Айзък Азимов
Двестагодишният мъж (7)

7.

Съдът също можеше да реши, че свободата няма цена. Още повече, когато робот се канеше да си я купи.

Изказването на общинския юридически съветник изразяваше всеобщото мнение: Понятието „свобода“ няма никакво значение, когато се прилага върху робот. Само човек може да бъде свободен.

Той повтаряше това всеки път, когато му се струваше подходящо. Произнасяше думите отчетливо. Клатеше бавно глава, сякаш отмерваше ритъма на думите.

Малката госпожица помоли да й дадат думата. Бе призована с всичките си имена. Андрю не беше ги чувал до този момент.

— Аманда Лаура Мартин Чарни може да се приближи към свидетелската скамейка.

— Благодаря, Ваша чест — каза тя. — Не съм адвокат и не знам как да се изразявам. Надявам се да разберете смисъла на моите думи!

Нека първо разберем какво означава да е свободен Андрю. В някои отношения той е свободен. Повече от двадесет години никой от семейство Мартин не му е заповядал нещо, което той не би извършил по собствена воля.

Но ние можем, ако желаем, да му отправим каквато команда искаме. Да го нараним, колкото жестоко искаме, защото е машина, която ни принадлежи. Но защо трябва да го правим, след като ни е служил толкова дълго и вярно? Без него нямаше да станем богати. Той не ни дължи нищо. Ние сме длъжниците!

Дори да бяхме поставили Андрю в неизгодна позиция, той пак с готовност би ни служил. Да го освободим, ще означава единствено игра на думи за нас, но за него това означава много. Ще му дадем всичко, а ние няма да загубим нищо.

За момент съдията се усмихна.

— Разбирам какво искате да ни кажете, госпожо Чарни — каза той. — Проблемът е, че няма подходящ закон и такъв прецедент. Има неизречено правило, че само човек може да бъде свободен. Мога да отпратя случая към по-горна инстанция, но и там той няма да намери разрешение. Искам да се обърна към робота Андрю.

— Да, Ваша чест?

Андрю за пръв път проговори, откакто бе дошъл в съдебната зала. Съдията се сепна от човешкия тембър в гласа му.

— Защо искаш да бъдеш свободен, Андрю?

— Вие искате ли да бъдете роб, ваша чест?

— Но ти не си роб! Ти си един чудесен робот. Гений сред роботите, бих казал. Притежаваш невиждани досега художествени способности. Какво повече би могъл да направиш, ако беше свободен?

— Може би не повече от това, което в момента върша, Ваша чест, но ще го правя с огромно удоволствие. Тук бе казано, че само човекът може да бъде свободен. Струва ми се, че само онзи, който силно пожелае свободата, може да я притежава. Аз силно я желая!

Това беше решителният момент за съдията. Главното изречение в изказването му беше:

— Няма законно основание да се откаже свободата на същество, достатъчно разумно да я пожелае.

Решението бе потвърдено и от Световния съд.