Джон Огъст, Джейн Хемшър, Куентин Тарантино, Оливър Стоун
Родени убийци (7)

4.

ДО: ДЕТЕКТИВ ДЖАК СКАНЕТИ

ГЛАВЕН СЛЕДОВАТЕЛ, ОТДЕЛ ЗА СПЕЦИАЛНИ ПОРЪЧЕНИЯ

относно МИКИ НОКС И МАЛЪРИ УИЛСЪН

ОТ: СПЕЦИАЛЕН АГЕНТ КАТРИН ГИНИС

ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ЗВЕНО ПО ЧОВЕШКОТО ПОВЕДЕНИЕ

КЪМ ФБР КУЕНТИКО, ВИРДЖИНИЯ

Получих записката Ви, датирана от 24-ти април, в отговор на молбата ми за информация относно разпределението на следователската работа по убийствата, извършени от Мики Нокс и Малъри Уилсън. Въпреки че „върви на майната си, драскачко нещастна“ може да се квалифицира като форма на по-енергично възражение, подобен уклон към бурна изява на чувства ми се струва изключително не в интерес на успешното приключване на задачата, чието разрешаване, за добро или лошо, ни е възложено съвместно.

Може би ще Ви е интересно да научите, детектив, че съм прочела Вашите книги и съм запозната с оперативния Ви стил, а именно този на вълк-единак с полицейска значка, преследващ жертвата си, движен от инстинкт и обсебен от перченето, което у мъжа се подклажда от продукта на половите му жлези. Допускам напълно, че това може да е желаната характеристика за лидер на специална група за особени поръчения; също така обаче не е излишно въпросните качества да бъдат обуздавани, за да не се стигне до напълно ефективното изключване на какъвто и да било научен анализ на ситуации, а той е в състояние да бъде безценен източник на информация.

Предлагам, детектив Сканети, да обединим усилията си но този случай, вместо да се ловим за гушите. Както вероятно знаете, а може и да не знаете, Изследователското звено по човешкото поведение представлява екип от безрезервно отдадени на работата си професионалисти, сведущи по изграждането на психологически портрети, основани на проведени огледи, разпити, медицинска документация и прочее информация от този род, касаеща заподозрените, която може да бъде използвана, за да се предскажат следващите им ходове и да им се отговори превантивно, т.е. в никакъв случай не по метода на реакция на техните действия, поставящ ни в отчаяното положение да кретаме след убийците по дирята от оставените от тях трупове.

Приложени за Ваша информация изпращам копия от досегашните разговори и разпити, проведени от наши сътрудници. По-голяма част от съгражданите на Мики Нокс от Уилмингтън, Кентъки, са отказали да говорят за него, тъй като, изглежда, тамошната южняшка порода живее като в затворена общност — много са подозрителни към пришълци и подкрепата им за техните собствени хора се запазва, дори когато са серийни убийци.

Все пак успяхме да научим, че през лятото на 1987 година Мики се е срещал с някоя си Дона Уули — изглежда, единствената му приятелка, преди да се запознае с Малъри. Може би най-интересната (и разкриваща характера и скритата му наклонност към насилие) хроника се съдържа в дневника й за посочения период, предаден ни с нежелание. Документът, който също е приложен, датира от лятото на 1987 година. Отделните записки, отнасящи се до Мики, включват и много интригуващи писма, получени от него; само в тях от това, с което разполагаме за него, Мики говори сам за себе си черно на бяло.

Ако по-нататък мога да Ви помогна с каквото и да било, се надявам, че няма да изпитвате никакви притеснения да се свържете с мен.

ФБР Файл № 32061-А17 Док. № 17042

Дело № 914–376

Откъси от дневника на Дона Уули

11 юни.

Мило дневниче. Ура! Училището най-сетне свърши. Всичкото, заедно с допълнителната седмица, през която трябваше да наваксваме пропуснатото заради урагана. Вече бях започнала да си мисля, че завинаги ще си остана първокурсничка. Каси и Карла и аз вече три пъти се „надрусахме“ след последния ден в училище, а още много готини преживявания ни очакват „на хоризонта“. Лято!!!… Оня тип, Мики Нокс, виси на басейна „Пресби“ непрекъснато. Никога не плува, просто си стърчи там с каубойските ботуши. Днес се опита да ни заговори, но Каси го отряза, че не си губи времето със селяци и смахнати. Той не каза нищо. Само се изплю в басейна. Какъв тъпанар!

28 юни.

Мило дневниче. Времето лети, когато си прекарваш готино. Намерих си работа в „Уулуьрт“. Шантаво е да работиш заедно с майка си, но пък е забавно заедно да си караме почивките. Обикновено след работа една компания се занасяме до Спуун Лейк с чудовищния камион на бащата на Боби и там пием „Танкъри“ и вино, което ми е любимото питие. Снощи Мики Нокс беше там и човъркаше нещо по колата си, която не щеше да запали. Носеше си бутилка джин-тоник с вкус на котешка пикня, както ми се стори. Седяхме в колата му и си говорихме почти през цялата нощ. Той определено е „различен“, а хората казват, че точно това е подправката на живота. Той каза, че ще ми напише писмо, защото мразел телефоните.

П.П. Целувахме се. При него всичко беше наред, но за мен каза, че съм имала солен вкус.

1 юли.

Мило дневниче. Получих писмото от Мики. Най-после. Ето го.

Дона. Това е писмото, за което ти говорих оная нощ в Спуун Лейк, когато ти каза, че съм пълна откачалка. Спомняш ли си? Излиза, че си права, защото трябва да си луд да пишеш на човек, с когото току-що си се запознал. Аз те гледах през цялото време на басейна „Пресби“, но откакто говорихме разбрах, че не си от ПК-тата (прерийни кучета). Те прекарват целия си живот под земята, както правят и повечето хора. Повдига ми се, като си го помисля. Аз ще живея там, където мога да виждам небето и слънцето, и няма да тичам да се завра в дупката си. Дори и да е скапано небе и скапано слънце.

Повечето хора не щат и да ме знаят и може би дори и ти си мислиш, че съм някой дето се занимава с коли и виси на басейна. Но аз го правя, само за да чувам различни гласове. Чувам ги непрекъснато. Когато съм сам, гласовете са толкова силни, сякаш съм в „Следата“ (Била ли си някога там? Всеки вторник вечер има група, която може да те накара да се побъркаш от куфеене и да молиш за още, да пукна ако лъжа!)

Докъде бях стигнал? Дона, имаш още много да учиш. Знаеше ли, че:

1. Повечето хора живеят по-дълго, отколкото трябва. Човек трябва да умре, когато му опадат зъбите. Това е барометърът на природата.

2. Средностатистическият човек лъже през 90% от времето. Между другото, аз не го нравя. А ако ти лъжеш, повече никога няма да ме видиш.

3. Едно време ябълките са били не по-големи от череши. Лично аз си мисля, че хората са адски лакоми.

4. Земята е жив организъм. Ако я ръгнеш с нещо, я заболява. Оттам идват земетресенията и ураганите. Повечето ПК-та са прекалено страхливи, за да го забележат.

5. Бих могъл да продължа още много.

Ако си била прилежна в училище и си слушала родителите си, и си вършила всичко, което ПК-тата са те карали, няма начин да разбереш какви способности имаш. Точно такова е моето положение. Никой не може да те познава по-добре от самата теб, така че какво смятащ да правиш?

Прекарвала ли си някога един час абсолютно сама?

ПК-тата са прекалено страхливи, но аз не съм. А ти? Може и да научиш нещо ужасно, но не е фатално.

„Боклукчийница за лоши идеи.“ Това съм аз, ако слушаш какво говорят ПК-тата.

Солена си, защото плачеш вътрешно. Ако продължиш да живееш така, няма да преживееш дълго. Изплачи си всичко и ще си сладка като захар. Нали звучи доста добре? На мен ми харесва идеята.

Сега знаеш какво наистина представлявам. Любимото ми шоу по-рано беше „МАШ“, а сега е каквото дават в момента. Мога да приготвям тако^[1] от почти всякакъв вид месо, който ми попадне, и никога няма да познаеш какво ти се е паднало да ядеш. Мога сам да се измъквам от неприятностите. Работя в месарница, но следващата година ще се запиша морски пехотинец. Десняк съм, както би могла да предположиш.

Трябва да спирам. Надявам се разбираш, че съм честен с теб. Бъди готова. Поздрави.

Мики Нокс

Прекалено съм изморена и не ми се пише. Лека нощ, дневниче.

2 юли.

Мило дневниче. Показах писмото от Мики на Боби. Той смята, че е продукт на болен мозък и че ще трябва да се спасявам по живо, по здраво. Само че, ако съществуват ПК-та, както казва Мики, Боби е от най-големите. Той целува всеки задник в града, включително и своя собствен, и аз бих платила цял долар, за да го видя тоя номер в цирка.

Карла е бременна. Божичко, каква шибана идиотка е. Вероятно е от Гари, а може би е от Боби по нейните думи. Последното силно ме изненадва. С мен никога не е правил опити.

5 юли.

Мило дневниче. Страдам от истински махмурлук. Снощи беше четвърти и партито беше върхът: около двеста души отидохме в изоставената ракетна база и си направихме купона.

Преди да продължа, трябва да споделя една тайна. Аз и Мики направихме мръсното нещо. Пълна изненада, повярвай ми, но ми хареса. Толкова много енергия има в него. Пипнеш ли го, сякаш те разтърсва токов удар. Сигурно съм изглеждала глупаво, защото всеки като ме целунеше, издавах всевъзможни звуци. Мисля, че успях да „свърша“ — ако това означава да се чувстваш изпразнен, точно така се чувствах. Мики каза, че вече не съм толкова солена. Той има прекрасна кожа. Направихме го в тревата, скрити зад едно възвишение, за да не ни види никой и май цялата „работа“ продължи един час. Някакви шибани ПК-та пуснаха фойерверки и ме изплашиха и Мики не можа да свърши, но каза че нямало проблем, щял да си го навакса следващия път. Мисля, че и той се стресна, но се направи, че му е смешно.

Главата ужасно ме боли. Ще продължа утре.

18 юли.

Мило дневниче. През цялото време съм с Мики. Вчера ходихме с колата до Фейетвил и Мики купи карти със знаци. Той може да предскаже бъдещето ни. Вчера се чукахме в леглото на нашите и си викахме един на друг техните имена. Бет и Пол. Идеята ми се струваше гадна, но Мики каза, че много ще ни възбуди, и беше прав. Вече не се чувствам млада.

1 август.

Мило дневниче. Последните три седмици са най-хубавите в целия ми живот. Открих човека, който може да ме направи щастлива само с една усмивка или докосване на електрическото си тяло. Мики Нокс. Мики Нокс. Мики Нокс. Дона Нокс? Мики и Дона Нокс? Искам го повече от всичко друго.

Толкова много гадости ми се изсипаха напоследък, че искам да умра. Всъщност случи ми се и едно хубаво нещо. Мики ме научи как да пържа яйце на око в малко червено вино и е толкова вкусно, че само това ям.

Обаче Боби. Такова отвратително ПК! Казал на родителите ми, че излизам с Мики. Можеш ли да повярваш? Дошъл в къщата ми, когато ме е нямало, и просто им казал. Баща ми го мисли за свестен, но аз знам, че е шибан смотаняк и следващия път като го видя, ще го ритна с всичка сила в задника. Баща ми бълваше змии и гущери. Никога не съм го виждала толкова побъркан от яд. Каза, че на Мики Нокс му се носело лошо име в града, но аз никога нищичко не съм чувала, как тогава той ще знае? Просто дрънкаше небивалици, за да изглежда, че знае кой знае какви гадости.

Майка ми си има събрани в кутията за писма статии от списания за всякакви случаи. Най-вече за момичета, които „лягат“ с по-възрастни мъже, както се оказва. Тя ме обича, но аз съм на 15. Малко ще ми е късничко тепърва да се уча!

Баща ми не ме пусна да изляза от къщи цели три дни. Мики хвърли бележка в стаята ми през втората нощ. Той е поет.

Дона. Част от мен умира и чака да я сложат в земята, откакто тоя задник, педал, ПК, ебан тип — баща ти те заключи вкъщи. Официално се захващам със съставянето на черния ми списък и той заема в него първото място. Засега списъкът изглежда така:

1. Пол

2. Учителят ми от пети клас

3. Джейми Фар

4. Боби

5. Род Стюарт

Боби може да се изкачи и на по-предна позиция. Не съм сигурен. Ходих до къщата му три пъти, за да му насиня задника, но той се крие. Въпрос на време.

Но ти не се тревожи, сладуранчо. Ще те чакам. Все пак побързай, защото нямам всичкото време на света.

Наложи се да обещая на родителите ми, че никога няма да се срещам пак с Мики и най-накрая ми разрешиха да изляза. Междувременно Карла направила аборт и дори не ми каза. Твърди, че бебето определено било от Боби, но откъде е толкова сигурна? Боби е стопроцентово и в моя списък. Само че по-нагоре. Не знам кой е Джейми Фар.

8 август.

Мило дневниче. Сега е много по-трудно да се виждам с Мики и той ужасно ми липсва. След училище минавам през месарницата и се целуваме в камерата за месото, докато ми стане толкова студено, че не мога да издържам повече. Мики винаги издържа, колкото и да стоим там. Той може да издържи на всичко.

Мики ходи до пункта за набиране на морски пехотинци и се записа доброволец. До две седмици ще му съобщят дали е одобрен. Не мога да повярвам, че ще отиде при тях. Толкова ми липсва, че без него ще умра.

Ходих на купона за рождения ден на Каси. Сладките 16. Надявам се кожата ми да не е толкова изгоряла от акнето, когато стана на 16. Кожата й се белеше и падаше в тортата. Божичко, беше отвратително!

10 август.

Мило дневниче. Мики намери Боби. Двамата ужасно се сбиха в ракетната база, но Боби докопа една от ловджийските пушки на баща си. Слава Богу, Мики се хвърли на земята. Той е смел, но не е глупав.

16 август.

Мило дневниче. О, Боже! Снощи се скарахме за първи път. Искаше да крадем от „Келман“. Казах му, че не искам да ме хванат, защото баща ми ще ме убие. Той ме нарече ПК. Не можах да повярвам. Толкова много плаках. Задушавах се и помислих, че ще припадна.

От него не се чу и звук. Не каза думичка през цялото време, докато плачех.

После, когато спрях, ме попита дали съм се чукала с Боби! По никакъв шибан начин, казах му! Сигурно Боби е подхвърлил, докато се биха, че съм вкусно парче! Кълна се в Бога, ще го убия тоя ПК чукач. Каквото и да му обяснявах после, Мики не искаше да повярва. Каза, че съзирал как духът ми се развява на няколко сантиметра от тялото ми — червен флаг, предупреждаващ го да се пази от измама. Така силно се разплаках. Очите ми чак пресъхнаха. Казах му, че веднъж съм излизала с Боби, но не сме стигали до никаква близост.

Мики просто излезе от колата, дойде до моята страна, отвори вратата и ме издърпа навън. После си се качи и потегли, без да каже дума.

24 август.

Мило дневниче. Боби Гънтър е безгръбначно. Щял да се удави в басейнчето с рибките на майка си зад къщата им. Въпреки че в него има само две педи вода. Но нали казват, че човек можел да се удави и в локва. Карла казва, че през остатъка от живота си щял да бъде като бавноразвиващите се деца и дори нямало да може сам да се изпикава. Тъжно е, но смятам, че точно това заслужава. Ще горя ли в ада, задето говоря така?

Не съм виждала Мики от онази нощ и плача всеки ден, но си имам подозрения, че може да е направил нещо на Боби. Наречи го „женска интуиция“. Мразя го. Върви по дяволите, Мики Нокс!

30 август.

Мило дневниче. Тази сутрин баща ми отиде до колата и я намери пълна цялата с животински вътрешности. Издрайфа се пет или шест пъти, преди да успее да стигне до телефона и да се обади в полицията. Каза им, че Мики го е направил, понеже работи в месарницата и така нататък. И аз съм на същото мнение.

Майка ми не може да спре да трепери.

А сега голямата новина. Преместваме се в Талъхаси, Флорида. За което баща ми обвинява мен, но ако ме питаш, той е едно голямо ПК лайно. Не искам никога повече да видя този град, нито Мики Нокс.

Какво отвратително лято. Надявам се втората ми година в гимназията да се различава коренно от тази, иначе ще полудея.