Елисавета Багряна
Святата

Аз те знам, Богородице бледа,

с младенец осиян на колене.

Твоят поглед е странно загледан,

твойте устни нашепват моление.

 

Мъдреци беловласи и славни,

пред нозете ти ничком склонени,

за отрока, предречен отдавна,

са дошли на свето поклонение.

 

И наричат го син на небето,

и наричат го цар на земята,

но ти чуваш: „Друг друга любете“ —

и над люлката виждаш разпятие.