Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сага за Камерън: Северноамериканска жена (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sweet Savage Eden, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 165 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

Издание:

Хедър Греъм. Дивата котка

ИК „Ирис“, 1994

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Иванова

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от tsocheto)

ГЛАВА СЕДМА

Трябваше по-скоро да се махне оттук. Херцогът щеше да изпълни заканата си, затова беше по-добре да го изпревари и доброволно да напусне къщата му.

От време на време разочарованието надвиваше страха. Картината на нежно прегърнатите Леонор и Робърт я преследваше като страшен кошмар.

Зад гърба й кънтяха възбудени гласове. Очевидно няколко мъже бяха тръгнали подире й. Ускори крачка, втурна се в къща та и насред салона влетя право в ръцете на Хенри. Лицето му пламтеше от гняв. Изглеждаше като че всеки момент ще получи удар.

— Отивам си от вашия дом! — извика Жаси.

— Само когато приключа сметките си с вас, мис! Вие не се подчинихте на изричната ми заповед.

— Хенри! — Останала без дъх, Джейн улови ръката му. — Бъди милостив!

— Тя се противопостави на волята ми, и то съзнателно. Нима не бях добър към нея? Нима не я приех милостиво в своя дом? Направих за нея много повече от баща ни. Въпреки всичко тя се осмели да се обърне срещу мен!

— Хенри…

— Не! За Бога, не се меси в работите ми, Джейн! — Херцогът сграбчи Жаси за китката и я повлече покрай стълбата. — Вие ме направихте смешен пред лицата на моите гости, момиче, и ще си платите за това.

— Моля ви! Вече казах, че ще напусна дома ви!

Без да обръща внимание на молбите й, Хенри я отведе в библиотеката и ядно тръшна вратата. Жаси пламенно се помоли Джейн да се появи отново. Ала никой не й се притече на помощ. Хенри довлече в средата на стаята голямото си кресло, принуди я да коленичи пред него, издърпа сатенените панделки от косите и завърза ръцете й за облегалките. После донесе острия нож, с който остреше перата си. Жаси ужасено изпищя, защото си помисли, че ще я прониже. Ала херцогът имаше други намерения. Разряза корсажа на роклята й, взе от куката на стената камшика си за езда и изплющя във въздуха.

— Желаете ли да се отнеса с вас като със законно дете на баща ми? Този беше начинът, по който ни приучаваха към послушание.

Жаси се опита да протестира, да апелира към милостта му. Ала не се осмели да отвори уста, страхувайки се да не избухне в сълзи.

— Както виждате, незаконните деца също се ползват от известни привилегии, мила — продължи Хенри и стовари първия камшичен удар върху голия й гръб.

— Ваша светлост… — започна Жаси, после пронизително изпищя, защото камшикът изплющя по голата й кожа. Никога досега не беше усещала такава страшна болка. Сълзи замъглиха очите й.

Вратата се разтвори с трясък, ала Жаси не чу нищо, полумъртва от болка и мъка. Изпъна рамене, за да се подготви за следващия удар. Само че Хенри отлично умееше да разтегли мъчението. Мина доста време, преди да вдигне отново камшика. Жаси едва издържаше.

— Колко удара ще са ви необходими, за да ми се подчините завинаги, Жасмин? Боя се, че ще разкъсам плътта ви на парчета, но и това няма да помогне кой знае колко. Все пак где се опитам.

— Не, Хенри — прозвуча заповеднически глас откъм вратата. Вторият камшичен удар улучи голия гръб на Жаси и въпреки волята си младата жена отново изпищя.

— Престани, Хенри! — Нечии бързи стъпки се приближиха и новодошлият изтръгна камшика от ръцете на брат й.

— По дяволите, Камерън, кой ти дава право да се месиш? Ти доведе тази личност в къщата ми. Тя се възпротиви на заповедта ми и мое задължение е да я накажа. Ще получи онова, което заслужава.

Жаси с мъка преглъщаше сълзите си. Как й се искаше да умре точно в този момент! Защо точно Джейми Камерън стана свидетел на унижението й! Разрязаният корсаж на роклята се беше смъкнал надолу и гърдите й бяха напълно разголени. Отчаяно се примоли мъжът, който спря за момент мъчението, да се разтвори във въздуха. Беше й по-лесно да понесе камшичните удари, отколкото презрението в тъмносините му очи.

— В името на Бога и всичко свято, Джейми! — извика херцогът. — Ние сме приятели, но това тук е моя работа. Не се намесвай!

— Имам право да се меся — отговори спокойно Джейми, коленичи до Жаси и развърза ръцете й. Младата жена безсилно се отпусна на пода и лордът побърза да метне жакета си върху разголеното й тяло. — Имам право, защото възнамерявам да се оженя за нея.

— Какво? — произнесе смаяно Хенри.

Едва сега Жаси забеляза, че стаята е пълна с хора. Множество гласове повториха възгласа на домакина.

— Това е лудост, Джейми! — продължи херцогът. — Помисли за положението си в обществото! Ще ти е необходимо специално разрешение от краля. Не можеш да се ожениш за обикновена…

— Внимавай какво говориш! — произнесе предупредително Джейми. — Жаси е моя годеница.

— Ти си полудял, Джейми — обади се разумната Джейн. Макар да беше добросърдечна, над всичко поставяше чувството си за приличие. — Нима можеш да забравиш кой си — откъде произхождаш, как живееш…

Джейми изобщо не й обърна внимание. Вдигна на ръце Жаси, която инстинктивно се вкопчи в него, и попита:

— Къде е стаята й? Къде да я отнеса?

— Аз ще те водя — предложи услугите си Елизабет.

— Джейми, ти наистина си полудял! — извика подире му херцогът.

— Беше в моите ръце, когато свърши танцът, нали?

— Никога не бих те задължил да се ожениш за извънбрачна!

— Аз сам се задължавам — отговори Джейми и последва Елизабет в салона. После с лекота се изкачи по стълбите. Жаси виждаше пред себе си единствено загорелия му врат. Болката все още замъгляваше съзнанието й.

— Няма да се омъжа за теб — пошушна тя.

— Защо не искаш? Аз съм много богат!

— Мразя те! Никога няма да стана твоя жена! Защо не остави Хенри да ме нашиба с камшика си?

— Да, може би щеше да бъде по-разумно.

— Влез тук! — Елизабет отвори вратата към стаята на Жаси.

Джейми я внесе вътре, положи я на леглото и я обърна по корем. После свали жакета и внимателно огледа кървавите ивици по гърба й.

— Хенри явно държи на теб. Бил е много внимателен. Веднъж присъствах на бичуването на един ратай, който беше откраднал. След боя по раменете му не беше останало почти нищо. Елизабет, кажи на сестра ми да ти даде мехлем за успокояване на болките. След няколко седмици няма да останат дори белези:

— Моля те, върви си! — изплака Жаси и притисна лице във възглавницата.

Ала Джейми нямаше намерение да си тръгне. Вместо това приседна на края на леглото и Жаси почувства как сложи пръстен на малкия й пръст.

— За годежа.

— Няма да се омъжа за теб. Ти също не ме искаш. Затова престани да разиграваш комедии.

— Напротив, искам те — отговори Джейми и Жаси почувства топлия му дъх във врата си. — Говоря сериозно.

Младото момиче смаяно се обърна настрана и впи очи в неговите.

— Защо? Хенри е прав. Никой няма да те принуди да се ожениш за момичето, което се е озовало в ръцете ти след майския танц. Аз съм извънбрачно дете, а ти си син на херцог. Защо го правиш?

Джейми сви рамене.

— И аз не знам. Може би защото те желая. Сватбата е цената, която плащам, за да осъществя желанията си. Нали искаш цена?

Жаси не можа да промълви нито дума в отговор. Ала твърдо реше да не се оставя да бъде сплашена от силната му воля. Щеше да положи всички усилия и да се пребори с този мъж.

— До скоро, скъпа — промълви Джейми, целуна я по челото, поклони се пред Елизабет и излезе от стаята.

Обхваната от паника, Жаси се изправи като свещ в леглото си.

— Никога няма да се омъжа за него, Елизабет! Вярно е, че ме спаси от гнева на брат ни, ала аз се боя от него повече, отколкото от всекиго другиго. О, защо улови мен под майското дърво? Нали искаше да бъде с Леонор — и тя с него?

— Не се тревожи за Леонор — отговори безгрижно Елизабет. — Тя си има Робърт.

— О, Господи! — Жаси избухна в плач и смаяната Елизабет трябваше дълго да я утешава.

— Сигурно много те боли. Отивам да донеса мехлема. Ще повикам Катрин да ти приготви леглото, ще те намажем с лекарството и ще ти донеса горещ чай с ром. После ще заспиш и когато се събудиш, светът ще изглежда съвсем различен.

 

 

Ала на следващата сутрин всичко беше още по-лошо от преди. Леонор я събуди с буйна целувка по бузата.

— Ето че най-после стана истински член на семейството! Какъв невероятен късмет! Джейми Камерън ще се ожени за теб — извънбрачното дете без никаква титла! Ако не беше се намесил, Хенри щеше да те напердаши здравата, а мен щеше да заключи в стаята ми до деня на сватбата. Сега обаче е толкова объркан, че не знае какво да прави. Толкова се радвам за теб! Трябва да бъдем приятелки, Жаси. Няма защо да се боиш от снобите а Лондон. Обещавам ти, че лесно ще се справя с тях. А кралят ще те приеме, за да направи услуга на Джейми.

— Не мога да се омъжа за него.

— Не ставай глупачка! Аз естествено смятах, че ще вземеш някой войник или търговец. Сега обаче ще станеш лейди Камерън…

— Не мога!

— Знам, че си малко нервна, и те разбирам. И с мен щеше да е същото, ако трябваше да се явя пред брачния олтар с Джейми. Той е същински дявол в човешки образ. Иначе е много красив — и богат. Робърт няма и половината от парите му. За щастие моята зестра е повече от достатъчна. Сигурна съм, че бракът ни ще бъде щастлив, защото се обичаме. Е, да, признавам — вчера сутринта бях решена да се омъжа за Джейми. Той ме целуна и краката ми се подкосиха. Или аз го целунах… Всъщност, вече не си спомням много добре. Ала смятам, че е напълно в реда на нещата ти да се омъжиш за него. Сигурна съм, че съдбата ви е предопределила един за друг.

— Не, не мога да се омъжа за него…

— Какви са тия глупости? Той те измъкна от калта, а сега ти предлага и брак. Джейми е един от най-богатите хора в Англия. А ти твърдиш, че не го искаш за съпруг. Добре тогава, върни се в клоаката, от която те измъкна, и се валяй в калта до края на живота си!

 

 

Жаси прекара целия ден в леглото. Непрекъснато я побиваха студени тръпки. Повтаряше и на себе си, и на всички, които идваха да я посетят, че никога няма да се омъжи за Джейми.

Надвечер в стаята й влезе Катрин и съобщи, че Жаси трябва да стане и да се облече. Лорд Камерън я очаква в библиотеката.

При вида на едрата му фигура сърцето й заби по-силно. В никакъв случай нямаше да се предаде без борба. Как да стане негова, като той много добре знаеше, че го мрази! Не, сигурно не говореше сериозно. Само продължаваше започнатата жестока игра.

Пък и изобщо не се държеше като любящ годеник. Щом влезе в библиотеката, я измери критично от глава до пети, и строго заяви:

— Повикал съм шивачка. Необходими са ти нови дрехи. Бъдещата ми жена не бива да носи стари рокли, колкото и елегантни да изглежда в тях. На първо време ще ти трябват няколко топли вълнени рокли. Жената ще ти приготви също вълнени чорапи и бельо, защото зимата понякога е леденостудена. И няколко бални рокли, за всеки случай. Хенри вече обяви датата в църквата. Ще се оженим на първи юни.

Устата й беше пресъхнала и Жаси едва успя да отговори:

— Не. Вече ти казах, че никога няма да стана твоя жена.

— Сериозно ли говориш? — попита с усмихващи се очи Джейми.

— Да.

— Е, поне опитах. — Без да каже повече нито дума, лордът мина покрай нея и излезе от библиотеката.

 

 

На следващата сутрин Жаси вече не смяташе, че един бъдещ живот с Джейми може да бъде толкова ужасен. През нощта отново сънува студената, бедняшка таванска стаичка в страноприемницата на мастър Джон. Вятърът свиреше през изпочупените прозорци, а тя пристъпи към леглото на умиращата си майка, обърнала лице към стената. Посегна към протритото одеяло и едва не й прилоша. Още преди фигурата да обърне лице към нея, Жаси вече знаеше какво ще се изправи пред очите й — смъртта.

Въпреки това нещо я накара да докосне тесния гръб. И когато майка й се обърна към нея, Жаси наистина се озова лице в лице със страшната маска на смъртта — с дупки вместо очи и бледи, хлътнали бузи. Ала това не беше лицето на Линет, а нейното собствено. Жаси пронизително изпищя…

— Събуди се, Жаси, чуваш ли! — Елизабет разтърсваше раменете й. — Спокойно, мила, само си сънувала.

През прозорците се процеждаше сива утринна светлина. Жаси решително скочи от леглото и изтича към гардероба.

— Какво ти става? — смая се Елизабет.

— Той у дома ли си е?

— Кой? Къде?

— Джейми. В своя дом ли е?

— Така мисля.

Жаси забързано започна да се облича. Хукна към вратата, но се върна и устремно целуна Елизабет по бузата.

— Обичам те — пошепна тя и преди смаяното момиче да успее да реагира, сестра й вече тичаше надолу по стълбите.

В този ранен час бяха станали само двама-трима от слугите. Жаси помоли да повикат един от ратаите в обора и трябваше да почака, докато оседлаят кобилата й. Най-сетне се метна на седлото и нетърпеливо заби шпори в слабините на Мария. Веднага след това разкаяно се извини на вярното си животно.

Препусна в галоп и за минути прекоси зелените пролетни поля. Слънцето още не беше изгряло, когато достигна имението на лорд Камерън. Потропа на обкованата с желязо порта, но трябваше да почака няколко минути, докато се появи вратарят. През това време не откъсваше очи от великолепния дом. За да живее тук като господарка, си струваше да се омъжи дори за човек като Джейми Камерън. Е, нощем трябваше да изпълнява съпружеските си задължения, но това беше цената, която се налагаше да плати за богатството. Побиха я студени тръпки и за малко не препусна обратно. Ала в този момент портата се разтвори и тя трябваше да влезе.

Лаймън стоеше на стълбите. Ратаят от обора побърза да поеме поводите на кобилата.

— Лорд Камерън буден ли е? — попита нетърпеливо Жаси.

— Да, мис, и вече знае, че сте тук. Каза да ви отведа при него.

Жаси последва управителя в къщата и се изкачи на първия етаж, където той отвори масивна двойна врата. Влезе в обширно помещение, очевидно спалнята на господаря. До каменната камина беше поставено легло с четири колони и огромен балдахин. Столове в стил кралица Елизабет обкръжаваха кръгла масичка с инкрустации. Светлината на изгряващото слънце проникваше през прозорците и огряваше красиво дървено писалище. Полуотворена врата водеше в стаята за преобличане.

Какъв лукс, възхити се неволно Жаси. Тук ще живея и аз. После погледът й се насочи към леглото. Ето къде беше единствената мъчнотия… Щом стане жена на Джейми, той ще е в правото си да спи с нея, да я прегръща и целува, когато си поиска. Отново я побиха студени тръпки.

Облегнат небрежно на рамката на прозореца, лордът наблюдаваше изгряващото слънце. Беше облечен в бяла риза, семпли кафяви панталони и високи ботуши. Без да удостои Жаси с поглед, попита:

— Какво те води насам?

Колкото и да се опитваше да заговори, от гърлото й не се изтръгна нито дума.

Най-после лордът благоволи да се обърне.

— Да не си онемяла? Учудвам се, тъй като острият ти език ми е много добре познат.

— Ти… Ти би могъл поне малко да облекчиш положението ми.

— Нямам понятие за какво говориш.

— Напротив, имаш.

Джейми бавно се изправи и отиде при нея.

— Може би си дошла да провериш дали все още настоявам на предложението си за женитба?

Жаси се принуди да понесе презрителния тон на гласа му. Не искаше да живее като майка си, не искаше и да умре по същия ужасен начин. Затова покорно кимна.

— Така си и мислех. — Джейми започна да обикаля около нея, потърквайки брадата си. — Нека да отгатна. „Събудила си се посред нощ и си открила, че си страстно влюбена в мен. И горещият копнеж те е довел тук още на зазоряване…“ Не беше ли така? Е, аз и не бих го възприел сериозно. Да опитаме пак. „Събудила си се посред нощ и си разбрала, че никога вече няма да получиш такова зашеметяващо предложение за женитба. Имаш всички шансове да се превърнеш в истинска лейди. Благородническата титла не означава кой знае какво за теб, ала ще станеш богата.“ Всичко е в парите, нали? Затова промени решението си.

Жаси сведе глава, без да отговори.

— Е? — процеди през зъби Джейми, мушна пръст под брадичката й и я повдигна към лицето си.

— Да, точно затова! — изсъска тя. — Никога не съм се преструвала на влюбена в теб.

— Така е, знам, че ме мразиш. Въпреки това ще се ожениш за мен, така ли?

— Да. — Жаси се вгледа в тъмносините очи, които не издаваха нищо от скритите в сърцето му чувства, и нетърпеливо продължи: — Ти също не ме обичаш. Защо ми предложи да се омъжа за теб?

— Поне те желая. — Внезапно Джейми я сграбчи за рамото, повлече я през стаята и я блъсна на леглото. — Когато станеш моя жена, няма да получиш своя собствена стая. Ще спиш тук с мен. Нощ след нощ. Няма да ти помогнат никакви преструвки, нито главоболие, нито каквото и да било. Готова ли си въпреки това да се изправиш с мен пред олтара?

Жаси отчаяно си припомни страшния кошмар в студената таванска стаичка и мъртвешкото лице и кимна.

— Да.

Джейми се изсмя и я дръпна да стане.

— Значи все пак си проститутка.

Побесняла от гняв, Жаси посегна да го удари, но лордът ловко задържа китката й.

— Ако желаеш да се бориш с мен, скъпа, готов съм по всяко време. Само че внимавай — ако ме нараниш, ще ти го върна тъпкано. Запазих те от гнева на Хенри само защото вече бях решил да те направя своя жена. Иначе съм на мнение, че няколко удара в повече не биха ти навредили. Предпочитам обаче аз сам да те укротя.

— Веднага ме пусни! — изсъска тя.

Джейми вдигна вежди.

— Нежната годеница не би трябвало да говори с този тон — промърмори той, но изпълни желанието й и отново се отпусна на перваза на прозореца. Едва сега Жаси забеляза оставените там документи, които очевидно беше проучвал преди идването й. — Както вече казах, венчавката е определена за първи юни. Днес ще ти изпратя шивачката. Нямате много време да се приготвите. Нека ангажира колкото помощнички са й нужни, за да попълнят гардероба ти до деня на сватбата. Ако приемаш чужди съвети, ще ти кажа, че Джейн и Леонор имат изискан вкус и отлично познават новата мода. От друга страна, предполагам, че самата ти притежаваш известно чувство за стил, тъй като имаш добри маниери и умееш да се изразяваш изискано. Ще изпратя на Хенри препълнена кесия със злато — купувай всичко, от което се нуждаеш.

— Не ми трябва нищо.

— Какво? Нали се жениш за мен заради парите ми? Няма ли да почнеш да ги харчиш?

Как да му обясни, че не приема предложението му от алчност, а защото не иска никога вече да гладува и да мръзне, защото предпочита да спи в широкото меко легло вместо в студената таванска стаичка?

— Нищо не ми трябва — повтори тихо тя.

Джейми помълча известно време и Жаси започна да се пита за какво ли се е замислил. Тъмносините очи я гледаха втренчено.

— Както желаеш — промърмори най-после той и се обърна към своите документи.

Очевидно считаше разговора за приключен, но Жаси не мръдна от мястото си. Не искаше парите му, ала имаше други желания, затова се покашля и са накани да заговори. Джейми вдигна очи, явно разсърден от настойчивостта й, но Жаси смело заяви:

— Моли, келнерката в таверната на мастър Джон, винаги беше добра към мен. Ще позволиш ли да я повикаме тук?

— Разбира се. Веднага ще изпратя да я доведат. Може да дойде още преди сватбата.

— Ако може и… и Тамсин.

— Тамсин ли?

— Мисля, че преди е бил лекар. Сега работи в гостилницата.

— Онзи стар пияница?

— Не е такъв. Само е преживял много нещастия. Ако го вземем в дома си, ще върши всичко, каквото му кажем и ще престане да пие.

Джейми сви рамене.

— Ти отговаряш за персонала. Имам големи имения, а това означава, че ни е необходима многобройна прислуга. Можеш да назначаваш когото си искаш. Ако Тамсин все още живее в кръчмата на мастър Джон, ще наредя да доведат и него заедно с Моли. Друго?

Жаси поклати глава и по лицето на мъжа се изписа очакване. Най-после тя прокара език по пресъхналите си устни и се принуди да произнесе кратка благодарствена дума.

 

 

Шивачката идваше при нея всеки следобед. Малката стая на Жаси се препълни с кадифе, тафта, коприна, дантели, лен и брокат. Всеки ден пробваше дневни и вечерни рокли, летни и зимни дрехи, маншони, пелерини, елегантни шапки и красиви чанти. Джейн и Леонор бяха добре осведомени по въпросите на модата.

— Естествено трябва да се съобразяваме с това, че кралят е възпитан в строго презвитериански дух — отбеляза херцогинята. — Иначе в последно време почти не са настъпили промени в модата. Слава богу, че изчезнаха неудобните рюшове около врата, които трябваше да носим като деца.

— Само че кралицата не се съобразява кой знае колко с презвитерианските норми — възрази Леонор.

Жаси почти не слушаше споровете им. Понякога нежно докосваше копринен ръкав или меката кожа на някоя яка. Всички тези прекрасни творения на шивашкото изкуство щяха да бъдат нейна собственост. От една страна, това много я радваше, но пък от друга, сърцето я заболяваше, като си помислеше, че с парите, дадени само за един маншон, можеше да се спаси животът на майка й.

На двадесети май Джейми беше поканен на вечеря. Отдавна беше се помирил с Хенри, който се държеше като великодушен благодетел. Херцогът неведнъж подчертаваше пред Жаси, че за издигането си трябва да благодари само на милостивото му сърце.

Вечерята беше великолепна, особено печената патица с пресни зеленчуци. Ала Жаси не можа да преглътне нито една хапка и почти не вдигна до устните си чашата с вино. Робърт също присъстваше на вечерята и разговорът се въртеше най-вече около сватбата му с Леонор, която щеше да се състои две седмици след венчавката на Жаси.

Джейми безуспешно се опитваше да въвлече в разговора и годеницата си. Получаваше само едносрични отговори. Най-после Леонор през смях заяви, че Жаси е много изнервена от очакването. Нищо чудно, след като остава само седмица до големия ден…

След вечерята Жаси избяга от салона и изтича в обора при кобилата си. Робърт я последва и младата жена с горчивина си припомни вечерта, когато пак се бяха срещнали на това място.

Младият мъж весело я целуна по двете бузи.

— Какъв неочакван обрат направи животът ти, Жаси! Ако имах богатството на Джейми, нещата можеха да бъдат други. Ти си толкова красива…

— А ти си сгоден за сестра ми.

— За сестрата, която получава зестра — подчерта той.

— Бъди добър с нея! — пошушна Жаси.

— Разбира се. Леонор също е красавица. Ала ти си нещо наистина особено. Е, поне се омъжваш за най-добрия ми приятел, а това означава, че често ще се виждаме. Като си помисля какво излезе от кухненската прислужница на мастър Джон…

— Кухненската прислужница сама изкова щастието си — прекъсна го рязко безшумно влезлият Джейми. Святкащите му очи не се харесаха на Жаси. Бяха много по-твърди от обикновено.

— Робърт просто ме поздрави — обясни плахо тя.

— Така ли?

— Радвам се и за двама ви — увери усмихнато Робърт. — А сега ще оставя влюбените сами. — И побърза да изчезне от обора.

Джейми остана до изхода, докато Жаси продължаваше да гали кобилата си в другия край на обора.

— Странно — промърмори той. — Когато последния път бях тук, пак ви заварих двамата заедно.

— Тогава все още нямах задължения към теб.

— Сега обаче сме сгодени. Получих дори разрешение от краля.

Жаси почувства трудно потискания гняв и реши да се защити.

— Нищо не се е случило между Робърт и мен.

— Да не би да съм те обвинил?

— Не би имал причина да го сториш.

— Защото веднага тръгнах след теб.

— Говориш глупости!

— Беше влюбена в Робърт, нали? Надявам се междувременно да си преодоляла чувствата си.

— Заплашваш ли ме?

— В никакъв случай, скъпа. Обещавам ти само едно — ако пак те заваря с мъж в двусмислена ситуация като тази, камшичните удари на брат ти ще ти се сторят леки като перце в сравнение с онова, което ще получиш от мен.

Без да отговори, Жаси сърдито тръгна към вратата с намерение да излезе от обора. Ала Джейми й препречи пътя и сложи ръце на раменете й. Младата жена безстрашно отметна глава назад.

— Пусни ме да мина.

— Какво достойно държание…

— Би трябвало да се радваш, че бъдещата ти съпруга се държи като лейди.

— Не е нужно да си вириш носа пред мен. Ще те отвикна от това.

— Никога. А сега ще освободиш ли вратата?

Пръстите му се плъзнаха по врата й и Жаси стисна зъби, за да не потрепери. Не биваше да издава, че по тялото й се е разляла предателска топлина.

— Колко си красива… — Джейми се приведе, притегли я до гърдите си и устните й се разтвориха сякаш от само себе си, когато я целуна. Жаси се вкопчи в него, неспособна да запази равновесие. Уплашено се опита да преодолее слабостта, която заплашваше да надделее над волята й. Най-после успя да се откъсне.

— Моля те, остави ме! Трябва…

— Какво?

— Още не сме женени.

Джейми меко се усмихна.

— Скоро ще стане и това. Страх ли те е?

— Не!

— Не забравяй, че очаквам много от теб. А и не съм търпелив човек.

— Няма да го забравя.

— Трябва да платиш висока цена — за всичко, което ти давам.

— Много добре го знам.

— Всъщност и двамата искаме едно и също. Страстната ти жажда за приключения е също толкова силна, колкото и моята — така е, повярвай ми. — Той отстъпи настрани. — А сега върви и се готви за големия ден. Не ти остава много време. Впрочем, след няколко дни ще пристигне баща ми. Дръж се добре с него.

— Защо? Може би ще ти забрани да се ожениш за мен, или вече няма да ти плаща издръжка?

Джейми я сграбчи за лакътя.

— Правя само онова, което аз искам. Винаги помни това. А имуществото ми си е моя собственост. Никой не ми плаща издръжка. Ти ще се отнасяш учтиво с баща ми, защото той е прекрасен стар джентълмен. Искам да повярва, че съм избрал невестата си заради красотата й, заради смелия дух и нежността й. Не бива баща ми да узнае, че съм сключил сделка с една проститутка, която се интересува единствено от парите ми.

Жаси твърдо преглътна сълзите, които бяха нахлули в очите й, и се освободи от ръката му.

— Мога ли вече да си вървя?

— Можеш. О, исках още нещо да ти кажа — приятелите ти вече се настаниха в моята къща.

— Моли? И Тамсин?

— Да, дойдоха и двамата.

— Благодаря — прошепна едва чуто Жаси и избяга от обора.

 

 

Три дни по-късно херцог Карлайл пристигна с великолепната си каляска. Жаси го очакваше в приемната заедно с Хенри и Джейн. Ужасно се боеше, че старият джентълмен ще я презира и ще види в нейно лице само слугинята, която коварно е прелъстила сина му. Вместо това херцогът я поздрави, сякаш синът му си беше избрал годеница от най-изисканите кръгове.

Висок на ръст като третия си син, със същите блестящи тъмносини очи, старият джентълмен разтвори ръце.

— Добре дошла, дъще.

Жаси едва не избухна в сълзи, когато се притисна до гърдите му. Миналото й не беше споменато с нито една дума. Херцогът говореше само за бъдещето. Разговорът беше много оживен и всички освен Жаси се смееха весело. След като херцогът се сбогува, годеницата понечи да избяга от салона, ала Джейн й извика да се върне.

— Какво ти е? Татко не е толкова лош…

— Баща ти е чудесен… — Неспособна да задържи сълзите си, Жаси се извърна и хукна по стълбата. Този път Джейн не направи опит да я задържи.

 

 

В деня на сватбата небето се покри с черни облаци. Някъде далеч се чуваха гръмотевици, от време на време проблясваха светкавици. Катрин, Елизабет, Джейн и Леонор не се интересуваха от бурята. Събраха се рано-рано в стаята на Жаси, за да й помогнат да облече булчинската рокля от коприна с цвят на слонова кост, обшита с перли. Дълбокото деколте беше обрамчено от бяла лисича кожа. Булото беше окачено на диадема, украсена с диаманти, перли и мънички сапфири.

Жаси стоеше неподвижна, с нервно стиснати ръце. Не можа да хапне нищо, нито да изпие глътка кафе. В един часа следобед се качи със семейството на херцога в голямата карета и само след минути пристигнаха пред старата норманска селска черква. Междувременно бурята се усили и трябваше да побързат, преди да се е излял дъждът.

Хенри поведе Жаси към олтара. Следваше ги Джейн, която беше свидетелка на бракосъчетанието. Женихът ги очакваше, застанал до свидетеля си Робърт, облечен в елегантен черен панталон до коленете, черен жакет и червена копринена риза. Лицето му беше безизразно. Дали някога щеше да успее да проникне в мислите му?

Скоро застана до него, почувства топлината на силните пръсти, които се сключиха около нейните. Беше толкова развълнувана, че не можа да повтори думите на брачната клетва и свещеникът трябваше два пъти да я подкани да го стори. Когато най-после успя, Джейми се обърна към нея със странна усмивка на уста. Самият той повтори клетвените слова с ясен глас и без колебания. После непринудено я целуна, окуражаван от засмените млади мъже, насядали по задните пейки.

Сватбеният прием се състоя в дома на младоженеца. Жаси седеше до него в каретата и нервно въртеше на пръста си златния венчален пръстен.

— Ето и новия ти дом, милейди — отбеляза Джейми, когато наближиха великолепната сграда. За първи път през този ден невестата почувства нещо като радост. Беше я нарекъл „милейди“, с титлата, която щеше да носи от днес нататък, и която й принадлежеше заедно с целия този лукс. Щеше да се почувства почти щастлива, ако не беше потискащата мисъл за неизбежната сватбена нощ.

Джейми я пренесе през прага под одобрителните викове на гостите. В салона лакеите в тържествени ливреи разнасяха кристални чаши с вино и бира. Жаси получи сърдечни целувки от свекъра си, от сестрите си и Джейн — дори от Хенри, а после се запозна и с аристократичните приятели на Джейми. Почувства се като приказна принцеса в палата си.

— Не е лошо да отведеш Жаси на сватбено пътешествие в Париж, Джейми — предложи Леонор. — Аз във всеки случай смятам да го поискам от съпруга си.

— Колкото и да иска жена ми, няма да го направя, защото само след две седмици смятам да прекося Атлантика — отговори безгрижно Джейми и потърси погледа на Жаси. — Остава ни много малко време за меден месец, затова предпочитам удобствата на собственото си легло и услугите на доверените си хора.

Жаси засрамено се извърна. Слепоочията й биеха до пръсване. Музикантите засвириха игрива мелодия и тя се почувства щастлива, че танците ще я отклонят от тежките мисли. Когато се озова в обятията на Робърт, дори се засмя. Шегите му повдигнаха настроението й и тя продължи да се забавлява безгрижно, докато не забеляза, че Джейми я наблюдава с мрачен поглед.

 

 

След като и последната карета пое пътя към дома, Лаймън съобщи, че на следващата сутрин ще се яви при лейди Жасмин, за да обсъди с нея домакински въпроси. Джейми вдигна чашата си и й кимна.

— Давам ти тридесет минути да се приготвиш, Жаси. Нито секунда повече.

Жаси едва си поемаше дъх. Ето че дойде моментът да плати цената за щастието си. Изтича нагоре по стълбата, втурна се в спалнята, затвори след себе си вратата и се облегна на нея, полумъртва от уплаха.

— Жаси!

Младата невеста смаяно вдигна очи. Пред нея беше застанала Моли, облечена в красива рокля, с блестящи очи и розови бузи.

— О, Моли! — изплака Жаси и се хвърли в ръцете на приятелката си.

— Ето че наистина се омъжи за лорд, момичето ми. И въпреки това си спомни за мен и стария Там. Бог да те благослови! Толкова се радвам, че отново сме заедно. Още не мога да повярвам на очите си. Тази прекрасна къща ще бъде твой дом!

Жаси конвулсивно преглътна. Така е, това беше новият й дом. Ала срещата с Моли сега беше по-важна.

— Толкова ми липсваше, Моли. Разкажи ми всичко! Как живя в онази ужасна гостилница?

— Не и сега, когато ти предстои първата сватбена нощ! Не бива да ме има тук, щом дойде красивият ти съпруг. Побързай! Дай да ти помогна при събличането. Вече съм приготвила нощницата.

Жаси усети как в сърцето й се надига паника и понечи да протестира. Ала Моли се зае енергично да я разсъблича. Първо махна диадемата и воала, после измъкна презглава копринената рокля. Накрая бутна Жаси на един стол, свали обувките и чорапите и я освободи от пристегнатия корсет.

Останала само по риза, Жаси скочи и силно притисна ръката на Моли.

— Не мога! Не мога да го направя!

— Не е чак толкова лошо! Съпругът ти е красив и толкова мил. Много момичета биха дали години от живота си; за да прекарат поне една нощ с мъж като него. А ти си ослепително красива, момичето ми. Той ще те обича с цялото си сърце.

Не, той ме мрази, помисли си Жаси, ала не можа да го произнесе гласно.

Моли й помогна да съблече ризата, меката коприна на нощницата погали раменете й и младата жена не устоя на изкушението да се погледне. Нощницата беше затворена високо по врата и стигаше до пода. Въпреки това не изглеждаше никак целомъдрена, защото беше почти прозрачна. На вратата се почука.

— О! — изплака Жаси, мушна се под одеялото и го издърпа до брадичката си. Моли се усмихна окуражително и отвори вратата пред Джейми.

— Добър вечер, милорд… — После дискретно се отдалечи.

Лордът заключи вратата след себе си, свали жакета си и го захвърли на скрина в долния край на леглото. С нарастващ страх Жаси го наблюдаваше как отива към писалището и си налива чаша коняк, как небрежно се отпуска на стола и отпива глътка.

— Ето че сме вече женени, скъпа моя. Да видим сега струваше ли си да се впускам в тази сделка…

Когато остави чашата, изправи се и тръгна към леглото, движенията му вече не бяха небрежни, а точни и целеустремени. Наведе се и с един замах издърпа завивката от тялото й.