Дамян Дамянов
Мъчен човек

Казваш ми: „Тежък и мъчен човек!“

Вярно. Такъв съм. Не искам да споря.

Но във живота — ни лесен, ни лек —

вече ми втръсна от лесните хора.

Тях ще ги срещнеш на път и под път —

не хора, а ангели същи небесни.

Пълен със тях е и пъка светът

от лесните хора.

Те, хората лесни,

ще дойдат край тебе, край мене, край нас

и без да ги викаш. И в лесното само.

В минутата лека и в лесния час,

когато от тях нужда никаква нямаш.

Празни и леки, със дух — пушек лек —

те ще изчезнат в минутата съща,

в която най-тежкият мъчен човек

с най-тежките крачки внезапно се връща.

С най-мъчната дума, с най-лютия лек

ще дойде той раната в теб да затвори.

Да, нека съм тъжен и мъчен човек!

Влудяват ме леките, лесните хора!