Сюзън Джонсън
Френска целувка (9)

Девет

Беше сутрин, ясна и слънчева, когато кацнаха в Париж. Два черни мерцедеса седан ги чакаха на пистата, а униформените шофьори закрачиха до тях, веднага щом слязоха от самолета.

Подавайки багажа си на единия шофьор, Джони се обърна към Ники:

— Ще се качим във втората кола. Идвам след минута.

След кратък разговор с бодигардовете Джони се настани на задната седалка до Ники. Той предполагаше, по-скоро… се надяваше, че бившата му е ангажирала обичайния си апартамент в Риц; накара секретарката си да запази стаи отсреща, през улицата.

— Хотел Кастил, рю^[1] Дьо Камбон — упъти той шофьора и миг по-късно колата набра бавно скорост.

Ниското гърлено мъркане на мотора е странно успокояващо, помисли си Ники. Или може би е заради копринения лукс на тъмния интериор и неизказаната сервилност на присъстващите, реши тя. В света на супербогатите всичко бе гладко и безупречно.

Като изключим отвлечените дъщери, разбира се.

— Поспа ли? — попита тя, сякаш не знаеше, сякаш тъмните кръгове под очите му не бяха достатъчен отговор на въпроса й.

— Малко — излъга той. — А ти?

Това бе такова очевидно усилие за учтивост, че тя усети внезапен пристъп на съчувствие.

— Чу ли нещо за дъщеря си?

— Получих съобщение от бавачката й, но връзката беше лоша. Слава богу, че Върни е с Джорди; тя ще внимава за нея. Или поне ще направи каквото може, след като моята сбъркана бивша половинка контролира нещата.

— Ти харесваш бавачката. Това е плюс.

— Да, тя е твърда като скала. Но онези мъже с Лиза — той стисна зъби, — това е друга история. — Издиша шумно. — Ще проверим първо в Риц. Бившата ми обикновено отсяда там.

— Може би не след дълго Джорди ще е отново с теб — опита да го успокои Ники, надявайки се да е права. Човекът, отпуснат ниско на седалката до нея, ни най-малко не приличаше на публичната икона, свързвана със секса, наркотиците и рокендрола.

Просто изглеждаше съсипан и обезсърчен.

И невероятно разтревожен.

Петдесет минути по-късно, когато колата спря пред дискретен хотелски вход на една тиха парижка улица, Джони се обърна към нея с ръка върху дръжката на вратата.

— Ако Лиза е в Риц, не би трябвало да имаме много проблеми. Персоналът там знае как да целува задници. — Той кимна към входа на Кастил. — Искаш ли да отидеш първо до стаята си или си готова да отидем веднага в Риц.

Беше невероятно учтив, като се има предвид състоянието на нервите му.

— Да отидем първо до Риц — предложи тя.

Той слезе от колата и й подаваше ръка към задната седалка, когато бодигардовете му, които изскочиха от предната кола преди още да е спряла напълно, приближиха до тях. После, оградени от мускулестите им тела, те пресякоха улицата и влязоха през задната врата на Риц.

Хотелът, от който е излязла принцеса Даяна в онази съдбовна вечер, не преставаше да си мисли Ники.

Тя отправи към небето кратка молитва тяхната екскурзия да завърши по-щастливо.