Хедър Греъм
Дивата котка (8)

ГЛАВА ОСМА

Жаси неволно извика и направи опит отново да се прикрие. Ала Джейми задържа завивката в желязната си хватка и измери жена си с презрителен поглед.

В очите му се изписа хладен гняв и Жаси едва се овладя да не изпищи отново. Не бива да се боя от него, втълпяваше си тя, нали не съм страхливка. Той ме направи господарка на този прекрасен дом и аз съм му задължена.

Джейми хе усмихваше цинично.

— Е? Май вече съжаляваш, че си се омъжила за мен?

— Не е така.

— Тогава може би ще ми признаеш, че си мечтала за този момент през дългите си безсънни нощи?

— Казах само, че за нищо няма да съжалявам.

— Добре. — Усмивката му се изпари. Остави завивката, седна на края на леглото и събу високите обувки със скъпоценни токи. После издърпа ризата от панталона и я изхлузи през главата си. Огънят в камината и няколкото запалени свещи бяха твърде ярки за вкуса на Жаси. Тъмни сенки танцуваха по широките, мускулести гърди на Джейми, които бяха със същия бронзов загар, както и лицето му.

Докато го наблюдаваше, Жаси захапа долната си устна, за да не трепери. Силните рамене биха подхождали повече на ковач, отколкото на изискан лорд, каза си тя. Този мъж приличаше на езически бог — или на някой от онези чуждоземни червенокожи мъже от другата страна на Атлантика, които беше виждала само на картинка и които Джейми пламенно защитаваше.

Ризата беше захвърлена на пода и погледът на Жаси неволно се насочи към тесните бедра, опънали елегантния черен панталон. Ей сега щеше да свали и него. При тази мисъл я побиха студени тръпки, които преминаха в горещи вълни. Отчаяно се примоли да стане чудо и да я спаси. Трябваше да напрегне всичките си сили, за да не скочи и хукне навън от стаята. Пък и беше безсмислено, защото Джейми щеше да я върне насила. Трябваше само да си представи, че е някъде другаде, да изтърпи прегръдката му и да не се отклонява от изпълнението на съпружеските си задължения.

Джейми отиде до писалището, угаси свещта, която трепкаше върху него, после и втората, поставена на сандъка. Ала стаята си оставаше все така светла според Жаси. Джейми умееше да удължава мъчението. С всяка изминала секунда тялото й трепереше все по-силно, осъзнавайки мъжката сила, изправена насреща й.

Джейми тихо пристъпи към камината и угаси свещта на перваза. Замиращият огън пръскаше искри, които се отразяваха в златистата му кожа. Мъжът замислено потъркваше врата си и Жаси почти реши, че я е забравил.

Ала съвсем не беше така. Лордът свали панталона и чорапите и бавно се запъти към леглото. Жаси за кой ли път трябваше да се пребори с желанието за бягство, надигнало се в гърдите й. Как да си втълпи веднъж завинаги, че няма къде да избяга? Можеше ли да стори или да каже нещо, за да отложи поне малко страшната минута — да го помоли за милост, да трогне сърцето му?

Джейми неотстъпно се приближаваше към леглото, самоуверен в своята голота, без ни най-малък срам. Не криеше възбудата си. Спря пред Жаси и сложи ръце на хълбоците си.

— Свали нощницата.

Младата жена напразно се опита да прикрие треперенето на ръцете си. Заповедническият глас събуди борческия й дух и внезапно реши да окаже съпротива.

— Ако в сърцето ти имаше поне малко чувствителност, нямаше да настояваш да осъществиш желанията си още днес.

— Какво?

— Може би по-нататък — с течение на времето…

— Веднага свали ризата!

— Робърт Максуел никога не би се отнесъл така жестоко с младата си жена. Той щеше да изчака търпеливо, докато тя го опознае по-добре.

— Ти ме познаваш, и то отлично. Очевидно продължаваш да си мечтаеш за Робърт. Чуй ме добре обаче. Аз не съм Робърт и до края на нощта ще се убедиш в това — ако все още не си разбрала нищо друго.

Вената на врата му видимо пулсираше. Жаси никога не го беше виждала толкова разгневен. Страхът й нарастваше.

Нападението е най-добрата защита, каза си решително тя и изсъска:

— Държиш се като подивял глиган.

— А ти имаш маниерите на лондонска курва — отговори невъзмутимо той и приседна на края на леглото.

Жаси възмутено го зашлеви и стреснато затаи дъх, когато видя червените ивици по бузата му. Джейми изскърца със зъби, скочи и издърпа Жаси от леглото. Сграбчи яката на нощницата й и с един замах я раздра до долу. Коприната се смъкна от раменете й и Жаси остана гола пред него.

— Копеле! — изплака тя и заудря с юмруци по гърба му, когато я вдигна на ръце. — Така ли трябва да се държи един благородник!

— Много добре играеш ролята на изисканата лейди, Жаси. Само че в това положение срамежливостта ти е направо смешна. Естествено ще имаш достатъчно случаи да доказваш добрите си маниери, но те моля никога да не го правиш в спалнята ми. — Грубо я пусна на леглото, където нямаше нищо, с което би могла да прикрие голотата си. Завивката беше захвърлена на пода. Беше безпомощна, изложена на погледа му в цялата си голота.

— Нямаш ли милост? — проплака тя. — Защо забравяш, че аз…

— Че си още девствена ли, мила? Странна е твоята невинност — ала все пак не съм я забравил.

— Бихме могли да изчакаме…

— Най-добре до деня на заминаването ми за Америка, нали? Не, скъпа, не. И без това сделката, сключена помежду ни, е много неизгодна за мен. Нито пари, нито благородническа титла. Донесе в брака само тялото си, затова ще го имам още сега. Овладей се най-после! Ти си великолепна артистка, знам. Посрещни както подобава своя господар и повелител.

— Негодник! — Сълзи пареха в очите й, ала тя се закле да не пролее нито една.

Джейми полегна до нея и я взе в обятията си. Жаси с все сила отблъсна раменете му и почувства под пръстите си топлите, твърди като камък мускули. Мъжът притисна с бедро краката й и тя не можеше да се раздвижи.

Когато голите му гърди допряха нейните, й се стори, че цялото му тяло е от стомана. Разбра, че е безсмислено да се съпротивлява и затихна. Джейми се взря в очите й, после впи устни в нейните.

По тялото й отново се разля онази сладостна топлина, същински огън, който проникваше отвън и се разпалваше още повече във вътрешността й. Ръката на Джейми обхвана гърдата й, палецът му се плъзна по розовото зърно и при тази милувка утробата на Жаси се присви от внезапната възбуда.

Младата жена се уплаши, че чувствата ще я завладеят изцяло и вече няма да може да се защитава срещу съпруга си. Този мъж не я обичаше, той я презираше и я беше нарекъл курва. Затова нямаше да получи нищо от нея. Нищичко.

Решително се отдръпна от жадните му устни и пое дълбоко въздух.

— Моля те! — простена. — Прави с мен каквото искаш, но защо трябва и да ме целуваш?

Джейми присви очи, всички мускули по тялото му се напрегнаха и Жаси разбра, че го е наранила дълбоко. За няколко секунди успя дори да се зарадва на успеха си. Толкова често се беше сблъсквала с проклетото му самочувствие… Ала само след минута отново изпищя, защото Джейми със сила промуши коляното си между бедрата й и се нахвърли върху нея.

— Добре, милейди, ще го направим по твоя начин.

Ръцете му обгърнаха бедрата й. Жаси усещаше, че само няколко умолителни думи ще бъдат в състояние да го накарат да прояви повече нежност. Ала те не искаха да се изплъзнат от устните й. Нямаше да моли за милост. Стисна здраво зъби и затвори очи.

Пръстите му замилваха вътрешната страна на бедрата й и само след минута твърдият, пулсиращ член проникна в утробата й. Джейми я взе без да се колебае, със самочувствието на пълновластен господар, и Жаси задавено простена. Никога дотогава не беше усещала такава пронизваща болка.

Джейми веднага спря. Жаси мъчително преглъщаше напиращите сълзи и се молеше по-скоро да се освободи от тежкия товар на тялото му.

Джейми измърмори някакво проклятие и тя не разбра дали се сърди на себе си или на нея.

— Не мърдай! — пошепна тихо той.

— Ти — ти ме убиваш! — изтръгна се от устните й. Не можеше повече да понесе близостта на телата им. Този мъж беше станал част от нея, лежеше върху нея и в нея. А тя беше толкова лесно ранима, толкова изложена на произвола му. Диханието му се смесваше с нейното. Сърцето му биеше плътно до гърдите й.

— Няма да умреш, повярвай. Винаги и във всички времена жените се отдават на мъжете си. — Джейми впи очи в нейните и тя не можеше да избегне погледа му. — Отвори устните си — заповяда той.

— Аз…

— Отвори устни, дай да те целуна и се отпусни. Престани да се съпротивляваш.

Джейми се приведе над нея, езикът му се плъзна по устата й, после описа горещ кръг по врата и между гърдите и замилва розовите зърна. И през цялото това време Жаси продължаваше да го усеща в себе си, треперещ, пулсиращ, чужд, изпълнен с живот и непонятни обещания. Болката не преставаше, но тя продължи да лежи тихо под него. Устните и ръцете му не преставаха да атакуват сетивата й.

Топлината, която се разливаше по тялото й, постепенно измести болката. Когато Джейми отново впи устни в нейните, тя доброволно ги разтвори и повече не се опита да се изплъзне от топлите ръце, които милваха тялото й. Но не биваше да се поддава на чувствата си, в никакъв случай…

Внезапно мъжът се отдели от нея. Жаси отново усети пареща болка и с надежда се запита дали това не беше всичко. Може би беше свършил и щеше да я остави на мира…

Не биваше да се радва твърде рано. Очакваха я много по-страшни неща от вече преживените. Джейми се надигна и плъзна ръка по тялото й. После зацелува гърдите, корема й, бедрата. Устните му се плъзнаха още по-надолу и Жаси ужасено се опита да протестира:

— Не! Недей, моля те…

— Искам да лежиш съвсем тихо. Ще облекча болката ти.

— Не, не!

Ала интимните нежности вече бяха започнали. Младата жена зарови пръсти във възглавницата, отметна глава назад и с все сила се опита да се изплъзне от настъпващите устни — ала нищо не й помогна. Най-после се примири и си каза, че няма да изпитва нищо. Само че никога в живота не беше усещала такава буря от чувства. Нито гладът, нито страхът от смъртта, нито вярата във вечното блаженство не бяха я вълнували толкова силно. Усещаше, че потъва в море от ярки пламъци. Извиваше се настрани и се молеше на Джейми да я освободи, но напразно — разтърсващата целувка не преставаше.

Искаше й се да умре и когато повярва, че вече е на прага на смъртта, Джейми отново я покри с тялото си и за втори път се съедини с нея.

Странно, но този път Жаси не почувства болка. Напротив — усещаше го интензивно в себе си и това беше най-хубавото досега. Макар да не му даваше сърцето си — тялото й беше негово без задръжки.

Джейми се раздвижи и младата жена затаи дъх. Пръстите й се заровиха в косите му, притиснаха гърба му. Шепотът му помилва бузата й.

— Причинявам ли ти болка?

Жаси поклати глава. Никога нямаше да посмее да го погледне в очите. Притисна лице в рамото му и с почуда усети колко е приятен ароматът на кожата му. Собствената й капитулация беше много по-радваща от ожесточената съпротива.

Внезапно цялото й тяло потръпна, огромна вълна я подхвана и я издигна към неподозиран връх на насладата. Жаси инстинктивно се вкопчи в Джейми, уплашена да не се удави в този бурен порой. А бурята се засилваше, страшна и въпреки това сладостна. Нещо чуждо и прекрасно се явяваше в непосредствена близост и я канеше да го докосне, да го опознае. То наближаваше и Джейми все повече ускоряваше ритъма на тласъците си. Но не — не биваше да го последва в този застрашаващ същността й свят…

Джейми се надигна, силни тласъци разтърсиха тялото му, после се отпусна върху нея и замря. В утробата й сякаш се изляха втечнени пламъци.

След няколко минути мъжът се отдели от нея, полегна настрани, но продължи да притиска с ръка гърдите й. Всичко беше свършило. Беше взел онова, което искаше, беше разголил всичките й тайни.

С проклятие на уста Жаси отблъсна ръката му, сви се в края на леглото и му обърна гръб. Не можа да задържи сълзите си и те потекоха по бузите й.

Джейми я хвана за рамото и отново я привлече към себе си.

— За Бога, остави ме на мира! — изсъска тя.

— Преди сватбата ти казах, че ще спиш с мен в това легло, и ти се съгласи.

Жаси затвори очи и почувства милувката на пръстите му върху гърдите си.

— Моля те!

— Не исках да ти причиня болка. Първият път винаги е трудно, но аз наистина нямах намерение да ти причиня болка. По дяволите! Острият ти език беше този, който ме накара да се забравя. Мъжът трябва да се отбранява срещу такива оръжия.

— Това вече няма значение…

— Не, вероятно не. — Джейми се извърна настрани и Жаси отново се плъзна към края на леглото. Потръпна от студ и се сви на кълбо, ала не се осмели да се пресегне през него и да вдигне захвърлената на пода завивка. За да забрави преживяното вълнение, което изпълваше сърцето й с гняв, започна да си представя бъдещето. Колко хубаво ще бъде да живее като господарка в този великолепен дом, в изискано обзаведените му стаи, сред скъпоценни мебели, сребро и кристал. Само да го нямаше Джейми… Обхвана я странното чувство, че след тази нощ той винаги ще остане част от нея. Никога нямаше да може да се освободи от него. Беше продала душата си и никога нямаше да възвърне отново вътрешното си спокойствие.

Най-после умората надделя и Жаси дълбоко заспа.

* * *

Щом се събуди, Джейми веднага почувства потребност да докосне жена си. Ала това не беше необходимо. Студената нощ я беше доближила до него. Тя лежеше в леглото му, красива и гола, свита на кълбо, опряла топлия си гръб в неговия. Едната й ръка беше протегната напред, а между обърканите къдрици надничаше закръглената гръд. Джейми едва потисна желанието си да целуне розовото връхче. Вместо това заразглежда профила на Жаси и с горчива самоирония призна поражението си.

Беше вярвал, че стига само да вземе Жаси в обятията си, и ще завладее сърцето й, ще запали огъня, скрит в утробата й. Какъв глупак беше… Как можа да се хване на въдицата на тази алчна за пари малка курва! Беше видял у нея чувственост, която не съществуваше, беше потърсил осъществяването на обещание, което никога не му беше дадено.

Лордът тихо въздъхна. Вече нищо не можеше да се промени. Беше я взел за жена, без да обръща внимание на съветите на приятелите си и дори на краля, беше държал докрай на своето — въпреки многократните уверения на Жаси, че винаги ще го мрази.

Каква незадоволителна сватбена нощ… Може би всичко щеше да стане другояче, ако Жаси не беше протестирала срещу целувките му и се беше въздържала да спомене името на Робърт Максуел в леглото му. Тогава щеше да прояви повече нежност и деликатност. А сега лежеше до нея и се питаше дали някога ще може да поправи грешката си. Потръпваше от студ, като си помислеше за дългите години брачен живот, които му предстояха.

Не е така, каза си най-сетне той. Прав беше, като се омъжи за нея. Трябваше му жена като Жаси, със силна воля и твърд характер. Това, че не го обичаше, беше може би дори предимство. Щеше да има нужда от цялата си твърдост и упоритост, за да понесе суровия живот в Новия Свят, за да му подари така желаните наследници въпреки всички трудности. Тя беше млада и здрава. Макар да се отвращаваше от съпружеските си задължения, щеше да свикне с тях и да му роди синове.

Какво ли го беше накарало да настоява като луд да се ожени именно за нея? Не беше само красотата й, която го привличаше. Леонор също изглеждаше добре и изборът му беше паднал върху нея веднага след решението да прекрати ергенското си съществувание.

Жаси просто го беше омагьосала, още от първата им среща. Не можеше да си обясни причините за тази магия, дори и сега, когато най-после беше спал с нея. Може би го привличаха повече непреклонният й дух, умението й да мрази, жизнеността й, искрите, които изпущаха очите й в изблик на гняв. И огънят в сърцето й, до който не можеше да се добере…

Младата жена пое дълбоко дъх, устните й се разтвориха, меки и мамещи. И Джейми се закле във всичко свято, че ще открие този огън и ще разпали от него страстен пожар.

Посегна към разбърканата златна коса, помилва гърба и закръгленото задниче. Жаси сладко се протегна, все още спейки, и Джейми обви с ръка тялото й, притисна устни в тила й и впи пръсти в гъвкавите млади гърди. Никога не беше виждал толкова красива гола жена, с тънка талия, добре закръглени стройни бедра и дълги, съвършени по форма крака. Такова момиче просто трябваше да бъде чувствено и той отново се закле да запали в гърдите й пламъците на плътското желание. Ако не успее, поне ще я укроти. Нека се сърди, нека се бунтува срещу него — все някога ще открие, че от това няма никаква полза.

Жаси леко въздъхна. Когато пръстите му помилваха нежното розово връхче на гърдата й, тя се събуди. Интимното докосване я беше изтръгнало от прегръдките на съня. Уплашено се опита да се отдалечи към края на леглото.

— Не мърдай — заповяда Джейми.

— Нощта отмина…

— Продължавай да лежиш съвсем тихо.

— Вече е светло…

— Точно това ми харесва.

Жаси ядно изруга, ала Джейми не обърна внимание на думите й. Ръката му описваше кръгове по бедрата й, после се мушна между тях, за да помилва вътрешните им страни. Пръстите му бавно се устремиха нагоре. Устните му целуваха тила й, после нежно захапаха раменете и езикът започна да изследва нежната издатина на гръбначния стълб.

Жаси лежеше неподвижно, както й беше заповядано, и Джейми се запита как ли изглеждат сега очите й. Дали бяха изпълнени с дива омраза? Палецът му проникна в интимните дълбини на утробата й. Младата жена потръпна с цялото си тяло, но дори не направи опит да се възпротиви. Джейми беше смаян, когато усети готовността й да го приеме. Проникна в тялото й от задната страна, притисна я до себе си и внезапно бе обхванат от буйна, неутолима, изгаряща страст. Ускори до крайност темпото, за да задоволи желанието си.

Когато бурята отмина, Жаси не проля дори една сълза, нито се опита да протестира. Отпусна се по гръб, втренчила поглед в тавана, с празни очи. Джейми объркано дръпна шнура на звънеца и това веднага я изтръгна от вцепенението й. Тя скочи от леглото, грабна захвърлената нощница, за да прикрие голотата си, и сърдито изруга, когато видя, че е напълно разкъсана. Джейми не се опита да й помогне. Стана спокойно, отиде до гардероба и нахлузи утринния си халат. Докато Жаси се ровеше в скрина си, някой почука на вратата и тя унищожително изгледа мъжа си.

— Най-добре легни, а аз ще те покрия със завивката — предложи ухилено той. После извика: — Влезте, Лаймън!

Жаси побърза да скочи в леглото. Джейми удържа на думата си и метна завивката отгоре й. Управителят влезе и лордът весело му пожела добро утро. После поръча мляко, кафе и топли хлебчета.

— Донесете и една седяща вана, пълна с гореща вода.

Лаймън хвърли кратък поглед към увитата презглава фигурка в разбърканото легло, обеща да изпълни веднага заповедите и побърза да се оттегли.

— Очаква се всяка сутрин да те виждат в леглото ми, Жаси — обясни Джейми. — Все пак си моя жена.

Младата жена гневно се надигна и тежката златна коса се разпиля по гърдите й. Джейми почувства нов прилив на желание. Беше минало толкова малко време от утринното любене, а ето че отново търсеше близостта й. Устреми се към леглото, взе я с необуздана страст, но това не беше достатъчно. Нищо не можеше да утоли жаждата му. Не знаеше защо я желае толкова силно, но се закле да го разбере.

— Ще ми позволиш ли първо да се окъпя? — попита Жаси и отмахна обърканите къдрици от челото си.

— Разбира се. Само че не можеш да отмиеш брака си.

— Не него желая да измия.

— О, разбира се, че не. Ти се омъжи за тази къща, за земите и прислугата, и сега желаеш да отмиеш само присъствието ми.

— Не съм казала такова нещо.

— Но си го помисли. Е, може би те утешава мисълта, че след две седмици заминавам.

Тя кимна.

— Така е. Ще заминеш чак отвъд Атлантика.

— Пътуването е опасно… Страшни бури заплашват корабите, пък и не се знае дали няма да ни нападнат испански пирати.

— Ще се моля за теб.

Джейми се изсмя и отметна глава назад.

— Да, сигурен съм, че ще се молиш — да загина. Но знай едно, милейди: ако не ми подариш наследник, цялото имущество преминава в ръцете на баща ми. Затова е в твой собствен интерес да остана жив поне известно време.

— Няма ли да получавам вдовишка пенсия? — попита невинно тя.

— Разбира се, че ще получиш.

— Това ми е напълно достатъчно.

Джейми развеселено вдигна вежди.

— Не бях се надявал на толкова дълбоки чувства. Направо съм трогнат.

Жаси сърдито изсъска:

— Много добре знаеш, че не изпитвам нищо към теб. Въпреки това се ожени за мен. Да не искаш сега да лицемеря, че те обичам?

— Не — отговори уморено Джейми. — Не е нужно да се преструваме един пред друг. Ако не ни свързва нищо друго, нека поне бъдем честни.

— Аз не означавам нищо за теб.

— Желая те и това е вече нещо. Много по-благородна причина за сключване на брак от чистата алчност.

— Ах, физическото удоволствие било благородно усещане — произнесе подигравателно тя.

— Жаси, ти обичаш приключенията също като мен. Надявам се някой ден да се разбираме много по-добре… — Джейми рязко млъкна, защото на вратата се почука. — Влез!

Появи се икономът със закуската, следван от няколко млади лакеи, които внесоха в спалнята седяща вана и пълни с гореща вода ведра. Всеки знаеше задълженията си. Докато Лаймън приготвяше масата за закуска, слугите внесоха още няколко ведра и напълниха ваната догоре. Всички се поклониха пред Жаси, която все още седеше в леглото, увита до брадичката. Младата лейди смутено се изчерви и кимна с глава.

Когато съпрузите останаха сами, Джейми наля кафе в две чашки и й подаде едната.

— Благодаря — промълви тихо Жаси.

— Обикновено закусвам в трапезарията — обясни лордът. — И много по-обилно. При хубаво време ще се храним на терасата.

Жаси отпи от кафето си, после остави чашката, стана и моментално се пъхна в горещата вана. Изплака, когато водата опари кожата й, и за малко не изскочи отново навън, но Джейми не откъсваше очи от нея. Затова остана на мястото си и уви косата си на тила, за да не се намокри. Огледа се наоколо, но никъде не забеляза сапун и кърпа.

Джейми отгатна мислите й и й ги донесе. После се облегна на перваза на камината, откъдето можеше да я наблюдава безпрепятствено. Младата жена вдигна дългия си крак и започна да го сапунисва, ала скоро се сети, че не е сама в стаята, и веднага го пъхна под водата.

— Не се смущавай от присъствието ми.

— Все пак ми пречиш.

— Така ли?

Джейми остави чашката си на перваза. Водата стигаше тъкмо до връхчетата на гърдите й. Жаси видя жадния поглед, с който се насочи към нея, и простена сърдито. Ала Джейми не чуваше нищо. Сърцето биеше силно в ушите му. Коленичи до ваната, взе сапуна и кърпата от ръцете й и започна да разтрива гърдите й.

— Не искам! — изсъска тя, облегна се назад и се опита да запази спокойствие. Когато пръстите му се плъзнаха между краката й, от гърлото й се изтръгна пронизителен вик. Джейми не му обърна внимание. Жаси вдигна ръка да го удари, но замря. Разтвори леко устни, затвори очи и отпусна глава назад.

— Не, моля, не…

Джейми я вдигна от ваната и я положи на леглото. При това и двамата насочиха очи към кървавите петна по чаршафа, където Жаси бе загубила девствеността си. Джейми развърза колана на халата си и небрежно го захвърли на пода. Жаси поиска да скочи от леглото, ала съпругът й я улови и я обърна с лице към себе си.

— Тъкмо бях повярвала, че съм измила всички следи от теб! — изфуча тя.

— В никакъв случай, милейди. Ти се изми и замириса приятно, за да доставиш удоволствие на господаря си.

— О! — Жаси понечи да се изправи, но Джейми улови раменете й и я притисна във възглавницата. Обхваната от нарастващ страх, младата жена го погледна в очите.

— Стой мирно! — заповяда той. — Сигурен съм, че не се отвращаваш от онова, което правим. Вече няма да те боли. Би трябвало да го желаеш също както и аз.

— Не!

— Скоро ще ти хареса, кълна ти се.

— Безсрамник!

— Не мърдай, ей сега ще ти го докажа. — Когато я пусна, тя побърза да се отдръпне. — Не мърдай, милейди! Освен ако решиш да викаш от удоволствие и да се извиваш в ритъма на страстта. — Гневното й проклятие го накара да се изсмее. Побърза отново да улови китките й. — Ще те целувам когато и където си искам, Жасмин — заяви сериозно той и веднага се зае да превърне в дела думите си.

Жаси престана да се противи. От гърлото й не се отронваше нито звук. Устните й по собствена воля се разтвориха под жадната му, отчаяна целувка. Когато най-после се отделиха един от друг, тя едва си поемаше дъх. Посрещна погледа на Джейми със замъглени очи. Усмивката му издаваше известна злоба и желание да я вземе направо. Защо ли не го направи? Замилва гърдите, ала очите му останаха впити в лицето й. Ръката му се плъзна надолу към най-интимната част на тялото й и Жаси сведе очи. Ала Джейми заповяда:

— Погледни ме! — После се надигна и разтвори бедрата й.

— Не! — пошушна безсилно Жаси. — Недей!…

Джейми започна да целува краката й, глезените, езикът му се плъзна между пръстите. Жаси се опита да заключи бедрата си, но той се намести между тях с раменете си и посвети цялото си внимание на къдравия златен триъгълник, който започна да изследва с нежни целувки. Въпреки усилията му по лицето й не се отразиха никакви чувства. Жаси продължаваше да лежи неподвижно, както й беше заповядано.

След няколко минути Джейми покри тялото й със своето. Очите й продължаваха да гледат безизразно, докато пръстите й се впиваха в измачкания чаршаф. Тази жена с всички сили се опитва да обуздае надигащата се в тялото й страст, помисли ядно Джейми и с мъка потисна проклятието, готово да се отрони от устните му. Проникна устремно в нея и се почувства като в море от топъл мед. Опря ръце на раменете й ускори до крайност дивия ритъм на бедрата си. От гърлото й се изтръгна кратък вик, но тя веднага го потисна и продължи да лежи неподвижно. Джейми стисна зъби и се отдаде на страстта си. След зашеметяващия оргазъм, който отне и последните му сили, мъжът падна на леглото, а Жаси побърза да се изплъзне от прегръдките му. Джейми гневно улови ръката й.

— По дяволите, Жаси! Защо постоянно се бориш срещу мен?

— Не се боря.

— Така изглежда. Нито ме налагаш с юмруци, нито драскаш с нокти по лицето ми. Ала се съпротивяваш отчаяно срещу всичко, което усещаш. Не ми се отдаваш и упорито отказваш да приемеш, че бих могъл да запаля в сърцето ти буен пламък. — Жаси се разтрепери и отчаяно се опита да се изтръгне от желязната му хватка. Ала ръката на Джейми продължаваше неумолимо да я притиска към леглото. — Защо?

— Защото не чувствам нищо.

— Лъжкиня!

— Нали си вземаш онова, което желаеш. Какво още искаш?

Джейми рязко я пусна, скочи от леглото и се пъхна в изстиващата вода. Докато ожесточено се сапунисваше, Жаси лежеше в леглото, без да смее да се помръдне. Без да я удостои с поглед, лордът взе оставената до ваната кърпа, изтри се и започна да се облича. Нахлузи скромен тъмен панталон, бяла риза и кожен жакет, после обу високите си ботуши.

— Съжалявам, но ще те оставя сама още на първия ден от щастливия ни меден месец, Жаси. Надявам се да ме извиниш. Трябва да преговарям с един търговец относно провизиите за кораба ми.

Когато обърна очи към нея, Жаси беше скрила главата си под завивката. Тази проститутка се ожени за мен само заради парите ми, помисли си той, и изобщо не се старае да го скрие. А срещу това аз получавам младостта й, здравето и силата й.

И красотата… Въпреки гнева не можеше да й я отрече, дори и сега. Изпод одеялото се виждаше голото рамо, покрито с разпилени златни къдрици. В този момент жена му приличаше на дете — и беше толкова лесно ранима. Едва не отвори уста да й вдъхне кураж.

Ала само след миг от гърдите му се изтръгна презрителна въздишка. Тази жена изглеждаше крехка, ала тя беше като баракудите, които дебнеха с острите си зъби в топлите води на американското крайбрежие. Беше твърда като камък и дори през ум не й минаваше, че би могла да изрази поне някаква благодарност.

Отиде до леглото и я поглади по косата.

— Не тъгувай, милейди. Две седмици ще минат бързо. После ще ме видиш в най-добрия случай след четири месеца. — И без да изчака отговора й, тръгна към вратата.

— Четири месеца? — учуди се Жаси. — Мислех, че три месеца трае само пътуването през океана. Ще ти трябват още три месеца, докато се върнеш обратно в Англия. Освен това нали ще останеш известно време там…

— Много по-дълго, отколкото възнамерявах първоначално. — Джейми безгрижно се обърна. — Затова ще ме последваш колкото се може по-скоро.

Жаси се стресна и едва успя да си поеме дъх.

— Какво? — Беше толкова смаяна, че забрави голотата си, скочи и изтича към Джейми.

— Така е, милейди — потвърди ухилено съпругът й. — На двадесети юли моят кораб „Сладкият рай“ напуска пристанището на Лондон. Ще се качиш на борда му заедно с достатъчно багаж и прислужници, и ще се отправиш към Новия Свят, където ще живееш заедно с мен.

— Не! — извика ужасено Жаси.

Джейми я хвана за брадичката и повдигна лицето й към своето.

— Напротив, скъпа.

Жаси отчаяно заклати глава.

— Искам да си остана в Англия! Никога няма да живея в ония диви места, които гъмжат от индианци и отвратителни насекоми. Освен това ти самият каза, че пътуването е много опасно, че океанът е пълен с испански пирати. А ако попаднем в буря…

— Ще дойдеш при мен, когато ти заповядам. Ти си моя съпруга.

— Не…

— О, да, ще дойдеш. Защото ако се възпротивиш, ще се върна в Англия да те взема. Бог да ти е на помощ, ако ме принудиш да го сторя. И понятие нямаш на какво съм способен в гнева си. Онова, което ще те сполети, ще бъде много по-страшно от бурите, които връхлитат върху корабите в открито море. — Усмивката му беше ослепителна. Пусна брадичката й, излезе от стаята и затръшна вратата след себе си.