Елизабет Лоуел
Омагьосаните (11)

Глава единадесета

Малко след като Саймън и Ариана бяха тръгнали на лов със соколи, Касандра завари само Доминик, когато влезе в голямата зала. На масата пред него имаше древен латински текст, който той четеше съсредоточено.

Касандра бе заинтригувана. Рядко се срещаха хора, които можеха да четат стари ръкописи. Тя бе обучила много внимателно Ерик и Амбър да разбират подобни книги, тъй като бе наследила цяло съкровище от стари писания, които се нуждаеха от превод.

Касандра се запита дали би могла да накара Доминик да изучи древния език на руните. Сега, когато бе станала господарка на крепостта, Амбър почти нямаше време за преводи.

Доминик кимна веднъж с глава, ненадейно, сякаш бе стигнал до някакво вътрешно заключение. Без да вдига поглед, той с огромно внимание обърна страницата на ръкописа.

— Добро утро, лорд Доминик — рече любезно Касандра. — Виждал ли си Ерик?

Доминик вдигна очи.

— Добро утро, Касандра. Мислех, че Ерик е с теб. Не е закусвал в голямата зала.

— Знаеш ли дали възнамерява скоро да се връща в Сийхоум?

— Вчера по време на лова спомена нещо за това, че трябва да нагледа строежа на вътрешната крепост в Сийхоум, преди да хванат големите студове. Тревожи се, че тази година рано ще завали сняг и ще се задържи седмици наред.

Касандра остана така за миг, сякаш се вслушваше в нещо. Сетне въздъхна.

— Твоят човек Свен — каза тя.

— Да?

— Той наблизо ли е?

— Не. Пратих го из околностите — отвърна Доминик. — С всяка изминала нощ сънищата на Мег стават все по-страшни.

По лицето на Касандра пробяга сянка.

— Да — отвърна Учената жена. — Говорих с нея в градината.

— А ти, Касандра? Какво казват твоите рунически камъни, когато ги хвърлиш?

— Мислех, че не вярваш в подобни неща.

— Вярвам във всичко, което ще спомогне за мира в тази нещастна земя — отвърна Доминик.

— Ти си по-мъдър от брат си.

— Имах отличен учител.

— Твоята съпруга ли? — попита Касандра.

Доминик кимна.

— Руническите камъни казват съвсем същото каквото и сънищата на жена ти. Около Спорните земи кръжи смърт — каза Касандра.

— Смъртта винаги кръжи около живота.

Учената жена се усмихна, но в хладната извивка на устните й нямаше успокоение.

— Означава ли това, че не искаш да знаеш къде първо ще удари смъртта?

— Не. Това означава, че есента дойде рано и е студена, и по всяка вероятност ще последва непосилна зима, през която най-слабите ще умрат. Означава, че в Спорните земи са се били и умирали мъже много преди да са написани първите римски слова върху пергамент. Означава…

— … че смъртта е навсякъде — обобщи Касандра.

— Нека просто кажем, че да се предрича смърт в близкото бъдеще изисква не по-голямо умение от умението на петела, който оповестява зората — рече неутрално Доминик.

Касандра се засмя с истинска радост, което изненада Доминик.

— Ти и Саймън имате много общи черти — каза тя.

— Братя сме.

— Много сте твърдоглави.

— Тогава престани да се опитваш да ни моделираш.

— Аз ли? — попита Касандра. — Ръката на Господ ни моделира, а не моята.

— Когато Свен се върне, ще доведеш ли Ерик? — помоли Касандра. — Той има дарбата да свързва отделни епизоди и да открива какво се крие зад тях.

— Разбира се. Ерик е съюзник на Блакторн, също като Дънкан. И двамата се радват на доверието ми.

В голямата зала се чуха гласове от вътрешния двор. По калдъръма изтрополяха копита, докато мъжете приближаваха входа.

Сокол скитник се обади отвън. Гласът му беше висок, сладък и див до последната нотка.

— Ерик пристига — каза Касандра.

Доминик не се съмняваше. Звукът, който издаваше соколът скитник на Ерик, не можеше лесно да се забрави. Нямаше друг такъв сокол.

Някакъв кон изцвили и запристъпва нетърпеливо. По калдъръма звъннаха подкованите му копита.

— Свен пристига — каза Доминик.

Касандра го погледна загадъчно.

— Неговият кон бе единственият подкован, който излезе тази сутрин — рече хладно Доминик.

— Всеки вярва в това, което го успокоява — отвърна Касандра.

Черната вежда на Доминик се повдигна въпросително.

— За твое успокоение — рече Касандра — нека те уверя, че логиката на Ерик далеч надхвърля тази на повечето мъже във всичко, освен в едно.

— И кое е то?

— Разбирането на жените.

Доминик се усмихна и каза:

— Успокоително е да разбера, че Ерик е по-скоро мъж, отколкото магьосник.

— Би било по-успокоително, ако използваше главата си постоянно — промърмори Касандра.

Преди Доминик да успее да отговори, Свен и Ерик влязоха в голямата зала.

— Къде е Дънкан? — попита Ерик.

— Преглежда оръжията — отвърна Доминик. — Не беше доволен от списъка на оръженосеца.

— Може да ни потрябват всичките оръжия, че и повече. Наоколо бродят скитници — каза Ерик.

— Толкова много, че да заплашат крепостта ли? — попита незабавно Доминик.

Ерик поклати глава.

— Още не — рече Свен. — Но трима от тях яздят подковани коне. От размера и дълбочината на следите им мога да се закълна, че са бойни жребци, яхани от рицари в доспехи.

— Още какво открихте? — попита Доминик.

— Те са изменници. Атакували са имуществото на някакъв лорд от северните земи, докато е пътувал съм зимната си къща.

Доминик направи гримаса и каза язвително:

— Смели рицари наистина — да нападат прислужници, деца и тенджери.

— За щастие, рицарите на този лорд са се върнали, за да проверят как пътува имуществото му — каза Свен. — Поне така изглежда от следите.

— Нещата съвпадат — каза Ерик.

— Какво съвпада? — попита остро Касандра.

— През последните няколко дни се носят слухове от Сийхоум — каза Ерик. — Слухове за един рицар, който се бие за Сатаната, а не за Христос.

— Как изглежда той? За кой господар се сражава?

Свен тръсна глава.

— За никой. Казват, че образът на щита му е бил изгорен в самия огън на Ада.

— По-вероятно е сам да го е унищожил — каза Доминик. — Ако господарят му чуе за това, ще го проследят и ще го обесят за изменничество.

— Това може да е вярно за другите рицари — каза Ерик, — но за техния водач се говори, че се биел за трима.

— Да — рече Свен. — Трима рицари се опитали да го убият. Убил двама от тях, преди да избяга. Третият едва не загинал от раните си.

— Говорихте ли с оживелия? — попита Доминик.

— Да — отвърна Ерик. — Една мъдра жена го лекува в малко селце точно отвъд западната граница на крепостта Стоунринг.

— Какво каза раненият рицар?

— Едва говореше — каза Свен. — Почти е обезумял от треска.

— Каза, че изменникът е най-големият воин, който някога е минавал през Спорните земи — каза Ерик.

— А Дънкан, Шотландския чук? — попита Доминик меко. — Или Ерик, наречен още Непобедимия?

— Шотландския чук ме повали — каза Ерик.

— А там е седнал Доминик, който разгроми Шотландския чук — посочи Свен. — Доминик естествено е по-велик от този дяволски рицар.

— Всеки може да бъде победен — каза Касандра — Всеки мъж може да победи. Зависи от мъжа, от оръжието и от причината за боя.

— Този се бие за отмъщение, за плячка и за жени — каза Ерик.

По тона му личеше, че бе прозрял за този рицар отвратителни неща.

— За жалост, изчадието на Сатаната се бие като архангел — каза Свен.

— Дали раненият рицар се е приближил достатъчно, за да види атакуващия? — попита Доминик.

Свен сви рамене.

— Да, но е видял само собствения си разгром. Като го слуша човек, разбира, че изменникът е великан сред мъжете, с горящи като на демон очи.

— Червени, предполагам — рече сухо Доминик.

— Какво? — попита Свен.

— Очите му.

— Не, сини.

Доминик въздъхна.

— Е, знаем, че не е нито Саймън, нито Ерик. Това означава, че трябва да помислим за още около осемдесет синеоки воини.

— Няма дълго да се чудим — каза Ерик. — Моят сокол видя непознати рицари отвъд западната страна на Стоунринг.

— Западната страна ли? — Доминик скочи на крака. — Сигурен ли си?

— Да — каза Ерик. — Затова се върнахме толкова бързо. Трябваха ни доспехи и бойни коне.

— Господи — изръмжа Доминик, като се спусна към оръжейната. — Саймън и Ариана са на лов за яребици на запад от Стоунринг.

— Кой отиде с тях? — извика Ерик.

— Никой. Нито дори оръженосецът.

Свен и Ерик не задаваха повече въпроси. Просто се втурнаха след Глендруидския вълк към оръжейната.