Игор Росоховатски
Какъв ще се завърнеш (3)

3

— Ти си вече голяма и трябва всичко сама да разбираш — започна Ксана Вадимовна почти веднага след тръгването на госта.

А Вита беше разбрала всичко.

Погледна умолително баба си, но тя бе обърнала глава към прозореца, давайки си вид, че внимателно разглежда нещо навън.

— Мамо! — с упрек възкликна Вита. — Защо не разрешаваш? С какво не ти хареса?

Ксана Вадимовна неволно се обърка:

— Той не е човек, момичето ми. Това е сихом. Помниш ли, показваха ги по телевизията?

— И какво от това? — попита момичето с такъв вид, сякаш го знаеше от преди, но не му бе обърнала внимание.

— Не е известно с каква цел те кани — опита се да обясни забраната си Ксана Вадимовна, но Вита от възмущение дори плесна с ръце:

— Мамо, не помниш ли? Разправях ти как някои наши момчета казват, че сихомите са опасни. Тогава ти ми обясни, че те повтарят думите на глупави и назадничави хора. А сега говориш съвсем друго…

„Тя дори почервеня от срам заради мене“ — помисли Ксана Вадимовна и потърси с поглед подкрепа от свекърва си.

Тя побърза да й се притече на помощ:

— И все пак, Вита, той не е човек. Не можем да проникнем в неговите замисли.

— Той е добър — убедено каза момичето. — И защо се нахвърляте върху него? Ако татко беше жив…

Устните й се свиха в плачлива гримаса, брадичката затрепери, но очите й гледаха предизвикателно.

Ксана Вадимовна неволно си спомни за картината, която така много бе харесал покойният й съпруг. А сега съществото, слязло сякаш от портрета, се хареса на дъщеря й. Случайно ли е това?