Леда Милева
Бодливко мързеливко

Елите слънцето огря

с усмивката си кротка

и Ежко в старата гора

излезе на разходка.

 

Тревица тук, иглика там —

в това приятно време

не иска Ежко да е сам,

другарче ще си вземе!

 

Две катерички — скок-подскок —

съгледа той на клон висок.

— Елате на разходка, мили!

Чудесно слънце свети.

Защо в клонака сте се скрили?

 

— Днес, Ежко, сме заети.

Виж как се работи юнашки —

хралупите метем с опашки!

 

— Метете! — Ежко-Бежко рече. —

Ще ида да повикам Мечо.

 

Но Мечо спал бе цяла зима

и Ежко го завари

да тупа с дрянов клон килима

и козяците стари.

 

По клоните

цвъртяха птички.

За Ежкова беда

те бяха весели, но всички

строяха си гнезда.

 

Дори и Заю дългоух

поседнал бе до трънка

да кърпи своя сив кожух

с една иглица тънка.

 

Погледна Ежко натъжен,

постла си меки листи,

па седна в пролетния ден

бодлите си да чисти…