Айзък Азимов
Двестагодишният мъж (18)

18.

Председателят на Комитета по наука и технологии живееше в Източна Азия. Освен това беше жена. Казваше се Чий Ли-Синг и дрехите й бяха прозрачни. Като че бе обвита в полиетилен, който закриваше само онова, което тя искаше.

— Разбирам Вашето желание да имате правата на човек — каза тя. — В историята е имало времена, когато хората са се борили за справедливост. Каква дискриминация сте забелязали относно себе си?

— Не е зачетено правото ми на живот. Роботът може да бъде разглобен по всяко време.

— По същия начин човекът би могъл да бъде екзекутиран по всяко време.

— Екзекуция може да се приложи само след съдебен процес. За моето разчленяване такава процедура не е необходима. Достатъчна е само една дума. Между другото… — Андрю отчаяно се мъчеше да не направи умолителна физиономия. Гласът му обаче го издаваше. — Истината е, че искам да бъда мъж. Искал съм го непрекъснато във времето, през което съм живял. А то включва шест поколения човешки живот.

Тъмните очи на Ли-Синг го изгледаха съчувствено.

— Законодателната комисия би могла да изработи закон, който да те определи като мъж. Тя, на практика, би могла да стори това и относно статуя. Дали ще пожелаят да го направят, не знам. Конгресмените също са хора. И при тях съществува елемент на подозрение относно роботите, както при всички останали.

— Дори сега?

— Дори сега. Ще изтъкнем факта, че ти си заслужил по-специално отношение. Сигурна съм, че страхът от липсата на такъв прецедент ще остане.

— Какъв прецедент? Аз съм единственият робот от моя тип и друг никога няма да има. Може да се консултирате с „Американски роботи“.

— „Никога“ е дълго време, Андрю… Или предпочиташ „господин Мартин“, след като аз с удоволствие те посвещавам в мъж? Ще се увериш с какво неудоволствие някои конгресмени ще изтъкнат този предлог, колкото и незначителен да е той. Господин Мартин, имаш моята подкрепа, но не мога да ти кажа, че има надежда. Всъщност…

Тя се облегна назад. Челото й се сбърчи.

— Всъщност, ако нещата се разгорещят, ще изникне определена сантименталност вътре в комисията и извън нея. Ще ги трогне разчленяването, за което спомена. Да се отърват от тебе, ще им изглежда идеално разрешение на въпроса. Помисли върху това, преди да предприемеш по-нататъшни стъпки.

— Никой ли няма да признае техниката на протезология, която е изцяло моя?

— Може да ти се стори жестоко, но няма да се сетят за това. Ако го направят, ще го използват срещу тебе. Ще изтъкнат, че си го направил изключително заради себе си. Ще твърдят, че това е част от кампанията за роботизиране на хората или за хуманизиране на роботите. И в двата случая ще го сметнат за жестоко и злонамерено. Никога не си участвал в политическа кампания, господин Мартин. Не знаеш какво е да те оклеветят. Бих те посъветвала да запазиш спокойствието на своя живот. — Тя стана. В сравнение със седналата фигура на Андрю, Ли-Синг изглеждаше миниатюрна, почти дете.

— Ако реша да се боря за човешки права, ще застанеш ли на моя страна? — попита Андрю.

Тя се замисли, после отговори:

— Ще го направя, доколкото позволяват силите ми. Ако твоят случай застрашава политическата ми кариера, ще го зарежа. Материята не съответства на моите убеждения. Опитвам се да бъда достатъчно честна с тебе.

— Благодаря! Не бих могъл да желая повече. Възнамерявам да се боря за правата си, независимо от последствията. Разчитам на цялата подкрепа, която си в състояние да ми дадеш.