Според мен има само един проблем с тази книга и той е в предварителните очаквания, с които е натоварена. Всеки е чувал за Кланица 5, това е безспорно най-известното произведение на Вонегът и за читателите е твърде лесно да попаднат в два капана:
— Не са чели досега нищо от Вонегът и очакват да прочетат затрогващо антивоенно четиво като от Ремарк, Хемингуей и пр. Няма такива филми, както стана ясно от коментарите по-горе. Вонегът е сътворил нещо далеч по-странно и до мозъка на костите си вонегътско, което може и да се хареса на почитателите на Ремарк и Хемингуей, но всъщност няма никаква гаранция.
— Чели са досега доста работи от Вонегът, подготвени са за него и очакват Кланица 5 да е черешката на творчеството му. Това е капанът, в който попаднах и аз. Не, че не ми хареса, но някак си имах нагласата за нещо повече. Докато я четях, все ми се ми се мержелееше нещо недоизказано и към края се чудех дали всъщност това е историята за Войната, която Вонегът е искал да ни разкаже, започвайки книгата. Всъщност той самият заявява в предговора, че книгата му е " кратка, разбъркана и объркана, защото нищо интелигентно не може да се каже за едно клане." Мисля, че е до болка откровен и прав.
И един съвет за тези, които са се разочаровали от книгата и Вонегът. Преди да го зачеркнете, моля, прегледайте „Котешка люлка“ или „Сирените от Титан“.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.