Сюзън Джонсън
Бялата графиня (9)

Глава 9

Вечерта беше в разгара си — генерал Берьозов и графинята се забавляваха с гостите, насядали около дългата маса в големия салон на хотела, — когато оберкелнерът обяви пристигането на още един гост.

— Полковник Звягинцев се явява при генерал Берьозов — гръмко извика оберкелнерът.

Посетителят — висок, снажен мъж със безупречно стегната военна стойка — влезе в салона със сдържана, предпазлива походка, напомняща тази на рисовете от горите и подножието на Кавказ. Спря се на прага на просторното помещение. Погледите на всички присъстващи веднага се насочиха към стройната фигура на новодошлия, излъчваща неподправена мъжественост, въпреки светлите му коси. Оживените разговори около масата тутакси секнаха. Полковник Звягинцев набързо огледа многочислената компания, преди да прозвучи плътният му, излъчващ непоколебима увереност баритон:

— Добър вечер, генерале. Добър вечер, дами и господа.

„Господи, Аполон! Не, не може да съм се припознала — трескаво си каза Кити. — Невъзможно е да сбъркам фигурата и лицето му!“ Но смаяната графиня не успя дори да помръдне, толкова беше озадачена, поразена от неочаквания жест на съдбата, смилила се над нея и отново позволила й да се полюбува на красивото му лице и да се опияни от гласа му. В салона неочаквано надвисна тишина, тъй плътна и непроницаема, че щом ръката й потрепна съвсем леко и вилицата й издрънча върху чинията от севърски порцелан, звукът отекна по-силно от пистолетен изстрел. Или поне на нея така й се стори.

Генералът веднага я изгледа сърдито и промърмори нещо неясно, след което рязко се надигна от стола си.

Аполон, който в този напрегнат миг най-добре от всички в салона владееше лицето си, побърза да й се притече на помощ, за да прикрие издайническото треперене на ръцете й, като я заговори с онзи непринуден тон, на който са способни само аристократите, посещавали изисканите светски салони на Петербург.

— Искрено съжалявам, че не успях да пристигна по-рано. Графиня Радишевска, ако не ми изневерява паметта? Имам честта да ви уверя, мадам, че слуховете за моята смърт на германския фронт са напълно безпочвени — безгрижно продължи той, като не забрави да се поклони галантно пред изумената графиня. Погледът му си оставаше безизразен, неизлъчващ нищо друго, освен общоприетата доза вежливост. — Какво да се прави? — въздъхна князът. — Война! Никак не е учудващо, че всекидневно се разпространяват какви ли не небивалици… Така че не се страхувайте от мен. Аз не съм привидение.

Погледът му веднага бе привлечен от елегантната й копринена рокля от бледо моаре, разкошно подчертаващо бялата й шия, върху която на светлината на свещите трепкаше огърлицата от яркочервените рубини — в тон с рубините на обеците й. Завинаги щеше да я запомни такава, каквато сега стоеше пред очите му — смъртнобледа, с разширени очи, като два изумруда, с полюшващите се над гърдите й рубини, като капки кръв върху белоснежната й кожа…

От зоркия поглед на генерала не убягна внезапното пребледняване на графинята. Особено болезнено Берьозов възприе нескрития копнеж, който долови в издайническия блясък на зениците й. За нейно щастие женският й инстинкт й подсказа бързо да сведе очи, което й помогна да дойде на себе си, да успокои трепета си, да прикрие от любопитните погледи на околните неспокойните си ръце, да потуши буйното надигане на високите си гърди.

Но генералът явно подозираше нещо нередно, иначе защо сивите му миши очички се стрелкаха, нетърпеливо и питащо, ту наляво към лицето на Кити, ту насреща към безизразната физиономия на току-що пристигналия офицер.

— Познавате ли графинята? — предпазливо започна разпита си генерал Берьозов, докато оглеждаше изпитателно стегнатата фигура на Аполон.

Но князът прие предизвикателството със завидно самообладание.

— Преди много години ни запознаха на един от императорските приеми в Петербург, Ваше превъзходителство — учтиво изрече той. — По-точно тогава имах честта да бъди представен на нейния съпруг, негова светлост граф Радишевски. — По устните му се плъзна лека гримаса на едва доловима насмешка.

Генералът се смути от неизказания намек, красноречиво четящ се по лицето на Аполон, затова се изкашля припряно и отново заговори:

— Хм… Щом е така, това обяснява смущението на нашата прелестна домакиня.

— Надявам се да е така. В живота се случват понякога най-неочаквани изненади — любезно кимна князът. — Но за щастие съдбата, ако реши да е благосклонна към нас, ни сюрпризира приятно. Както тази вечер например — завърши той с една от своите най-обаятелни усмивки.

— О, виждам, че графиня Радишевска вече успя да се съвземе от този, как го казахте… сюрприз на съдбата. Така ли е, скъпа? — обърна се генералът към нея и понечи окуражително да я погали по ръката, но тя навреме я прибра в скута си. Лицето на генерал Берьозов мигом изстина и се вцепени като маска. Дори в сивите му очи не се четеше нищо, само дето едва забележимо потъмняха.

— Кой успя толкова бързо да ви внуши, генерале, че съм била изненадана? — тихо запита тя с напълно безизразен тон. След това се усмихна предпазливо и с достойнство отпи от шампанското в кристалната чаша, оставена до порцелановата купа, пълна с ягоди.

Но не успя да заблуди Аполон. Князът с безпокойство следеше движенията й, макар и само с крайчеца на окото си. Дали ще съумее тя да се овладее? Дали ще отгатне дръзкия му замисъл? Ако нещо не се провали, очертаваше се дълга и неспокойна нощ. Реши да не обръща внимание на забележката на генерала, затова само си пое дълбоко дъх, изпъна рамене, изчака да спре поклащането на акселбантите му и едва тогава заговори с уверен тон:

— Миналото си е минало и никой не може да го възкреси. С прогнилия царски режим отдавна е свършено. Бъдещето принадлежи на революцията. — За щастие успя да си припомни, че не бива в никакъв случай да удря токове. Спря се в последната секунда. Само този неволен жест веднага би го издал, че е служил в императорската гвардия. — Другарю генерал, полковник Звягинцев се явява пред вас поръчение от щаба на фронта в Киев. Изпращат ме да помагам в обучението на младите пилоти. От щаба искат да им покажа как се управляват трофейните аероплани.

— Аха, сега всичко ми се изясни — кимна генералът, видимо успокоен. Щом се заговореше на военни теми, той се чувстваше в свои води. Очевидно този полковник отнякъде е познавал графинята, но бегло, както личеше от думите му. Но малко бдителност няма да навреди, напомни си генералът. Човек никога не знае какво ще им хрумне на тези самонадеяни летци, които вечно си въобразяват, че са много над останалите офицери, както от пехотата, така и от кавалерията и артилерията. За щастие революцията ще ги задължи да си избият тези внушения от дебелите глави, защото пролетариатът няма да търпи такива самохвалковци. „Но засега не бива да се бърза. Защото още имаме нужда от опитни фронтови летци. Всяко нещо с времето“, каза си генералът, като за десети път изпитателно огледа фигурата на полковник Звягинцев. Накрая се облегна назад и махна с ръка:

— Разполагайте се, полковник. Вечеряхте ли вече? — след потвърдителното кимване на Аполон генералът припряно щракна с пръсти и властно даде знак на оберкелнера: — Донесете бутилка шампанско за полковника! А сега ще ни разкажете ли за тези ваши самолети? — продължи Берьозов, след като запали една от кубинските цигари, част от трофейната плячка след бягството на белогвардейците. — Наистина ли умеете да летите с тях?

— Да, мога да се справя с всички модели аероплани, с които воювахме на фронта срещу германците — кимна Аполон и отново се усмихна. После повдигна замислено вежди, но реши, че този път може да не изчака разрешението да седне от вишестоящия офицер, след което се настани на най-близкия стол. — Не отричам, че понякога е трудно да се избяга от бързите немски машини, но маневреността на френските аероплани, които използвахме през войната, често се оказваше от решаващо значение и ни помагаше да оцелеем. — Аполон се настани още по-удобно на стола. Всичко във външността му, от небрежно отметната златисторуса коса до елегантно кръстосаните дълги крака и безупречно излъсканите ботуши, говореше за високо самочувствие и непоклатима вяра във собствените му възможности. — Освен това френските аероплани са въоръжени с по-далекобойни картечници. Надявам се, че всички вие ще се съгласите с мен? — Последните си думи князът отново изрече с онази неотразима слънчева усмивка, от която се впечатляваха дори вечно намръщените болшевики.

В интерес на истината не можеше да се отрече, че за повечето от присъстващите офицери темата за военната авиация никак не бе интересна. Неколцина от тях дори и успяха да прикрият прозевките си, защото главите им вече бяха порядъчно натежали след обилната вечеря, щедро поливана с десетина вида напитки. Дори и генерал Берьозов престана да задава въпроси относно бойните аероплани, с което много улесни задачата на Аполон Кузин. Пък и почти всичко за тези прехвалени машини беше разисквано и предъвквано десетки пъти в щаба на дивизията — дори хлапетата от тази епоха знаеха наизуст летателните характеристики на различните модели, като „Нюпорт“, „DU–9“, „Спад“, „Фокер“, „Кемъл“, „Албатрос“, „Сопвит“.

Самият генерал Берьозов, погълнал повече от друг път коняк, шампанско и водка, се усещаше като победител, на върха на славата и нищо не можеше да го развълнува — явно вече се виждаше краят на проклетата Гражданска война, която за десетки хиляди руснаци беше истинска трагедия, но за него се бе оказала трамплин за шеметна кариера. Въпрос на няколко седмици беше белите да бъдат издавени до крак в Черно море. Неговият щаб вече бе разработил план за последното настъпление на Шеста дивизия и утре сутринта куриерите ще започнат да го разнасят по полковете. Жалко наистина, че ще му се наложи да се раздели с луксозния хотелски апартамент, с великолепната кухня на хотела и с превъзходната му изба, както и с тази красива руска графиня, която със съпротивата си никога не го оставяше да скучае в леглото. Топла вълна на задоволство го заля и той си позволи да разговаря по-свободно и непринудено с непознатия полковник:

— А какво ще кажете за тази красавица, полковник, която седи от лявата ми страна? Достойно възнаграждение за славните победители, нали?

Аполон предпазливо и незабелязано обходи с поглед големия салон на хотел „Русия“. Странно, но се оказа, че бяха останали край масата само те тримата: генералът, Кити и Аполон. Генералът беше вече доста пиян, с небрежно разкопчан кител с подрънкващи медали по него, с ръка, свойски преметната през рамото на графинята. Но Аполон най-много се подразни от пръстите му, които небрежно галеха голото й рамо.

Аполон още веднъж се огледа, като едва се сдържаше да не се нахвърли още в този миг върху генерала и да го стисне с голи ръце за гушата. Много усилия му струваше да се овладее. Дори не посегна към кобура на кръста си, а само заговори с престорено пиянски завалена интонация:

— Чудесна награда, генерал Берьозов, не мога да си кривя душата. Че то кой може да си затвори очите пред такава хубост?

Но в следващия миг се опомни и настръхна от подозрение, че ще го издаде прекалено очебийното му възхищение от красотата на младата графиня, която побърза да сведе глава, с трепкащи от вълнение мигли, засрамена от факта, че княз Кузин бе станал неволен свидетел на нейното падение. Но Кити не смееше да противоречи на думите и желанията на генерала, защото горчивият й опит през последните кошмарни седмици я бе убедил, че Берьозов е способен да бъде ужасно брутален, безмилостен и непредсказуемо жесток, ако някой си позволи да се опълчи срещу волята му.

„Но защо се държи така смирено и покорно, като че ли е негова робиня още от рождение? — удивляваше се мислено Аполон. — Просто не мога да повярвам, че това е същата горда и самоуверена жена, която ме прие в спалнята си!“ Аполон Кузин имаше предостатъчно основания да бъде озадачен — на масата, в присъствието на властния генерал, графиня Радишевска се държеше по-плахо дори от последния слуга в хотела. „По дяволите! Нима съм си загубил напразно времето да търся следите й, за да я спася от болшевиките? — ядосано се запита Аполон. — Ами ако тя самата не желае да бъде спасена и отведена от този хотел? Очевидно тук си живее доста сносно. Напълно задоволена, нищо не й липсва… А на всичкото отгоре е облякла една от най-елегантните си рокли, с това съблазнително, прекалено дълбоко деколте! Дори не е забравила огърлицата с рубини… Защо е всичко това? — С гневен жест Аполон изпи на един дъх водката в чашата си и веднага я напълни чак до ръба. — Как защо! За да се хареса на този простак, който през цялото време не сваля дебелата си ръка от рамото й, за да стане ясно на всички, че тя е негова собственост! Плячката на победителя!“

Генерал Берьозов, сякаш прочел мислите на полковник Звягинцев, в следващия миг свали ръката си от голото рамо на графинята. Но облекчението, изпълнило гърдите на Аполон Кузин, се оказа съвсем краткотрайно — пръстите на Берьозов се наместиха под тънката презрамка ни роклята й, за да се плъзнат надолу към заобления бюст, очертаващ се под фината коприна. А когато дебелите генералски пръсти се напъхаха под извивката на деколтето й, за да стиснат едната й гърда — Кити този път не успя да скрие гримасата си на отвращение — адамовата ябълка ма Аполон подскочи тъй рязко нагоре, че той едва не се задави с водката. На Берьозов това мъчение, предназначено колкото за нея, толкова и за Аполон, очевидно му се видя недостатъчно, та показалецът му изскочи изпод коприната, за да погали гънката, врязана между двете й гърди. През цялото време Берьозов не сваляше наглия си самодоволен поглед от лицето на полковник Звягинцев, придружен, разбира се, с глупаво пиянско хилене.

Студена пот изби по челото на Аполон. Тръпки полазиха по гръбнака му, по раменете му, по ръцете му. Чак разля малко водка, докато допълваше чашата на генерала. Трябваше да му пръсне черепа още в този миг! Проклетият негодник си позволяваше да докосва голата гръд на Кити, при това пред очите му! Вбесеният княз дори не осъзна, че от зоркият му взор, още повече изострен заради обзелия го неистов гняв, неволно беше привлечен от някаква необяснима промяна в нея — гърдите й сега бяха още по-заоблени от онези декемврийски дни и нощи, когато неговата ръка беше там, където сега се намираха дебелите пръсти на генерала. Но сега нямаше никакво време да мисли за това. Много по-силни чувства разтърсваха сърцето му.

Прастарият инстинкт на самеца да брани своята избраница изгаряше мозъка му като нагорещено желязо. За Аполон Кузин, доведен до ръба на отчаянието, вече въобще нямаше никакво значение дали тя съжителства насила с този отвратителен нерез или по собствена воля търпи наглите му ласки. В същата тази минута князът мислено се зарече да я измъкне от това безкрайно унизително положение, дори и ако се наложи да заплати с живота си безумната си дързост. Защото я искаше само за себе си — а той не бе свикнал да се отказва от желанията и поривите си, независимо че понякога това му струваше скъпо и прескъпо. Да, ще я отвлече оттук, толкова е просто, Господи, дори и да се окаже дяволски трудно! Без въобще да я пита какво иска самата тя и какво не иска!

За миг му олекна, сякаш воденичен камък се стовари от плещите му, сковани от мъката и безпомощността. Ревността, този безпощаден бич за мозъка на всеки мъж, за броени секунди помете последните остатъци от колебанията и съмненията, гризящи душата му само допреди броени мигове. Веднага в пламналата му глава трескаво започна да се оформя дързък план за отвличането й. Разбира се, всъщност още не можеше дори дума да става за прецизно премислен план за действие, но под влияние на непоносимата гледка от другата страна на масата, а също и под въздействието на изпитата водка, на Аполон вече му се струваше, че всичко е напълно ясно и оставаше само да подбере най-подходящия момент, за да пристъпи към осъществяването на замисъла си.

Мимоходом хвърли бегъл поглед към часовника си, след което отново напълни догоре чашата на генерала и предложи нов тост. „Този мръсник ще трябва да преглътне още една горчива наздравица!“, мрачно си каза Аполон.

— Да пием за дамата, генерале! И за нейните прелести! Които, както много добре виждам, наистина са несравними!

Без да отдръпва пръстите си от гърдата й, Берьозов метна един свиреп поглед към Аполон, с който недвусмислено му подсказваше: „Внимавай какви ги плещиш! Защото тя е моя законна плячка. Само моя и ничия друга, ясно ли е?“ Но гласно той само се изхили шумно, с пръхтене, преди да надигне чашата с водка и да премлясне доволно два-три пъти. После набързо избърса уста с опакото на ръката си и измърмори завалено:

— Бива си я, нали, полковник? Стига ти само да я пипнеш тук-там и веднага ще разбереш, че от плътта на истинските аристократки до месото на простите селянки има огромна разлика. Едно е да нагъваш блатен шаран, но съвсем друго е да си замезваш с пушена норвежка сьомга, нарязана на тънички резенчета, нали тъй? Ха-ха-ха, ами добре го казах, а… До революцията хич и не смеех да си мисля насън дори, че ще мога някога да докосна, не, не да докосна, да мачкам такава разкошна плът, със синя кръв във вените! А сега мога да правя с нея каквото си поискам! — Той намигна свойски на зяпналия полковник Звягинцев. — Дори да върша с нея такива неща, за които хич и не си досещал дори!

Пребледнялата като платно графиня, принудена да изпие до дъно горчивата чаша на унижението, внезапно се изчерви като мак. Никога през живота й никой не бе стъпквал така безмилостно достойнството й. И то пред очите на мъжа, когото обожаваше, за когото копнееше до полуда! Вече дори не смееше да си задава въпроса докъде ще стигне всичко това, колко още ще може да изтърпи, преди да посегне на живота си. В този ужасен миг й се искаше само едно: да изкрещи с все сила: „Убий го! Убий го! Тук и веднага, Аполон!“ Но знаеше, че само секунди след изстрелите в салона ще нахлуят с извадени пистолети и измъкнати саби ординарците и адютантите на генерала, следвани от щабните офицери и прислугата на хотела. Не, невъзможно беше за нея да се изтръгне от капана, в който бе попаднала.

Аполон нямаше никаква представа за навиците на генерала, но можеше лесно да се досети, че ако го удуши с голи ръце в леглото му — нямаше друг начин да го убие с по-малко шум — адютантът на сутринта неминуемо ще открие трупа на Берьозов. А това означаваше само едно — те двамата ще имат на разположение само няколко часа за бягство, преди да се вдигне олелия до небето… Затова сега само се усмихна учтиво, като се престори, че въобще не е забелязал колко тревожно се надигат гърдите й. Но нервите му бяха опънати като струни, водката още повече сгорещяваше кръвта му, затова му бе потребно да събере последните остатъци от волята си, да стисне челюсти до болка, за да не скочи от стола, да грабне ножа от масата и да го забие между ребрата на Берьозов.

— Хайде — подкани го генералът, докато размахваше чашата си толкова енергично, че наоколо се разсипа почти половината от водката в нея. — Ела да я пипнеш. Сам ще се убедиш каква крехка и сочна плът има тази дворянка. — Тръшна чашата о масата, при което в нея почти нищо не остана, отметна глава назад и се засмя снизходително. — Не бой се, полковник, щом аз ти разрешавам, нищо страшно няма да ти се случи…

Но Аполон не помръдна дори.

— Не, благодаря — процеди през зъби той със странно притихнал глас.

Генералът веднага свъси рунтавите си вежди и недоволно изсумтя:

— Ти, какво, Звягинцев, да не си нещо по-така, а? Да не би да не си по жените? Значи предпочиташ момчетата, и то по-малките, а? Кажи де, стига си се скумросвал! Пред мен всичко можеш да кажеш. — За миг Берьозов се замисли, поразен от току-що хрумналото му предположение, и вторачи помътнелия си поглед в пребледнялото лице на офицера от другата страна на масата. — Затова ли си такъв един… хм… потаен? А?

— Не съм любител на млади момчета — сухо отвърна Аполон.

— Ами щом е така… — Сивите очи на генерала светнаха от ярост и злоба. Лицето му се зачерви като презрял домат. Настроението му мигом се прекърши и отново го овладя ненавистта към всеки, който го превъзхождаше, независимо за какво се касаеше. Пет поколения негови предци бяха трупали и таяли тази злоба в душите си, за да я предадат многократно умножена на потомците си. Избуялата в гърдите му ненавист на бърза ръка проясни доскоро мътния му поглед и сега вниманието му бе привлечено от аристократичните черти на непознатия полковник.

— Ти какво… какво ми се репчиш? Да не би да не ти се нрави, а? — кисело подхвърли той. — Искаш да кажеш, че не е достатъчно красива за теб! — Помръдна неспокойно на стола си и изкрещя командата тъй рязко и силно, че сякаш камшик изплющя върху масата: — Сложи си ръцете върху нея!

Играта вече ставаше смъртноопасна. Аполон затаи дъх, отпусна ръцете си под масата и стисна облегалките на стола тъй силно, че кокалчетата на пръстите му побеляха. Едва когато успя поне отчасти да се овладее, той се наведе над масата и задъхано прошепна:

— Приемете моите извинения, генерале, но не ме привлича вашето предложение, защото за нищо на света не желая да докосвам нещо, което, без съмнение, вече е ваше притежание. Но ако не ставаше дума за ваша избраница, е, тогава, хм… тогава не бих се поколебал… Иначе, не ще и дума, красотата на тази жена просто не може да се опише с думи, още повече от един прост войник като мен. — Но за да не събуди прекалено опасни подозрения у настръхналия генерал, Аполон бе принуден да стане от стола, да заобиколи масата и да я докосне едва-едва, с треперещи пръсти, по голото рамо, но с цената на мъчителен спазъм в гърдите си. Само той си знаеш колко усилия му струваше този на пръв поглед почти невинен жест.

При вида на това генералът веднага се успокои и моментално възвърна доброто си настроение. Дори започна да се шегува, щом видя как трепереха ръцете ни Аполон:

— Какво си се разтреперил като невръстен юноша, полковник? Не се бой, няма да те ухапе! Вече е добре дресирана! — разкиска се с все сила той и намигна заговорнически на Кити: — Нали съм прав, графиньо?

Кити потръпна, отвратена и от него, и от себе си. Но и този миг в паметта й изплуваха ужасяващите спомени от копринените камшици на генерала, както и садистичната наслада, която изпитваше, когато я налагаше по голите бедра. Аполон, онемял от ярост и от страх да не издаде чувствата си, се втренчи в смъртнобледото й лице, но не успя да зърне сълзите в очите й, защото Кити побърза да сведе дългите си ресници. Но генералът, който също следеше зорко изражението й, успя да долови уплахата й. Това още повече го насърчи да продължи да се гаври с нея.

— Бъди спокоен, полковник — продължи генералът и пиянския си брътвеж, — нищо няма да ти стори, дори да завреш ръка под полите на роклята й.

Грабна ръката на Аполон и с рязък замах я тласна право към бюста й. Берьозов очевидно се наслаждаваше от сърце на пошлата сцена, без дори да подозира, че успява да причини много по-дълбоко страдание на Кити и Аполон, отколкото предполагаше. Но дори и това не задоволи низките страсти на този плебей по рождение. Изненадващо се пресегна към тънката презрамка на роклята й, скъса я, а после стори същото и е другата. Роклята се свлече до кръста й, за да разкрие пред ужасения поглед на княз Аполон Кузин пресните белези от последното изтезание, на което извергът я бе подложил миналата нощ. Копринените камшици наистина не оставяха белези по нежната й кожа, но през първите четиридесет и осем часа оставаха белезникави резки там, където камшикът се бе впивал в плътта й. Разбира се, самият Берьозов въобще не се впечатли от гледката, която отдавна му бе втръснала. Просто намести треперещите ръце на Аполон по-надолу към гърдите й и пресипнало изхриптя:

— А сега може хубавичко да я опипаш, полковник. Хайде, по-смело, нали си кален в битките воин? Какво си се разтреперил като напикан малчуган пред майка си? Кога си сънувал, че ще бъдеш удостоен с такава чест… да опипаш до насита една чистокръвна аристократка, а? Кожата й е по-фина от китайска коприна, нали?

Аполон преглътна сковано и глухо изръмжа нещо в отговор, неспособен да изрече нещо смислено. За миг ръцете му докоснаха изстиналата от ужас разголена плът на Кити.

— Ху-у-у-бавичко ги разтъркай циците й, полковник, и не се дръж като зелен хлапак! Бива си я нашата графиня, нали? Мека и вкусна като пресен великденски козунак, а? — продължаваше да гъгне гадният пиянски глас зад рамото му. Извратеното му подсъзнание се изпълваше с гордост, ако успееше да накара другите мъже да позеленеят от завист при вида на красавиците, които покорно обслужваха похотливостта му. С примряло сърце и пресъхнало гърло Аполон се подчини, макар и неохотно, на последната заповед на самозабравилия се генерал. Пръстите му бяха задължени да докоснат настръхналите зърна на скованите и гърди. „Никак не са меки…“, неволно си каза той. В следващия миг се ядоса, защото се бе възбудил от допира. Очевидно тялото му не се подчиняваше на разума. Погледът му неволно се насочи към лицето й, изчервено от срам и унижение. Знаеше, че ако сега се наведе над нея и притисне устни към устата й, тя ще се разтвори за него.

Никога не помнеше така да е бил измъчван, така разкъсван между страстта и повелите на разума. Струваше му адско усилие да се отдръпне от Кити и да стисне зъби, за да сподави гневния вик, надигащ се в гърлото му. Но с това, уви, изтезанието не беше приключено. Нали трябваше да продължава да играе противната роля на безучастен статист в тази отвратителна пиеса, скърпена набързо и изцяло импровизирано от този побъркан и впиянчен садист.

— Хм… да, хм… — закашля се Аполон, — не мога да отрека, че имате право, генерале… Дамата наистина си я бива.

— Целуни я! — кресна генералът, вече напълно обезумял, обхванат от неудържимата страст на ненаситен воайор. Особено го възбуждаше треперенето и смущението на графинята, а също и на полковник Звягинцев. Берьозов ги измери с мътния си поглед и едва не се задави от смях.

Аполон реши, че е крайно време да се опита да обуздае налудничавите пристъпи на самозабравилия се генерал.

— Генерал Берьозов, изслушайте ме, преди да вземете някакво фатално решение — вежливо започна той, след като се изкашля два пъти, за да прикрие смущението си.

Но генералът само махна ядосано с ръка, сякаш искаше да пропъди досадна конска муха.

— Не искам приказки от теб, полковник. Искам само едно! Целуни я! — злобно се озъби той.

Аполон нямаше друг изход, освен да се наведе към мъртвешки бледото й лице, като затвори очи, за да избегне изгарящия й поглед.

— Не съм ти казал да я мляскаш по устата, ясно ли е! — сърдито излая генералът.

Кръвта нахлу така стремително в главата на княза, че болката в слепоочията му стана непоносима.

— За Бога, генерале! Спрете това мъчение!

Но в отговор прокънтя още по-звучният смях на Берьозов.

Аполон безпомощно се тръшна на стола от другата страна на стола на Кити. Ръцете му, разтреперани и вледенени, отказваха да му се подчиняват.

Което още повече развесели Берьозов. Той пак се задави, но между две прокашляния успя да проломоти завалено:

— Ха така… какви маниери, брей! Бива си те, няма що! Да не би майка ти да те е пратила в пансион за благородни девици, а? Ха-ха-ха… За девици, ха-ха… Хайде, съвземи се. Какъв си такъв мъж! Мухльо, а не мъж! Я си виж лицето! — За съжаление в този миг нямаше как Берьозов да види как изглеждаше собственото му лице. — Значи все пак започна да харесваш моята графиня, а? Е, лека-полека и ти ще я залюбиш, знам си аз! — В пристъп на щедрост той напълни до ръба чашата на Аполон с водка и дори я подаде собственоръчно, без да се притесни от разлятото по масата питие. — Сега му е времето да вдигнем тост за облагите, които ни осигури нашата славна революция! — Премигна уморено и сетне на един дъх изпразни чашата си.

Кити леко помръдна и посегна да вдигне роклята си, смъкната до кръста. Ръцете й безнадеждно, както удавник се лови за сламка, се вкопчиха в омачканото бледо моаре. Но още не покрила долната половина на гърдите си, когато едрата генералска ръка грубо изтласка ръцете й надолу.

— Не! — ревна Берьозов. — Пусни я! Много обичам жената пред мен да е по-така, по-разголеничка, искам да кажа. Ясно ли е? А защо да не те поразсъблечем докрай, а, полковник? Какво има още да се церемоним с разните му там графове и графини? С какво са по-различни от нас, когато са голи-голенички, както ги е майка родила, ха-ха-ха… И каква полза от една графиня, освен да забавлява червените командири?

Давейки се в сълзите, парещи гърлото й, Кити мислено се помоли адът най-после да свърши, независимо с какъв финал. Оставаше й само една-едничка надежда — Аполон да я измъкне от тази преизподня и да избягат двамата надалеч, накрай света. Защото нямаше да издържи още една такава вечер и щеше да посегне на живота си. Нали вече бе опознала привичките на своя похитител, тя знаеше, че Берьозов скоро ще започне да клюма върху масата — тази вечер бе по-пиян от всеки друг път досега — така че имаше поне това упование. Но в следващия миг си припомни колко пъти той я бе държал насила на масата чак до разсъмване и безнадеждно отчаяние отново заля изтерзаното й сърце.

Но генералът неуморно продължаваше да налива водка в чашите. Неизвестно защо тази вечер го забавляваше не толкова самата графиня, колкото предизвикателствата, с които той обсипваше непознатия полковник Звягинцев. Много го развеселяваше нежеланието на Аполон дори да погледне, камо ли да докосне щедро разголената плът на графинята. Дали пък наистина не беше пристрастен към младите момчета? Съмнението, загнездило се във впиянчения му генералски мозък, продължаваше да го гложди отвътре. Педерастията не беше чак толкова рядко явление в тази част на света — нали с това бяха прочути някои от съседните държави, като Туркменистан, Отоманската и Персийската империи например? Ако пък не беше вярно това предположение, тогава оставаше само едно смислено обяснение — толкова е неопитен с жените този хлапак Звягинцев, че си гълта езика още щом види някоя дамичка по-разсъблечена или неглиже, както му викат графовете, независимо дали е слугиня или графиня.

С измамно благ тон, но с поглед, твърд като кремък, Берьозов продължи с подканите си:

— Хайде, Катерина, стига си се правила на мраморна статуя… Вдигни се от стола и се настани в скута на този хубавец. Искам да се убедя нагледно дали си припада по сладките женички, по такива като теб.

Неловката тишина отново натежа като надгробна оловна плоча. Заповедта му беше не само перверзна, но и вещаеше, че тази кошмарна вечер неминуемо ще приключи с нещо ужасно. Мозъкът й се вцепени, кожата по гърба й настръхна. А Аполон едва дишаше, зачервен и изпотен, с натежал поглед.

Но видимото смущение, изписано по лицата им, още повече насърчаваше генерала да продължи с издевателствата. Берьозов рядко се бе забавлявал тъй пълноценно. За него, свикнал с блюдолизничеството на скучноватите селяндури, с каквито изобилстваше неговият щаб, нямаше по-ярко доказателство за пълната му власт над околните от пребледнелите лица и треперещите ръце и устни на една чистокръвна графиня и на този прекалено изискан и красив млад полковник.

Но този път жертвите му въобще не помръднаха. Затова Берьозов реши лично да предприеме първата стъпка. Надигна се с пъшкане от стола си, сграбчи Кити за рамото и с все сила я запокити върху разтрепераните колене на Аполон.

— Ето така ви искам! — самодоволно потри ръце генералът и собственически потупа голото рамо на полупарализираната графиня. — Сега вече ще узнаем със сигурност дали полковникът си пада по момчета или по момичета. Макар че съм сигурен, че нашата прелестна графиня — веселено продължи той, — може да накара дори един евнух да се възбуди. — После се отдалечи от масата, тръшна се на канапето и изтри челото си със ленената салфетка, която бе взел от масата. — Е, Звягинцев, сега, когато на коленете ти е седнала такава сладка дамичка, както ти подсказва твоята мъжественост?

— Подсказва ми това, което е очевидно още от пръв поглед — глухо промълви Аполон, — но нищо не мога да предприема, ако продължите да ме следите.

— Не се притеснявай от мен, младежо. Нали тук сме се събрали само близки приятели? — В присвитите му сиви очи нямаше дори помен от приятелско чувство, а само садистично перверзно самодоволство и нетърпеливо очаквано. — Хвани я здравата през талията, полковник! Това е заповед! — дрезгаво нареди Берьозов, без да престава да върти очи. — И я целуни. Опипай хубавичко тези едри, налети голи гърди. Хайде, давай, зарадвай стария си приятел… — Интонацията му преливаше от престорена загриженост, премесена с непоносимо властна нотка.

Ръцете на Аполон колебливо се доближиха до раменете на Кити. Докосването му бе съвсем нежно и колебливо. И сковано.

— Дръж я за циците! Да не си оглушал, полковник? Ради Бога, ти мъж ли си или скопец жалък? На всичко ли трябва да те уча? — Берьозов се озъби кисело и заговори много по-рязко. Явно алкохолът оказваше своето въздействие върху него и го караше мигновено да сменя настроенията си.

Аполон тихо изпусна дъха си. Пръстите му се подчиниха на генералската заповед и се спуснаха предпазливо към потръпващата гръд на графинята, която вече бе на границата на припадъка, отвратена от ролята, която този извратен простак й бе отредил в пошлата пиеса. А когато палецът и показалецът му докоснаха зърното на лявата й гърда и го притиснаха импулсивно, генералът се засмя тържествуващо, защото от устните на Аполон се отрони мъчителен стон, въпреки здраво стиснатите му зъби.

— Аха… значи все пак ти харесва моята гълъбица, а?

— Много е красива — неохотно процеди Аполон, измъчван от отчаяните си усилия да удържи напора на кръвта, отказваща да се подчинява на разума му. Вече усещаше, за свой ужас, ерекцията си, още повече че бедрата на Кити опираха в слабините му.

— Нали ти казах, полковник? Целуни я! Още не съм видял нито една свястна целувка! — Изтерзаният княз затвори очи, неспособен да издържи на това изтънчено азиатско мъчение. Но Берьозов посрещна с нов взрив от смях опита на Аполон да се отклони от изпълнението на заповедта. — Целуни я! Не си въобразявай, че ще ти се размине! И после налапай с цялата си уста циците й!

Отново надвисна страховита тишина. Нито мускул не потрепна по лицето на княза. След което той разбра, че длъжен да се подчини — това бе властно издадена заповед, нетърпяща отлагане.

Наведе глава и устните му погалиха тръпнещите зърна на гърдите й. Парещо усещане се загнезди ниско долу под корема й и тя едва не изплака от ужас. Нима бе възможно тялото й, предателското й тяло да се възбуди в тази кошмарна обстановка?

— Хайде, полковник, стига си преструвал на скромен! Можеш по-добре да се представиш! — не спираше да го насърчава генералът. — Накарай да закипи синята кръв на нашата мила графиня. Поеми в устата си едно от набъбналите й зърна.

Устните му се затвориха около посоченото от командира място върху гърдите й. Езикът му обаче не се подчини на волята на Аполон и описа лек кръг около нежното зърно.

„Не! Само това не! — помисли си ужасената Кити. Трябва да издържа! Боже мой, защо треперя? Моля, те, Господи, смили се над мен, грешницата…“ Но явно молитвата й бе останала нечута, защото разгорещената й кръв бясно запулсира по артериите, за да накара зърната й да настръхнат, да набъбнат и да започнат издайнически да се втвърдяват… Сладостната агония, неумолима като океански прилив, започна да я облива цялата, от тила до глезените, за да я покори със силата на сляпата страст. От прелестните й зелени очи рукнаха сълзи на срам и немощ.

Тази гледка така зарадва генерала, че той плесна с ръце в несдържан възторг. Сетне се изхили насърчително:

— Браво, полковник! Сега вече настъплението започва! Виждам, че графинята не е безучастна към ласките ти. Прелестна гледка са зрънцата ти, Катерина, особено когато започнат да се възбуждат. Иначе си студена като лед. Да не би пък досега да ти е липсвала публика? Хм, как така не съм се сетил по-рано? А сега, млади момко, време е да се позанимаеш с устничките й. Никога не си попадал на такива сочни устенца… — замечтано промърмори Берьозов, облегна се назад на канапето, за миг замря в пиянски унес, но сетне внезапно нещо пак му хрумна и кресна така, че грубият му заповеднически глас изкънтя като камбана: — Целуни я, глупако!

Аполон се извърна към генерала, за да издебне кога онзи изверг ще започне да клюма на канапето, а после завъртя глава, за да изпълни нареждането. Ръцете му обхвана тресящите се рамене на замаяната жена, за да започнат бавно, много бавно да я притеглят към него. Очите й бяха затворени, дишането — учестено. Устните й вече се допираха до неговите, когато той предвидливо измести главата й така, че да закрива устните му от дебнещите сиви генералски очички, преди да прошепне съвсем тихичко на ухото й:

— Ще избягаме веднага, щом захърка на канапето.

Кити още по-силно притисна мокрите си клепачи. Вече бе напълно парализирана от смесеното чувство на страх и трепетно желание. Знаеше, че нямаше друг изход, освен да продължи с този пошъл театър в отчаяната надежда да дочака бленуваната свобода.

— Какво й подшушна на ушенцето, полковник? — кисело изръмжа Берьозов.

— Казах на графинята, че има прелестни устни.

— Ами да! Точно така! Браво, полковник, така те искам! Омръзна ми да чакам да се натуткаш… — великодушно махна с ръка генералът и в сивите му очи проблесна злобно пламъче. — Дори ми подсказа, преди малко, какво трябва да се направи. — Той се засмя, горд с поредното си перверзно хрумване. — Не си губи времето с целувките, полковник. По-добре направо й смъкни роклята. Няма да ви чакам до разсъмване, я!

Аполон метна един зорък поглед към генерала, но срещна само безкомпромисните му сиви очи, след което се зае да смъква роклята от бледо моаре.

В този миг именно й се стори, че само след секунди ще умре от притеснение.

Под полите на роклята й, под фустата й, се появи проблясващ на светлината на свещниците бандажен колан от изключително фини златни нишки, плътно опънат по ханша й, напомнящ на средновековните девствени пояси, дори имаше миниатюрно катинарче, също от злато.

Гъгнещият глас на генерала прекъсна рязко замечтания унес на Аполон, удивен от неочакваната гледка. В първия миг стреснатият княз дори понечи да върне роклята нагоре. Сърцето му щеше да се пръсне от подлудяващо учестения пулс. Пое си дълбоко дъх, за да се овладее поне малко. И тогава го заля помрачаваща разсъдъка ярост. Едва се сдържаше да не го удуши с голи ръце още сега, там, на канапето, дори това да му струва живота. Никога досега не се бе провалял дори и в най-опасните ситуации, но не можеше да си позволи да изложи на опасност нейния живот. Ако успее да се нахвърли върху него и да го убие веднага, ще може ли да я измъкне от хотела, пълен с него ви телохранители? А после… ще издържи ли после Кити бясното препускане в непрогледната нощ? Затова само въздъхна мрачно и промърмори с леденостуден глас:

— Става все по-интересно.

— Точно така — насърчаващо кимна генералът.

Аполон се опита да се самозалъже, че е длъжен да гледа на тази сцена като на нескопосан опит на недодялания болшевики генерал да нагази в деликатния свят на еротиката, но не успя да успокои бясното туптене на сърцето си.

— Да, вече ми е ясно какво трябва да предприема — промърмори Аполон Кузин с едничката цел да спечели още някоя минута. На всяка цена трябваше да се опита да увлече онзи негодник в дълъг разговор. Колкото по-продължителен, толкова по-добре. Нямаше никакво значение дали ще се окаже напълно безсмислено и изпълнено с пошлост пиянско дърдорене. Погледът му набързо се спусна по снагата й и тогава го осени нещо, което му се стори, че ще върши работа.

— Наистина ли е нужен толкова здрав колан на една тъй нежна особа като вашата графиня? — Кити веднага се изчерви цялата, от гърдите до челото.

— Ами! Вятър и мъгла! Носи този проклет колан само когато напуска апартамента в хотела. Или когато очакваме гости — охотно се зае да обяснява Берьозов, като се подсмихваше лукаво. — Нали ги знаеш женичките? Такива са неверни, че ние, мъжете, вечно трябва да си блъскаме главите как да ги опазим. Но цялата тази защита с колан е истинска глупост. Ако една жена реши да се разголи пред някой мъжкар, никой и нищо няма да я спре! Само ще забави работата с някоя и друга минута.

През това време Кити нито веднъж не помръдна, с изключение на неспокойно пърхащите й мигли. Искаше й се, ох, как й се искаше, като затвори очи, да изтрие тази непоносимо унизителна сцена от съзнанието си! Нали през последните кошмарни седмици в робство само с това се занимаваше — да измисля нови и нови начини за самозащита, за оцеляване, за спасяването си от пълно полудяване. Единствено способността й да се затваря в себе си й помагаше през дните и особено през нощите в хотелския апартамент да не посегне на живота си.

Но присъствието на Аполон, докосването му, неговият глас, всеки трептящ нерв по тялото му й действаха опустошаващо, сломяваха защитните й бариери, объркваха я, въпреки че се опитваше със сетни сили да овладее зова на сърцето си.

— Коланът с жартиерите — самоуверено заговори генералът с тон на стар познавач на женските хитрини, — помага на дамичките да не допускат мъжете прекалено бързо в тяхната светая светих. Нарочно го правят, мръсниците, за да изглеждат по-интересни в нашите очи. Пфу! — сърдито се изплю той и с очебийна досада, изписана на лицето му, моравочервено от водката и възбудата, разтри с ботуша си храчката върху скъпия ориенталски килим. А колкото за това, дето спомена нещо за устата й, че била… как го каза… а, да, прелестни устни… М-да-а, чудесна хрумване, полковник. Браво, Звягинцев! — Ръката на генерала трепереше, но с доста усилия накрая той успя да си налее още водка в чашата. — Тази вечер съм в особено добро настроение, младежо. Така че можем да позволим на графинята най-после да ни зарадва с някакво по-особено, хм… Искам да кажа по-пикантно изпълнение. А не да стои цяла вечер като истукан до масата! — Ухили се до уши. — Твоите любовници от висшето общество не те ли научиха на изискани маниери, Звягинцев? Как се забавляват изтъкнати гости? На колене, графиньо! Бързо! По-бързо! — Сега тонът беше съвсем друг, леденостуден и безмилостен. Също като погледът му. — За какво ти е тази хубава уста, ако не можеш с нея да доставиш малко радост на нашия гост?

Сърцето й прескочи един удар. Едва намери сили да процеди през стиснати си до болка зъби:

— Не!

Аполон веднага се опита да се присъедини към протеста й, но се спря, преди да бе изрекъл дори една сричка, защото зърна с крайчеца на окото си пистолета, който генералът измъкна от кобура.

— Аз пък казвам „да“, скъпа графиньо. Защото държа пистолет в ръката си. Нали знаеш, че решаващата дума накрая винаги остава за този, който е по-добре въоръжен?

Безпомощната жена притвори очи, в очакване да припадне в следващата секунда.

Аполон се реши на последен отчаян опит.

— Генерале, графинята беше достатъчно щедра към мен. Повече забавление не са ми нужни, поне за тази вечер…

Но затворът на пистолета глухо прещрака зад гърба му. Нямаше как да спаси Кити, ако Берьозов реши да стреля от упор. Неминуемо щеше да я покоси още с първия изстрел.

— Допада ми твоята скромност, полковник, но сега сме тук не заради твоето, а заради моето забавление. Не забравяй това. Графинята започва да ми досажда с нейното твърдоглавие. Явно си проси един добър урок по изискани обноски в обществото, нали, Звягинцев? — Пистолетът внезапно подскочи в ръката му, а сивите му очи злобно присвяткаха. — На колене, графиньо Радишевска, ако ти е мил животът!

Кити се свлече на пода, неспособна вече дори да изкрещи. През последните седмици бе преживяла толкова мъчения и гаври, че не й бяха останали сили за съпротива. Наистина, никога досега не бе чак дотам унижавана, но в ушите й още отекваше шепотът на Аполон за бягството, за свободата… Само тази мисъл я крепеше, когато коленичи между краката на княз Кузин.

За да не се строполи от стола, Аполон яко стисна с ръце дръжките. Сърцето му се блъскаше като чук в ребрата. Като през гъста мъгла усети как тя започна да разкопчава колана му и брича му, как пръстите й най-сетне напипаха през бельото сгорещения му член. Дишаше хрипливо и задъхано, напълно скован, освен едрия, набъбнал мускул между бедрата му. Раменете й се опряха в коленете му, а гърдите й, напълно разголени — защо, за Бога, сега му се струваха по-наедрели от техните нощи в имението — се поклатиха и загалиха бедрата му откъм вътрешната им страна. От изисканата й фризура нямаше и помен. Косите й се спуснаха като водопад и обрамчваха лицето, по-бледо от платно, преди да прикрият отчасти голите й рамене. Само очите й, уголемени, не смеещи да срещнат неговите, издаваха агонията й.

— Хвани го, графиньо! — излая генералът следващата заповед. Той дори се надигна от канапето, за да не пропусне някоя пикантна подробност.

Миглите й мъчително потрепнаха, като прекършени крила на пеперуда, уловена в мрежа, преди пръстите й да докоснат, но съвсем, съвсем леко пулсиращия му орган и да го освободят от стягащите дрехи.

Генералът вдигна натежалите си клепачи и впери злобен поглед в лицето на Аполон.

— Ще трябва да й простиш, полковник, но Катерина очевидно няма да може да го поеме целия. Хайде, скъпа, постарай се. Нали не искаш да се излагаме пред нашия гост? Зная, че дамите от висшето общество ги умеят тези работи. — Той се изсмя цинично и похотливо, досущ като пиян до козирката запотен селяк, нахълтал в местния бардак по време на губернския панаир. Но Кити въобще не помръдна.

— Стига преструвки, скъпа графиньо! — злобно просъска генералът. — Какво ще си помисли полковникът? Че не го харесваш, че не го желаеш! Но ние с теб знаем, че истината е съвсем друга, нали, скъпа моя Катерина? — Отново се разкикоти, очарован от собственото си чувство за хумор, без обаче да забрави да размаха многозначително черния пистолет в десницата си.

Аполон безпомощно сви юмруци до болка. Стисна челюсти, за да сподави яростния рев, надигащ се в пресъхналото му гърло. През цялото време Кити го разсейваше и не му позволяваше да събере мислите си. Може би и изпитата водка бе причина да се люшка в мислите си между многото планове за спасение. А проклетият пистолет всеки миг можеше да изгърми — онова пияно говедо като нищо щеше да натисне спусъка по погрешка… Но най-лошото бе, че страстното, непреодолимото желание да го убие още тук, да смаже главата му, поглъщаше всичките му мисли.

Сепна го новото изригване на пиянски смях от широко зейналата генералска уста. Но смехът на Берьозов секна също тъй внезапно, както бе започнал.

— Стига! — кресна той. — До гуша ми дойде с твоите преструвки! На скромна девица ли ще ми се правиш, а? Знаеш какво се иска от теб! — изръмжа генералът. На тлъстата му шия неспокойно затрепка изпъкнала вена. — Направи го! Веднага!

Кити потръпна като ударено животно. Пое го в ръката си. Беше така твърд, че в първия миг не успя да го хване стабилно. После наведе надолу уста, но се поколеба минута-две, докато Аполон не смееше дъх да си поеме, презиращ се, че бе позволил да се стигне до такава невероятна мерзост. И защото в същото време тялото му я желаеше, навсякъде, и всякак, по всяко време, и то, докато в същото време ненавиждаше онова, което я подтикваше да извърши онова примитивно животно, размахвайки пистолета си. Но ето че Кити вече долепи тръпнещите си устни към пулсиращия връх на члена му. Още с първото й докосване обезумелият княз не успя да сподави стона си.

Какво ли не опита, за да се обуздае, докато тя го обслужваше. Отначало се зае да брои кристалните висулки на полюлея, но веднага заряза това хлапашко хрумване и се опита да се съсредоточи единствено върху плана за бягството. Навън сигурно сега бе ужасно студено… Това означаваше, че първо трябва да я накара да се облече топло, преди да я сграбчи за ръката и да се затичат към най-близкия изход… Но дори и това не му помогна. Нито грозните ругатни, изречени наум към генерала, и кървавите видения, в които насичаше тялото му на късове. Ала нищо не успя да измести от пламналия му мозък ефекта от нежните докосвания на нейните устни. И език. Защо, за Бога, езикът й не спря поне за миг! Защо продължава да го измъчва? Защо меките й устни се слепваха тъй плътно около основата на ствола му? Не може ли, по дяволите, да не го всмуква така жадно и толкова навътре! Няма ли милост за него на този свят! И кога ще се сложи край на това извратено мъчение? Как е възможно човешкият мозък да ражда такива гадости!

Ала колкото и да се мъчеше да отвлече мислите си в желаната от него посока, нежно русата женска глава неуморно продължаваше да се поклаща напред-назад, напред-назад, ритмично и в същото време все по-напрегнато, изтръгвайки агонизираща наслада от дълбините на слабините му, от изпънатия му гръбнак, от настръхналите му тестиси, от последното нервно окончание по цялото му тяло, за да го докара до неизбежния свършек. С яростен рев накрая той се предаде. Ръцете му безпомощно увиснаха покрай двете облегалки на стола. Главата му клюмна сломено, докато устата му мълком шепнеше грозни проклятия срещу собствената му слабост и малодушие.

Когато всичко свърши, от гърдите му се изтръгна дълбока въздишка. Наведе се надолу, хвана я с двете си ръце за скулите, за да я целуне, но тя рязко отметна глава. Не го погледна дори. Засрамен до дъното на душата си, князът се почувства още по-неловко, когато в безизходицата си не му хрумна нищо, освен да й подаде наполовина изпразнената бутилка с вино.

Кити я грабна и жадно отпи, но очите й останаха притворени, докато поднасяше гърлото на бутилката към мокрите си устни.

— Браво, графиньо! Браво! — провикна се щастливият генерал, единственият щастлив от цялата компания, — Великолепно, невиждано изпълнение! Не сте ли съгласен, полковник? — Обхванатият от перверзна еуфория генерал дори захвърли на канапето пистолета, за да може да й изръкопляска, непропускайки случая да унижи докрай злочестата графиня.

— Навярно е така — неловко промърмори Аполон, неспособен да вложи цинична нотка в интонацията си и веднага се зае да оправи разкопчаният си брич. После се присегна към най-близката кристална гарафа е водка, за да удави горчивото чувство на безпомощност. Но парещата течност не му помогна да забрави за отвращението, което изпитваше най-вече към самия себе си. Както и необяснимото раздразнение от неочаквано ловките похвати на Кити.

Яките ръце на генерала вдигнаха като перце графинята от килима, за да я отнесат на канапето. Студените му сини очи я измериха презрително, така, както си беше полугола, зачервена и безразлична.

— Ще получа ли една усмивчица, скъпа графиньо? — злорадо се ухили Берьозов, — Наистина беше много добра. Хайде, усмихни ми се! — Той властно щракна с пръсти.

Но в този миг само една мисъл се въртеше в главата й — очите на Аполон, които я пронизваха, като че ли искаха да я жигосат. И завинаги да лепнат на челото й клеймото на позора… Защо на Берьозов му бе скимнало да я предлага на Аполон, и то в негово присъствие? Никога досега не бе вършил подобно нещо. Дори винаги се бе държал като непоправим ревнивец. О, по дяволите! Има ли вече значение какво се раждаше в болния мозък на този урод? Нали цяла Русия бе затънала в блатото заради изчадия като него? Тази нощ изпи до дъно горчивата чаша ни унижението.

Може би поради това сега не й помогна изпитаното средство да се самозалъгва, също като умопобърканите, че това не се случва с нея, че това е само един кошмарен сън, че това не е тя…

— Не, не… не мога — отмаляло прошепна тя.

Генералът се втренчи в нея неуверен дали бе чул добре. Нима още й бяха останали сили за съпротива? След толкова много изтезания с копринените камшици?

Внезапно в очите й запламтяха злобни искрици.

— Сега не ми е до усмивки!

Лежеше като смазана върху канапето, напълно опозорена, полугола и разчорлена, стъпкана и безпомощна, но все пак красива в скованата си поза, неизгубила последната частица от своето човешко достойнство. Дори се осмели да издържи на мътния поглед на генерала, докато той преглъщаше задъхано и жадно.

— Графинята е много ядосана, защото остана незадоволена. — След тези думи генерал Берьозов отново се разсмя и подигравателно повдигна вежди, преди да се обърне към Аполон. — Нямате представа колко е темпераментна нашата графиня, полковник. Така че не е чудно, че понякога изпада в кисело настроение. — Той вдигна тост. — Да пием за секса, полковник! Да пием, графиньо! — Той се обърна към Кити и отново вдигна чашата си. — За любовните ласки. Дано вратите на рая винаги бъдат готови да се разтворят за нас, мъжете.

— Да пием за жените — глухо изръмжа Аполон, неспособен да прикрие нотката на отвращение в гласа си. След което изпразни чашата до дъно.