Джон Р. Р. Толкин
Приключенията на Том Бомбадил (14)

13
Невестата сянка^[1]

Живееше нявга самотен човек,

избутваше ден подир ден,

от своето място не мръдна цял век,

от сянка човешка лишен.

Над него изпъчи се стар бухал

бял под ярката зимна луна,

погледна човека и го взе за умрял

на юнската светлина.

 

Яви се девойка във сива премяна,

искряща в сумрачната вечер,

поспря се, погледна го цяла засмяна —

в косите й вплетено цвете.

Той мигом се стресна от унеса свой,

разчупи магията зла,

девойката грабна, не й даде покой

и сянката й облада.

 

От тоз ден нататък лишена е тя

от собствена воля дори;

живее там долу, где няма зора,

ни нощи, нито пък дни.

И само когато от земната паст

надигнат се скрити неща,

във танц се извиват, изпадат в захлас

и сянката им е една.