Джон Р. Р. Толкин
Приключенията на Том Бомбадил (12)

11
Истукитолин

Хей, Истукитолин е там!

Тоз остров суша дава нам,

макар да е необитаем.

Е, хайде, да вървим сега

да се печем на пясъка!

Нали и чайките са там!

Насам!

Те знаят как да не потъват.

Пристъпват важно, не се спъват.

Те там са да предупредят,

ако реши моряк смутен

да отпочине някой ден

от болест или от умора

или на огън — морен-морен —

да сложи чай да му заври.

 

О, вий, глупаци, върху НЕГО

решили да се позаселите

и да сварите чаец там!

Корубата Му, вярно, здрава е,

но колкото на вид е бавен,

той знае по вълни да плава

със коварство;

и щом дочуе ваште стъпки,

обзема го внезапна тръпка,

с усмивка

се потапя

и се обръща презглава.

Натрапниците си удавя

и те с живота се прощават —

хем без дори да разберат.

Те не внимават!

Чудовища в Морето много,

но като него няма друг —

той е коварен и опасен,

останал сам от своя род

на старите Корубориби.

Ако цените си живота,

ще ви поуча нещо аз:

моряшкия закон помнете

и нито зима, нито лете

пристъпвайте на бряг чудат!

Или във Средната земя

Блажени

останете!