Елисавета Багряна
Към нея

Аз чакам жетвения месец юни,

аз чакам неговата знойна радост

очите ми с утеха да целуне —

че ще напусне родната ограда.

 

Да тегнат нивите за първа жетва,

и всеки техен клас да бъде хлебен,

тогава ще прошепна тайна клетва

и ще последвам своя странен жребий.

 

Ти, майко моя, радост невидяла,

недей проклина рожбата невярна,

че ще почертни кърпата ти бяла,

към твоя майчин дар неблагодарна.

 

Да ме обжегнат пясъци пустинни,

да ме кали солен презморски вятър,

да вкуся чужди хляб — и да изстина

без ласката на твойта пазва свята.

 

Тогава да се върна. О тогава

да знам да те обичам — о да мога

великата си жажда да разправя

с разтворено сърце като пред бога.