Елисавета Багряна
Среща

Открих стъпките ти в пясъка и за да стигна по-бързо,

тичах и затъвах до колене, падах от умора,

а като се изкачих на хълма — извиках удивена,

сякаш пръв път те видях в тази вечер назебвенна:

 

Изпълваше целия хоризонт, тъй голям ми се стори,

стъпил на брега, а косите в облаците горе.

И когато ме съзря и вдигна ръцете си към мене —

искаше да обгърнеш сякаш цялата вселена…

 

Чуй биенето на сърцето ми, виж сълзите в очите

и знай — никой досега не ме е прегърнал така,

никого до днес и аз не съм прегърнала — така.

 

И ако радостта ми в този миг натегне на везните

и бог поиска да скъси нишката на дните ми,

като за висша милост ще простра към него ръка.