Шърли Бъзби
Среднощен маскарад (11)

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА

Когато след време си припомняше тази съдбоносна вечер, Доминик никога не можеше да каже колко време е стоял и се е взирал в изкусителната фигура на леглото. Знаеше само, че с всяка изминала секунда тялото му бе реагирало все по-бурно на женската близост. Горещо, мощно желание нахлу в слабините му. В главата му се въртяха картини, една от друга по-примамливи — как прегръща непознатата красавица, как целува примамливите й устни, как смъква коприната, закриваща гърдите й… Силата, с която реагира на присъствието на това възхитително същество, му напомни болезнено, че бяха минали цели седмици, откакто за последен път бе държал жена в ръцете си. Едновременно с това в ума му изникнаха подигравателните думи на Ройс за продължителното му въздържание.

Внезапно нещо му просветна и той се засмя тихо, за да не събуди непознатата. Ама разбира се, ето къде беше решението на загадката — Ройс беше поръчал това момиче и го беше изпратил в стаята му под благовиден предлог, за да му устрои приятна изненада! Когато погледът му отново се плъзна по разкошните форми, подчертани още повече от тясната старомодна рокля, той бе обзет от чувствено очакване.

Без да бърза, Доминик се отпусна на стола и събу ботушите си. Мислите му бяха заети с предстоящото любовно удоволствие. Свали жакета, вратовръзката и избродираната жилетка, спря дотук и пристъпи към леглото, опитвайки се да отгатне откъде Ройс е намерил тази красавица.

Всъщност, какво го интересуваше това — нали момичето беше тук и той го желаеше! След като полегна полекичка до заспалата, той започна да я милва по тила и ухото, после плъзна ръка към рамото й. Малката ухаеше разкошно на слънце и лавандула и Доминик остана безкрайно учуден, когато тези съвсем обикновени миризми му подействаха извънредно възбуждащо. Жаждата да опознае прелестите на тялото й стана почти непоносима. Кръвта лудо се блъскаше във вените му.

Когато непознатата не реагира на милувката, той плъзна език по ушенцето й и пошепна:

— Събуди се, розичке.

Мелиса долови дошлите отдалеч думи и се пробуди от дълбокия сън. Лека-полека осъзна къде се намира. Беше сънувала как Доминик я целува и когато отвори очи и видя лицето му над своето, помисли, че сънят продължава. Златнокафявите очи, сънени и несъзнателно изкушаващи, се разшириха смаяно, лицето й се озари от невярваща усмивка.

— Ти си тук — пошушна тя все още в полусън.

Доминик беше омагьосан. Спящата жена беше прекрасна, но будна, тя беше невероятна… Погледът на сивите очи се плъзна по чувствените устни, по разпилените златни къдрици — да, това беше най-красивата жена, която някога беше виждал. Привлечени като с магнит, устните му се сведоха върху меката, мамеща уста. Очите му останаха приковани в нейните и някъде дълбоко в ума му пламна искра — той познаваше тази жена! Къде ли я беше срещал? Защо пи толкова много тази вечер и сега не беше способен да разсъждава разумно? Не, не беше възможно да я познава, реши накрая той. Иначе все щеше да си спомни нещо.

Мелиса, забелязала смръщването му, нежно отмахна непокорната къдрица, паднала на челото му.

— Какво има? — попита тихо тя, докато разумът й все още витаеше в дебрите на съня.

Доминик поклати глава.

— Не сега — промърмори дрезгаво той и впи устни в нейните.

При докосването на устата му в гърдите й лумна сладостен пламък. Без да осъзнава какво прави, Мелиса сключи ръце зад тила му и го притегли към себе си. Целувката на Доминик стана още по-настойчива, но Мелиса изобщо нямаше намерение да се съпротивлява на проникващия му език. От гърлото на мъжа се изтръгна дрезгав стон. Устните му оставиха пареща следа по лицето й.

— Господи, ти ме омагьосваш! — пошепна дрезгаво той. — Луд съм по теб, малка моя красавице!

Мелиса, която също имаше чувството, че полудява, помилва тъмната коса и връхчетата на пръстите й пламнаха. Тя не искаше да прекъсне този прекрасен сън, не искаше да отвори очи и да открие, че всичко е било игра на въображението. Устните му отново намериха нейните и тя престана да мисли. Останаха само вкусът и ароматът на силното мъжко тяло — и сладостното желание, което присвиваше слабините й.

Дори когато мъжът разкопча роклята й и издърпа корсета и долната риза, Мелиса все още беше на мнение, че сцената се разиграва само насън. И тъй като беше сън, тя можеше да прави, каквото си иска, а това означаваше — да го докосва и милва където й е приятно. Тя разкопча бялата му риза и сложи ръка върху твърдите, окосмени гърди. Беше толкова вълнуващо да усети ускореното биене на сърцето му, да почувства под пръстите си тръпнещата мъжка плът. Връхчетата на гърдите му, обкръжени от твърди черни косъмчета, се втвърдиха под милувката й. Още по-вълнуващо беше да чуе стона му, когато ръката й се плъзна надолу и собственото й сърце заби като лудо, смаяно от проявената дързост. Мъжът захапа нежно долната й устна.

— Недей! — проговори през стиснати зъби той. — Не си играй с мен — и без това съм готов за теб!

Лицето на Мелиса се озари от доволна, котешка усмивка. Тя въздъхна и се притисна до него, копнеейки за още и още милувки. Ала когато той последва поканата и топлата му ръка се сключи около гърдата й, тя не беше подготвена за бурната вълна, която нахлу в утробата й. Останала без дъх, забравила всичко около себе си, Мелиса се наслаждаваше на тази никога неизпитвана буря, тръпнеше под напора на устните му и се разтапяше от удоволствие. Завладяна от чувства, люшкащи се между страха и възбудата, тя притисна тъмната му глава към гърдите си, желаейки да получи още, макар да не знаеше към какво се е устремила. Никога не беше вярвала, че докосванията на мъжа предизвикват у жената тази буря от усещания. Между краката й зейна болезнена празнота. Без да знае какво прави, тя надигна долната част на тялото си срещу неговата.

Доминик отвърна на милувката й със сладостен стон. Усетил, че жената под него е готова да го приеме, той реагира с неочаквана и за самия него сила. Първоначално смяташе да отложи съединението на телата, да я доведе до екстаз, като помилва всяка частица на разкошното й тяло, но напорът в слабините му стана почти болезнен.

Той вдигна глава и я погледна право в замъглените от страст очи.

— Както виждам, на теб също не ти се чака. За съжаление първия път ще свърша много бързо, скъпа…

Жадният му поглед обхвана разголените гърди с щръкнали коралови връхчета и тялото му се разтърси от силни тръпки. Целувката му опари устата й, ръцете му се стрелнаха надолу и с едно единствено движение повдигнаха полите й. Желанието стана непоносимо. Нямаше да изтърпи това сладко мъчение нито секунда повече. Той се надигна и умело се намести между краката й.

Когато усети напора на твърдата му мъжественост, Мелиса отвори уплашено очи. Телата им бяха разделени само от тънка ивица плат и тя с ужас осъзна, че онова, което се случваше с нея, не беше само сън. Беше действителност и тя беше готова да отиде докрай!

В първия момент ужасът надделя. Тя се разтрепери, огледа уплашено чуждата стая и неизпитван досега страх прогони горещата страст от тялото й.

Когато търсещите пръсти на Доминик намериха къдравите кичурчета между краката и, от гърлото на Мелиса се изтръгна дълбока въздишка, изразяваща смесица от страх и наслада. Ала страхът надделя и тя се изплъзна от мъжката прегръдка.

Никой от двамата не беше чул чукането по вратата, не чуха и отварянето й.

— Престанете! — изплака отчаяно Мелиса и задумка с юмруци по гърба на Доминик. — Веднага престанете!

Влезлият в стаята Ройс спря като закован на прага, не можейки да повярва на очите си.

— Боже мой! — прошепна смаяно той. — Лиса, какво правиш тук?

Мелиса вдигна поглед към бледото, ужасено лице на братовчед си и застина на мястото си. Изобщо не осъзна, че Доминик се е отдръпнал. След минута бузите й пламнаха от срам и тя започна трескаво да събира дрехите си.

В стаята се възцари злокобна тишина. Мелиса отчаяно си пожела да умре още сега, в този миг. Никога не беше изпитвала подобно унижение.

Положението не можеше да бъде по-лошо. Ала скоро се оказа, че се е излъгала. Нито един от тримата не се бе отърсил от вцепенението си, когато над рамото на Ройс надникна главата на чичо Джош.

— Какво става, момчето ми? — попита усмихнато той. — Да не би Доминик да е бил толкова пиян, че е заспал в леглото си?

Ройс напразно се опита да закрие вътрешността на стаята от погледа на баща си. За съжаление, закъсня, тъй като Джош просто го бутна настрана и влезе вътре. Когато замъгленият му от алкохола разум осъзна цялото значение на тази сцена, от гърлото му се изтръгна задавен вик.

Доминик беше първият, който си възвърна дар слово. Той скочи от леглото, застана на почтено разстояние от красивата малка мръсница, която не се помръдваше, и ядно изръмжа:

— За бога, Ройс, затвори вратата! Не е нужно да устройваме цяло представление!

Гласът му изтръгна останалите двама мъже от замайването. Гласът на Джош отекна гневно в малката стая:

— Я виж ти! Не ви позволявам да разговаряте с този тон, млади човече — особено след като става въпрос за племенницата ми! Вие се опитахте да я прелъстите и не смейте да го отричате! — Той отмести поглед от полуголата Мелиса и продължи вече по-кротко: — А ти, Лиса… как си могла да се промъкнеш тайно в стаята на неженен мъж? Какъв позор! Обезчестени сме. Свършено е с доброто ти име!

Ройс подкрепи баща си с гръмотевичен глас:

— За тази болка има само един лек! Моят приятел ще назове секундантите си и утре на разсъмване ще уредим въпроса като мъже.

— Не ставай глупак, Ройс — отговори с леденостуден тон Доминик. — Нямам никакво намерение да продупча главата ти — нито пък ще допусна ти да сториш същото с мен. Станало е ужасно недоразумение, не разбираш ли?

— Недоразумение! — изкрещя пронизително Джош. — Как се осмелявате да наричате случилото се просто недоразумение? Нима жената в леглото ви не е моята племенница? Нима не бяхте готов да я обезчестите завинаги?

По лицето на Доминик се появи усмивка.

— Не мисля, че сте подбрали най-точната дума за онова, което възнамерявах да сторя. Освен това не знаех, че имам работа с племенницата ви.

Междувременно Ройс бе успял да възвърне част от здравия си човешки разум. Първият гняв се изпари и той попита доста по-спокойно:

— Би ли ми обяснил малко по-подробно какво точно се случи?

Положението беше ужасно. Срамът беше най-безобидното от всички чувства, които в този момент вълнуваха Доминик. Той кипеше от гняв, че не бе познал Мелиса Сеймур. Необузданата страст, която беше пламнала в тялото му още щом се докосна до устните й — страст, която се беше възпламенила и през онази съдбоносна вечер, когато изпрати Закари, — трябваше да го накара да се замисли. Гневеше се, защото трябваше да обясни на двамата справедливо възмутени господа какво е щял да стори с роднината им. Гневеше се и защото се опасяваше, че страстта го е завлякла в изкусно заложен капан. Не преставаше да се проклина, че не е проявил малко повече бдителност. Знаеше, че Джош умира от желание да го ожени за племенницата си, но не можеше да предположи, че старият джентълмен ще стигне чак дотам да я пъхне в леглото му.

Доминик се обърна към свитата в леглото Мелиса. Тя бе успяла да го улови с най-старата женска хитрост и този факт го изпълни с още по-бесен гняв. С поглед, в който се четеше неприкрита враждебност, той огледа разпилените й коси, роклята, която стискаше пред гърдите си, разширените й от ужас очи.

— Разбира се, че ще ви обясня ролята си в тази неприятна сцена — заговори делово той. — Но бих предпочел първо да изслушаме мис Мелиса Сеймур. Интересно ми е да узная защо я заварих неканена в стаята си в този късен час.

— Какво? — изреваха в един глас Джош и Ройс.

Младият Манчестър изкриви пренебрежително уста, докато сините очи на бащата едва не изскочиха от орбитите си.

Доминик се усмихна злобно, устремил поглед в бледото лице на Мелиса и все още пламтящите от целувките му устни.

— Много добре ме чухте. Аз влязох в стаята си с намерението да взема документа, за който бяхме говорили. Представете си какво беше учудването ми, когато се натъкнах на красива млада жена, заспала в леглото ми. — Той хвърли бърз поглед към Ройс и обясни: — Реших, че това е твоя работа. Сметнах, че ти си я довел в стаята ми и си побързал да ме изпратиш горе под първия благовиден предлог.

Доминик впи очи в лицето на Мелиса и продължи, без да си дава труд да крие презрението си:

— Много добре знаеш, че никога не съм виждал братовчедка ти в истинския й вид. Затова не я познах. Как бих могъл да сравня прелъстителното същество в леглото си с добродетелната, суха и мрачна мис Сеймур? Освен това много добре знам, че никоя почтена млада дама не си позволява да прави нощни посещения в стаята на мъж, без да е придружена от свой роднина. А и почтените млади дами не се отдават толкова спонтанно на желанията на плътта…

Всяка дума на Доминик беше като шамар в лицето на Мелиса. Тя се сви в края на леглото, опитвайки се да избяга от режещата болка в сърцето си. Не можеше да говори, не можеше да мисли. Това е кошмар, повтаряше си непрестанно тя, готова всеки миг да изпадне в истерия. Трябва да е кошмар! Ей сега щеше да се събуди и да открие, че е спала в собственото си легло, а не в стаята на Доминик Слейд. Молитвите й останаха нечути. Сърцето й окончателно спря да бие, когато Доминик изрече подигравателно:

— Смятам, че обясненията са достатъчни. Вече е време да предоставим думата на младата дама. Много държа да узная какво търсеше тя в стаята ми!

Мелиса се озова срещу три чифта очи, устремени в нея. Ситуацията беше непоносима. Не знаеше от какво я боли повече — дали от разочарованието и смута в очите на чичо й, от циничната развеселеност в погледа на Ройс или от дълбокото презрение в студените сиви очи на Доминик. Колкото и да й се искаше да потъне в земята, тя устоя на мъжките погледи, опитвайки се отчаяно да намери приемливо обяснение за идването си в гостилницата.

В стаята се възцари тягостно мълчание. Тримата мъже чакаха, макар и в различни стадии на нетърпение. Мелиса преглъщаше конвулсивно, надявайки се да й хрумне нещо. Когато вече беше сигурна, че само изпадане в безсъзнание ще я спаси от ужасното положение, в което се бе озовала, се сети за нещо, което Доминик бе казал преди малко. Избягвайки погледите на тримата мъже, тя втренчи поглед в роклята си и заговори на пресекулки:

— Аз… Нали имахме уговорка…

— Каква уговорка? — изфуча Доминик. Каква игра играеше тази жена?

Лицето на Джош придоби ангелско изражение. Гласът му прозвуча медено:

— Ти си имала уговорка за среща с мистър Слейд в стаята му?

Ужасена, че тълкуваха думите й по този начин, Мелиса понечи да се възпротиви, но Доминик не й даде възможност да го стори.

— Това е чиста лъжа! — изрева ядно той. — Аз не съм от хората, които обезчестяват невинни млади жени! Никога и за нищо не съм се уговарял с племенницата ви!

Джош го удостои с леден поглед.

— Движите се върху изключително опасен терен, млади човече! На ваше място не бих трупал нови грехове върху гърба си. Не смейте да обвинявате племенницата ми в лъжа!

Смаян, Доминик затвори уста, ала гневният поглед, който хвърли към Мелиса, говореше от ясно по-ясно, че с удоволствие би й извил врата. В какво отвратително положение бяха изпаднали! Макар че Доминик будеше в сърцето й съчувствие, Мелиса беше твърде заета да измисли благовидно обяснение за присъствието си в стаята му. Краткият поглед към Джош я окуражи, защото в очите му се четеше разбиране. Тя виждаше объркването му, но знаеше, че е винаги готов да й помогне. Трябваше да намери начин да се измъкне от капана, в който бе попаднала поради собствената си глупост.

След като първият ужас на Джош се уталожи, той разбра, че случилото се може да изиграе изключително благоприятна роля за осъществяване на плановете му. Изпита такова задоволство, че едва се удържа да не потрие ръце. Години наред беше ковал интриги, беше прилагал какви ли не хитрости, за да омъжи Мелиса за някой богат джентълмен от високопоставено семейство, а сега, когато почти беше загубил надежда, тя се беше оставила да я заловят в компрометиращо положение с мъж, който й подхождаше най-добре от всички. Джош потисна с мъка самодоволната си усмивка. Дори и аз не бих се справил по-добре, каза си удовлетворено той. След като най-съкровената му мечта беше на път да се превърне в действителност, той можеше да си позволи великодушие и заговори топло и доверително:

— Хайде, Лиса, кажи ни какво се случи. И не се бой — ние сме твои роднини и ще направим всичко, което зависи от нас, за да те предпазим от неприятните последствия, които биха могли да произлязат от тази нещастна случка. — При тези думи той хвърли многозначителен поглед към Доминик. — Всички ще направим това, което се очаква от нас! — Той се обърна отново към Мелиса и продължи: — Не се бой от нищо. Онова, което кажеш, няма да излезе от тази стая. Затова бъди откровена и ни довери всичко за уговорената среща.

Уплашена до смърт, Мелиса се запита какво ли ще стане, ако чисто и просто откаже да отговори. Ала веднага отхвърли тази идея, защото предчувстваше, че тогава разпитът няма да има край.

— Всичко стана заради Фоли — заговори тя, избягвайки погледа на Доминик. — Исках да обсъдя с мистър Слейд някой от точките в споразумението ни…

Претекстът не беше особено добър, може да се каже дори, че беше безсмислен, но беше най-доброто, което можа да й хрумне при тези обстоятелства. Нима можеше да им разкрие, че е направила ужасна грешка и че всъщност е искала да се срещне с Джулиъс Лейтимър! Само като си представеше лицата им, я побиваха тръпки. Беше наясно, че обяснението не задоволява нито един от тримата, и не се учуди нито на недоверчивия поглед на Доминик, нито на подигравателния скептицизъм в очите на братовчеда си. Джош обаче не прояви и най-малък признак на недоверие. Облекчена, Мелиса продължи:

— Исках само… да му кажа нещо… Не съм искала да… — На гърлото й заседна буца. Нямаше сили да продължи с лъжите, чувстваше се все по-омърсена и унизена. И как безсрамно я гледаха тримата мъже!

В сърцето й се надигна гняв. Тя вирна упорито брадичка и когато тишината стана непоносима, заговори отново:

— Не съм имала намерение да се компрометирам по този отвратителен начин. Ако мистър Слейд беше истински джентълмен, всичко това нямаше да се случи — завърши тържествено тя и метна отровен поглед към Доминик.

Лицето на мъжа потъмня, ръцете му се свиха в юмруци. Тази лъжлива малка мръсница, каза си отвратено той. Промъква се в стаята ми, ляга в леглото ми, отговаря страстно на целувките ми и накрая най-нахално твърди, че вината е моя! Трябваше да положи огромни усилия, за да не изкаже мислите си на глас. Вместо това присви очи и отговори, като подигравателно провлачваше думите:

— И аз бих могъл да кажа същото. Ако имах насреща си дама… — Изречението остана незавършено. Той бе успял да се пребори с гнева си и положението започваше да го забавлява. Как можа да се заблуди от един изкривен кок и от обезобразяващите телени очила! Виждайки каква беше Мелиса в действителност, най-сетне проумя защо Ройс и Джош бяха хвалили прелестите й до небето. Самият той беше готов да признае, че насреща му е най-красивата млада жена, която някога е виждал. Тежката медноцветна коса, нападала безразборно по раменете, искрящият от гняв поглед и неравномерно повдигащите се твърди гърди бяха повече от очарователни. Никоя жена досега не беше оказвала такова мощно въздействие върху него. Колко жалко, че Ройс се появи така неочаквано, каза си разочаровано той. Какво не би дал да узнае докъде щеше да стигне малката змия, за да хване на въдицата си богатия кандидат-съпруг. Осъзнавайки накъде го водят мислите му, той се прокле наум. Развеселеността се изпари в миг. Не стига, че го бяха уловили в този отвратителен капан, а той се възхищаваше от проклетата жена, която беше заложила стръвта!

Джош беше на мнение, че вече са разменени достатъчно обиди и че е крайно време уловените на местопрестъплението грешници да осъзнаят къде е дългът им. Той се покашля дискретно и проговори:

— Да, случаят е изключително неприятен. Можем само да се радваме, че има почтен изход.

Доминик замръзна на мястото си. Беше му повече от ясно за какво намеква Джош. Всъщност, това не би трябвало да го изненадва той го очакваше още от мига, в който се установи самоличността на Мелиса. Мрачният му поглед улучи лицето й като нов, още по-тежък удар. Тази жена беше една дръзка хитруша, това трябваше да й се признае, но тя още не знаеше какъв ужасен съпруг ще има в лицето на Доминик Слейд. След като обстоятелствата го принуждаваха да възстанови доброто й име, той щеше да се подчини на съдбата си. Най-много го гневеше фактът, че той, човекът, успял да избяга от десетките капани, заложени от желаещи да го уловят в примката на брака майки и дъщери, сега се хвана на уловката на едно просто селско момиче! Единствената му утеха беше, че физическите й предимства обещаваха известно удоволствие. Дръзките сиви очи измериха от глава до пети стройната фигура на Мелиса. Макар да се беше заклел, че ще полага всички усилия да си остане вечен ерген, след като огледа бъдещата си съпруга, Доминик си каза, че може би си заслужава да преклони глава и да иде под венчило с такава жена. Стига само тя да отговори на страстните очаквания, събудени от начина, по който бе отговорила на целувките му.

Мелиса беше толкова объркана, че дори не бе помислила за възможните последствия. Най-важното за нея беше да обясни приемливо присъствието си в стаята на Доминик и това й струваше много сили и размисъл. Наивната й надежда беше, че след даденото обяснение чичо й ще я отведе у дома. Сигурно щеше да й се накара здравата, сигурно нямаше да разговаря с нея поне един месец след днешната случка, но това беше поносимо и тя можеше да го изтърпи. Мислите й не стигаха по-далеч. Разбира се, следващите й срещи с мистър Слейд щяха да я карат да се чувства ужасно неловко, но с времето напрежението помежду им щеше да се уталожи. Все пак нищо лошо не се е случило, опита се да си втълпи тя. За съжаление бе допуснала да я изненадат в една твърде неприятна ситуация и това не беше събитие, което можеше лесно да се забрави, но все пак Ройс беше влязъл тъкмо навреме, за да я предпази от фаталната стъпка. Сега не искаше да мисли за страстта, с която бе отговаряла на целувките на Доминик. Трябваше й само малко време, за да забрави това унизително преживяване.

След думите на Джош в стаята отново се възцари тишина. Накрая Ройс се обърна с иронична усмивка към Доминик и проговори:

— Както изглежда, предстои ни да станем нещо повече от приятели.

Доминик му отговори със същата иронична усмивка. После хвърли хладен поглед към Джош и отбеляза:

— Разбира се, че ще се оженя за нея.

— В никакъв случай! — провикна се ядосано Мелиса. — Нямам никакво намерение да се омъжвам! Най-малкото пък за човек като вас!

Очите на Доминик засвяткаха от необуздана ярост. Никога ли нямаше да разгадае тази жена? Току-що бе обещал да я вземе за жена, а тя пак не беше доволна! Опитвайки се да проумее дали възмущението й не е изкуствено, той отвърна провлечено:

— Недейте така, скъпа, та нали искахте именно това…

— Не ставайте смешен! — изсъска Мелиса и скочи от леглото с неосъзнатата грация на сърна. Уви се в кадифената си наметка и се обърна сърдито към чичо си: — Отведи ме у дома, моля те! Не издържам повече!

Джош отговори невъзмутимо на погледа й.

— Опитай се да издържиш, детето ми. Няма как, ще се омъжиш за него. След всичко, което се случи днес, просто нямаш друг избор.

Мелиса загуби ума и дума.

— Чичо, ти не говориш сериозно, нали? — прошепна умолително тя. Но нямаше как да не разбере, че Джош Манчестър е на различно мнение от нейното.

— Чичо ви говори съвсем сериозно — рече сухо Доминик. — Нямаме друг изход. Ако тръгнат слухове за случилото се в стаята ми, свършено е с доброто ви име. А и с моето — допълни горчиво той и презрително заключи: — Но вие много добре знаехте защо идвате тук.

Възмутена до дън душа, Мелиса се извъртя като светкавица и му залепи оглушителна плесница.

— Това е лъжа! — изкрещя ядно тя. — Аз изобщо не искам да се омъжа за вас, надут пуяк такъв!

Това вече беше прекалено! Доминик реагира с бързината на нападнат тигър. Железните му пръсти се сключиха болезнено около рамото й. Той я разтърси доста грубо и заплашително изръмжа:

— Повярвайте, аз също не горя от желание да ви направя своя жена! Никога не бях срещал по-неприятно и по-избухливо женско същество!

В този миг се намеси Джош, уплашен, че всичките му планове ще отидат по дяволите. Той откъсна Мелиса от Доминик и се обърна към сина си:

— Моля те, Ройс, изведи за малко Доминик. Искам да поговоря с Мелиса на четири очи.

Ройс се ухили и рече на приятеля си:

— Хайде, Дом, бъди добричък и си обуй ботушите. Ела да полеем годежа.

Доминик го изгледа разярено, после се усмихна и нахлузи ботушите си. Закопча ризата си, облече жакета и последва Ройс по стълбите. Мелиса и чичо й останаха сами.

Отчаяна и вече сериозно уплашена, младата жена попита:

— Наистина ли си решил да ме омъжиш за този господин?

Отчаянието й разтревожи Джош, който беше чувствителен човек и не искаше да причини зло на племенницата си. Но нямаше как, трябваше да я вразуми. Стараейки се да потисне угризенията на съвестта, той отвърна:

— Ти просто нямаш избор, Мелиса. Трябва да се омъжиш за мистър Слейд, след като сама се постави в това неловко положение. Единственият изход е да обявите годежа си колкото се може по-скоро. Разбира се, аз си представях другояче женитбата ти, но сега съм принуден да настоя за този брак. Трябва да възстановим доброто ти име.

Мелиса загуби дар слово. Обидните думи на Доминик бяха изгорили сърцето й с нагорещено желязо. Вече не беше в състояние да разсъждава разумно. Отчаяно се опита да си втълпи, че нищо страшно не се е случило. Джош искаше да се възползва от положението, но тя нямаше никакво намерение да му позволи да пожертва щастието й само за да се добере до така желаното наследство.

— Няма да се омъжа за мистър Слейд! Не можеш да ме принудиш! — изплака гневно тя.

— Напротив, мога — отвърна уверено Джош и я удостои с гневен поглед.

— Как ще го направиш?

— Ще оспоря правото ти да бъдеш настойница на Закари. В завещанието пише, че аз също отговарям за него. Досега ти предоставях правото да се разпореждаш със съдбата му, но ако се противопоставиш на този брак, няма да имам друг избор, освен да изтръгна момъка от твоето… неморално влияние.

— Неморално! — изшептя задъхано Мелиса. В погледа й се четеше такава ярост, че Джош неволно отстъпи крачка назад.

Все пак той беше твърдо решен да вразуми обезумялата си племенница и гласът му прозвуча неумолимо:

— Точно така, неморално! Не исках да го кажа пред Доминик, но онова, което си позволи днес, е направо скандално! Трябва да се радваш, че мистър Слейд се съгласи да те вземе за жена.

Мелиса беше готова да избухне като вулкан. Трябвало да се радва! Ако Джош си въобразяваше…

— Не позволявам да ме шантажират! Няма да се омъжа за Доминик Слейд!

— Добре — вдигне рамене Джош. — Както желаеш. Но не желая да виждам сълзите ти, когато взема Закари от Уилоуглен и му забраня да се среща с тебе.

— Няма да го направиш!

— Така ли! — усмихна се самоуверено той, сам учуден от твърдостта си. — Мога и ще го направя. — Уловил невярващия поглед на Мелиса, той продължи: — Ако не сториш каквото ти казвам, още утре сутринта ще отида при мистър Хартли и ще го уведомя за случилото се тази нощ. Колкото и да е болезнено за мен, ще го направя. Можеш ли да бъдеш сигурна, че при тези обстоятелства той ще продължи да те смята за настойница на Закари? — продължи с измамна мекота той. — Би могла да ми възразиш, че след две години момчето ще стане пълнолетно и ще може само да се разпорежда със себе си. Щом навърши двадесет и една година, Закари ще може да живее, където си ще, но дотогава…

Сърцето на Мелиса заби като лудо. Стана й ясно, че Джош говори сериозно. Той беше решен да й отнеме Закари — и последната воля на баща й му даваше право да го стори. Тя преглътна сълзите, заседнали на гърлото й, и се опита да си представи бъдещето си. Двете години без Закари щяха да минат бързо, но нищо не беше в състояние да възстанови доброто й име. Слухът за компрометирането й щеше да се разпространи в пялата област, хората щяха да я сочат с пръст и да говорят зад гърба й. Нямаше как да избегне скандала, след като се готвеха да й отнемат Закари — дори ако Джош помолеше съдията да мълчи.

Побеляла като платно, Мелиса отбягна погледа на чичо си. Закари щеше да я намрази! Той нямаше да хареса живота в Оук Холоу, нямаше да позволи на чичо си да се разпорежда с живота му — и със сигурност щеше да я намрази, защото тя беше причината за прогонването му от Уилоуглен. Осени я още една, много по-страшна мисъл: Закари непременно щеше да призове Доминик на дуел, защото щеше да си помисли, че мистър Слейд е обезчестил сестра му и я е опозорил. Осъзнала, че е попаднала в клопка, от която няма изход, тя затърси отчаяно начин да се измъкне от пропастта. Не, нямаше друго решение. Ако не се омъжеше за Доминик Слейд, щяха да я заклеймят като паднала жена и да й отнемат Закари. А това щеше да разруши с един замах всички мечти и надежди за бъдещето.

Не можеше да причини такава мъка на Закари. Тя се обърна към чичо си и сломено отговори:

— Е, добре, ще се омъжа за мистър Слейд. — Обзета от луд гняв, стараейки се да запази гордостта си, тя вирна решително брадичка и задавено добави: — Но ти обещавам, че господинът ще има в мое лице една твърде зла и непокорна съпруга!