Марио Кроненберг
Страстни нощи

Отпускам тялото си във ръцете на нощта,

до твоето — във ритъма любовен

Изпивам твоя дъх с безумието на страстта,

и ненаситен съм във порива греховен

 

Сетивата ми се молят за наслада —

за допира с пещта на твойта нежност

Това е тя — жадувана награда

Телата вкопчени са цяла вечност

 

Изплъзваш се ти — влажна, уморена

Ръцете ти отново ме обгръщат

Задъхана пак влюбено изстена,

и устните ти пак при моите се връщат

 

Свещта угасна, но желанието не заспива

Напука се от жажда пак душата

До сутринта вулканът на страстта изстива,

и нежно се докосват пак телата…