Джон Р. Р. Толкин
Приключенията на Том Бомбадил (6)

5
Човекът от Луната^[1] осъмна на Земята

В странноприемницата стара

под сивия обрулен хълм

сервират пиво толкоз гъсто,

та Гостът от Луната яви се вечер късно

да се напие като пън.

 

Конярят има странна котка,

тя на гъдулка петострунна

лъкът прокарва, без да спре,

сякаш кожуха си дере

във грейналата вечер лунна.

 

Ханджията пък има куче,

което вицове обича;

щом се устите поразвържат,

то слуша думите да свърже

и после да се смее тича.

 

Рогата крава там държат

като кралица горделива;

но музиката я размята

и тя започва да се мята

във танц, щом види тучна нива.

 

И, о!, чинии от сребро

със набор сребърни лъжици!

В тях във неделя се сервира,

а в събота със капка бира

ги лъскат две старици.

 

Човекът от Луната над чашката заляга,

котката подкара песента юнашката;

лъжица и чиния по масата танцуват,

кравата в полето тича и лудува,

а псето малко гони си опашката.

 

Конярят се обърна към странната си котка:

„Жребците бели от Луната

юздите сребърни ще скъсат от нетърпение;

сайбията им пие си без никакво вълнение,

а скоро ще изгрее слънце над Земята!“

 

И котката почна хей-дидъл-хей-дидъл —

песен, що мъртвия в гроба обръща:

застърга, задращи, все повече бърза,

а барманът госта си силно разтърсва:

„Хей, три май минава!“ — и челото смръщи.

 

Човека нагоре по хълма избутаха,

навреме да стигне и той на Луната,

жребците му яки в галоп се спуснаха,

а кравата щура кат бясна друсна се,

лъжица сребърна докосна земята.

 

Гъдулката стърже дум-дидъл-дидъл,

чак кучето дребно залая,

на челна стойка изправи се кравата,

наизскачаха гостите здравата

и затанцуваха накрая.

 

Със пинг и със понг отиде си струна!

Политна кравата към Луната;

А кучето малко от смях запревива се,

чиниите съботни хукнаха, скриха се,

лъжица надигна се над земята.

 

Потъна зад хълма Луната ярка

и Слънцето грейна наместо нея.

Тя не повярва, направо ахна,

че денем бе, ала внезапно

си легнаха хората да се сгреят.