Цоню Калчев
По жътва

Сладкопойна чучулига

над полето се издига

и с разперени крилца

литна долу над селца.

 

До градинки се снишава,

над къщята приближава,

над орачи с ясен глас

дума, миличка, тогаз:

 

— Хей орачи работливи,

погледнете ваште ниви,

клас навел е стъбълца,

пълен с хубави зрънца.

 

И не стойте, сиромаси,

ни минута у дома си,

а далеч от всяка скръб,

лъскав наострете сърп,

 

та нивята пожънете,

златно зрънце приберете —

ни един не знай от вас,

що го чака тук до час.