Бренда Джойс
Пътуване към рая (75)

74

Дерек стигна в Галвестън с мрачна решителност.

Беше изгубил следите им предишния ден, но по това време вече не се съмняваше, че са се насочили към Галвестън. Бяха отбягвали всички други градове, селища и дори ферми и имения. Дерек знаеше защо. Понеже Миранда бе тяхна пленничка.

Боеше се. Имаше голяма вероятност Миранда дори да не е там, а да е била продадена отново и откарана на юг, в някой мексикански бордей. Той потуши надигащото се гадене и ужаса, който донесе тази мисъл. Знаеше, че трябва да е изостанал с около месец. Движеше се бавно, особено отначало, и освен това многократно бе губил следата и трябваше да се връща, за да я намери.

Той смяташе да претърси всяка кръчма и бордей в Галвестън, преди да се насочи към крайбрежието. Преди това се беше молил на бога тя да е добре. Сега просто се молеше — на всеки, който би го чул — да я намери там.

Няколко часа по-късно той не можеше повече — отчаян, загубил надежда, след като бе обиколил всеки бар и публичен дом, освен двата най-близки до крайбрежието. Стигна до „Червената жартиера“, когато вече се здрачаваше. Улиците опустяваха, но глъчката, идеща откъм бара, растеше. Той се плъзна грациозно от коня си, вече не бе скован и не го болеше. Понякога нощем раната от ножа в гърба се обаждаше, когато бе по-влажно.

Той влезе през широките люлеещи се врати и огледа стаята. Барът вече бе пълен с опърпани, мръсни посетители — моряци, пътници и мъже, облечени в еленова кожа, които крещяха и се смееха, тропаха по бара с празни чаши и искаха още. Сред мъжете обикаляха три момичета и сервираха питиета, всички облечени в крещящи сатенени рокли, разкриващи почти изцяло гърдите им. Потиснат, а после се приближи до бара и намери място между един моряк, който не говореше английски, и огромен мъжага, който вонеше на мечка и мас. Барманът го видя и след малко дойде при него.

— Едно уиски — рече Дерек.

Мъжът му наля.

— Търся жена — рече той, когато мъжът бутна към него една чаша.

— Дошъл си баш където трябва — ухили се Клийв.

— Жената е млада, седемнайсетгодишна, с виолетови очи и черна коса. Красива е, но е тънка. Казва се Миранда.

Клийв присви очи и взе парите, които Дерек хвърли на масата.

— Тука няма такава.

Сърцето му се сви.

— Защо търсиш точно нея?

— Тя ми е жена — отвърна Дерек. — Беше отвлечена от команчите, а после продадена на бели търговци на човешка плът.

Клийв издаде някакъв съчувствен звук и се отдалечи, за да обслужи друг клиент.

Браг глътна уискито на един дъх. Оставаше му само още едно място. Нямаше смисъл да кисне тук, губеше търпение. Отдръпна се от бара.

И тогава я видя да слиза по стълбите. Миранда.

Той замръзна, изпи я с поглед, без да може да повярва на очите си. Тя беше бледа и слаба, но зашеметяващо красива по някакъв деликатен, нежен начин. Бе облечена в червена сатенена курвенска рокля и той се разгневи — ядоса се, че показва толкова много и че идва от горния етаж. Много добре знаеше какво става горе. Приближи се до нея с четири крачки, точно когато тя стигна до най-долното стъпало и я сграбчи, като извика:

— Миранда!

Тя го видя и се хвърли на врата му. Притисна се и затрепери, като викаше името му.

— Ти си жива — изстена Дерек. — О, господи…

— Дерек, Дерек, мислех, че са те убили — проплака тя.

— Никога вече няма да те изпусна от поглед — рече той рязко.

А секунда по-късно усети стоманено дуло в гърба си.

— Пусни я — рече Клийв.

Дерек замръзна и пусна Миранда.

— Клийв, това е мъжът ми, недей! — извика Миранда.

— Сам ли ще си тръгнеш? — провлачи Клийв. — Или да те придружа до вънка?

Дерек го изгледа.

Клийв леко се усмихна, като размаха дулото на пистолета.

— Изчезвай, мистър.

Дерек я видя да скача, преди да успее да я спре. С яростен вик тя се хвърли върху Клийв, а ноктите й се насочиха към лицето му. Докато Клийв се опита да се защити, Дерек изби пистолета. Грабна жена си като нападаща змия, обви кръста й с една ръка и я дръпна от Клийв, притискайки я към себе си, а с другата извади колта си. Миранда се отпусна до него. Мъжете от най-близката маса наскачаха и събориха столовете си. Клийв се загледа и всички в бара насочиха вниманието си към него.

— Казвам се Дерек Браг — каза Дерек на Клийв. — И в случай, че репутацията ми не е стигнала дотук, аз съм рейнджър. — Той се спря, за да проникне смисълът на думите му в мозъците им. — Това е жена ми. Всеки, който се опита да ме спре ще предизвика масово убийство, защото нищо няма да ми донесе повече задоволство, отколкото да изпозастрелям всички в този бар.

Последва пълна тишина. Никой не помръдна. Дерек мрачно се усмихна. После една жена в черен сатен пристъпи напред от края на бара.

— Какво става тук? — попита Моли, като стигна до средата на заведението. — Веднага пуснете племенницата ми!

— Това не е племенницата ви, мадам — рече Дерек, — а жена ми. И точно сега не ми харесва много мисълта, че я намирам тук да проституира за вас.

Моли реагира бързо.

— Миранда само сервира пиене, питайте когото искате. Трябваше й работа и аз й дадох, само от добро сърце.

Дерек не сваляше очи от мъжете пред себе си.

— Миранда?

— Аз никога… никога, Дерек.

Той мрачно се усмихна.

— Днес е щастливият ви ден. Спечелихте си правото да живеете, като не сте разрешили на жена ми да проституира за вас. Но не си търсете белята. Сърби ме пръста на спусъка.

— Хм — изсумтя Моли.

Дерек излезе от салона с Миранда, притисната плътно към него, като предизвикваше хората да не си и помислят да го спират. Никои не помръдна.

Той я качи на седлото, а после скочи зад нея, като отново я хвана здраво. Обърна коня и потеглиха.