Жан Фроасар
Не ща да виждам ни Медея, ни Язон

Не ща да виждам ни Медея, ни Язон,

не ща да слушам днес Орфеевата лира,

не ща ни карти аз, ни звезден небосклон,

не ща и Херкулес с неземната му сила,

не ща Лукреция дъха ми плах да спира,

с рубини, с бисери гръдта си украсила;

видях аз всичко — зърнах мойта мила!

 

Не ща да виждам ни Вергилий, ни Катон,

ни Платон — мъдрости без край да ми цитира,

Леандър, който сам под бурен аквилон

към своята любов с коси от нежна свила

сред повилнелите талази път намира,

ни Саломе, без жал Кръстителя убила;

видях аз всичко — зърнах мойта мила!

 

Не ща да виждам и Пегаса — вихрен кон,

от ластовка по-бърз, понесъл се в ефира,

не ща да виждам аз дори Пигмалион,

слетян от зла съдба, живота му вгорчила,

ни как с вълни Еол в морето галопира.

Защо? Попитайте душата лекокрила:

видях аз всичко — зърнах мойта мила!