Дамян Дамянов
Когато те измислих се уплаших…

Когато те измислих се уплаших!

Творение от поетичен дим,

създание от слабостта ми страшна,

дошло мен — силния да победи!

Когато те измислих, цял изтръпнах:

не сън — жена родена от жена,

решила с обич свята и престъпна

да ме превърне цял в развалина!

Когато те измислих се побърках:

като вандал със крясък зъл и див,

ти влезе в мен, обра ме като църква.

Но твойта кражба аз благослових.

Да, свята да си, обич огнекрила!

Грабежът ти бе страшен, но свещен

мъжът е в най-голямата си сила

когато е от слабост победен.