Надежда Захариева
Тая кротост…

Тая кротост в стиха ми

откъде ли се взе,

като тръпка разтърсва

мойте спрели нозе,

като блъска сърцето

в уж спокойната гръд,

като цялата аз съм

скрита жажда за път!

 

Тая кротост в стиха ми

не е искрена. Не!

Мойте мисли препускат —

непокорни коне.

Ако с тях не пътувах

тайно в жега и студ,

как могла бих тъй дълго

да не мръдна оттук!

 

Тая кротост в стиха ми

теб те радва… Аз знам.

Както знам, че сънуваш

бели пътища сам.

Тая кротост в стиха ми

подарявам ти, щом

като ласкава стряха

пази нашия дом.