Кристин дьо Пизан
Сам-сама съм

Сам-сама съм, нека съм сама,

сам-сама, откакто той замина,

сам-сама, без вести, без писма,

сам-сама, без близък, без роднина,

сам-сама от мъка ще загина,

сам-сама ридая с дух сломен,

сам-сама — без милия до мен.

 

Сам-сама, навън и у дома,

сам-сама, край празната камина,

сам-сама, сред зимната тъма,

сам-сама, след лятната градина,

сам-сама, в сълзи, под балдахина,

сам-сама, по-страшно и от плен,

сам-сама — без милия до мен.

 

Сам-сама сред всички тук, нима

сам-сама през тоя свят ще мина,

сам-сама, навеки сам-сама,

сам-сама, за присмех на мнозина,

сам-сама, до близката кончина,

сам-сама оплаквам своя ден,

сам-сама — без милия до мен.

 

Принце, моето сърце изстина,

сам-сама, все в черно, скръб пустинна,

сам-сама съм — като в гроб студен,

сам-сама — без милия до мен.