Хедър Греъм
Дивата котка (13)

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА

Събуди я нахално потупване по голото дупе. Скочи възмутено и видя, че съпругът й е вече облечен. Жаравата в камината беше угаснала и стаята беше леденостудена. Въпреки това Джейми безмилостно издърпа завивката от леглото.

— Ставай, имаме много работа.

Денят едва беше настъпил. Тънка розова ивица проникваше през капаците на прозореца. Жаси сърдито изгледа мъжа си, грабна завивката и моментално се уви в нея. Много отдавна не бяха я вдигали толкова рано — още от времето, когато търкаше подовете в странноприемницата на мастър Джон.

— Ставай! — Джейми отново издърпа завивката.

Жаси сърдито изкрещя, седна в леглото и той засмяно я прегърна.

Мъжете са направо невъзможни, помисли си уморено тя. Не стига, че му се покорих изцяло, изпълних всичките му желания, а той продължава да се държи като отвратителен тиран.

— Толкова ми е студено, Джейми! — проплака тя.

— Облечи се бързо и ще се почувстваш по-добре. Намери нещо по-топло. Очевидно тази есен трябва да се съобразяваме с ранното настъпване на студа.

— Страхотно! — Жаси се освободи от ръцете му, отпусна се на леглото и се пъхна под завивката. Джейми ухилено полегна до нея.

— Ако не успея да те измъкна от леглото, ще трябва да дойда при теб.

Жаси тежко въздъхна, стана от другата страна на леглото и уви завивката около голото си тяло. Джейми остана облегнат на лакът, продължавайки да я наблюдава. Едва сега Жаси забеляза, че мъжът й е напълно облечен и носи дори ботуши.

— Нима вече си излизал?

— Точно така, мадам. Рано сутрин е най-добре да се ходи на лов. Тогава обитателите на гората още не са се събудили.

— Трябваше да ме оставиш да поспя…

— Не, мила, не мога. Макар че с удоволствие бих удължил почивката ти — като награда за прекрасната нощ.

Жаси почервеня и прехапа долната си устна. Разкаяно си пожела да не беше показала толкова явно страстта си. Джейми сигурно щеше отново да започне с проклетите си намеци за произхода й.

— Добре, щом тук се става в толкова ранен час…

— Денят в Америка започва много рано. През есента фермерите излизат на полето още на разсъмване, защото се свечерява рано. Закусваме по тъмно и… О, по дяволите! — Той скочи от леглото, изтича при Жаси и я стисна в обятията си. — Да върви по дяволите дневната програма, аз просто трябва да те целуна!

Жаси с готовност разтвори устни насреща му и леко простена, когато почувства милувката му. После обаче енергично го отблъсна.

— Не, Джейми! Сигурно вече ни очакват, затова ще се облека и…

Стреснато замлъкна, когато съпругът й издърпа завивката от голото й тяло и то потръпна на хладния утринен въздух.

— Нека чакат…

Зъбите й затракаха, кожата й настръхна. Русите къдрици се разпиляха по гърдите й, натежали от бременността и станали още по-красиви.

— Джейми…

Мъжът й се засмя, притисна я отново до себе си и я целуна. Пръстите й се вкопчиха в раменете му.

— Замръзвам…

— Не, лейди, париш като огън…

Жаси трябваше да се съгласи с него. Беше опасно, грешно и в същото време извънредно вълнуващо да се наслаждава на нежността му в светлината на първите слънчеви лъчи. Продължаваше да потръпва от студ, но там, където я докосваха ръцете и устните на съпруга й, лумваха буйни пламъци.

Джейми се отпусна на колене, започна да целува интимните й части и тя отметна глава назад, зарови пръсти в тъмните му коси, забравила всичко около себе си. Не можеше да разсъждава, можеше само да усеща разпалващото се в утробата й желание. Студените тръпки изчезнаха. По крайниците й течеше огнена лава, устните й задъхано шепнеха името му, а когато тялото й се разтърси в екстаз, прозвуча триумфалният смях на Джейми.

Жаси имаше чувството, че ще припадне, но мъжът й я задържа, отнесе я на леглото и бързо разтвори панталона си. Проникна устремно в нея и се задвижи в див ритъм, без да я изпуска от очи, докато Жаси не отметна с хълцане глава, за да скрие от него напиращите в гърдите й чувства.

Когато утоли жаждата си, Джейми дълго лежа върху нея, пъхнал глава между гърдите й. Жаси изпита изкушение да помилва косите му, ала се овладя, обхваната от внезапен страх. Този мъж будеше у нея много по-дълбоки чувства, отколкото искаше да си признае. Не биваше да дава толкова много. А прозрението, че не може да прикрие чувствата си, докато той не дава почти нищо от себе си, беше направо страшно.

Ръката му се плъзна по корема и тялото й неволно се скова. Мисълта за детето още повече засили страха й.

— Какво ти стана?

— Няма нищо — излъга унило тя.

Джейми с въздишка се надигна.

— Много ми се иска да проникна до дълбините на сърцето ти.

— И без това ми взе всичко — дори онова, което исках да скрия от теб…

— Там е работата, скъпа. Непрекъснато се опитваш да скриеш нещо от мен.

— А тъй като съм дъщеря на проститутка, това не ми се удава — пошушна с горчивина тя.

Джейми заклинателно обгърна раменете й.

— Жаси, ти си моя жена, моята красива, страстна жена. Само това е от значение.

— Защото живеем в тая дива земя…

— Защото аз го казвам.

Жаси смутено замлъкна. Усещаше, че съпругът й говори спокойно, че не й се подиграва. Той стана, закопча панталона си, после приседна на ръба на леглото и започна да милва корема й.

— Страх ме е за теб — проговори тихо.

Жаси смаяно го изгледа. Нима наистина имаше нещо, което би накарало Джейми Камерън да се страхува?

— Защо?

— Защото не искаш детето и това би могло да те тласне към необмислени, опасни постъпки. Толкова ли те смущава фактът, че детето е мое?

Жаси не разбра въпроса и мина известно време, преди да му отговори. Надяваше се да не го е засегнала с колебанието си.

— Не. Аз…

— Добре тогава. Нищо повече не искам да знам. Сега обаче ме изслушай много внимателно. Ако потърсиш начини и средства да прекъснеш бременността, рискуваш живота си.

— Ако имах подобни намерения, щях да го направя още преди доста време.

Това обяснение очевидно успокои Джейми.

— Джоан Танън можеше да умре и у дома си в Англия.

— Обаче почина на кораба, на път към тази варварска страна… — Жаси внезапно спря. — Трябва да поговоря с Джон Танън.

— Той вече знае какво е станало с жената и детето му.

Жаси поклати глава. Непременно трябваше да поговори лично с този беден човек. Никой освен нея не знаеше колко го беше обичала Джоан. Той заслужаваше да чуе последния поздрав на жена си.

— Трябва да го видя.

— Жаси!

— Моля те…

Джейми объркано я изгледа, после поклати глава.

— След закуска ще те науча да стреляш с мускет. Обядът е в четири. Междувременно можеш да посетиш Танън. Щом толкова настояваш…

— Трябва да го направя. Моля те…

Джейми кимна, изправи се и я издърпа да стане.

— Обличай се най-после. И без това сме закъснели.

Внезапно Жаси отново усети ледения студ в стаята, скочи и изтича към паравана да се измие. В това време на вратата се почука и Джейми отиде да отвори. Дълбокият му глас прозвуча приветливо.

— Добро утро, Моли. Добре ли спахте в новото си легло?

— Отлично, милорд.

— Много ли сме закъснели?

— Ами да, Ейми се тревожи…

— Няма причини за това. Ей сега ще сляза да поговоря с нея. Впрочем вие се появявате точно навреме. Господарката ви има нужда от вас.

Вратата се затвори с трясък и Моли изтича към паравана, шумолейки с колосаните си поли.

— Мис Жаси?

— Тук съм!

— Какво ви е необходимо?

— Всичко! — извика Жаси и грабна дебелата хавлиена кърпа.

Малко по-късно прислужницата й подаде плътна долна риза и тя побърза да се пъхне в нея. Когато излезе иззад паравана, Моли приятелски се ухили.

— Май заспахте доста късно, а?

— Моли! — промърмори укорително Жаси и започна да навлича фустите си.

Момичето сърдечно се засмя и я прегърна.

— Толкова се радвам, че сте щастлива, мила моя! Още от самото начало знаех, че лорд Камерън е точно мъж за вас. Той е куражлия човек, не е като онзи русия…

— Робърт Максуел?

— Точно той — потвърди Моли, помогна й да облече корсета и започна да го стяга.

— Робърт е прекрасен човек.

— А вие бяхте влюбена в него, нали? Повярвайте ми, аз разбирам от мъже, затова се вслушайте в думите ми — вие взехте по-добрия.

Жаси нахлузи топлата вълнена рокля.

— Вие май не сте наред, Моли. Робърт е толкова мил…

— Значи той все още означава нещо за вас…

— О, да. — Жаси обичаше Робърт, макар и не като съпруг. Би й било невъзможно да го обикне, защото и в прегръдките му никога нямаше да забрави онова, което изпитваше в обятията на Джейми. Все едно дали мразеше мъжа си или не — тя беше станала изцяло негова. Вече не завиждаше на Леонор. Имаше достатъчно проблеми със собствения си съпруг.

Всички бяха събрани в салона около масата за хранене. Леонор и Елизабет, Джейми и Робърт. Когато Жаси слезе и се извини за закъснението, мъжете се изправиха. Робърт Максуел я изгледа многозначително и тя почувства, че се изчервява — нещо, което не убягна от внимателния поглед на домакина. Жаси видя как очите му помрачняха и сърдито отметна глава назад. Тъй като не беше направила нищо лошо, нямаше намерение да търпи ревността му.

Седна начело на масата и похвали Ейми, която беше приготвила отлична закуска — пушена риба, хляб, сирене и прясно издоено мляко. След закуска Джейми обяви:

— Сега ще дам урок по стрелба на Жаси. Утре можеш да се включиш и ти, Елизабет.

— Не мисля, че бих могла да дам дори един-единствен изстрел — отговори плахо момичето.

— Ти сама решаваш.

Жаси много добре разбираше чувствата на сестра си.

— Аз също не съм уверена, че ще се справя, Джейми.

— Да вървим. — Той посегна към мускета си, оставен до камината. Извади от торбичката фитил и го запали от огъня. После изведе Жаси пред къщата, където Ейми вече ги очакваше с кожена торбичка за барут, друга с куршуми и дълга пръчка с извит край. Джейми й благодари, а Жаси с принудена усмивка промърмори, че скоро ще се върнат.

Докато вървяха между хижите на палисадата, често срещаха работници и домакини, които изпълняваха всекидневните си задължения. Всички почтително поздравяваха Джейми и се покланяха пред красивата му съпруга.

— Всевластният господар и повелител, а? — пошушна Жаси.

— Точно така, мила. Никога не го забравяй.

— Как бих могла?

— Не ми харесва блясъкът в очите ти, когато разговаряш с други мъже.

— Само си въобразяваш.

— В никакъв случай.

— Знам, че никога не бива да флиртувам с Робърт Максуел. Иначе ще го убиеш — и мен вероятно също.

— Теб не, любима. Ще изчакам да родиш сина ми, а после ще те насиня от бой и ще те хвърля в някой затвор, където ще имаш достатъчно време да се разкаеш за греховете си.

Дали се шегуваше? Жаси скритом хвърли поглед към него. Познаваше интимните му страни, но все още не беше проникнала в дълбините на сърцето и душата му.

Двамата минаха през портата на палисадата. Междувременно слънцето беше изгряло, есенният въздух беше приятно топъл, а пъстрите есенни листа весело блестяха. Реката течеше по пътя си ослепително синя. В далечината с виждаха работещите на полето мъже, които прибираха реколтата.

— Тютюн — обясни Джейми, проследил посоката на погледа й. — С това печелим парите си.

Жаси се усмихна, без да обръща внимание на думите му.

— Не вярвам, че ще се осмелиш да ме набиеш.

— По-добре не ме поставяй на изпитание! — предупреди засмяно той.

— Не е моя вината, че виждаш неща, които не съществуват в действителност.

Джейми рязко спря.

— А какво да видя, милейди? Къде е действителността?

— Аз… не разбирам за какво говориш — отговори неловко тя и си пожела да не го беше предизвиквала.

— Напротив, много добре знаеш. Ти не ме обичаш, това поне е установено. Да не искаш да ме накараш да помисля, че чувствата ти към нашия чаровен приятел са угаснали?

Жаси възхитено се загледа в пулсиращата на врата му вена.

— Ти също не ме обичаш.

— Но желая само теб и никоя друга. Отговори на въпроса ми.

Обхваната от страх пред непредвидимия му темперамент, младата жена сведе глава.

— Аз… не обичам никого. Обичам само парите, нима не помниш?

Джейми вирна брадичка и без да каже нищо повече, хвани ръката й. Двамата продължиха пътя си до малкото сечище с ограда от колове.

Джейми вдигна пръчката с извития край.

— Това е поставката. Не е много лесно да се стреля с мускет, затова се подпира върху нея. — Той заби пръчката в тревата и посочи тлеещия фитил, окачен на мускета. — Фитилът трябва да бъде винаги достатъчно дълъг. Иначе когато ловецът забележи сърна или съгледвачът — войнствен индианец, може да установят, че оръжието им е безполезно.

— Смятах, че индианците се държат мирно и тихо…

— Не съм твърдял такива неща.

— Нали ги харесваш.

— Уважавам правото им да живеят както те искат. Ала никога не съм казвал, че общуването с тях не изисква предпазливост. А сега внимавай. Тази камерка е за барута. — Той изсипа определено количество от коженото чувалче в отвора. — Трябва да внимаваш и да не се приближаваш твърде много до тлеещото крайче на фитила, за да не си изгориш пръстите. Затвори камерата, после пъхни куршума с пълнежа напред в дулото и го натисни с шомпола. Вече можеш да дръпнеш спусъка.

— Междувременно войнственият индианец отдавна ще ми е прерязал гърлото.

— С времето ще се научиш да извършваш подготвителните работи за секунди. — Джейми подпря мускета на поставката. — Цели се малко по-ниско и не се плаши от отката. — Даде изстрел и улучи точно в черната точка на мишената, окачена върху едно отдалечено дърво. После повторно зареди оръжието, като й демонстрира колко бързо може да стане това.

Щом мускетът отново се озова в дървената поставка, Жаси се прицели, като последва съвета на Джейми и насочи дулото малко по-надолу, отколкото й се струваше правилно. Фитилът запали барута, той се възпламени и изстреля куршума. Шумът я оглуши, а откатът за малко не я събори. Джейми побърза да я подкрепи.

— Скоро ще свикнеш да се задържаш на крака — усмихна се той. — А сега трябва сама да го заредиш.

Когато мъжът й най-после реши, че е заслужила почивка, Жаси беше изтощена до крайност. Трябваше да положи много усилия, за да се справи с тежкото оръжие. Винаги когато забравяше да затвори камерата с барут или дългият фитил увисваше твърде близо до полите й, Джейми сърдито я поправяше. Тя му отговаряше с гневен крясък и удвояваше усилията си. Потта се стичаше на ручейчета между гърдите й и тя гневно се кълнеше, че един ден ще стане по-добър стрелец от мъжа си. Най-после успя три пъти подред да зареди и да стреля в течение на една минута, без откатът да я събори на земята.

Погледна триумфално Джейми и му подаде оръжието.

— Сега доволен ли си, милорд?

— Да. Но аз винаги съм знаел, че ще се справиш.

— Нали затова се ожени за мен.

Джейми пронизващо я изгледа.

— Много добре знаеш защо съм се оженил за теб. Да се връщаме. Ще те придружа до къщата на Джон Танън.

Двамата мълчаливо изминаха пътя до палисадата и Джейми отведе жена си в малка плетена хижа, замазана с глина, със сламен покрив, от който стърчеше комин. Преди да почука, вратата се разтвори и на прага застана едър рус мъж с дълга брада. Очите му бяха помътнели от болка, но по устните му се изписа учудена усмивка.

— Лорд Камерън! Колко мило, че идвате да ме посетите!

— Мистър Танън, това е съпругата ми, лейди Камерън. Дошла е да ви каже нещо.

Джон Танън смутено свали шапка и я стисна в ръце. После покани гостите в дома си.

— Простете, че вътре е такава бъркотия, милорд и милейди. Очаквах моята Джоан, пък и не разбирам много от домакинство. При мен живеят сестричката на Джоан и голямото ми момче и просто не успяваме да поддържаме реда.

Навсякъде бяха нахвърляни дрехи, на малката маса бяха струпани тенджери, тигани и всякакви съдове. Мръсно малко момиче с разплакали очи страхливо се поклони пред Жаси, а десетгодишното момче, което се опитваше да кърпи панталонките си, само мрачно вдигна очи. Жаси се обърна към Джон Танън.

— Исках да ви кажа, че седях при жена ви — до края. Тя ме помоли да ви предам, че много ви е обичала.

Мъжът коленичи, улови ръката й и се приведе към нея.

— Вече чух, че сте се грижили като ангел за моята Джоан, милейди, и съм ви вечно благодарен.

Жаси смутено се изчерви.

— Моля ви, станете, мистър Танън. Направих само онова, което трябваше.

Мъжът кимна, въпреки че очевидно не я слушаше. Очите му бяха празни, втренчени някъде в далечината, ръцете продължаваха да стискат нейната. Жаси безпомощно се извърна към Джейми, но той само вдигна рамене. Очевидно искаше да й каже, че сама трябва да се справи със ситуацията.

— Станете, мистър Танън — повтори тя. — Разбирам мъката ви, но все пак не бива да превръщате дома си в кочина. Джоан сигурно би се разочаровала ужасно, ако можеше да ви види. — Меко издърпа ръката си и отново хвърли бърз поглед към Джейми. Щом не желаеше да й помогне, тя щеше да осъществи плана си сама, макар че отново щеше да му даде повод да мисли, че се е оженил за жена от простолюдието. Жаси решително вирна брадичка. Да мисли каквото си ще. Щом отказваше да предприеме каквото и да било, тя щеше да направи онова, което смяташе за правилно. Усмихна се и се обърна към момчето. — Как се казваш, детето ми?

— Едмънд, милейди. — Малкият скочи и тя веднага забеляза, че дрешките му са отеснели и изпокъсани. — Донеси ми ведро вода и го сложи на печката. Закусили ли сте днес? Лорд Камерън веднага ще ви изпрати сърнешко рагу. И ще нареди на Моли да дойде тук. Трябва да се погрижим за малко повече чистота.

— Не бива да правите това, милейди! — Джон Танън скочи и ужасено изгледа Джейми. — Моля ви, милорд, обяснете на жена си, че има работа с най-обикновен работник. Тя не може да… Моля ви, помогнете ми!

Жаси също изгледа с очакване съпруга си. Ако й заповядаше да се откаже от намеренията си, тя щеше решително да се възпротиви. Този човек се нуждаеше от помощ. Беше загубил жена си в служба на своя господар лорд Камерън и Джейми беше длъжен да го подкрепи в трудния час.

Мъжът й отново втренчи в нея странния си, загадъчен поглед.

— Боя се, че никой не може да отклони лейди Камерън от намерението й, Джон. Освен това не можете да отречете, че къщата ви има нужда от разчистване. Ще изпратя камериерката със сърнешкото рагу. Едмънд, след обяда ти ще придружиш лейди Камерън до вкъщи. — Преди да излезе от стаята, той се обърна и впи очи в Жаси. В тях не се четеше очакваното презрение, а радост и гордост, и Жаси поруменя от смущение.

— Как се казва сестра ти, Едмънд?

— Тя е сестра на мама, милорд, а не моя. Името й е Маргарет.

— Ела тук, малката ми… — Жаси вдигна детето от пода и го сложи да седне на масата. Наля в легена топла вода, намери парцал и грижливо започна да почиства детското лице. — Ето че под пласта мръсотия се появи едно красиво малко момиче! Браво на теб! А сега да се залавяме за работа.

Само след минути се появи Моли с огромно парче сърнешко. Като видя занемарената стая, тя засипа бедния Джон Танън с обвинения, без да обръща внимание на смутените му обяснения, че сега е жътва и той по цял ден е на полето. Жаси сложи рагуто на печката да се стопли, после с помощта на Маргарет откъсна пресни зеленчуци от градинката и ги прибави в тенджерата.

Междувременно Моли чистеше стаята, подпомагана от Едмънд и противящия се Джон Танън. Когато най-после седнаха да обядват, той сърдито я изгледа.

— Жени като вас могат да превърнат всеки мъж в закоравял ерген.

Моли енергично го удари през пръстите с големия черпак.

— Само да сте посмели да докоснете хляба! Първо си измийте мръсните ръце, или няма да получите нищо за ядене.

Джон се надигна с проклятие на уста, после смирено се извини пред Жаси.

— Тази личност май е в състояние да обърне в бягство и самия дявол, милейди.

— Без съмнение — отговори през смях Жаси. — Ала в този случай е съвсем права. Човек трябва да се храни само с чисти ръце.

След обяда мъжът и момчето отново отидоха на полето. Жаси окъпа Маргарет и й сложи чисти дрешки. Малката имаше само две роклички и Жаси обеща да й ушие нещо.

— Имам няколко стари поли. Дали ще ти харесат?

— О, да, милейди.

После Жаси и Моли се заеха да измият всички съдове и изпраха дори част от мръсното бельо. Когато Джон Танън се върна от работа с Едмънд, Жаси сърдечно целуна по бузката малкото момиче.

— Сега Едмънд ще отведе Моли и мен у дома, но утре ще дойдем пак. Съгласна ли си?

Маргарет плахо кимна. Джон се опита да протестира, ала Моли енергично му затвори устата.

— Имаме още много работа тук. Утре ще продължим с прането. И не смейте междувременно да изпоцапате отново.

Жаси избухна в смях. Отдавна не се беше забавлявала толкова добре. Беше щастлива, че е извършила едно добро дело.

 

 

Джейми я очакваше в салона. Беше седнал на масата пред чаша вино и покани двете жени да му правят компания. Ейми им донесе нещо за хапване. Заговориха за изминалия ден и Моли гневно се оплака от небрежността на Джон Танън. Джейми заяви, че този мъж е един от най-добрите работници и им наля вино от глинената кана.

— Скоро ще има свои собствени ниви и с времето ще стане заможен човек. Много съжалявам, че загуби жената и детето си.

— Е, поне два-три дни ще поживее в добре подредено домакинство — засмя се Моли и изпразни чашата си. Едва тогава осъзна, че е седнала между господаря и господарката си, и смутено се изправи. — Лека нощ, милорд. Лека нощ, Жа… — милейди!

Двамата също й пожелаха лека нощ и тя побърза да се оттегли. Когато Жаси остана сама с мъжа си, тя нервно завъртя чашата между пръстите си. Трябваше по някакъв начин да изрази благодарността си. Днес мъжът й беше доказал, че има доверие в нея и уважава решенията й.

— Може би днес не се държах много добре — започна колебливо тя. — Не знам дали трябваше да работя в дома на мистър Танън и да… Нали една лейди не прави подобни неща…

— Напротив, мила — усмихна се Джейми и улови ръката й. — Намирам, че днес се държа като истинска лейди.

— Благодаря ти, че го казваш…

— Да се качваме най-после. Вече е късно, а утре трябва да станем по-рано от днес.

Тази нощ Жаси щеше да отговори на страстта му както никога досега. Ала когато влязоха в спалнята, Джейми седна зад бюрото си да прегледа някои документи, а тя заспа още щом главата й докосна възглавницата. Денят беше дълъг и напрегнат. По някое време се разсъни, защото Джейми се пъхна в леглото и я грабна в обятията си. Усмихна се и продължи да спи. Рано сутринта се събуди от милувката на ръцете му върху гърдите си. Понечи да се обърне към него, но той прошепна:

— Стой съвсем тихо…

После проникна в утробата й изотзад и Жаси затаи дъх от неизпитвана досега наслада. Все още беше сънена и любовният акт беше красив като сън. Само чувствата, които нахлуха като буря в гърдите й, бяха съвсем реални.

След като и двамата задоволиха страстта си, Джейми целуна жена си по бузата и й напомни, че закуската в този дом се сервира много рано.

 

 

Първите седмици, които Жаси прекара в Карлайл Хъндрид, протекоха доста монотонно. Междувременно къщата на Джон Танън блестеше от чистота, но двете с Моли често я посещаваха, защото бяха обикнали малката Маргарет. В собственото й домакинство също имаше много работа. Тъй като заселниците в колонията не можеха да разчитат на редовни доставки от Англия, никоя лейди не можеше да си позволи да стои със скръстени ръце. Така Жаси се научи да суши плодове за зимата, да опушва или консервира месо, да произвежда свещи и сапун и да пече хляб.

Около месец след пристигането им Джейми реши да замине за известно време във вътрешността на страната, защото Опеханканеф го беше помолил за среща. Представата, че скоро ще се раздели със съпруга си, болезнено засегна Жаси и тя се опита да го разубеди. Не познаваше други индианци освен Хопи, пък и се съмняваше, че момичето може да бъде смятано за достоен представител на индианската раса. Беше зърнала отдалеч няколко истински индианци, които яздеха или минаваха пеш покрай палисадата. А веднъж беше видяла Джейми да разговаря с ярко татуирани непознати. Затова сега беше ужасена, че мъжът й се готви да навлезе дълбоко в страшните гори.

— Нима означавам толкова много за теб? — подразни я той. Лежеше в леглото, докато Жаси седеше пред тоалетната масичка и четкаше косите си.

Вместо да отговори на въпроса му, тя отбеляза:

— Много лекомислено е от твоя страна да посещаваш онези диваци.

— Трябва да приема поканата. Правя го за доброто на колонията.

— Да отиде някой друг. Много пъти съм слушала какви опасности заплашват белите мъже в индианските селища.

— Ако ме убият, ти само ще спечелиш от това, милейди. Помисли какво богатство ще ти падне в ръчичките. Нали носиш наследника ми под сърцето си. Ще се върнеш в Англия и ще правиш само онова, което искаш…

— Престани! — изсъска Жаси. — Индианците са избили безброй бели мъже, и то по най-жесток начин.

— Значи все пак означавам нещо за теб? — попита тихо Джейми.

Без да го погледне, Жаси се опита да се съсредоточи в четкането на косата.

— Много ми е неприятно да си представя как лежиш нарязан на парчета и удавен в собствената си кръв някъде в храстите — или как се вариш в казана.

— Е, ще помоля индианците да ме убият колкото се може по-бързо.

Жаси запрати четката по него и Джейми през смях скочи от леглото. Издърпа я от стола и я притисна до бронзовото си тяло. После я отнесе на леглото и се хвърли върху нея.

— Мисля, че все пак имам някакво значение за теб. Поне мъничко… А сега ме целуни и ме остави да вдъхна аромата на тялото ти, за да имам хубави спомени по време на битката.

— Нали няма да се биете… — започна Жаси, но не успя да довърши, защото Джейми заключи устните й със страстна целувка. Свали нощницата, ръцете му се плъзнаха по тялото й и устните му замълвиха, че в студените, самотни нощи ще мисли непрекъснато за меките гърди, златните коси и вкуса на устните й. Думите му я възбуждаха не по-малко от страстната нежност на милувките му.

Нощта беше дълга и бурна. Жаси всеки път мислеше, че е достигнала върха на насладата, но Джейми само я докосваше и желанието отново пламваше в сърцето й.

На сутринта изобщо не успя да отвори очи. Джейми излезе от спалнята много рано, но след известно време се върна и целуна жена си.

— Тръгвам след час. Трябва да слезеш.

Младата жена с прозявка се надигна. Ноемврийското утро беше студено и тъмно, огънят в камината отдавна беше угаснал. Бързо се изми зад паравана, навлече бельото си и една от топлите вълнени рокли.

На стълбата я пресрещна Робърт Максуел. Пръстите му доволно поглаждаха прясно избръснатата брада.

— Добро утро, Жаси. Много рано си станала.

Тя кимна.

— Джейми тръгва на път.

— Леонор още спи. Дали да не я събудя?

— Не е нужно.

— Все пак трябва да привикне към ритъма на живот в колонията. Като всички нас.

— За разлика от мен ти не си задължен да останеш тук. Можеш по всяко време да се върнеш в къщи.

— Вече нямам друг дом. — Робърт с искрена нежност докосна бузата й. — О, Жаси, ти си най-добра от всички ни. Вярно е, че си незаконородена, но си наследила толкова благороднически черти — а към тях и най-добрите качества на буржоазното момиче. Ти ще оцелееш и в най-трудните условия и твоята вътрешна сила ще бъде светъл пример за останалите. Както тогава на кораба, ще овладееш всяка ситуация, защото имаш решителност и кураж Леонор ти се възхищава не по-малко от мен.

— О, Робърт… — Милите му думи се изляха като балсам върху зейналата рана в сърцето й. Надигна се на пръсти и го целуна по бузата — без страст, с нежна сестринска любов.

— Добро утро, Жаси, Робърт.

Жаси смутено се извърна и видя застаналия на последното стъпало Джейми. Устните му бяха разкривени в странна усмивка.

— Добро утро, Джейми! — извика весело Робърт. — Както чувам, скоро тръгваш на път. Какво ще правя без добрите ти съвети? — После предложи ръка на Жаси и двамата слязоха в салона. Младата жена не се чувстваше виновна и изобщо не обърна внимание на презрението, изписало се в очите на съпруга й.

Джейми сухо отговори:

— Сигурен съм, че ще се справиш и без мен, Робърт. Погрижи се за дома си, той скоро ще е готов. Мисля, че хората ми свършиха много добра работа. А сега да вървим да закусим. Време е да потеглям.

Ейми разбъркваше котлето, окачено над камината, и отговори на усмивката на Жаси.

— Шотландска овесена каша, милейди. Прекрасна хранителна закуска, много подходяща за студеното и влажно време.

— Мирише чудесно.

— Има и месо от дивеч, разбира се. Лордът е голям ловец и никога не ни липсват сърни и диви птици. Приготвих също хляб и мляко.

Седнаха на масата и Жаси опита овесената каша.

— Прекрасен вкус, Ейми!

Икономката гордо заяви, че сама го е приготвила.

— Джонатан оскуба дивите пуйки, които лорд Камерън застреля тази сутрин.

Жаси учудено изгледа мъжа си и той усмихнато й кимна.

— Така е, мила, тук дните започват още преди разсъмване.

— Нима рано-рано си излязъл на лов, Джейми? — попита невярващо Робърт.

— Точно така.

— В деня на заминаването ти? Като си помисля, че в Англия спеше до обяд.

— Предпочитам начина на живот в Карлайл Хъндрид. Ти вероятно не, Жаси?

В последно време двамата се разбираха толкова добре. Нима всичко беше илюзия? Защо не й вярваше вече? Само защото беше целунала сестрински Робърт?

— Не съм свикнала на живот като твоя в Англия — отговори хладно тя. — Достатъчно често ми напомняш, че произхождам от калта.

Икономката, която тъкмо внасяше табла с месо от дива пуйка, изплашено трепна и Джейми демонично й се усмихна.

— Младата лейди се ожени за мен само заради парите ми, Ейми. И беше дълбоко разочарована, когато узна, че трябва да живее сред примитивните условия на Америка, а не в луксозната ми английска вила.

Ейми почервеня от смущение и Жаси с удоволствие би изритала мъжа си под масата. Докато Робърт се усмихваше с известна неловкост, тя скочи.

— Как се осмеляваш, Джейми Камерън…

— Седни на мястото си, милейди. Още не си довършила закуската си — прекъсна я невъзмутимо той. — Надявам се, че в мое отсъствие ще се грижите за съпругата ми, Ейми. Трябва да я храните добре, защото тъкмо сега има нужда от всичките си сили. През февруари на бял свят ще се появи наследникът ни — въпреки че засега тя изкусно крие състоянието си под широките поли.

Икономката смаяно пое въздух.

— Не знаех, милейди…

— Ти очакваш дете, Жаси? — пошепна слисано Робърт.

— Точно така — потвърди тя, без да сваля гневен поглед от Джейми.

— Защо не ни каза още на кораба? — укори я меко Робърт.

— Нямах причина да го сторя.

— Напротив! Ако ни се беше доверила, щяхме да се грижим по-добре за теб.

— Защо? — усмихна се с тъга Жаси. — Никой не обръщаше внимание на Джоан Танън. Роди детето си в ужасния задух на трюма и то почина, а след него и майката. Никой не си помисли да облекчи положението й. Тя беше проста слугиня, нали? Аз не съм нищо по-добро.

Обърна се да излезе, ала Джейми задържа ръката й.

— Ти си моя жена и трябва да се грижиш добре за себе си.

Очите й се напълниха със сълзи. Беше осъзнала, че по-скоро той има причина да внимава за себе си. Защо трябваше да се скарат точно днес, преди да потегли по опасния път към индианците?

— Така и ще направя, милорд — обеща тя. — Мога ли да те помоля също да бъдеш предпазлив?

Джейми се усмихна с искрена нежност и я притегли в скута си.

— Дай ми целувка за сбогуване… — После страстно притисна устни в нейните, докато и двамата останаха без дъх.

— Сбогом, Джейми — и се върни жив и здрав! — пошушна Жаси и сълзите я задушиха. Махна му с ръка и изтича нагоре по стълбата.