, когато състоянието му беше почти безнадеждно, но сега беше достатъчно здрав, за да пълзи из колибата. Някак си всичко бе станало повече… лично.

„Май ми се е размътил мозъкът — скара се тя на себе си. — Лола е виждала повече голи мъже, отколкото ти си виждала облечени.“

Но въпреки това й беше неприятна мисълта друга жена да докосва силното мускулесто тяло на Кейс.

— Когато имаш възможност — извика тя, — донеси ми още вода от потока.

— За бога, момиче. Да не си решила да къпеш скалите?

Сара се засмя тихо. Никой не одобряваше нейната страст към водата и сапуна.

— Не скалите — промълви тя. — Просто един мъж. Един голям мъж.

Когато помисли за Кейс като за мъж, а не като за просто още едно ранено същество, за което трябва да се грижи, стомахът й странно се сви. Това не беше страх, нито пък притеснение, но въпреки това приличаше и на двете.

— Какво ти става Сара Джейн Лоусън? — промълви тя тихо, имитирайки интонацията и думите на отдавна починалата си баба. — Човек може да си помисли, че си останала и без малкото мозък, който Господ милостиво ти е дал.

Неочаквано гърлото й се сви от болка. Отдавна не беше мислила за семейството си. В началото просто не можеше да го понесе, а по-късно това се беше превърнало в навик.

— Бъдещето, не миналото — напомни си тя. — Конър е моето бъдеще.

Единственото й бъдеще. Никога повече нямаше да се остави на милостта на някой мъж, като се омъжи за него. Всичките й надежди и желания за семейство бяха свързани с по-малкия й брат, който Аб бе заплашил само преди няколко минути. Кейс се размърда, но продължи да спи. Сара пропъди всички мисли от главата си, наведе се над него и отново започна познатия ритуал: махна превръзката, прегледа раната, намаза я с лапата и отново сложи чиста превръзка.

Докато работеше, тя говореше тихо, описвайки действията си. Говореше на глас, защото опитът я беше научил, че дивите създания се плашат по-малко, когато им говориш. В известен смисъл Кейс й напомняше за диво създание — силен, независим, самоуверен. Тя премести леко крака му, за да погледне шевовете на задната част на бедрото му. Кожата изпъваше конците.

— Господи, раната заздравява много бързо — каза тя тихо, напевно. — Чичо Уилям би казал, че си здрав като жребец.

Мъката отново я сграбчи. Рядко си позволяваше да мисли за доктора ерген, от който беше останала само черната чанта с лекарски инструменти.

— Добре се грижа за нея — прошепна тя. — Винаги поддържам инструментите ти чисти… Знаеш ли това, където и да си. Това достатъчна отплата ли е задето все вървях след теб и не те оставях на мира, докато не ме научи на всичко, което знаеше, преди да умреш?

Отговорът беше само тишина. Но тя и не очакваше отговор. Беше свикнала да задава въпроси, които да не получават отговор. С малки лъскави ножички със странна форма тя преряза шевовете на бедрото на Кейс. Когато ги издърпа, той леко се размърда.

— Всичко е наред — продължи да шепне напевно Сара. — Просто изваждам конците. Не е нужно да се будиш.

Тя не очакваше отговор от него, както не очакваше отговор от мъртвия си чичо или пък от дивите създания, за които се грижеше. Тъй като Кейс не направи никакво друго движение, тя реши, че той все още спи дълбоко.

— Ето, това е последният конец. А сега отново ще те превържа. Въобще няма да боли.

Клепачите му се надигнаха за момент, разкривайки бледозеления блясък на очите му. Опита се да каже на Сара, че не го боли, но затова беше необходимо голямо усилие. Беше много по-лесно просто да лежи тихо и да се остави на нежните й грижи.

— Лола се кълне, че тази миризлива лапа предпазва раните от инфекция по-добре от всеки сапун — продължи да нарежда Сара. — Не знам какво би казал чичо ми, но тя определено свърши добра работа при Ют и теб и при всички други диви създания, върху които съм я използвала.

Тя остави буркана на земята. Ароматът на хвойна, градински чай и други билки, които Кейс не можеше да определи, го удряше в носа всеки път, щом си поемеше въздух. Предпочиташе аромата на слънце и рози, който издаваше кожата на Сара, но нямаше достатъчно сили, за да й го каже.

— Ето така — продължи тя. — Само продължавай да спиш, а аз ще те превържа отново.

Докосването на ръцете й до кожата му вече му беше познато, както и лекото потриване на гърдите й към крака му, докато превързваше бедрото му. Реакцията на тялото му също му беше позната. Не си направи труда да се бори с възбудата, която идваше, без той да иска. Само се надяваше, че парчето плат около слабините му го прикрива.

— А сега ще опъна този крак. Ще те заболи малко, но бързо ще премине.

Ръцете й се плъзнаха под коляното и петата на ранения крак. Тя внимателно го премести.

— Добре поне, че не трябва да те местя целия — продължи тихо тя. — Толкова си голям, дори и легнал.

Ръката й леко погали крака му, наслаждавайки се на гладката, топла плът.

— Толкова сила. Сигурно е прекрасно да си толкова силен.

Кейс не каза нищо само защото не искаше Сара да спре. Не беше изпитвал нищо толкова приятно от много години насам.

— Но си мръсен — добави тя с тих смях. — Чудя се как някои жени успяват да отглеждат децата си и да ги опазят чисти в къщи с пръстен под.

Докато тя говореше, ръката й направи още едно гальовно движение по крака му.

Той знаеше, че този жест е само успокоителен. Беше я наблюдавал как говори на ранения ястреб по същия нежен, утешителен начин.

— Няма да е зле, ако Конър и Ют се качат в планината за една седмица, за да потърсят дъски за пода — продължи тя, — но това едва ли ще стане. Имат толкова много работа и толкова малко време.

Тя вдигна буркана с лапата, зави Кейс и се отдалечи. Той издаде лека въздишка, отчасти от разочарование, отчасти от облекчение. Нежните й грижи бяха едновременно възбуждащи и мъчителни.

„От нея ще излезе добра майка — помисли си той. — Но първо ще трябва да си намери мъж, достатъчно млад, смел или глупав, за да поиска от Бог деца, които не може да закриля.“

Кейс вече не беше толкова млад. Престана да бъде, когато се върна вкъщи след войната и намери само кървавите останки от семейството на брат си.

Останаха петима Калпепърови — каза си той. — И после всичко ще свърши.

Не се замисляше особено върху това, което беше свършил и което оставаше да бъде свършено. Никой не обича да рови в помийна яма, но и никой мъж, който има достойнство, не би пренебрегнал задълженията си, когато трябва да ги свърши. Калпепърови трябваше да бъдат спрени. И Кейс трябваше да свърши тази работа.

Лекото раздвижване на въздуха и слабият аромат на рози му подсказаха, че Сара се е върнала.

— Надявам се, че това няма да те събуди — промълви тя. — Просто една топла мокра кърпа и малко сапун. Нищо, което може да разтревожи един такъв силен мъж като теб.

Нежните пръсти се вмъкнаха в косата му и я пригладиха назад. Той замаяно се наслаждаваше на милувката, сякаш това беше само сън. Кърпата, ухаеща на рози, се движеше по лицето му. Напомняше му за голям, топъл, леко груб език.

— Ще ти измия косата утре, когато си по-малко изморен — шепнеше тя. — Още първия път, когато докоснах косата ти разбрах, че я поддържаш чиста. Харесвам такива мъже. Косата ти е черна, хладна и лъскава като гривата на кон, само че е много по-мека.

Струваше му се забавно, че тя намира нещо красиво в него, но не реагира по никакъв начин. Както младостта, смехът също го беше напуснал след войната.

— Може би след няколко дни ще те избръсна — продължи тя тихо. — Но без мустаците. Те са по-дълги от брадата ти и явно не ги бръснеш.

Топлите ръце и нежните думи галеха Кейс. Той се унасяше все повече и повече, и изпитваше доверие, което би го учудило, ако беше в състояние да го забележи. Но не го забелязваше. Беше така омаян от нежните грижи на Сара, както всяко друго създание, което беше попадало в ръцете й.

Одеялото се плъзна надолу към хълбоците му и това го разтревожи. Издаде лек звук на протест и дясната му ръка помръдна леко, сякаш се опитваше отново да дръпне завивката на предишното й място.

— Шшт — обади се Сара. — Всичко е наред, Кейс. Просто махам мръсотията от теб. После ще те оставя на мира.

Ръката му се отпусна и той въздъхна дълбоко.

— Точно така — продължи тя, — така е добре. Продължавай да спиш, за да оздравееш и да полетиш отново. Макар че всъщност няма да летиш, нали? Просто ще яхнеш Крикет и ще си отидеш…

Кейс отново се понесе към онова място, което не беше нито сън, нито реалност.

— Калпепър… промъква се… отзад…

Кейс не знаеше, че е изрекъл тези думи на глас, докато Сара не му отговори.

— Ти си в безопасност в ранчото „Лост Ривър“ — мълвеше тя. — Ти си в безопасност при мен. Спи, Кейс. Няма да позволя на никого да ти стори зло.

Той смътно си спомни, че беше чувал тези думи и преди, когато треската и болката го бяха сграбчили толкова здраво, че той си мислеше, че само смъртта ще сложи край на мъките му.

„В безопасност в ранчото «Лост Ривър». Спи, Кейс. Ти си в безопасност при мен.“

Започна да диша по-дълбоко и по-бавно. Отпусна се въпреки сексуалното си желание и се остави на съня с аромат на рози.

Не реагира, когато усети, че платът около слабините му се разхлабва. Не го интересуваше нищо друго, освен че това трябва да продължи. Спокоен, възбуден, почти заспал, но въпреки това съвсем в съзнание, той усещаше само влажната кърпа, която се плъзгаше по тялото му. Остави се на удоволствието, защото в момента имаше нужда от него, почти толкова, колкото имаше нужда да диша.

Удоволствието го гъделичкаше, пулсираше като ударите на сърцето му.

С въздишка, която беше почти като стон, Кейс заспа.