Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Лъки Стар (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
David Starr, Space Ranger, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 22 гласа)

Информация

Източник
sfbg.us

Издание:

Пирати от астероидите. Романи

Изд. Атлантис, София, 1992

Превод от англ.: Григор Попхристов

Формат: 20 см. Офс. изд. Тираж: 20 000 бр. Страници: 520. Цена: 30.00 лв.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация (пратена от drvar)
  3. — Добавяне

5. ВРЕМЕ ЗА ВЕЧЕРЯ

— Поради каква причина? — попита Дейвид. Бенсън изглеждаше смутен. Той бавно приглади с ръка редките кичури коса, които не успяваха да скрият лежащите между тях розови ивици от оплешивяващия череп.

— Никаква, с която да мога да убедя Научния съвет. Дори никаква, която да мога да представя на мистър Макиан — каза той. — Но вярвам, че съм прав.

— Има ли нещо, за което бихте желали да говорите?

— Не зная. Дълго време не съм говорил с никой друг освен със земеделски работници. Впрочем, вие очевидно сте завършили колеж. Какво сте изучавали в него?

— История — отвърна бързо Дейвид. — Тема на дисертацията ми беше международната политика в ранната атомна ера.

— О! — Бенсън изглеждаше разочарован. — И никакви научни курсове ли?

— Имах няколко по химия и един по зоология.

— Разбирам. Ще се опитам да убедя мистър Макиан да ви остави да ми помагате в лабораторията. Работата няма да е кой знае каква, тъй като нямате научна подготовка, но ще бъде по-добра от тази, която би ви дал Хенес.

— Благодаря ви, мистър Бенсън. А относно марсианците?

— О, да. Това е достатъчно просто. Може би не знаете, но на дълбочина няколко мили под марсианската повърхност има огромни пещери. Толкова се знае от данните за земетресенията или по-скоро марсотресенията. Някои изследователи твърдят, че те са резултат от ерозията на водата в дните, когато на Марс все още е имало океани. По-късно обаче било уловено излъчване с неземен произход, осъществено вероятно от разумно същество. Идващите изпод земята сигнали са твърде подредени, за да са нещо друго. Това наистина има смисъл, ако спрете да мислите за него. В младостта си планетата вероятно е притежавала достатъчно вода и кислород за поддържане на живот, но поради слабата й гравитация, двете субстанции бавно са изтекли в космоса. Ако е имало разумни марсианци, те трябва да са предвидили това и да са издълбали на известна дълбочина под повърхността огромни пещери, в които да са се оттеглили с достатъчно въздух и вода, за да продължат съществуването си. Сега, предполагам, те са открили, че на повърхността на тяхната планета се е заселил отново разумен живот, но този път от друга планета и са се уплашили от евентуално спречкване с него. Това, което наричаме отравяне с храна, може да е бактериологична война.

— Да, разбирам вашата гледна точка — рече замислено Дейвид.

— Но биха ли я разбрали синдикатите? Или Научният съвет? Е, няма значение. Вие скоро ще работите за мен и може би с общи усилия ще успеем да ги убедим.

Той се усмихна и протегна своята деликатна ръка, която буквално изчезна в огромната лапа на Дейвид Стар.

— Мисля, че сега ще ви пуснат — каза Бенсън.

 

 

Пуснаха го и за пръв път Дейвид имаше възможността да наблюдава как работи сърцето на една марсианска ферма. Тя, разбира се, бе също покрита с купол както града. Дейвид беше сигурен в това от първия момент, в който дойде в съзнание. Не може да се очаква да дишате свободно въздух и да живеете при земна гравитация, ако не сте под захранван с енергия купол.

Естествено куполът беше много по-малък от градския. Най-голямата му височина беше сто фута, а полупрозрачната му конструкция беше видима във всичките си подробности. Редици флуоресценгни светлини надделяваха над слабо проникващата през полупрозрачния купол слънчева светлина. Цялата конструкция покриваше около половин квадратна миля.

След първата вечер обаче Дейвид имаше малко време за да разшири своите наблюдения. Куполът на фермата изглеждаше пълен с хора и всички те трябваше да бъдат хранени три пъти дневно. Особено вечер, след свършване на дневната работа, те изглеждаха безкрайно много на брой. Дейвид стоеше зад масата за раздаване на храна и флегматично пълнеше пластмасовите чинии на минаващите край него земеделски работници. Накрая той откри, че чиниите бяха произведени специално за ползуване в марсианските ферми. От топлината на човешките ръце те можеха да се размекват и да обгръщат отвсякъде храната, когато бе необходимо тя да се носи в пустинята. Така размекнати, чиниите задържаха пясъка отвън, а топлината вътре. Под купола на фермата те можеха отново да стават плоски и да се използуват по обичайния начин.

Земеделските работници почти не обръщаха внимание на Дейвид. Само Бигман, чиято подвижна фигура се плъзгаше между масите, заменяйки бутилките със сос и съдовете с подправки, му махаше отвреме-навреме с ръка. Това беше ужасно падане на общественото положение за дребния мъж, но той се отнасяше философски към него.

— Касае се само за един месец — обясняваше той веднъж в кухнята, когато приготвяха яденето за деня, а главният готвач бе излязъл по своя работа за няколко минути, — а повечето от момчетата знаят срока и ми облекчават пребиваването. Разбира се, тук са Грисуълд, Зъкис и цялата банда, които лижат подметките на Хенес. Но какво ме интересува това? Всичко е само за няколко седмици.

— Нека не те тревожи това, че момчетата не се сближават с теб — казваше друг път той. — Те знаят, че си землянин, разбираш ли, и че си твърде добър за такъв, както знам аз. Хенес или Грисуълд са винаги около мен, за да са сигурни, че няма да кажа на другите каквото знам. Но те ще поумнеят.

Обаче процесът отнемаше време. За Дейвид всеки ден се повтаряше едно и също нещо: земеделски работник със своята чиния, една буца картофено пюре, един черпак грах и малък стек (на Марс животинската храна беше много по-оскъдна от растителната, тъй като месото се доставяше от Земята). После земеделският работник си вземаше сам тънко парче кейк и чаша кафе. Следваше друг земеделски работник с друга чиния и всичко се повтаряше отново. За тях Дейвид беше само един землянин с черпак в едната ръка и вилица с големи зъби в другата. Не бе дори личност, само черпак и вилица.

Готвачът промуши глава през вратата, взирайки се с малките си очички над увисналите под тях торбички.

— Хей, Уилямс! — извика той. — Размърдай се и занеси малко храна в специалната столова!

Макиан, Бенсън, Хенес и някои други, които се смятаха за особено важни от гледна точка на положението си или дългосрочността на службата, вечеряха в отделна стая. Те седяха на маси, а храната им се сервираше. Дейвид беше правил това и преди. Той приготви специалните порции и ги занесе в стаята върху масичка за сервиране. Минаваше спокойно по своя път между масите, започвайки от тази, на която седяха Макиан, Хенес и още двама. На масата на Бенсън се забави. Бенсън пое чинията с усмивка и „Как сте?“ и започна да се храни с охота. Дейвид се наведе, за да изчетка невидимите трохи от масата, при което доближи устата си до ухото му и съвсем тихо го попита:

— Някой във фермата да се е отравял?

Бенсън се сепна от внезапно прозвучалите думи и хвърли бърз поглед на Дейвид. После също така бързо отмести погледа си и се опита да изглежда равнодушен. Той поклати отрицателно глава.

— Зеленчуците са марсиански, нали? — промърмори Дейвид.

Един нов глас прозвуча в стаята. Това бе грубо подвикване от другия й край.

— По дяволите, земно магаре, мърдай по-живо!

Това бе Грисуълд с все още брадясало лице. Сигурно се бръсне понякога, мислеше Дейвид, тъй като космите никога не ставаха по-дълги, но никой не ги беше виждал и по-къси.

Грисуълд седеше на последната маса. Гневът все още бушуваше в него.

— Дай тук тази чиния, келнер — озъби се той. — По-бързо! По-бързо!

Дейвид не бързаше да му я подаде, а Грисуълд удряше бързо с вилицата по масата. Дейвид се придвижи по-бързо и вилицата звънна остро върху твърдата пластмаса на подноса. Балансирайки подноса с една ръка, Дейвид улови с другата юмрука на Грисуълд и започна да го стиска с нарастваща сила. Другите трима на масата бутнаха назад столовете си и станаха.

— Пусни вилицата и поискай порцията си прилично, за да не я получиш всичката наведнъж — каза с нисък леден глас Дейвид, който прозвуча достатъчно тихо, за да го чуе само Грисуълд.

Грисуълд се сгърчи, но Дейвид не отхлабваше хватката. Коляното на Дейвид в облегалката на стола на Грисуълд не позволяваше на земеделския работник да се отблъсне от масата.

— Помоли любезно — каза Дейвид, усмихвайки се с измамно благородство. — Като възпитан човек.

Грисуълд дишаше тежко. Вилицата падна от изтръпналите му пръсти.

— Остави ме да взема подноса — изръмжа той.

— Това ли е всичко?

— Моля — изсъска Грисуълд.

Дейвид свали ниско подноса и освободи юмрука му, който бе побелял от нарушеното кръвообращение. Грисуълд го масажира известно време с другата ръка и после посегна за вилицата. Той гневно се огледа, но в очите на останалите срещна само равнодушие. Работата в марсианските ферми беше тежка и всеки сам трябваше да се грижи за себе си.

— Уилямс! — извика Макиан, който беше станал.

— Да, сър — приближи се Дейвид.

Макиан не спомена директно нищо за току-що случилото се и остана за момент неподвижен, гледайки внимателно Дейвид, сякаш го виждаше за пръв път и видяното му харесваше.

— Би ли желал да участвуваш утре в проверката? — попита го той.

— Проверка ли, сър? Какво е това? — попита Дейвид наблюдавайки скришом масата.

Бифтекът от чинията на Макиан бе изчезнал, но грахът и картофеното пюре бяха почти недокоснати. Той очевидно нямаше куража на Хенес, който бе омел своята.

— Проверката е ежемесечна обиколка на цялата ферма. Това е стар фермерски обичай. Проверяваме за случайни счупвания на стъклото, за повреди в напоителната система и селскостопанските машини, а също и за възможно бракониерство. При тази проверка се нуждаем от колкото се може повече силни мъже.

— Желая да дойда, сър.

— Добре! Така и предполагах. — После се обърна към Хенес, който слушаше внимателно със студен и безизразен поглед. — Харесва ми стилът на това момче, Хенес. Може би ще успеем да направим, от него земеделски работник. — И още… — гласът му се сниши и Дейвид, който се отдалечаваше, не можа да чуе нищо повече, но от бързият скрит поглед на Макиан към масата на Грисуълд можеше да предположи, не се касаеше за комплимент по адрес на дългогодишния земеделски работник.

Дейвид долови шум от стъпки в стаята си и се задействува още преди да се беше събудил напълно. Той се плъзна бързо от далечната страна на леглото и се скри под него. На фона на проникващата през прозореца бледа флуоресцентна светлина му се мярнаха нечии боси крака. Част от лампите в купола на фермата се оставяха да светят и през периода за сън, за да се избегне необичайно черния мрак.

Дейвид чакаше. Той чу шумоленето на чаршафите при напразното опипване на леглото му, а след това и тих шепот.

— Землянино, землянино! Къде си по дяволите…

Дейвид докосна едно от стъпалата и бе възнаграден от внезапно отдръпване и рязко задържане на дъха.

Имаше пауза и после една глава, безформена в здрача, се доближи до неговата.

— Землянино, тук ли спиш?

— Че къде другаде, Бигман? Под леглото ми харесва.

— Можеше да ме принудиш да извикам и тогава щях да си имам големи неприятности. Трябва да говоря с теб — шепнеше сърдито дребният мъж.

— Сега е твоят шанс — засмя се тихо Дейвид и изпълзя изпод леглото.

— Ти си твърде подозрителен за един землянин — каза Бигман.

— Разбира се — отвърна Дейвид, — защото искам да живея.

— Ако не внимаваш, няма да можеш.

— Така ли?

— Така. Глупаво е, че дойдох. Ако ме заловят тук, никога няма да получа документите си. Ти ми помогна, когато бях в нужда и сега е моментът да ти се отплатя. Какво си направил на този отвратителен Грисуълд?

— Дадох му малък урок.

— Малък урок ли? Той беше побеснял. Хенес направи всичко възможно, за да го успокои.

— Това ли дойде да ми кажеш, Бигман?

— Част от него. Бях зад гаража точно след изключване на светлините. Не подозираха, че съм наблизо, а аз не им се обадих. Във всеки случай, Хенес четеше конско на Грисуълд: първо, че се е спречкал с тебе пред очите на Стареца и второ, че не е имал мъжеството да доведе спречкването докрай, щом веднъж го е започнал. Грисуълд беше твърде разгневен, за да говори смислено. Той изгъргори нещо относно това как щял да се добере до твоята гуша. Хенес каза… — започна той и спря. — Слушай, не ми ли каза, че за тебе Хенес е съвсем чист?

— Такъв изглежда.

— Тези среднощни пътувания…

— Видял си го само веднъж.

— Веднъж е достатъчно. Ако това е било законно, защо не ми го кажеш направо?

— Не е моя работа да го казвам, Бигман, но всичко изглежда законно.

— Ако случаят е такъв, какво тогава има той срещу теб? Защо не си отзове кучетата?

— Какво искаш да кажеш?

— Когато Грисуълд свърши да говори, Хенес каза, че той трябва да се въздържа. Каза още, че утре ще бъдеш на проверка и това ще бъде удобен момент. Тогава помислих, че трябва да дойда и те предупредя. Землянино, по-добре не ходи на тази проверка.

— Каза ли Хенес за какво ще бъде проверката? — попита невъзмутимо той.

— Не чух. Те отминаха, а аз не можех да ги последвам, защото щях да се окажа на открито. Предполагам, че не е трудно за досещане.

— Може би, но представи си, че се опитаме да открием точно каква цел преследват.

— Как мислиш да го направиш?

— Като бъда на проверката и дам възможност на момчетата да ми покажат.

— Не можеш да направиш това — каза Бигман. — Не можеш да се мериш с тях на една проверка. Ти, бедни Землянино, не знаеш нищо за Марс.

— Тогава, предполагам, това би означавало самоубийство — рече флегматично Дейвид. — Нека почакаме и ще видим.

Той потупа Бигман по рамото, обърна се на другата страна и се приготви да спи.