Елисавета Багряна
Дни мои

Летете — радостни или омразни,

И делници и празници.

Летете, няма да ви смятам,

Дни мои на земята —

Вий, сиви гълъби и бели, —

Излитнали от моите ръце

И някъде в безкрая отлетели

Като към предначална цел…

 

На шийките ви малките писма,

Привързани от мен самата,

Сърдечен ли и близък ще ги вземе?

Или ще паднете без време —

достигнали едва сред път?

Или стрела ще ви прониже

И чужди погледи ще спрат

Над земните ми радости и грижи?

 

Летете — няма да ви смятам,

Дни мои на земята,

Разкъсали трептящото сърце

И литнали навеки от ръцете ми —

Които нямат сила да ви спрат,

Когато пожелаят страстно —

Или веднага, бърже да ви тласнат,

Когато часовете ги морят.