Елисавета Багряна
Сребърна сватба

Погледни, ний сме вече и двамата стари,

младостта неусетно изтля.

Ето: първи сняг моито къдри прошари,

твоят поглед и благ, но без плам.

 

Преди много години, във този ден същи,

в недалечният южен градец

ти дойде и ме взе, и отведе от къщи,

и бе плах като бягащ крадец.

 

А пък аз се смущавах и спъвах свенливо

и непривичната дълга пола —

и говореха, толкова светло красива

не съм никога още била.

 

А на пътя от черква, как ясно си спомням,

една стара жена ни видя

и ни даде да пием от глинена стомна

ненапита чешмяна вода.

 

И затече водата — ту бистра, ту мътна, —

безпощадния земен живот.

Но скръбта и неволите свързват по-плътно,

а ний вкусихме не един плод.

 

Сега кротко говорим и гледаме мъдро,

и безмълвна надежда плетем:

пред прозореца нашият внук златокъдър

своя пръв урок гласно чете.