Хедър Греъм
Дивата котка (2)

ГЛАВА ВТОРА

Обгърна я леден студ, когато тръгна по пътя, водещ от страноприемница „На кръстопътя“ към Тауъргейт. Двете сгради не бяха много отдалечени една от друга, защото в този град, разположен на главния път от Лондон към южната част на страната, често отсядаха пътници и търговци и щеше да има място и добра печалба дори за още един хан.

Твърдеше се, че мастър Джон поднасял на гостите си по-добро ядене, докато в Тауъргейт предлагали по-комфортни стаи. Затова по-изисканите клиенти се хранеха при Джон и преспиваха в другата страноприемница. Само простият народ се задоволяваше с евтините легла в заведението „На кръстопътя“.

Зъбите на Жаси тракаха. Протритата наметка не можеше да я предпази от студа, краката й мръзнеха в тънките обувки по заледената кал, прорязана от колелата на безброй превозни средства. Ала беше благодарна на студа, който поне малко притъпяваше страха й. Но когато достигна портата на Тауъргейт, трепереше не само от страх.

Силният вятър се втурна след нея в кръчмата и младата жена побърза да затвори. Слуги и кучета дремеха пред гаснещия огън в камината. В този късен час почти нямаше работа, само двама от гостите седяха до стената и тихо разговаряха.

Една бузеста келнерка пристъпи към Жаси, като поклащаше закръглените си бедра.

— Какво искате, момиче?

— Аз… Поканена съм.

— Охо! — Келнерката любопитно вдигна вежди. — Май господин лордът ви очаква. — Тя посочи стълбата. — Третата врата, най-хубавата ни стая.

Докато изкачваше стълбите, Жаси чу как келнерката обясни с висок шепот на мъжа зад тезгяха:

— Това е малката Дюпре. Винаги се е смятала за нещо по-добро. А ето че се предлага също като нас.

Мъжът се изсмя и Жаси почувства погледа му в гърба си.

— Значи дойде и нейният ред? Е, поне за в бъдеще няма да се надува толкова.

Подигравателният им смях я преследваше чак до горния етаж. Стигна третата врата и бързо я отвори, без да почука. После се облегна на вратата и се опита да си поеме дъх. Беше влязла в спалнята на мъж, който искаше да се забавлява с нея.

Все пак това не е кой да е, каза си тя. Това е Робърт, любезният рус джентълмен. Сигурно нямаше да умре, ако я докосне. А когато си тръгне, в джоба й ще подрънкват монети, спечелени с цената на позора й — или откраднати, ако успее да спаси девствеността си.

В стаята беше приятно топло, но полутъмно, защото огънят в камината догаряше. Когато очите на Жаси привикнаха с полумрака, тя забеляза пред тлеещата жарава една седяща метална вана, от която се издигаше пара. Във ваната нямаше никой.

Очевидно трябваше първо да се окъпе. Разбира се, един джентълмен можеше да се забавлява със слугинята само ако е чиста. Ала как щеше да скрие парите от кесията му, щом се налагаше да свали дрехите си?

Жаси плахо пристъпи към ваната. Къде ли беше мъжът, който се нуждаеше от услугите й? Внезапно затаи дъх. Нечия тежка ръка се отпусна на рамото й и тя замръзна на място.

— Ще позволите ли да ви сваля наметката, мис? — попита суров мъжки глас.

Жаси потрепери и едва не извика от ужас. Нервите й бяха опънати до скъсване и тя не можа да понесе мъжа толкова близо зад гърба си. Стаята се завъртя пред очите й. Ала скоро успя да се овладее и потисна страха и виенето на свят.

Кимна и се опита да се успокои с мисълта, че е дошла при любезния млад лорд, който я беше защитил от жестокия си тъмнокос приятел. Присви очи и се опита да си припомни възхищението, което святкаше в очите му.

— Треперите, мис. Банята ще ви стопли.

Макар да говореше тихо, почти шепнешком, думите му я накараха да изтръпне от страх. В тях прозвуча особен тон на напрегнато очакване. Разбира се, каза си тя, той смята, че е поканил в стаята си обикновена проститутка и сега се радва на предстоящото забавление.

Когато мъжът свали наметката от раменете й, Жаси побърза да се отдалечи от потискащата му близост.

— Банята за мен ли е?

След кратка пауза лордът потвърди:

— Да, мис, за вас. — Този път гласът му прозвуча иронично. Пристъпи отново зад нея, пръстите му докоснаха гърба и започнаха да разкопчават захабената вълнена рокля. Жаси си повтаряше, че трябва да стои мирно. Никога не беше очаквала подобно нещо — че кожата й ще пари под пръстите му.

Засрамено примигна и обърна очи към парата, която се издигаше от ваната, и към угасващия огън в камината зад нея. Ако можеше и другото да премине пред очите й като през червена мъгла…

Мъжът свали роклята от раменете и Жаси сподави вика си, когато устните му се впиха в тила й. Целувката запали във вените й непознат огън. Тялото й, с притъпена чувствителност от ледения студ, се събуди, треперейки, за нов живот. Усещания, непознати досега, замаяха главата й. Но ако искаше да запази гордостта и девствеността си, не биваше да губи разсъдък. Освен това трябваше на всяка цена да се сдобие с парите за лекарството.

Мъжките ръце милваха раменете й. Роклята се плъзна по тънките поли и падна на пода. Жаси инстинктивно пристъпи напред, избягвайки близостта на мъжа, който все повече я объркваше.

После плъзна поглед към креслото, което стоеше между ваната и камината. Грижливо сгънат, на облегалката му беше метнат жакет. Само да можеше да бръкне в джобовете му… Ако поне за минутка я оставеше сама…

Ала това не беше много вероятно. Все още не беше посмяла да се обърне с лице към мъжа, чуваше само тихото шумолене на роклята, когато я сгъна и остави настрани. После се приближи до нея, потърси и намери кукичките по фустите й, и скоро свали и тях. В тънката долна риза Жаси отново потрепери от студ. Погледни го, някакъв вътрешен глас я подкани да се сгуши в обятията му. Той е добър и любезен. Ако трогнеш сърцето му с умолителна усмивка, ще те пусне да си отидеш, без да те обезчести…

Ала не можа да се обърне, колкото и да й се искаше. Дори не се осмели да погледне в меките сини очи. Още не…

Внезапно се засрами, че е застанала пред непознатия полугола, само по риза и чорапи. Потръпна, когато мъжът зад нея отново се раздвижи и тя почувства топлия му дъх в тила си. Той обгърна с ръка раменете й, притисна гърба й до гърдите си и Жаси почувства твърдите мускули, както и нарастващата му възбуда. После видя как дългите тъмни пръсти се плъзнаха надолу и обхванаха гърдите й. За втори път трябваше да потисне вика си, когато палците му притиснаха зърната на гърдите под тънката риза, която сякаш не съществуваше. Жаси стисна зъби и отчаяно се опита да се пребори с дивото желание да се изтръгне от прегръдките му и да избяга.

Дишането на мъжа се ускори. Пръстите му издърпаха тънката мрежа от косите, започнаха да вадят фуркетите от къдриците. Жаси отново направи крачка напред.

— Моля ви… Не искам да намокря косата си. Иначе ще замръзна, когато си тръгна.

Чу зад себе си тих смях и почти си пожела мъжът да не стои в полумрака зад гърба й, а най-после да се покаже, да й се усмихне с меките си, изразителни сини очи.

От друга страна, беше по-добре да не го вижда. Още не. Не и в този момент, когато трябваше да забрави предразсъдъците и възпитанието си, да забрави подигравателните приказки по адрес на високомерната мис Дюпре, която съвсем не била толкова недостъпна, колкото се представяла, а си била само една проститутка, която се предлагала на мъжете за пари…

— Е, добре, няма да докосвам косите ви, макар че много ми се иска да ги разпусна. Изкъпете се сега и не бързайте.

Жаси прехапа устни. Много й се искаше да го помоли да се обърне с гръб към нея, докато съблича ризата си. Ала вероятно нямаше смисъл да го прави.

Е, поне не стоеше близо до кръга, осветен от слабия огън в камината. Жаси се постара да свали чорапите си колкото се може по-бързо и смутено спря, преди да изхлузи ризата си. При това не можеше да си представи колко чувствени и възбуждащи са движенията й.

Сега трябваше да остави ризата в близост до жакета, за да може после да се престори, че се навежда да я вземе, и да претърси джобовете му.

Щом остана гола, побърза да влезе във ваната и се отпусна облекчено в топлата вода. Затвори очи, ала веднага ги отвори, защото някакъв предмет падна на корема й. Обаче не видя нищо, защото мъжът продължаваше да стои зад гърба й.

— Само парче сапун, мила — обясни той и в гласа му отново прозвуча лека подигравка. Май не беше толкова любезен, колкото си го представяше първоначално. Толкова по-добре. Ако се държеше неучтиво, щеше да й бъде по-лесно да го измами, да вземе от джобовете му парите, които не искаше да спечели с тялото си.

Кърпа за изтриване последва сапуна. Жаси нервно улови и двете и потиснато си каза, че мъжът не бива все така да стои зад нея. Внезапно я обхвана съмнение, че ще получи възнаграждение за услугите си. Трябваше непременно да се докопа до жакета му.

Чу как той се разхожда зад ваната. Очевидно вече губеше търпение. Защо най-после не се махне оттам? Как да го накара да се отдалечи?

За щастие проблемът се разреши от само себе си.

— Желаете ли нещо за пиене? — попита той.

— Да, с удоволствие — прошепна тя.

Лордът отиде до вратата, разтвори я и повика прислугата.

Жаси светкавично захвърли кърпата и сапуна, приведе се над ръба на ваната и мушна ръката си в най-близкия джоб. За щастие той беше пълен с монети. Ако взема само една, лордът сигурно няма дори да забележи, помисли си с горчивина младото момиче. Колко тъжен беше светът, в който богаташът можеше да си купи жена, без да се интересува колко ще заплати за нея… Отпусна се обратно в изстиващата вода и чу как мъжът благодари на келнера, който беше донесъл питиетата. Най-после го видя, макар и неясно, защото се движеше в полумрак. Видя как постави на масата табла и напълни две чаши, обърнат с гръб към нея, облечен само с риза и панталон, с боси крака. Значи затова беше успял незабелязано да се промъкне зад гърба й…

Жаси изплашено се вгледа в широките рамене. Робърт… Защо най-сетне не се обърне към нея? Толкова й се искаше да срещне мекия поглед на сините му очи. Не, не, по-добре е да не се обръща! В ръката си стискаше неговата монета, а той в никакъв случай не биваше да я намери.

Потопи лице във водата, ала само след секунда се стресна, защото мъжът коленичи зад ваната и сложи ръка на рамото й. Чашата, която й предложи, съдържаше кехлибарена течност.

— Ром от Карибско море, чист и златен. Иначе в тази кръчма предлагат само долнопробна бира.

Жаси грабна чашата и я изпразни на един дъх. Закашля се и засрамено се опита да си поеме въздух. Мъжът засмяно я потупа по гърба.

— Май все пак трябваше да поръчам пиво.

— Не, не, ромът е прекрасен. — И това си беше истина, защото алкохолът опари като огън вътрешностите й и отне поне част от ужаса на нощта.

— Желаете ли още една глътка?

— О, да, моля. — Жаси смутено сведе очи. Беше й хрумнало, че ромът е много по-скъп от средната цена за една проститутка.

Сега това не е толкова важно, каза си решително тя. Вече стискаше в ръката си скъпоценната монета. Скоро щеше да избухне в сълзи и да се примоли на лорда да я освободи. Щеше да обясни, че просто не е в състояние да му окаже исканата услуга Щеше да изиграе убедително сцената и да докаже, че не напразно е дъщеря на великата актриса Линет Дюпре…

Лордът й подаде пълната чаша, коленичи отново зад нея и пръстите му започнаха да милват тила и крайчетата на ушите й. Не беше чак толкова лошо. Ромът й помагаше да понася милувките.

— Странно момиче сте вие — отбеляза мъжът. — Толкова стройна и крехка. Лице на аристократка — и отрудени ръце на слугиня. Тяло на изкусителка — и дръзките, хитри очи на опитна измамница.

Думите му прозвучаха изненадващо за Жаси. В тях проблясваше възхищение, ала и още нещо, което много я уплаши — някаква режеща острота. Побиха я тръпки. Този тон не подхождаше на любезния млад господин с меките сини очи.

— Мис…

Обръщението прозвуча като магически полъх, който докосна кожата й и отново запали странния непознат огън в тялото й. Мъжът посегна към сапуна и кърпата. Когато започна да я мие, Жаси не посмя да протестира, защото едната й ръка държеше чашата с ром, а другата стискаше монетата. Ръката му се плъзгаше съвсем естествено по тялото й, сякаш това беше негово право, сякаш се познаваха отдавна, а тя продължаваше да седи неподвижно и му позволяваше подобна шокираща интимност.

Кърпата се плъзгаше по врата, по раменете и гърдите й. Жаси потръпна от студ и се почувства като подгонено зайче. Докосването му излъчваше властно желание. Младата жена смутено затвори очи и в този миг устните му докоснаха нейните.

Топли, търсещи, жадни… Цялото й тяло потръпна. Устните се разтвориха от само себе си, езикът му погали топлата уста. Докато се опитваше да се пребори с вълнението си, момичето проклинаше изпития ром. Окуражаващият огън на алкохола увеличаваше горещината, която изгаряше вените й, разпалваше паническия страх от въздействието, което този мъж упражняваше върху нея.

Дори не беше смяла да мечтае, че първата целувка в живота й ще предизвика такива усещания. А после… Устните му замилваха шията й, ръцете му се потопиха във водата и погалиха бедрата й, притиснати едно до друго в тясната вана. Трябваше да сложи край на тази лудост, сега, веднага, иначе всичко беше изгубено.

Ръцете му обгърнаха тялото й и го вдигнаха от водата. Младото момиче неволно извика и инстинктивно се улови за врата му, за да не падне. По смеха му пролича, че дори не усеща тежестта й — и че все така продължава да й се подиграва. Страхът й нарасна.

— Моля ви, сър! — Задъханият й глас имаше точно подходящия треперещ патос. Падна на широкото легло, мъжът коленичи над нея, тъмнокосата му глава се сведе над гърдите й и горещата жадна целувка сякаш изгори розовото й зърно.

— Не! — Жаси се вкопчи в косите му и се опита да го отблъсне. Разтърсващите милувки на езика му я караха да се мята, обзета от огнени вълни. Вече не можеше да издържа. — Моля ви, недейте! — Трябваше да положи огромни усилия, за да запази разума си. — Умолявам ви, сър! Сметнах, че мога да дойда тук, защото бяхте толкова мил с мен. Ала сега разбрах, че не съм в състояние…

Жаси рязко млъкна и се взря в косата, която стискаше между пръстите си, в лицето на мъжа, който си позволяваше с нея тези недопустими нежности.

Тъмна коса, почти черна…

— О, Господи! Пощадете ме, сър?

Мъжът се изправи и я изгледа — не с меки и сини, а с тъмни, цинични, дяволски очи, пронизващи и изпълнени с презрение. Всъщност те не бяха черни или кафяви, както беше смятала до преди малко, а сиви, и в тях проблясваха индигови точици. Сатанински очи… Жаси с ужас осъзна, че това не беше Робърт, а дръзкият и жесток Джейми. И тя лежеше гола в обятията му!

— Вие!

Младото момиче забрави, че доскоро беше готово да влезе дори в леглото на мастър Джон, само и само да получи малко пари. Сигурно защото положението, в което беше изпаднала, беше много по-лошо от всичко, което би могъл да й стори ужасният й господар. А сега беше напълно безпомощна, изложена на произвола на този тъмноок чужденец с бронзова кожа, който тази вечер се беше отнесъл тъй отвратително с нея. Дъхът му охлаждаше гръдта й, все още влажна от целувките, ръката му притискаше бедрото й.

— Вие! — изтръгна се задавен стон от гърдите й.

Устните му се изкривиха в подигравателна усмивка, а присвитите очи се впиха в лицето й.

— Да, аз. А вие искахте да уловите в капана Робърт, нали? Мизерна малка крадла! Умел трик, трябва да призная. Да се вмъкнете като прелъстителка в стаята на един мъж, да го окрадете и веднага да изиграете ролята на трогателна невинност… — Джейми отвратено поклати глава. — Жалко. А аз почти повярвах, че сте нещо особено. Дълбоко ме разочаровахте. Вие сте една най-обикновена курва — и на всичкото отгоре крадла!

— Не съм крадла! — възпротиви се отчаяно Жаси. Страшно й се искаше да умре.

— Така ли? — Мъжът предизвикателно вдигна вежди.

— Махнете се от мен! — Жаси се опита да го отблъсне, но кракът му притискаше бедрата й като в желязна скоба. Когато поиска да го удари през гърдите, той сграбчи китките й. — Не съм крадла!

— Парите са в ръката ви, мис. Видях нежните ви пръстчета да се ровят в джоба на жакета ми. Все още не сте заслужили откраднатата монета. Разбира се, ще ви дам възможност да го сторите.

— Не! Не! — Жаси гневно се опитваше да освободи ръцете си, надигаше се срещу него, но по този начин само се притискаше по-силно до гърдите му. Напразно извиваше тялото си и риташе с крака. Мъжът не се помръдваше, твърд като скала и топъл като лятно слънце. Жаси твърде ясно осъзнаваше физическата му сила, докато тя лежеше под него гола и уязвима. И заловена в кражба… Не можеше да се пребори с него. Съпротивата само я караше да усеща върху себе си силата на твърдите мъжки мускули.

Най-после престана да се съпротивлява и се опита да преглътне напиращите в очите й сълзи. Съзнанието, че не е при своя златен рицар, а при неговия жесток приятел, беше по-болезнено от всякога. Не, никога нямаше да се отдаде на този негодник. Нямаше и да го моли за милост, нито да му признае отчаянието си. Можеше само да се надява, че мъжът над нея ще се откаже от съмнителното удоволствие да я изнасили — и нямаше да я предаде на властите като крадла.

Джейми не откъсваше очи от нея. Ако беше възможно да се умре от унижение, помисли си Жаси, сега щеше да е дошъл последният ми час. Веднъж беше чула да казват, че в омразата е скрита животворна сила. Вероятно щеше да се изплъзне от лапите на смъртта, защото мразеше този мъж с цялата си душа. Затова решително впери очи някъде настрани и зачака.

Лордът внезапно се раздвижи и Жаси изпищя. Но той не й обърна внимание. С една ръка сграбчи китките й, а с другата разтвори пръстите й и изтръгна монетата. Жаси не реагира и продължи да гледа някъде в мрака.

— Имате ли извинение? — Когато не го удостои с отговор, той се изсмя. — О, защо не бях Робърт! Щяхте да избухнете в сълзи и да го уверявате в невинността си. Или щях да чуя трогателна история за гладуващи деца и кой знае още какви лъжи. Ала аз не съм Робърт — затова внимавайте!

— Не, не сте Робърт. Вие сте отвратително, безскрупулно чудовище — проговори младата жена, все така обърната към тавана. О, Господи, никога ли нямаше да се отърве от този мъж! Ако уведомеше властите, с нея беше свършено. Щяха да я осъдят и да я обесят.

— О, бих искал да ви възразя, мила моя. Обикновено се отнасям с голяма нежност към жените, независимо дали са дами или проститутки. Само че не мога да понасям крадлите. — От гърлото й се изтръгна задавен вик, когато мъжът грубо мушна бедрото си между нейните.

Жаси беше повярвала, че е невъзможно да претърпи още по-ужасни унижения. Ала сега разбра, че се е заблуждавала. Гневът й нарасна, а заедно с него и съпротивата. Ала пръстите му безмилостно се плъзнаха в най-интимната част на тялото й, решени да я изследват докрай. Лицето й пламна от срам и тя отчаяно замята глава.

— Ще викам за помощ… Ще ви обвиня в опит за изнасилване…

— Вие ли? Та вие сте проститутка и доброволно дойдохте в стаята ми! — отговори развеселено той.

— О, Господи! Престанете!

Ала Джейми не обърна внимание на протестите й. Жаси не можеше да се изплъзне от позорните му докосвания, колкото и да се мяташе насам-натам. Ако имаше оръжие, без колебание щеше да се превърне в убийца.

Най-после пръстите му престанаха да проникват в тялото й. Все още я стискаше здраво, ала поне това мъчение престана и Жаси вече можеше да диша по-свободно.

— Нима сте девствена? — Мъжът говореше с небрежен светски тон, сякаш ставаше въпрос за времето.

— О, в името на Бога и всички светии…

— Само за момент, мис — прекъсна я той. — Вие дойдохте в стаята ми, нали? А когато разговарях с другата проститутка от вашата кръчма, не оставих и сянка от съмнение за намеренията си.

— Не съм проститутка!

— Така изглежда. Затова пък сте крадла.

— А вие сте един недостоен тип, един дързък негодник, който опозорява жени…

— Нима отнех честта ви, малка крадло?

— Да, с мръсното си докосване!

— О, между мъжа и жената стават и много други неща. Желаете ли да изпробваме някои от тях?

— Не!

— Следователно сте се появили в спалнята ми само за да ме ограбите… О, не, не мен, а бедния Робърт!

— Така е, и след като не успях, ви моля да ме пуснете.

Жаси трепереше от страх. Как равнодушно я гледаше… Ръката му притискаше корема й, а кракът върху бедрата й все още възпрепятстваше бягството. Трябваше да плаче, да моли за милост. Ала не можеше да разиграва театър пред този мъж. Вече беше разбрала това. Скоро щеше да си вземе онова, което искаше, сладострастен и едновременно с това брутален. Защото явно я мразеше, а и вече беше доказал, че не изпитва дори капчица съчувствие.

— Смятате, че трябва да ви пусна да си отидете? — попита тихо той. Пръстите му се плъзгаха по корема й. Жаси прехапа устни и пламенно се помоли да не продължава с интимностите си.

Джейми се ухили, освободи я от желязната си хватка и полегна до нея, опрян на лакът. Жаси не посмя да повярва, че е свободна. Объркано се вгледа в лицето, което едва сега се виждаше ясно: резки, бронзовокафяви черти, индигови очи и пълни, чувствени, подигравателно извити устни. Ризата, опъната по широките мускулести рамене, беше разкопчана до гърдите. Тъмни кичури падаха по челото. На врата му висеше медальон със Свети Георги, който побеждава ламята.

— Размисляте ли, момиче? Нима все пак решавате да останете при мен? Очевидно успях да събудя в сърцето ви нежни чувства. Свободна сте и въпреки това не мръдвате от мястото си…

Свободна ли? Нима наистина не възнамеряваше да я задържи?

— О! — Жаси скочи от леглото и едва не се препъна в собствените си крака, когато бързо започна да се облича. Остави ризата, фустите и чорапите, нахлузи презглава вълнената си рокля и обувките и се втурна към вратата. — Нежни чувства! Към вас! Ще ви мразя и презирам до края на дните си! Ако бях мъж, бих ви убила на място. И ще го направя, стига да ми се удаде удобен случай. Нищо, че съм жена! Затова се пазете да не се срещнем отново, сър. — По страните й се стичаха горещи сълзи.

— Момент, момент! — извика мъжът. Жаси неволно се подчини на заповедническия тон, макар да се презираше за слабостта си. Нещо се удари със звън във вратата — монетата, която й беше отнел. — Все пак изтърпяхте някои неща, затова смятам, че сте заслужили тези пари. Вземете я.

Жаси конвулсивно преглътна. Как й се искаше да захвърли монетата в краката му и да се изплюе в лицето му. Ала не биваше да го прави. Майка й беше на смъртно легло.

Засрамено се наведе и вдигна монетата. При това се закле да си отмъсти на мъжа, който си беше позволил да я унижи така дълбоко. Някой ден, когато стане богата и силна…

Разтвори вратата и олюлявайки се излезе навън. Мина известно време, преди да се ориентира в тъмния коридор. Остана за момент неподвижна, после хукна надолу по стълбата, мина покрай бузестото момиче и келнера зад тезгяха, които смаяно я изгледаха, и побърза да излезе през портата. Тръгна благодарно срещу ледения вятър, който сякаш я пречистваше. След няколко крачки спря и погледна парите в шепата си. Трябваше само да отиде при Тамсин. Той щеше да вдигне аптекаря от леглото и да купи скъпоценния хинин. Горчивото унижение не беше кой знае колко висока цена за спасението на Линет. Жаси решително забърза напред.

— Мис! Мис Дюпре!

Младата жена стреснато се извърна. Как можа да обърка този мек глас с другия? О, каква глупачка беше! Красивият рус младеж я настигна, свил във вързоп наметката, фустите и чорапите й. Искаше й се да потъне в земята от срам.

— Мис! Джейми ме помоли да ви последвам. Тези неща са ви необходими.

Жаси отчаяно се опита да се пребори с напиращите сълзи, когато мъжът пъхна вързопа в ръцете й. После безмълвно се извърна и понечи да побегне.

— Мис! Жаси! Почакайте, моля ви! Ако мога да ви помогна по някакъв начин…

Да й помогне? Много късно. Не можеше да понесе дори да срещне погледа му. Никога вече…

Затича към къщи, без да обръща внимание на студа и хрущящия сняг. Най-после стигна кухненския вход. Готвачката, която чакаше до топлата печка, я пусна да влезе и предупредително вдигна пръст до устните си. Жаси благодарно кимна с глава и забърза нагоре по стълбата за слугите.

Когато отвори вратата на таванската стаичка, видя Тамсин, застанал до леглото на майка й.

— Намерих пари! Моля те, иди да й купиш хинин. Аз ще остана при нея.

— Жаси… — Моли сложи ръка на рамото й, но младото момиче нетърпеливо я отблъсна. Ала преди да се втурне към леглото, Тамсин препречи пътя й.

— Твоята майка намери своя вечен покой, момичето ми.

— Покой? — Жаси неразбиращо втренчи очи в него. Едва след секунди осъзна смисъла на думите му и замаяно заклати глава. — Не! Не! Донеси хинин, Тамсин! Мама просто е заспала.

Нито старият човек, нито Моли успяха да я задържат. Жаси падна на колене до леглото на майка си и улови изстиващата малка ръка. Студена като вятъра, който виеше навън. Скована, безжизнена.

— О, не! Моля ти се, Господи, не! — Младото момиче се надигна с хълцане, зацелува майка си, опита се да я стопли с тялото си. После се взря в красивото бледо лице и разбра, че мастър Джон и подобните нему най-после са изгубили властта си над Линет. Изплака и отчаяно положи глава на възглавницата.

Моли отиде при нея и я заключи в обятията си. Жаси плака, докато сълзите й пресъхнаха. После решително изправи глава.

— Няма да живея повече така. И — дано Господ ми помогне — няма да умра така.

— Всичко ще се оправи, мила — произнесе примирено Моли.

А Жаси разбра, че още не е изплакала всичките си сълзи. Защото когато отново посегна към вледенената ръка на майка си, силни хълцания разтърсиха тялото й.