Елисавета Багряна
Жертвата

Пред малкото креватче на колене

тя трети ден, немигнала, се моли

и бавно гълта сълзите солени.

 

Едничкият й син е тежко болен

и само нишка го дели от края —

а долу другите деца играят

 

и слънцето в прозореца поглежда,

и дюлята подава пълни клони,

но той е ням и сляп, и безнадежден…

 

През първий ден към старата икона

мълвеше тя, прекръствайки се мигом:

„Върни детето ми, от смърт спаси го.“

 

През вторият, очите без да снема,

се молеше, от скръб обезумяла:

„Вземи живота ми — и дай го нему.“

 

А днес на третия, едва прозряла,

тя рече мъдро: „Майко свята, стига,

вземи го, но от мъките спаси го.“

 

И стана чудо: мина малък пламък,

детето мръдна устни загорели

и промълви полека: „Хлебец, мамо!“