Атанас Далчев
Мълчание

На Дим. Светлин

Мълчах години непрестанно

с опустошен от мисли лоб

и днеска от това мълчание

излизам аз като от гроб.

 

Над моя дух витае още

безименната пустота

на миналите дни и нощи,

неразличими от смъртта.

 

И вцепенени от тревога,

макар свободни тоя път,

все още мислите не могат

от клетката да излетят.

 

Като човек, от болест станал,

пристъпва моят стих едва,

но с гняв безсилен, с мъка странна

са пълни моите слова.

 

И кратки са като словата,

които пише в порив смел

осъденият по стената,

преди да иде на разстрел.

 

1964 г.