Валери Иванов
Някога

Някога…

ще те обикна… както някога,

ще се превърна в някого,

когото си обичала — неистово и силно,

до полуда…

И някогашната любов ще лумне вулканично някъде,

при някой или някоя,

които с плам и хищна страст ще ни прегръщат.

И ако спомените могат да се връщат,

и ако пак пожар от обич ни погълне,

то — някога и някъде,

след някого,

за няколкото мига заедно,

от някогашното — омраза ще покълне.