Марио Кроненберг
Подай ми ръка…

Отново е пусто във мойта душа

Отново съм сам с тишината

Отново се питам къде ли греша,

и в кой ли от нас е вината…

 

Опитах се топката просто да спра,

и малко отдих на теб да ти дам

Но моя жест ти уви, не разбра,

напротив — остави ме сам

 

Животът без теб ще е празен и сив

Без цел ще се влачат пак дните

За толкова кратко отново бях жив,

да — ти ми отвори очите

 

Защо се измъчваме, мила, кажи?

Защо не се срещнем с усмивка?

Обичаш ме, зная — и аз, не лъжи

За мен мислиш ти без почивка