Сюзън Джонсън
Френска целувка (18)

Осемнадесет

Той не извика уау когато дойде да я вземе за вечеря, но тя го видя в очите му и реши, че твърде скъпата рокля, която си бе купила, си е струвала всяко едно евро.

Но каза:

— Добре изглеждаш в зелено… — Което тя вече си знаеше, защото имаше зелени очи, а тази рокля им подхождаше идеално.

— Благодаря, а ти изглеждаш добре в — тя щеше да каже във всичко, но се цензурира — в този нюанс на синьото. — Ризата му омекотяваше студенината в сивите му очи. Или може би усмивката му правеше това.

— Казвали са ми, че цветът се нарича тинтява.

Ники махна с ръка над предницата на късата си, секси рокля.

— Фъстъчено.

— Определено е достатъчно добро за едно ядене — промърмори той, улавяйки погледа й.

Джорди изтича при тях, разсейвайки надигащата се горещина, която изглежда щеше да стигне до точката на запалване само след секунди.

— Тате! Тате! Виж ме! Върни каза, че приличам на принцеса!

Джони се завъртя и направи драматичен двоен поклон, който предизвика кикота на дъщеря му.

— На вашите услуги, принцесо — каза той и се поклони отново. — А това кралицата ли е? — попита, усмихвайки се към Върни, която се бе издокарана за случая.

— Предпочитам императрица.

Ники не беше сигурна дали тя говори сериозно. Върни изглеждаше сериозна и носеше истински бижута заедно с вечерна чантичка, която висеше върху една от онези ясно разпознаваеми верижки на Шанел.

Джони се усмихна.

— Императрица ме устройва, Върни. Ти ръководиш шоуто по-добре от всеки, когото познавам.

— Години практика, млади човече — отговори Върни и намигна. — Само не забравяй да ми напомниш за границата ми от две мартини. Последния път забрави.

— С основателна причина — отбеляза насмешливо Джони. — Няма начин да те ядосам след две мартинита.

— Аз ще го направя — намеси се Джорди. — Аз не се плаша.

Върни се усмихна.

— Тогава ще разчитам на теб, сладурче. Особено ако ще ставаме рано и ще ходим до онова кафе, където сервират ягодовите палачинки, които толкова обичаш. Ще трябва да си почина. — Тя почука по часовника си и погледна към Джони. — Най-добре да тръгваме. Знаете колко дълго се яде във Франция. Хайде, Джорди, ние ще водим.

— Върни държи всички в строя — промърмори Джони с усмивка, когато двамата с Ники тръгнаха отзад. — Тя е добра за Джорди. Аз съм малко небрежен към правилата.

В няколкото случая, когато бе виждала Джорди с баща й, не се забелязваха никакви правила. Джони бе архетипът на преданите бащи.

— С правила или без, Джорди изглежда харесва Върни.

— О, да. Те са приятелки. Върни остава при нас от време на време, така че Джорди не я вижда само при Лиза.

— Ти си щастливец.

Той я стрелна с поглед.

— Какво?

— Имам предвид, че си намерил такава бавачка. Не ме гледай така. Това бе напълно невинна забележка. — Тя присви очи. — Май си суеверен.

— Да кажем само, че не обичам да предизвиквам съдбата. Когато стане дума за късмет, имал съм повече, отколкото ми се полага.

— И не искаш да те урочасам.

Той сви рамене.

— Предполагам. Животът е твърде непредсказуем.

Искаше й се да каже, че животът, който той води, е по-непредсказуем от другите, с това постоянно пътуване по света, с папараците, които се ровят редовно в боклука ти, да не говорим за любовния живот, който лъсваше по първите страници на таблоидите по цялата планета.

— Може и да е така, нали? — попита тя учтиво вместо това, защото той я водеше на вечеря на едно наистина хубаво място, а страстните им целувки преди малко най-вероятно щяха да доведат до още някоя и друга целувка по-късно вечерта. А сега тя се чувстваше така, сякаш Джорди не бе единствената принцеса в групата. Точно сега тя се идентифицираше много с Пепеляшка.