Прочетох книгата, но субективното ми мнение клони в силно отрицателна посока. Не ще давам оценка, тъй като както виждам има крайно разделение относно стойността на книгата.
Стилът по моему на Вонегът е крайно не разбираем за мен. Липсва изчистените, силни чувства, които могат да се предадат относно епохата и времето. Отскачането на далечна планета разкъсва нишката на повествованието и о-кърпва цялото произведение, Вонегът не е и фантаст, все пак. Почти през цялото време, през която я четох, имах чувството, че всичко е някакви нахвърлени редове без цел, посока, с дълбок за откриване материал, но само от дълбоко търсещите, естествено. И така нататък, тупур-тупур (изглежда не е самоволно дело на преводача, а напротив — авторов стил, който обаче изглежда изкуствено; написаните звуци не са това, което чуваме реално) са ужасни за използване изрази в целокупната литература — не просто недовършване, а увисване на образа/ситуацията.
В положителния спектър поставям гласно изразената идея за това, че „на войните не трябва да се обръща внимание. Ние се концентрираме върху хубавите неща от живота“. Това и правим основно хората. Оттук цялата идея, че произведението е анти-военно, про-хуманистично рухва. Войните ще продължат и всеки един и там, и тук си го знаем.
Така е то. :-)
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.