Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Лъки Стар (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
David Starr, Space Ranger, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 22 гласа)

Информация

Източник
sfbg.us

Издание:

Пирати от астероидите. Романи

Изд. Атлантис, София, 1992

Превод от англ.: Григор Попхристов

Формат: 20 см. Офс. изд. Тираж: 20 000 бр. Страници: 520. Цена: 30.00 лв.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация (пратена от drvar)
  3. — Добавяне

7. БИГМАН ПРАВИ ОТКРИТИЕ

Грисуълд не се помръдна и неговият филтър остана на мястото си. От групичката на наблюдаващите се разнесе заплашително ръмжене.

Дейвид се движеше възможно най-бързо, нагаждайки крачките си към слабата гравитация. Той се хвърли несръчно напред (сякаш го задържаше вода) и обхвана рамената на Грисуълд. После се извъртя встрани, за да избегне коляното на земеделския работник. Протегна ръка към брадясалото лице на противника си, сграбчи филтъра и го хвърли настрана.

Грисуълд изписка и се опита да го хване, но не успя. После се овладя и затвори устата си, за да не губи въздух. Леко залитайки, той се отскубна от Дейвид и започна да обикаля около него.

Измина близо една минута, откакто Дейвид бе поел въздух за последен път. Дробовете му бяха напрегнати. С кръвясали очи Грисуълд се снишаваше и приближаваше боязливо към Дейвид. Краката му пружинираха, а движенията му бяха грациозни. Привикнал към слабата гравитация, той умееше да ги координира. Дейвид установи мрачно, че за него това е непостижимо. При първото рязко, лошо преценено движение можеше да се просне на земята.

Напрежението се увеличаваше с всяка измината секунда. Дейвид не позволяваше да го стигнат и наблюдаваше как гримасата на Грисуълд става все по-измъчена. Дейвид трябваше да издържи по-дълго от него. Той имаше дробове на атлет, докато Грисуълд ядеше и пиеше твърде много, за да бъде в добра форма.

Пукнатината привлече погледа на Дейвид. Бе само на четири фута зад него — един стръмен бряг, който се спускаше перпендикулярно надолу. Натам го притискаше Грисуълд. Спря отстъплението си. До десет секунди другият трябваше да го атакува. Би трябвало.

И Грисуълд го атакува.

Дейвид се дръпна настрана и със силен юмручен удар го улучи в челюстта.

Грисуълд залитна, вдиша и напълни дробовете си със смес от аргон, неон и въглероден двуокис. Грохваше бавно и ужасно. Опита се да запази равновесие. Почти успя, но отново залитна напред…

В ушите на Дейвид прозвуча вик на смущение. С треперещи крака, глух и сляп за всичко друго освен за своя филтър на земята, той се върна при колата. С голямо усилие на волята успя да нагласи филтъра и прикрепи бутилките към него. Накрая пое голяма глътка кислород, която се вля в дробовете му като студена вода в пресъхнало от жажда гърло. Цяла минута единственото му занимание беше да диша. Огромните му гърди се повдигаха и спадаха равномерно. Накрая отвори очи.

— Къде е Грисуълд? — попита той.

Всички го бяха наобиколили начело с Бигман.

— Не видя ли? — попита го учудено Бигман.

— Аз го повалих — отвърна Дейвид и се огледа наоколо.

Грисуълд не се виждаше никъде.

— В пукнатината — каза Бигман и направи плъзгащо се надолу движение с ръка.

— Какво? — попита Дейвид и се намръщи. — Това е лоша шега.

— Не, не.

— Гмурна се през ръба като плувец.

— Ясен случай на самозащита от твоя страна, Земни.

Всички говореха едновременно.

— Почакайте, какво се случи? — попита Дейвид. — Аз ли го хвърлих там?

— Не, Земни — гръмко възрази Бигман. — Не е твое дело. Ти го удари и нещастникът падна. Понечи да стане, но отново залитна и когато се опита да запази равновесие, подскочи напред и падна в пукнатината. Бе твърде заслепен, за да види какво има пред него. Опитахме се да го хванем, но не успяхме. Ако не гледаше само как да те притисне към ръба на пукнатината, за да те бутне в нея, това нямаше да се случи.

Дейвид погледна към хората и те впериха очи в него.

Накрая един от земеделските работници подаде коравата си десници.

— Добро шоу направи, момче — рече той. Казано бе спокойно и означаваше, че го приемат. Бигман извика триумфиращо, подскочи шест фута и докато падаше обратно, направи с крака няколко балетни фигури, които и най-добрият балетист не би могъл да повтори при земна гравитация. Другите вече се тълпяха по-близо до Дейвид. Хора, които преди се обръщаха към него само със „Земни“ или „ти“, или изобщо не го забелязваха, сега го потупваха по гърба и му казваха, че е мъж, с който Марс може само да се гордее.

— Момчета, нека продължим проверката — извика Бигман. — Нужен ли ни е Грисуълд, за да ни показва как?

— Не! — изреваха в отговор всички.

Бигман скочи в колата си, а Дейвид се настани в онази, която само преди петнадесетина минути принадлежеше на Грисуълд.

— Пясък, махай се! — прозвуча още веднъж като вълчи вой в марсианския въздух.

 

 

Новината се разпространи по радиото в пясъкоходите, прескачайки празните пространства между затворените в стъкло райони на фермата. Докато Дейвид маневрираше между стъклените стени, всички вече бяха научили за смъртта на Грисуълд.

Останалите осем земеделски работници от бившата група на Грисуълд се събраха още веднъж на отслабващия червеникав светлик от залязващото марсианско слънце и закараха пясъкоходите обратно под купола на фермата. Когато се върна, Дейвид вече бе прочут.

Този ден липсваше редовната вечеря. Тя бе изядена в пустинята преди завръщането, така че по-малко от половин час след завършване на проверката мъжете се събраха пред сградата на управлението и зачакаха.

Нямаше съмнение, че междувременно Хенес и Стареца бяха чули за борбата. Тук имаше достатъчно от „Групата на Хенес“, т.е. от хората, наети след като Хенес бе станал управител и чиито интереси бяха тясно свързани с неговите, така че новината несъмнено бе стигнала и до тях. Хората чакаха с чувство на задоволство.

Земеделските работници не мразеха Хенес. Той беше способен и не бе груб. Но не го и обичаха, защото бе студен и надменен, липсваше му лекотата на общуване, с която се отличаваха предишните управители. При липсата на социално разделение на Марс това бе сериозен недостатък, който хората тук не прощаваха. А Грисуълд беше непопулярен сред тях.

Общо взето през последните три марсиански години във фермата на Макиан не беше се случвало по-вълнуващо събитие. А една марсианска година е само с един месец по-къса от две земни години.

Появяването на Дейвид бе посрещнато с одобрителни викове, въпреки че малка група в единия край го гледаше мрачно и враждебно. Навярно вътре ги бяха чули, защото Макиан, Хенес, Бенсън и някои други се показаха навън. Дейвид се заизкачва по рампата, водеща към входа, а Хенес излезе напред и погледна надолу.

— Сър, дойдох да обясня причината за станалия днес инцидент — рече Дейвид.

— Един ценен работник от фермата умря при свада с теб — отвърна Хенес с равен глас. — Може ли твоето обяснение да зачеркне този факт?

— Не, сър, но Грисуълд бе победен в честна борба.

— Той се опита да убие момчето — обади се гласа от тълпата. — Случайно бе забравил да постави гредите-тежести на колата му.

Няколко души се засмяха на последната саркастична забележка.

Хенес побледня и сви юмруци.

— Кой каза това? — попита той. Настъпи тишина и след малко един приглушен глас от първите редици на тълпата се обади:

— Моля ви, учителю, не бях аз.

Там стоеше Бигман със скръстени ръце и скромно сведен поглед. Смехът избухна с още по-голяма сила. Хенес с усилие овладя яростта си.

— Поддържаш ли твърдението, че е посегнал на живота ти? — попита той Дейвид.

— Не, сър — отвърна Дейвид. — Твърдя само, че го победих в честна борба, на която бяха свидетели седем замеделски работници. Човек, който влиза в честна борба, иска да излезе от нея по най-добрия възможен начин. Да не възнамерявате да въвеждате нови правила?

От тълпата се надигна вик на одобрение.

— Жалко, че сте били заблудени и подбудени към действие, за което ще съжалявате. Сега всички се върнете на работа и бъдете сигурни, че вашето отношение тази вечер няма да бъде забравено. Колкото до вас, Уилямс, ние ще обсъдим случая и ще поговорим допълнително. — каза Хенес. После се обърна и влезе в сградата на управлението. След кратко колебание го последваха и останалите.

Рано на другата сутрин Дейвид бе повикан в офиса на Бенсън. Тази нощ имаше голямо чествуване, в което Дейвид не можеше да не участвува и сега се прозя дълбоко, докато се навеждаше, за да не се удари в трегера.

— Влез, Уилямс — покани го Бенсън. Облечен бе в бяла рубашка, а във въздуха се усещаше характерна животинска миризма, която идваше от клетките с плъхове и хамстери. — Изглежда ти се спи — усмихна се той. — Седни.

— Благодаря — отвърна Дейвид. — Спи ми се наистина, но с какво мога да ви бъда полезен?

— По-важно е какво аз мога да направя за теб, Уилямс. Ти си в беда и можеш да изпаднеш и в още по-голяма. Страхувам се, че не знаеш какви са условията на Марс. Мистър Макиан има законното право да нареди да те разстрелят, ако се усъмни, че смъртта на Грисуълд е предизвикана от предумишлено убийство.

— Без съд ли?

— Не, но Хенес винаги би могъл да намери двадесет земеделски работници, които да кажат каквото им нареди.

— Но в такъв случай ще има неприятности с останалите, нали?

— Да. Миналата нощ многократно му го повторих. Не мисли, че се разбираме с него. Държи се като диктатор. Следва само собствените си идеи. Например, както ти споменах онзи път, умира да се прави на частен детектив. И мистър Макиан е напълно съгласен с мен. Оставил е Хенес да се грижи за всички преки взимания-давания с работниците и затова вчера не се намеси, но после му каза в лицето, че няма намерение да допусне фермата му да бъде унищожена заради един глупав негодник като Грисуълд. Хенес обеща да остави нещата да се уталожат, но няма да забрави скоро за случилото се. Не е за препоръчване да имаш враг като него тук, на Марс.

— Ще трябва да поема този риск, нали?

— Можем да намалим риска до минимум. Затова поисках разрешение от Макиан да те използувам тук. Можеш да ми бъдеш много полезен, макар да нямаш научна подготовка. Ще ми помагаш като храниш животните и почистваш клетките им. Мога да те науча как да ги упойваш и инжектираш. Това не е много, но ще те държи далеч от Хенес и ще предотврати размириците във фермата, които не можем да си позволим. Приемаш ли?

— Това би било обществено падение за мъж, който веднъж е бил провъзгласен за земеделски работник — заяви тържествено Дейвид.

— О, Уилямс, не вземай насериозно казаното от тези глупаци! — намръщи се ученият. — Замеделски работник! Пфу! Това звание е прищявка на тъпи бачкатори и нищо повече. Глупаво е да се вслушваш в техните изкривени представи за обществен статус. По-добре работи за мен и ми помогни да разкрием мистерията с отравянето. Така ще отмъстиш и за смъртта на сестра си. Нали затова дойде на Марс?

— Ще работя за вас — съгласи се Дейвид.

— Отлично — каза Бенсън и се усмихна с облекчение.

 

 

Бигман надникна дискретно през вратата.

— Хей! — подвикна тихо той.

— Хелоу, Бигман! — отвърна Дейвид и затвори вратата на клетката.

— Тук ли е Бенсън?

— Не. Няма да го има целия ден.

— Това е добре.

Бигман влезе, движейки се внимателно, сякаш да предпази дрехите си от случаен контакт с някой предмет от лабораторията.

— Само не казвай, че имаш нещо против Бенсън.

— Кой, аз ли? Той е само малко… нали разбираш… — и Бигман почука с пръст по слепоочието си. — Кой нормален човек би дошъл на Марс, за да се занимава с разни животинки? Освен това се смята за по-добър сцециалист от нас и непрекъснато ни проучва как да отглеждаме растенията. Какво знае той? В един колеж на Земята не можеш да научиш нищо за селскостопанската дейност на Марс. А той се прави на по-добър от нас. Нали разбираш какво имам предвид? Трябва отвреме-навреме да му смачкваме по малко фасона. — Той погледна навъсено Дейвид.

— Я се погледни. Издокарал те е в нощница и те кара да играеш ролята на бавачка на мишки. Защо му позволяваш?

— Това е само временно — отвърна Дейвид.

— Добре — каза Бигман и след кратко размишление му подаде ръка. — Дойдох да се сбогувам с теб.

— Напускаш ли? — попита Дейвид и пое ръката му.

— Моят месец изтече. Получих документите си и ще потърся работа другаде. Радвам се, че те срещнах, Земни. Може би ще се видим отново, след като ти изтече договорът тук. Нали не искаш да останеш завинаги подчинен на Хенес?

— Почакай — задържа ръката му Дейвид. — Отиваш в Уинград, нали?

— Да, но само докато си намеря работа.

— Отлично. От една седмица чакам тази възможност. Не мога да напускам фермата, Бигман, така че би ли ми направил една услуга?

— Разбира се. Само кажи за какво се отнася.

— Малко е рисковано. Ще трябва да се върнеш тук.

— Няма значение. Не ме е страх от Хенес. Освен това има начин да се срещнем, без той изобщо да узнае. Работил съм във фермата на Макиан много по-дълго от него.

Дейвид накара Бигман да седне, а той клекна до него.

— Слушай — зашепна Дейвид на ухото му, — на пресечката на улиците Канъл и Фобос в Уинград-сити, на един от ъглите има библиотека. Искам да ми вземеш от нея няколко филми и един проектор. Информацията за необходимите ми филми е в този запечатан…

Бигман сграбчи десния ръкав на Дейвид и го запретна нагоре.

— Ей, какво правиш? — попита Дейвид.

— Искам да видя нещо — отвърна Бигман. Той бе заголил китката на Дейвид и я гледаше със затаен дъх.

Дейвид не направи опит да си издърпа ръката. Той наблюдаваше собствената си китка без интерес.

— Е, какво си намислил?

— Не е тази — промърмори Бигман.

— Наистина ли? — попита отново Дейвид, като освободи без усилие ръката си от хватката на Бигман и му показа другата китка. Държеше ги и двете пред очите му. — Какво търсиш?

— Ти знаеш какво. Още като дойде тук си помислих, че лицето ти ми е познато. Не можах да се сетя откъде. Кой землянин би могъл да дойде тук и за по-малко от месец да бъде оценен наравно с всеки местен земеделски работник? И трябваше да чакам да ме изпратиш в библиотеката на Научния съвет, за да се досетя.

— Все още не те разбирам, Бигман.

— Мисля, че ме разбираш, Дейвид Стар — произнесе триумфално той.