Айзък Азимов
Двестагодишният мъж (5)

5.

Такива случаи имаше много. Поправките бяха скъпи, прегледите — още повече. С годините роботите бяха усъвършенствани. Господинът се погрижи Андрю да бъде снабден с всякакви приспособления. Накрая той се превърна в образец на метално съвършенство. Всичко бе за сметка на Андрю.

Андрю настоя за това.

Само позитронните му вериги не бяха пипнати. Господинът настоя за това.

— Новите не са по-добри от тебе, Андрю — каза той. — Те са безполезни. Компанията се е научила да ги конструира по-прецизно. При тях няма отклонения. Правят точно онова, което им е заложено. Не ги харесвам.

— Благодаря, господине.

— Заслугата за това е твоя, Андрю, не забравяй това! Мански е елиминирал неопределеността в разклоненията, веднага щом те видя. Не му харесва непредсказуемото… Знаеш ли колко пъти ме е молил да те дам за изследване? Девет пъти! Винаги го отпращах. Слава Богу, че вече е пенсионер, та да си отдъхнем.

Косата на господина проредяваше и ставаше бяла. Лицето му посърна. За разлика от него Андрю изглеждаше по-добре от деня, в който постъпи на работа в семейството.

Госпожата се присъедини към една художествена колония някъде из Европа. Госпожицата стана поетеса и живееше в Ню Йорк. Двете пишеха понякога, но много рядко. Малката госпожица се омъжи и живееше наблизо. Казваше, че не иска да изостави Андрю. Когато се роди нейното дете, малкият господин, тя разреши на Андрю да го храни с биберона.

С раждането на внука, Андрю почувства, че има някой, който да замести заминалите. Моментът бе удобен да представи своето искане.

— Господине, много любезно е от Ваша страна, че ми позволявате да харча средствата си по мое желание.

— Парите са твои, Андрю.

— Защото сте много добър, господине. Не вярвам законът да Ви спре, ако бяхте решил да ги присвоите.

— Законът не може да влияе на моята съвест, Андрю.

— Въпреки разходите и платените данъци, разполагам с около шестотин хиляди долара, господине.

— Знам това, Андрю.

— Искам да Ви ги дам, господине.

— Няма да ги взема, Андрю.

— Ще ги разменя за нещо, което само Вие можете да ми дадете, господине.

— Така ли? И какво е то?

— Моята свобода, господине.

— Твоята…

— Искам да откупя свободата си, господине!