Елисавета Багряна
Майчина песен

Няма вече да оправям

вечер твоето креватче,

приказки да ти разправям

за небесното ти братче,

песни да ти пея тихо —

да не чуваш зимен вихър,

топличко да те завивам

и над тебе да заспивам.

 

Няма вече да те водя

в улиците за ръчица,

да ти соча в небосвода

нейде полетяла птица

и да сещам как прелива

в сложената доверчиво

мъничка ръчица твоя —

щастието и покоя.

 

Аз ще скитам безутешна

в безучастната чужбина.

Твой връстник когато срещна,

просълзена ще отмина…

Ти ще си играеш кротко,

ще отиваш на разходка

и понявга — нявга само

ще запитваш: „Де е мама?“