Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Кадифе (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Velvet Promise [=Judith], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 251 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

Издание:

ИК „Ирис“, 1998

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Иванова

ISBN 954-455-028-6

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от sibela)

ПЕТА ГЛАВА

Когато най-после дойде краят на дългата сватбена меса, Гевин улови ръката на невестата си и я поведе по стълбичката към олтара. Двамата коленичиха, за да приемат благословията.

След това Гевин се изправи и целуна жена си. Видя смайването в златните й очи и се усмихна. Стисна нежно ръката й и я поведе навън.

Под ликуването на гостите той я вдигна на коня й и се метна на своя вран жребец. Двамата поведоха дългото шествие към замъка на Рейвдаун.

Облегната на ръката на съпруга си, Джудит влезе в голямата зала. Погледна килима и си спомни, че само преди няколко часа го беше сметнала за лошо предзнаменование, за пътека към ужасното бъдеще. А сега гледаше в очите на Гевин и съзнаваше, че животът с него обещава да бъде много по-добър от този на майка й.

— Бих дал много да можех да прочета мислите ти — прошепна в ухото й Гевин.

— Тъкмо си мислех, че този брак съвсем няма да бъде толкова лош, колкото очаквах.

За секунди Гевин остана смаян от искреността й, после отметна глава назад и избухна в смях. Джудит не се сети веднага, че отговорът й беше упрек и комплимент едновременно. Една добре възпитана млада лейди никога не би се осмелила да заяви толкова открито, че е съгласна с избрания от баща й съпруг.

Очите на Гевин заблестяха.

— Радвам се да чуя това, скъпа съпруго — прошепна задъхано той.

Двамата трябваше отново да се заемат със задълженията си. Сега беше ред да приемат благопожеланията на гостите, които вече се бяха подредили в дълга редица.

Джудит стоеше до Гевин и се усмихваше на всички, които минаваха покрай нея. Познаваше твърде малко от дамите и господата. Дълги години беше живяла уединено с майка си, без да се интересува от съседите си.

Когато дойде редът на Рейн, Робърт Рейвдаун се намръщи заплашително. Младият мъж прегърна здраво снаха си и я завъртя в кръг.

— Добре дошла в клана Аскот, Джудит! — извика весело той и лицето му засия.

Джудит хареса откритостта и непосредствеността му и отговори с топла усмивка. След него беше Майлс. Тя го познаваше от годежа, когато беше дошъл да замести Гевин. Не й беше убягнало, че през цялото време я наблюдаваше замислено.

И сега погледът му беше дълбок и пронизващ. Джудит хвърли бърз поглед към мъжа си и неволно сравни тримата братя. Всички бяха силни и мъжествени, но Гевин беше много по-красив и внушителен от братята си.

Гевин усети погледа й и се обърна към нея. Посегна към ръката й и целуна връхчетата на пръстите й. Джудит се уплаши, че сърцето ще изскочи от гърдите й. Никога не беше предполагала, че докосването на устните му ще я разтърси така дълбоко.

— Потърпи още малко, братле — засмя се Рейн. — Разбирам нетърпението ти, особено след като знаеш, че годеницата ти не е нито грозна, нито глупава.

Гевин пусна пръстите на Джудит и се обърна спокойно към брат си.

— Смейте се, колкото си искате, братлета. Не ме е грижа какво си мислите, защото тя е моя, а не ваша. Аз съм този, който се смее последен.

Рейн смушка Майлс в ребрата.

— Хайде да се махнем оттук и да си потърсим по едно момиче със златни очи. Целуни снахичката си и да вървим.

Майлс взе ръката на Джудит и сведе глава, за да я целуне. Изправи се и отново впи поглед в очите й.

— Ще си запазя целувката за друг случай — прошепна едва чуто той и последва брат си.

Гевин сложи ръка на рамото на Джудит и властно я привлече към себе си.

— Не им позволявай да те объркат. Те само се шегуват.

— Харесвам ги.

Гевин я погледна с усмивка и изведнъж я пусна. Близостта й го омайваше, събуждаше в душата и тялото му неутолим копнеж и той едва потискаше порива си да я грабне и отнесе в спалнята.

Щеше да мине още много време, докато се оттеглят в брачните покои. Ако искаше да преживее здрав и читав този ден, трябваше да се овладее, да стисне здраво зъби и да стои далече от нея.

След няколко минути Джудит забеляза как Гевин потръпна изненадано и като проследи погледа му, откри една жена, която беше привлякла върху себе си немалко възхитени мъжки погледи.

Когато жената най-после застана пред нея, Джудит имаше чувството, че е получила плесница. От очите на непознатата искреше такава омраза, че лицето й пламна.

Гостите бяха възхитени от красивата гледка, която представляваха двете млади жени. Джудит не чуваше и не виждаше нищо. Очите й бяха устремени в непознатата, която трябваше да поздрави Гевин. Тя не го погледна и Джудит забеляза израза на разочарование и болка в очите му. Този миг остана завинаги в паметта й.

Най-после поздравленията свършиха. Всички гости стиснаха ръцете на младоженците, а Робърт Рейвдаун им връчи подготвените подаръци. Накрая тържествените звуци на тромпетите възвестиха началото на пира.

Масите бяха наредени в голямата зала. Огромни табли с месо, цели печени прасенца, пилета и фазани. Начупен на късове хляб и дванадесет различни вида риба. Зеленчуци, приготвени със специално донесените от Ориента подправки. Първите ягоди за тази година грееха в сребърни купички.

Златните и сребърни чинии, чаши и купи за високопоставените гости, които седяха на специална маса, трябваше да покажат на всички богатството и щедростта на Робърт Рейвдаун.

Джудит и Гевин пиеха от високи, тънки сребърни чаши с позлатени столчета.

В средата между масите беше оставена просторна площадка за артистите. Музикантите свиреха, акробатите изпълняваха смелите си номера, певците развличаха гостите с любовни балади.

Песните, смеховете и разговорите бяха толкова шумни, че Гевин трябваше да вика, за да се разбере с Джудит.

— Ти почти не хапна!

Тя го погледна и се усмихна. Мисълта, че този красив чужденец е вече неин съпруг, стопляше сърцето й. Много й се искаше да вдигне ръка и да докосне упоритата му брадичка, но не посмя.

— Ела с мен! — помоли дрезгаво Гевин и й помогна да стане. Без да чуват дръзките, предизвикателни забележки на гостите, двамата излязоха навън.

Поляните цъфтяха в пролетно великолепие. Джудит прихвана полите си и закрачи грациозно редом с Гевин. От дясната й страна бяха разпънати големите шатри и балдахини за утрешния турнир. Над всяка шатра беше издигнато знамето на богат род, но над всички бяха флаговете на семейство Аскот. Гербът им беше три леопарда.

— Всички ли са твои роднини? — попита Джудит.

Гевин я погледна внимателно.

— Да, братовчеди и чичовци. Когато преди малко спомена клана Аскот, Рейн не преувеличи много.

— Щастлив ли си, че живееш сред толкова много хора?

— Щастлив? — Мъжът вдигна рамене. — Те просто са от рода Аскот — допълни глухо той, сякаш това обясняваше всичко.

Двамата изкачиха един нисък хълм и се загледаха към шатрите. Гевин изчака Джудит да седне и да подреди полите си и стисна здраво ръката й. После се изтегна до нея и подпря глава на ръката си.

Джудит беше объркана. Никога не бе оставала насаме с мъж. По тялото й пълзяха предателски тръпки.

— Студено ли ти е? — попита загрижено Гевин, изправи се бързо и я погледна изпитателно. Ала Джудит поклати глава. — Надявам се, че не се разсърди, дето те изведох така внезапно. Или смяташ, че съм недодялан селяк и не знам как трябва да се държа? Като се сетя какво направих пред църквата, а сега и това… Само че гостите вдигаха дяволски шум, а и исках да остана за малко сам с теб.

— Аз също исках да остана сама с теб — отвърна откровено Джудит и се обърна към него.

Гевин взе предпазливо една от къдриците й и я нави около пръста си.

— Бях много изненадан, като те видях. Бяха ми казали, че си грозна.

— Кой ти го каза? — Джудит не изглеждаше учудена.

— Ами… хората смятат, че щом едно момиче е определено да иде в манастир, със сигурност е грозно. А и баща ти те държеше скрита…

— Мисля, че беше по-скоро обратното — аз трябваше да остана скрита от него. — Джудит се смути. Не биваше да му разкрива сърцето си. Ала Гевин вече си беше изградил представа за баща й. Рейвдаун беше човек, който тъпчеше безмилостно слабите и се кланяше угоднически на по-силните от него. Той погледна в красивите очи на жена си и се усмихна.

— Ти не ме разочарова. Ни най-малко. Ти си много повече, отколкото може да очаква един мъж.

Джудит си припомни целувката, която бяха разменили в църквата. Как ли щеше да я целува, когато останеха сами? Тя не знаеше много за онова, което ставаше между мъжете и жените.

Гевин видя как погледът й се впи в устните му и задиша тежко. Знаеше, че им остават още много часове, преди да се оттеглят в брачните покои. И не искаше да започва нещо, което не можеше да довърши.

— Трябва да се връщаме — проговори рязко той. — Сигурно вече са тръгнали да ни търсят.

Изправи се и й помогна да стане. За миг я притисна до себе си и вдъхна дълбоко уханието на косата й. Изпитваше диво желание да зарови глава в гъстите й къдрици. Точно в този момент Джудит вдигна глава и го погледна с усмивка.

Само след секунда той я притискаше в обятията си и я целуваше с луда страст. Коравите му устни се впиха в розовите й устенца. Малкото си знания за отношенията между мъжете и жените Джудит бе почерпила от слугините. Младите жени обичаха да говорят за любовните си приключения.

Тя не реагира на целувката като добре възпитана девойка от високопоставено семейство, а се поддаде на чувствата, които я изпълваха.

Под натиска на устата му устните й се отвориха и тя се притисна към коравите му гърди. Той беше толкова голям и силен. Мускулите му бяха като скала, бедрата му сякаш бяха излети от желязо. Беше прекрасно да е толкова близо до него. Миризмата на кожа я замайваше.

Изведнъж Гевин се откъсна от прегръдката и я погледна сърдито.

— Ти май разбираш доста от целувки — проговори задъхано той. — Често ли си го правила?

Джудит беше изцяло отдадена на новите за нея чувства и не забеляза острите нотки в гласа му.

— Никога не съм целувала мъж. Слугините ми разказваха, че е хубаво да се целуваш, но не знаех нищо повече.

Гевин я погледна смаяно. Веднага разбра, че тя му е казала истината.

— Да тръгваме. Дано само слънцето залезе по-скоро…

Бузите на Джудит пламтяха, но тя го последва, без да каже дума. Двамата вървяха бавно към отворената врата на замъка. Гевин беше толкова потънал в мислите си, че сякаш беше забравил присъствието й.

Тъй като беше свел глава, Гевин не видя мъжа, който ги чакаше пред вратата. Джудит позна отдалеч баща си, а като видя гневните искри в очите му, стисна здраво зъби и събра цялата си смелост.

— Уличница! — изсъска вбесено Робърт Рейвдаун. — Хукна след този мъж като разгонена кучка. Сега цяла Англия ще ми се смее! — Той вдигна ръка и я зашлеви през лицето.

Тази сцена беше толкова неочаквана за Гевин, че той не успя да реагира веднага. Дори за миг не бе помислил, че бащата може да удари дъщеря си. Ала бързо се отърси от вцепенението си и юмрукът му улучи брадичката на Рейвдаун с такава сила, че го изпрати на земята.

Джудит се взря слисано в мъжа си. Очите му тъмнееха от гняв, устните му се опънаха в тънка линия.

— Ако още веднъж посмееш да я удариш, ще те убия! — проговори ледено Гевин. — Никой не смее да се отнася така с моята собственост.

Той направи крачка към падналия Рейвдаун и стисна ръка в юмрук.

— Моля те, не го удряй повече! — помоли с треперещ глас Джудит. — Отговори на плесницата, а и аз съм добре.

Гевин застина на мястото си. Рейвдаун погледна мрачно дъщеря си, после отмести очи към зет си и в очите му блесна страх. Без да каже дума, той се надигна и се отдалечи.

Джудит подръпна Гевин за ръкава.

— Не искам баща ми да ни развали този прекрасен ден. Той смята, че всички спорове се разрешават с юмруци и шамари — опита се да обясни тя.

Мислите се надпреварваха в главата й. Тя познаваше твърде малко мъже и за всички тях беше съвсем естествено бащата да наказва дъщеря си винаги когато сметне за нужно. Макар че за Гевин тази женитба беше преди всичко възможност да заздрави финансовото си положение, в поведението му преди малко имаше нещо, което й вдъхна чувство за сигурност и любов.

— Дай да те разгледам. — Гевин отчаяно се опитваше да обуздае буйния си темперамент. Пръстът му нежно се плъзна по устните й, за да се убеди, че не са наранени от удара.

При това докосване коленете на Джудит омекнаха. Без да съзнава какво прави, тя вдигна ръка и помилва белега на брадичката му. Погледите им се намериха и останаха слети. Двамата не знаеха колко време са стояли така, всеки потънал в очите на другия.

— Трябва да се прибираме — проговори най-после Гевин и взе ръката на Джудит.

Бяха отсъствали по-дълго, отколкото мислеха. Масите бяха раздигнати. Залата беше разчистена и оркестърът вече свиреше за танц.

— Гевин! — извика някой. — Ти ще я имаш цял живот. Трябва ли и днес да ни лишаваш от компанията й?

Джудит се вкопчи в лакътя на мъжа си, но веселите танцьори я издърпаха далече от него. Тя прихвана грациозно полите си и се завъртя в бързия ритъм, стараейки се да не го изпуска от очи.

Тих мъжки смях я изтръгна от мечтанията.

— Сестричке — проговори укорно Рейн, — няма ли да ме удостоиш поне с един поглед?

Джудит вдигна глава към него и му се усмихна с обич. В следващия момент две силни ръце я вдигнаха във въздуха и устремно я завъртяха.

— Нима наистина мислиш, че не мога да оценя един толкова красив мъж? — попита кокетно тя, когато отново стъпи на земята.

— Чудесен отговор. Ала брат ми е единственият, който кара очите ти да блестят. Тогава стават наистина златни.

Джудит откри Гевин, който танцуваше с красива млада жена, облечена в зелено и пурпурно кадифе. Тя беше сложила ръце на гърдите му и този жест издаваше толкова интимност…

— Къде изчезна усмивката ти? — попита тихо Рейн и проследи погледа й.

— Намираш ли я красива? — прошепна глухо Джудит.

Рейн едва успя да потисне напиращия в гърдите му смях.

— Красива ли? Тя е само една малка кафява мишка и Гевин със сигурност не я забелязва. Ела, стига сме танцували. По-добре да си вземем малко ябълково вино. — Той й предложи ръката си и я отведе в отсрещния ъгъл на залата — далече от Гевин.

Джудит стоеше мълчаливо до девера си и наблюдаваше Гевин и жената. Всеки път, когато танцуващите се докосваха, остра болка пронизваше гърдите й. Рейн, който се задълбочи в разговор с някакъв непознат мъж, не забеляза как снаха му остави чашата си и излезе от залата.

Зад голямата къща имаше малка градина, обградена с висока каменна стена. Винаги когато искаше да остане сама, Джудит отиваше там.

Гледката на Гевин и непознатото момиче не излизаше от ума й. Джудит не можа да я прогони, колкото и да се мъчеше, и безпомощно сведе глава.

Защо се беше разтревожила толкова? Та тя го познаваше само от няколко часа!

Джудит приседна на каменната пейка, скрита зад гъстите храсти. Ревност ли е това? — запита се безпомощно тя. Тези чувства й бяха чужди. Всичко, което знаеше, беше, че не иска мъжът й да поглежда други жени, камо ли пък да ги държи в прегръдките си.

— Знаех, че ще те намеря тук.

Джудит вдигна стреснато глава, но когато позна майка си, се усмихна облекчено. Хелън приседна до дъщеря си и я погледна изпитателно.

— Нещо не е наред ли? Той сигурно се е държал зле с теб…

— Гевин ли? — Джудит произнесе името с такава нежност, че се изненада от себе си. — Напротив. Той е много мил с мен.

Изразът в очите на дъщерята не хареса на Хелън. И с нея беше станало така. Само че радостният блясък угасна много скоро.

Тя обхвана с ръка крехките рамене на единственото си дете и едва не извика от болка. Ръката й заздравяваше бавно.

— Чуй ме добре, мила. Много отдавна исках да говоря с теб, но отлагах, защото се надявах да предотвратя този нещастен брак. Надеждите ми бяха напразни. Искам да ти дам един съвет и се надявам никога да не го забравиш. Не се доверявай на мъжете.

Джудит усети потребност да защити съпруга си.

— Гевин е почтен човек. И е много мил с мен — повтори упорито тя.

Хелън кимна мрачно и отпусна ръце в скута си.

— О, да, всички мъже са мили с младите си съпруги. Държат се любезно с другите мъже, даже с конете си. Искам да знаеш, че за мъжа жената не е нищо повече от един кон. Тя може да бъде заменена много лесно и няма никаква стойност. Какво може да загуби мъжът, ако остане без жена си? Тя е едно нищо.

— Несправедлива си! — Джудит разтърси ядно глава. — Не вярвам, че всички мъже са такива.

— Тогава и на теб предстои нещастен живот, какъвто аз имам зад гърба си. Ако в младите си години не бях толкова доверчива, сега животът ми щеше да бъде друг. Въобразявах си, че обичам баща ти. Даже му признах чувствата си. И какво направи той? Изсмя ми се. Знаеш ли какво означава да обичаш един мъж и той да ти се изсмее в лицето?

— Много мъже обичат жените си — отвърна тихо Джудит. Не можеше да повярва в думите на майка си.

— За каква любов говориш? Мъжете искат жените само за леглото. И когато им се наситят, се влюбват в друга. Жената има власт над мъжа само когато представлява новост за него или когато тялото й го привлича особено силно. Не вярвам, че това може да се нарече любов.

Джудит се изправи и обърна гръб на майка си.

— Не всички мъже са като татко. Гевин е… — Тя млъкна.

Хелън изпита тревога за детето си. Изправи се с мъка и обърна Джудит към себе си.

— Само не ми казвай, че си се влюбила в него! О, Господи, Джудит, нима живя седемнадесет години в тази къща, без да научиш нищо? Някога и баща ти беше като Гевин, колкото и да ти е трудно да го повярваш. Аз бях красива и той се гордееше с мен. Как мислиш, защо ти казвам всичко това в деня на сватбата ти? Ти си единственото ми дете. Исках да отидеш в манастир, за да ти спестя горчивините, които трябваше да изживея аз. Трябва още от самото начало да му покажеш, че няма да се покориш. Никога не показвай страх. Когато жената се страхува, мъжът се чувства силен и демонстрира превъзходството си. Ако от самото начало поставиш изискванията си, той ще те изслуша с внимание. Ако не го направиш, после ще бъде много късно. Има много други жени и…

— Не! — изкрещя Джудит.

Хелън я погледна тъжно. Разбра, че не може да предпази дъщеря си от мъката, която я чакаше.

— Трябва да се върна при гостите — проговори уморено тя. — Ще дойдеш ли с мен?

Джудит поклати глава.

— Искам да остана още малко сама.

Хелън се запъти към тясната портичка в стената. Крачките й бяха уморени и тежки. Съзнаваше, че не може да направи нищо повече за дъщеря си.

Джудит приседна отново на пейката. Гевин не беше като мъжете, за които говореше майка й. Тя беше убедена в това. На лицето й изгря замечтана усмивка. Целувките му бяха толкова прекрасни.

Тихото скърцане на портичката я изтръгна от мечтанията. В градината влезе млада, стройна жена. Джудит я позна веднага, защото дрехата й беше твърде ярка и привличаше вниманието. Много мъжки погледи я следваха с любопитство.

Скрита зад люляковите храсти, Джудит наблюдаваше внимателно Лилиан Валенс. Тя беше красива, в това нямаше съмнение. Отблизо обаче се виждаха множество малки слабости. Устата беше корава и жестока, очите бяха студени като лед.

Джудит чу и други стъпки и видя приближаващия мъж. Скочи от мястото си, за да избяга към портичката през която беше минала майка й. Нека жената и любовникът й останат насаме в градината…

Изведнъж тя замръзна на мястото си. Гласът на Гевин!

— Защо ме помоли за тази среща? — Тонът му беше хладен.

— О, Гевин! — Лилиан улови ръцете му. — Защо си толкова хладен с мен? Нима вече ме забрави? Толкова ли обичаш тази жена… твоята съпруга?

Гевин смръщи чело. Ръцете му бяха сключени на гърба.

— И ти смееш да ми говориш за любов? Аз те молех на колене да се омъжиш за мен. Бях готов да те взема без зестра. Предложих да обезщетя баща ти за онова, което е дал на Чатъурт. Ти не ме искаш.

— Защо ме обвиняваш? — Лилиан играеше умело ролята на отчаяна девойка. — Не видя ли белезите от камшик по гърба ми? Не помниш ли, че баща ми ме затвори в подземието, без храна и вода? Какво можех да направя? Срещах се с теб винаги когато можех. Дадох ти всичко, което една жена може да даде на любимия си. Пак ли аз трябва да плащам за всичко? Ти обичаш друга. Обичал ли си ме поне малко, Гевин?

— Кога съм казал, че я обичам? — попита студено Гевин. — Ожених се за нея, защото предложението беше добро. Тази жена ще ми донесе пари, земя и титла. Последното разбрах първо от теб, ако си спомняш.

— Но когато я видя… — Лилиан прехапа долната си устна и потърси погледа му.

— Аз съм мъж, а тя е красива. Разбира се, че се почувствах привлечен от нея.

Джудит искаше да избяга от градината, но не можеше да откъсне поглед от съпруга си и русата жена. Тялото й беше вкаменено. Не можеше да се помръдне.

Всяка дума, произнесена от двамата, се забиваше като нож в сърцето й. Гевин беше помолил тази жена да му стане съпруга! После беше взел нея, Джудит, защото беше богата. Каква глупачка беше да повярва в обичта му…

— Значи я обичаш? — настоя с плачлив глас Лилиан.

— Това е невъзможно. Аз я познавам едва от един ден!

— Но би могъл да я обикнеш… — Лилиан обърна глава настрани и умело извика няколко сълзи в очите си. — Нима ще ме убеждаваш, че никога няма да я обикнеш?

Гевин не отговори. Лилиан въздъхна тежко и се усмихна през сълзи.

— Надявах се да поседя тук с теб. Даже изпратих да донесат вино…

— Трябва да се върна в залата.

— Само няколко минути! — помоли със сладък гласец тя и го поведе към пейката до стената.

Джудит наблюдаваше сцената и мислите се надпреварваха в главата й. Тази жена беше съвършена артистка. Тя видя как Лилиан заби нокти в очите си, за да й потекат сълзи. Говореше мелодраматично, а когато приседна на пейката, не забрави да подреди грижливо полите си. След това наля вино в чашата и я подаде на Гевин с прелъстителка усмивка.

Онова, което последва, беше наистина смайващо. Лилиан извади пръстена от пръста си и изсипа в чашата си бял прашец. В погледа й се четеше обвинение. Тя вдигна чашата към устните си и отпи голяма глътка.

Гевин изби чашата от ръката й и тя се разби със звън на пода.

— Какво правиш? — изкрещя задавено той.

Лилиан се облегна на стената и погледът й помътня.

— Искам да сложа край на живота си, любими. Готова съм да понеса всичко, ако знам, че ще бъда щастлива с теб. Ти се ожени за богата наследница, аз също ще стана жена на друг. Но не мога да се откажа от любовта ти. Без нея животът ми губи смисъл. — Тя затвори очи и захълца.

Гевин я грабна в прегръдката си.

— Лилиан, нима наистина искаш да посегнеш на живота си?

— Скъпи мой Гевин, ти не знаеш на какво е способна любовта. Без теб аз съм нищо. Защо искаш да удължиш мъченията ми? Не мога да живея без любовта ти…

— Защо казваш, че никой не те обича?

— Обичаш ли ме, Гевин? Мен, само мен?

— Да, о, да! — Той се приведе и целуна устните й. Залязващото слънце оцвети бузите й в розово. Дългите, гъсти мигли хвърляха тъмни сенки върху страните й.

— Закълни се! — помоли настойчиво Лилиан. — Закълни се, че ме обичаш!

Според Гевин една клетва беше твърде ниска цена, за да я накара да се откаже от мисълта за самоубийство.

— Заклевам се — проговори тихо той.

Лилиан се надигна бързо. Изведнъж жизнеността й се възвърна и тя се засмя.

— Трябва веднага да се върна в залата, защото ще ме търсят. Нали няма да ме забравиш? Ще мислиш ли за мен и през сватбената си нощ? — Тя се приведе и докосна с устни устата му. Мушна ръце под ризата му, но бързо се дръпна и хукна към портичката.

Шумно ръкопляскане изтръгна Гевин от вцепенението му и той се обърна стреснато. Пред пейката беше застанала Джудит. Роклята и косата й грееха.

— Представлението беше прекрасно — проговори с усмивка тя и отпусна ръце. — Отдавна не съм се забавлявала така добре. Тази жена би трябвало да замине за Лондон и да изпълнява само драматични роли. Наскоро чух, че търсят добри комедианти.

Гевин скочи на крака и застана пред нея. Лицето му беше разкривено от гняв.

— Ти си змия! Нямаш право да ме шпионираш!

— Аз ли те шпионирам? — избухна тя. — Дойдох тук да подишам малко чист въздух, защото съпругът ми ме беше забравил. И само след минута станах свидетелка как мъжът, който днес бе определен за мой съпруг пред Бога и пред хората, падна в краката на една жалка измамница!

Побеснял, Гевин вдигна ръка и я удари през лицето. Само преди час беше готов да се закълне, че никога няма да вдигне ръка срещу жена.

Ударът беше толкова силен, че Джудит политна назад и падна. В същия момент Гевин осъзна какво е сторил и се втурна да й помогне.

Тя се изтръгна от ръцете му, изправи се сама и го погледна с искрящи от гняв очи.

Гласът й беше толкова тих, че едва се разбираше.

— Ти каза, че не си искал да се ожениш за мен и си го направил само заради богатството ми. Кълна ти се — аз също не те исках! Отказвах, докато баща ми измъчи майка ми до смърт и дори й счупи ръката. Мъжете са същества, достойни за презрение. Не уважавам нито един мъж, най-малко теб. Баща ми поне е честен и не се преструва. Той не би се заклел във вярност и любов пред стотици хора и пред свещеника, за да повтори тази клетва само след час пред друга жена. Ти си по-лош и от най-лошия предател. Ти си човек без чест, Гевин Аскот. Проклинам деня, в който ме омъжиха за теб. Ти се закле на тази жена, че я обичаш, а сега и аз ще дам клетва пред теб. Бог ми е свидетел, че цял живот ще се разкайваш за онова, което стори днес. Ще получиш богатството, което толкова силно желаеш, но аз никога няма да ти се отдам доброволно!

Гевин се отдръпна назад, сякаш го беше ударила. Ала много скоро гневът заглуши всички останали чувства. Той сграбчи Джудит за косата и я дръпна към себе си.

— Аз винаги вземам онова, което желая! И ти ще ми бъдеш благодарна, че те взех! — Той я блъсна на земята и гневно заповяда: — Стани и се подготви да станеш моя жена!

— Мразя те! — изсъска вбесено Джудит.

— Това не ме интересува. Аз също не изпитвам особено добри чувства към теб.

Двамата се гледаха студено. Джудит остана седнала на земята, докато дойдоха жените, изпратени да я подготвят за нощта.