Сюзън Джонсън
Френска целувка (2)

Две

Следващия път Ники пристигна във Версай с готови планове, а Мария я заведе до верандата с изглед към залива Сан Франциско и мястото за къщичката на Джорди, и я остави на грижите на малкото момиченце.

— Татко каза, че ще приключи разговора си след минута — обясни Джорди, посочвайки към баща си, който крачеше напред-назад под разцъфналата глициния в края на верандата. — Чакахме те, а после мама се обади. Това плановете ли са? — И мушна с пръст ролката с проекти, които Ники носеше.

— Да. Твоето име е написано на тях.

— Уха! Наистина ли? Моето име? — Джорди опули очи. — Покажи ми, покажи ми — ето тук… на масата! — Изтича до голяма маса от тиково дърво, която очевидно използваха за вечеря на открито, и извика: — Хей, тате! Плановете за къщичката ми са тук!

Все още със слушалка на ухото, Джони се завъртя и махна с ръка.

— Той каза, че ще престане да говори като дойдеш, но вероятно се карат. Те винаги се карат — отбеляза Джорди с небрежно одобрение. — Родителите на приятелката ми Бетси също се карат, а тя казва, че аз съм по-добре, защото мама и тате не живеят в една къща и не ми се налага да ги слушам като крещят.

Твърде много информация, помисли си Ники, започвайки да разгъва плановете на масата. От друга страна, Джорди Патрик не изглеждаше разстроена от непримиримите различия между родителите й. Издръжливостта на младостта, прецени Ники, или може би Джорди просто бе свикнала със семейните несъгласия.

— О, боже мили — ето го моето име! — изписка Джорди, жестикулирайки диво към заглавието на първата страница. — Дървената къща на Джорди Патрик. Страхотно!

— Какво ще кажеш да огледаме чертежите и да споделиш с мен какво мислиш? — Ники прелисти бързо страницата и посочи няколко вертикални сечения на втората страница. — Така ще изглежда къщата от страната с изглед към залива. — Тя плъзна пръст по втория чертеж. — А този изглед — спря, когато от другия край на терасата отекна остра ругатня — е към терасата — продължи бързо, опитвайки се да не обръща внимание на потока от ругатни, който се понесе към тях.

Джорди вдигна поглед, но вместо да се ужаси, извика весело:

— Добре! Татко приключи!

Може би Джорди изпробваше терапия с благодарност — нали разбирате, когато винаги гледаш откъм добрата страна на нещата, помисли си Ники, поглеждайки скришом към баща й. Джони Патрик пъхаше телефона в джоба на шортите си докато крачеше към тях, но за разлика от непоправимия оптимизъм на дъщеря си, той се мръщеше.

— Съжалявам, че ви накарах да чакате — извини се Джони като приближи до тях. После кимна към плановете. — Как изглеждат, скъпа? Харесаха ли ти?

— Страхотни са, тате! — възкликна Джорди, проследявайки въжената стълба с върха на пръста си. — Виж стълбата! Виж и това! — допълни тя, премествайки пръста си нагоре. — Има си дори и приказна, чудесна, заострена кула, точно както аз исках!

Въпреки въодушевлението на Джорди, Ники виждаше, че мислите на Джони Патрик са някъде другаде. Макар че полагаше всички усилия да внимава, той не успяваше съвсем.

Джорди дръпна ръката на баща си.

— Хей! Земята към татко!

„Колко невинни са децата“, помисли си Ники.

— Чух всичко, което каза, скъпа: заострената кула и всичко останало. — Стисна ръката на дъщеря си. — Много ми харесва.

Усилието му да се фокусира бе толкова очевидно болезнено, та Ники реши, че животът на богатите и известните понякога е гаден като на всички останали.

— Опитах се да включа всички елементи, които Джорди хареса най-много — намеси се Ники, говорейки бързо, за да запълни внезапното мълчание. — Радвам се, че кулата и въжената стълба устройват всички, но ако искате някакви промени, просто кажете. Главната стая е достатъчно голяма, за да побере стол за татко ти, Джорди. Значи и това е добре. Някакви въпроси до тук? — Макар че след един поглед към безизразното лице на Джони Патрик, тя съжали, че е попитала.

— Ще имам ли телевизор? — обади се Джорди.

Слава богу за егоцентризма на децата.

— Да, разбира се.

— Колко голям?

— Какъвто искаш, макар че предлагам нещо скромно. Стаите не са чак толкова големи.

— Значи е чудесно. Бетси така ще завижда. Но пък тя е най-добрата ми приятелка и наистина ще я хареса. Хей, тате! — Джорди дръпна ръката на баща си. — Харесва ли ти?

— Абсолютно. — Този път усмивката на Джони беше по-истинска.

„Може би се е отървал от странното си настроение“, реши Ники, макар да се надяваше, че той няма да е толкова отнесен, поне не редовно. Слуховете в таблоидите за употреба на наркотици винаги сочеха към бившата му, но човек никога не знае.

— Струва ми се, че Джорди вече е на борда — заяви той с напълно делови тон, както на първата им среща. — Искам да ви благодаря за експедитивността. Джорди ме измъчва безмилостно, така че оценявам бързата ви работа. Нека да огледам по-внимателно това, което сте направила — допълни той, навеждайки се над масата и оглеждайки сеченията. — Прекрасно — промърмори миг по-късно. — Страхотно. Проектът е необикновен. — Прелисти още една страница и я погледна набързо. — Никъде другаде няма да има такива — усмихна се после и се изправи. — Скъпа, благодари ли на Никол?

— Ники, моля ви.

— Нека да е Ники. Какво каза? — настоя той, поглеждайки към дъщеря си.

— Благодаря ти, Ники. При-каз-на е — обяви Джорди. — По-приказна от всичко на света.

— Съгласен съм. — Джони присви вежди. — Е, кога можете да започнете?

— Не искате ли да видите останалата част от плановете? — Ники потупа с пръсти по дебелия куп листи.

— Видях каквото ми трябваше. А ти, Джорди?

— Един рожден ден в собствената ми къщичка сред клоните ще бъде нещо стррррааахотно!

Усмивката на Джони се прехвърли от дъщеря му към Ники.

— Бих казал, че ние сме готови, ако и вас ви устройва.

— Знаех, че бързате, така че ще ви включа в програмата, когато кажете.

— Вчера, ако познавам добре дъщеря си. — Погледът му беше весел.

— Какво ще кажете за утре сутринта. Така — ако имаме късмет и ако не се натъкнем на някакви пречки, ще завършим този проект навреме.

— Не се безпокойте. Аз ще се погрижа за всички пречки.

Говореше с такава увереност, че тя почти повярва, че е способен да изпълни такава непосилна задача.

— Понякога излизат някои неща. Неизбежни неща — предупреди го тя. — Материалите не идват навреме, нещо, което си поръчал, е излязло от производство и са забравили да ти кажат, дори времето може да се окаже проблем, макар че в този сезон времето вероятно няма да ни подведе.

— Каквито и кризи да възникнат, считайте ги за решени.

Уха. Без съмнение беше много властен — май че трябваше да носи бойна униформа или генералски лампази, вместо шорти и тениска.

— Ще доведа бригадата утре сутринта. Започваме рано. Това ще бъде ли проблем?

— Аз винаги ставам рано — обясни Джорди. — Нали, татко?

Той се усмихна.

— О, да.

— Ти също ще трябва да станеш рано — подразни го Джорди.

— Можем да се справим и без наблюдение — намеси се бързо Ники, тъй като не беше сигурна дали знаменитите музикални продуценти искат да ги будят рано. — Наистина, освен ако не се сблъскаме с някоя ситуация, която ще изисква промяна на реда, която вие ще трябва да одобрите. Иначе не се притеснявайте за нас.

— Не спя много често в офиса си. Понякога работя до късно в студиото и когато нещата са наред, се възползвам от това. — Той сви рамене. — Но това става рядко и можем да приемем, че ще съм на разположение, ако ви потрябвам.

— Ще ни потрябвате. — А сега, ако наистина не полагаше огромни усилия да не обръща внимание на факта, че той е висок, мургав и красив — да не говорим колко секси беше — това „аз съм на разположение“ можеше да е супер съблазнително.

— Аз винаги съм на разположение — обяви Джорди. — Особено през лятото.

— Добре звучи — кимна Ники, слизайки отново на земята. — Започваме в седем. С такава бърза работа ще наминавам да наглеждам как вървят нещата по-често от обикновено, но ще се опитам да не ви се пречкам.

— Няма да ми се пречкаш! — възкликна Джорди с обичайния й ентусиазъм.

— Най-добре гледай ти да не се пречкаш на Ники — посъветва я баща й. — Но сериозно, ако се нуждаеш от нещо — допълни веднага, обръщайки се към Ники — и не можеш да ме намериш, говори с Мария. Тя ще знае къде съм.

— Очаквам проекта с такова нетърпение — възкликна Ники и протегна ръка.

Джони пое ръката й с твърдо ръкостискане.

— Доволен съм, че успя да ни вместиш в графика си.

Ники се учуди колко ли пъти на Джони Патрик бяха му отказвали нещо с тази позиция „парите не са проблем“. Но тя бе достатъчно тактична, за да не изрича на глас мислите си.

— Удоволствието е изцяло мое — промърмори тя и издърпа ръката си.

Той наистина е висок, помисли си съвсем не на място, докато отстъпваше малко назад. И очевидно наистина богат. Ето ти една ситуация, от която винаги печелиш. С печалбата от тази дървена къщичка тя щеше да успее да изплати баланса по ипотеката на офиса си. Колко готино! Слава богу за това, че светът обича музиката, слава богу и за богатите музикални продуценти. Малкото бунгало от „Green & Green“, което използваше за офис, съвсем скоро щеше да бъде напълно нейно.

Ники се унесе в строенето на въздушни кули и Джорди трябваше да я сръга, за да я върне обратно на земята. Не че малкото момиченце не е свикнало възрастните да се отнасят в небесата, помисли си тя, вдигайки поглед и опитвайки се да разбере какво й е казал Джони.

— Какво ще кажеш за чаша шампанско, за да скрепим сделката?

Поканата му бе адски учтива, но той се усмихваше и вместо да обясни разсейването си, казвайки нещо маловажно, Ники реши да каже истината.

— Броях си парите.

— Достатъчно добра причина да се разсееш — усмихна се Джони. — Имаш ли време за една чаша? Ще вдигнем наздравица за новия ни проект. Джорди очаква с нетърпение своя „Шърли Темпъл“.

— Обожавам „Шърли Темпъл“, особено както ги приготвя Мария, с много череши. Хайде, седни. — Тя издърпа един стол. — Хайде!

Ники се поколеба — не защото бе толкова заета, че да не може да отдели време за чаша шампанско, но повече, защото си мислеше, че ще е по-разумно да поддържа една професионална дистанция с божия дар за жените. Не очакваше той да започне да я сваля, но не искаше да се приближава прекалено много до мощното му силово поле. Особено след като през идващия месец щеше да прекарва много време покрай него; известна доза предпазливост би била разумна.

— Разбира се, защо не — чу се да изрича тя, сякаш разумът и логиката се бяха изпарили. — С удоволствие бих изпила чаша шампанско.

— Страхотно. Веднага се връщам. Джорди, кажи на Ники за онази песен, която написа за мен. Не че съм предубеден, но дъщеря ми има талант. — Усмихна се топло.

— А той трябва да разбира от тези неща — вмъкна Джорди, усмихвайки се до уши.

Той намигна на Ники.

— Когато Джорди излезе на върха на класациите, аз също ще мога да започна да си броя парите.

Сякаш си няма счетоводители, които постоянно вършат това, помисли си Ники, отмятайки на ум материалните му активи, които таблоидите разкриваха с такова огромно удоволствие: яхтата, различните къщи по света, бързите коли. Но заради доброто си възпитание премълча всичко това.

— Хайде, Джорди. Разкажи ми за песента си.

 

 

Когато Джони се отдалечи, бе принуден да си признае, че не бе планирал да я задържа и да предлага питиета. Всъщност той бе супер предпазлив, създавайки нови приятелства с жени поради хиляди основателни причини. Защо тогава го направи? Добър въпрос. Може би защото Лиза го вбеси повече от обичайното. Може би се нуждаеше от известно време с една нормална жена, която да му напомни, че не всички жени са себични и капризни като бившата му половинка.

Една от проповедите на Лиза днес бе за цената на чая в Китай. Буквално. Без майтап. Беше я обхванала нова мания и очевидно си мислеше, че той трябва да й намери някакъв рядък, бран на ръка чай от някаква проклета специална планина в Китай. Сякаш му пукаше, мамка му! Но независимо от това колко пъти й повтаряше, че той не й е някакво момче за поръчки, тя все още очакваше от него да се грижи за всяка нейна проклета дреболия. За щастие той си имаше хора, които можеха да се справят с подобни неща. Но, боже, няма ли да свърши тази постоянна тирада?

Сега, като си помисли за това, той вероятно се нуждаеше от едно питие след разговора си с Лиза и не му се искаше да пие сам. Може би наистина бе толкова просто.

Без съмнение.

Мъжки самоанализ или липсата му в най-чист вариант.

Преди Джони да се върне, Джорди не само изпя песента си, но и обясни как е композирала музиката, а после и текста и то само за един час. Е, не беше някоя сложна песен, но въпреки това бе впечатляваща. Момичето бе само на девет. А Ники знаеше, защото попита още преди Джорди да е допяла песента.

Толкова за гените.