Сюзън Джонсън
Бялата графиня (15)

Глава 15

Бавно, но неотстъпно наближаваше краят на това идилично лято. Но двамата влюбени, преливащи от взаимно обожание и нежни чувства, не обръщаха внимание на нищо и никого, сякаш за тях бе престанал да съществува жестокият външен свят, изпълнен с кръвопролития и братоубийствени политически борби.

Само понякога, също както в райската градина, между тях избухваха спречквания, най-често по незначителни поводи, но за щастие отминаваха по-бързо от лятна гръмотевична буря, след която въздухът в долината ставаше още по-чист и по-свеж от преди.

На младата графиня й бе нужно доста време, за да привикне поне отчасти с унизителната роля, отредена на жените в местните дагестански аули. Мъжете бяха длъжни да воюват с враговете и да ходят на лов. С нищо друго не се занимаваха, така че всички останали тежести от битието лягаха върху крехките женски рамене. Естествено мисълта за подобни скучни занимания не безпокоеше дните и нощите на Кити, тъй като във вилата на князете Кузин тя — младата господарка на дома — винаги имаше на разположение предостатъчно слуги, но при всяко нейно, слизане в аула гледката на изнурените местни жени с посивели от работа свъсени лица помрачаваше настроението й. Ала най-лошото беше това, че мюсюлманската религия от векове насам всячески се бе старала да запазва непроменена тежката и унизителна участ на жената. Кити, която бе управлявала двете съседни имения в Астраханска област, бе свикнала с независимото си положение, остана изумена от примирението, с което местните жени посрещаха незавидната си съдба.

Аполон, отраснал в долината Дарго, поддържаше мнението на Кити, но само в най-общ план, защото го вълнуваше много повече това, което занимаваше всички останали мъже в долината. Така че князът се задоволяваше само да кима в знак на съгласие след всеки гневен изблик на Кити и после веднага да измества темата на разговора към нещо друго.

При такива напълно противоположни мнения неминуемо щяха да започнат спорове и дрязги, но Аполон неизменно предусещаше задаващата се промяна в нейното настроение и с помощта на вроденото си тънко чувство за хумор умело избягваше конфликтните моменти.

Един следобед, докато те двамата се наслаждаваха на ласкавите слънчеви лъчи на шезлонгите на дясната тераса на вилата, Кити отново заговори за незавидната участ на дагестанските жени. Аполон любезно предпочете да се въздържи от каквито и да било преценки. Беше му много добре на прохладната тераса — тук слънцето се скриваше много по-рано, отколкото на предната тераса, ориентирана на югозапад. Те двамата току-що бяха прекарали два много приятни часа в леглото и той бе толкова щастлив и презадоволен, че в момента бе готов да се съгласи с нея за всичко.

— Знаеш ли какво ми хрумна преди малко, скъпи? — започна Кити, като отметна къдриците, забулили челото й. — Защо да не започна отново да уча нещо? Разбира се, не тук, в тази уединена долина, а когато се преместим във Франция…

— Звучи много примамливо — веднага се съгласи Аполон и отново примижа, когато един игрив слънчев лъч проби листата на дърветата около вилата и заигра по лицето му.

Княз Кузин отлично знаеше за все по-широко разпространяващата се мода сред младите жени за придобиване на университетски дипломи. През последните двадесет години се бяха променили толкова много от стародавните традиции. Най-ярък пример бе майка му — тя категорично бе отказала да прекара остатъка от живота си в долината Дарго и бе завършила древна история. С времето си бе извоювала неоспоримо признание сред учените в тази област и всички членове на рода не скриваха гордостта си от успехите й, въпреки че често й се налагаше да отсъства, главно през пролетта и лятото, заради продължителните археологически разкопки, които по правило се организираха в най затънтени краища на света.

Самият Аполон бе посветил достатъчно време през детството и юношеството си на учението, защото майка му не бе отстъпила пред никакви трудности и с много усилия и воля винаги бе успявала да привлече добре подготвени учители в долината Дарго, за да преподават на любимия й син. Както не бе отстъпила и когато Аполон й предложи да сложат край на уроците — младежът вече се вълнуваше от чисто мъжки занимания като битки, езда, флиртове и ловуване, но тя му заповяда да си стяга багажа и да се приготви за далечно пътуване, чак до Париж. Така, благодарение най-вече на категоричното решение на майка си да не остане синът й без солидно образование, младият княз посвети четири години на лекциите по икономика в университета, които — за радост повече на майка му, отколкото на самия него — накрая се увенчаваха с диплома от Сорбоната.

— Реши ли с какво по-точно искаш да се занимаваш? — любезно попита Аполон, без да престава да се любува на прекрасната гледка, разкриваща се от терасата. Не вярваше в този миг някой мъж да е по-щастлив от него, защото кой можеше да се похвали с по-прелестна съпруга? Преливащ от нежност и благосклонност, в този миг младият княз бе готов да се съгласи с всяко нейно предложение да следва литература, живопис или дори философия, стига те двамата най-после да се установят в далечния Париж. Княз Аполон Кузин не беше забравил колко скучни му се струваха светските дами дори в най-изисканите петербургски салони, задължени от етикета да пропиляват всеки следобед край масичките, отрупани със скъпи порцеланови сервизи за чай в скучни брътвежи, както винаги посветени единствено на последните клюки от живота на „хайлайфа“.

— Ще се заема с агрономство! — изненадващо обяви Кити.

— Мили Боже! — възкликна Аполон и скочи от шезлонга, като я изгледа с недоумение. Графинята се изчерви от притеснение и примижа срещу яркото слънце. — Сериозно ли говориш или само се шегуваш?

Най-малко той можеше да бъде подозиран, че ще се противопостави на желанието й, но откъде-накъде й бе хрумнало да се занимава с тази нетипична за жена професия? За него най-ценното у една жена винаги се свеждаше до нейната красота и чар, елегантност и грация. Не че образованите жени не бяха приятна компания, не, княз Кузин не беше на това мнение, но жена-агроном?! Нали за обработката на посевите се изискваха доста усилия, издръжливост и упоритост, следователно това си оставаше „мъжка“ работа.

Кити посрещна, без да мигне втренчения му поглед и се усмихна предизвикателно:

— Какво му е толкова лошото на агрономството?

В този миг тя му се усмихна толкова сияещо, че той не можа да отклони поглед от нейните необикновени зелени очи. Как при тази прелестна гледка да не се примири с иначе странното хрумване — млада графиня, не, млада и чаровна княгиня, да стиска кормилото на някой боботещ трактор с изящните си ръце?

— Хм, кой знае, може би агрономството не е чак толкова лош избор, скъпа… — промърмори той и се засмя.

Кити веднага последва заразителния му пример, искрено щастлива, че вече е спечелила битката. Всъщност напоследък печелеше всички битки с него и се чувстваше като на седмото небе, защото Аполон нищо не й отказваше. След годините, прекарани с безразличния към нея граф Пьотр Радишевски, тя не можеше да се нарадва на промяната в живота й.

— Не забравяй, скъпи, че един ден във Франция все някой ще трябва да се грижи за прехраната на семейството, докато ти се забавляваш на игрището за поло.

Аполон веднага поде шеговития й тон:

— Прекрасно! Ще имам достатъчно време за елегантните дами, насядали по трибуните около игрището!

Смехът му, преплитащ се с нейния, продължаваше да кънти дори и когато бе принуден рязко да се наведе, за да избегне запратения към него дамски роман.

Аполон не пропусна да използва знойните летни дни, за да покаже на Кити красотата на долината Драго, сгушена сред високите планини. По цели дни скитаха из поляни, осеяни от щедрата ръка на Създателя с такива дивни и дъхави горски цветя, каквито Кити не бе виждала досега. Младата жена обичаше да бере букети, да сплита венчета за косите си, да се търкаля с него сред буйната трева. Докато Аполон ловеше пъстърва в леденостудения бързей, Кити приготвяше трапезата върху негово наметало, разстлано върху тревата на брега на потока. Излегната на хамака, който Аполон нареди на слугите да поставят за нея на предната тераса, графинята можеше да се любува до насита на прекрасните залези, когато по върхарите на боровете сякаш невидим вълшебник разпалваше огньове. Те двамата се наслаждаваха на прелестите на лятото като деца, за пръв изпратени на почивка нейде далеч от родители и учители. Дори багрите на всичко наоколо им се струваха по-пъстри и по-ярки през тези незабравими месеци. Лицето на Аполон загоря още повече от слънцето, косата му съвсем изсветля, а нейната кожа доби леко бронзов оттенък, като зряла праскова, докато косата й, за разлика от неговата, за учудване и на двамата, запази естествения си цвят.

 

 

Но въпреки очарователната, несмутима от нищо лятна идилия Аполон все пак си оставаше предводител на младите воини от аула — калени момци, до един жадни за подвизи, с буйна кръв и несдържан нрав. Правнукът на Искендер хан и бъдещ негов наследник беше длъжен поне веднъж седмично да присъства на сбирките на младите воини, най-често край огъня насред някоя от поляните между аула и вилата, в която го чакаше Кити. Тя бе принудена да остава във вилата, защото на тези сбирки не се допускаха жени. Кити не би и пожелала да присъства, защото бе узнала, че там се леят щедро кахетинско вино и люта местна ракия, наричана от джигитите арак. Неизчерпаема тема за разгорещени разговори бяха досегашните и бъдещите въоръжени набези срещу врага, който бе превзел степите на юг от река Терек.

Аполон вече бе отклонил на два пъти последните предложения на младежите да ги поведе на поход, но това можеше да му струва скъпо — за местните жители никакво оправдание не беше нежеланието му да оставя сама във вилата любимата си жена. Но въпреки това авторитетът му сред джигитите от долината Дарго бе толкова непоклатим, че никой не посмя да заговори в негово присъствие за отказа му да се присъедини към тях по време на поредните набези. Князът предпочиташе да не обръща внимание на предизвикателните погледи на дръзките местни младежи, макар че на три пъти му се стори, че чува зад гърба си ехидни, макар и доста приглушени, подмятания но адрес на Кити и връзката й с генерал Берьозов. За щастие останалите мъже не поемаха подхвърлените забележки и думите на този, който се бе осмелил да заговори по въпрос, толкова деликатен, че дори самият Искендер хан го избягваше.

Но в една задушна августовска вечер млад и необуздан джигит прекали с пиенето и се увлече в приказки за жените от степите и низините, които били изнасилвани от „червените свине“ — така дагестанците презрително наричаха болшевиките. Аполон веднага долови как погледите на присъстващите се събраха върху него.

Всички разговори секнаха. Стана тъй тихо, че се чуваше единствено далечното жужене на щурците, прогонени от хората по краищата на поляната. Аполон реши, че сега е моментът да запуши устата на лекомисления дърдорко.

— Според мен по тази болезнена тема вече всичко отдавна е казано — започна той с най-студения тон, на който бе способен. Огледа мъжете сурово, сякаш възнамеряваше да ги предизвика на дуел, за да защити своята чест и честта на Кити. Тишината стана още по-тягостна и зловеща. И тогава, за всеобща изненада, той се изсмя презрително: — По дяволите! Докога ще се занимаваме само с приказки за жените! Я по-добре ми подайте бутилката с вино!

Напрегнатите лица на джигитите се поотпуснаха, някои от тях дори се усмихнаха и отнякъде се появиха четири бутилки с кахетинско вино.

Но тази вечер не само по-младите джигити, но дори и самият княз, подразнен от разговора, прекали с пиенето. Може би дълбоката причина за състоянието му бяха тревожните подозрения около бащинството на детето на Кити, които той се бе опитал да изтласка от съзнанието си, но ето, оказа се, че не бе успял докрай. Прибра се при Кити във вилата в отвратително настроение, с навъсено чело и притъмнял поглед. Колкото и да се стараеше, Аполон не можеше да изтрие от паметта си унизителната сцена в хотела в Ставропол.

Кити усети, че нещо не е наред още щом той прекрачи прага. Дори походката му изглеждаше променена. Младата жена тихо ахна, когато зърна мрачното му изражение — никога не бе го виждала толкова намръщен, с плътно стиснати устни и стегнати юмруци. Кити остави с въздишка романа, който дочиташе, и се надигна от креслото.

— Как мина вечерта?

— Какво те интересува? Не искам да говорим за тазвечершното събиране! — троснато изръмжа Аполон и с леко клатушкане се отправи към камината. Наведе се бавно, за да не загуби равновесие, грабна най-дебелата цепеница и ядосано я запрати в огъня. Разхвърчаха се искри и въглени, а по пода пред камината се посипа пепел.

— Аполон… какво се е случило? — изплаши се тя и неясен вледеняващ страх пропълзя към гърлото й.

— Какво ли? Все едно и също… Ти да не би да очакваш нещо ново! — озъби се той и ядосано удари с юмруци по мраморната плоча над камината. — Някакъв млад дърдорко изпи повече, отколкото може да носи, и се разприказва за моята „поругана любовница“. Боже мой! — простена Аполон и продължи да удря с юмруци плочата. — Защо не мога да избия всичките тези негодници, за да престанат най-сетне да дрънкат обиди за мен и за теб!

Поругана? Любовница? Още първата дума я разгневи тъй силно, че дъхът й секна. Нима никога нямаше да може да се отърве от призрака на онзи отвратителен генерал? Дори от гроба той продължаваше да трови дните й. Но странно, втората дума — любовница — не я раздразни толкова. Защото каква бе тя тогава на Берьозов, в онзи проклет хотел в Ставропол? Но сега нали беше пак любовница, само че на Аполон? И то по неин избор, без никакво насилие… Ръцете й продължаваха да треперят от подлата обида. Прехапа устните си до кръв, преди да събере сили да попита с тревога:

— Какво, според теб, означава това „поругана“? И защо позволяваш на другите да се месят в нашия живот? Забрави ли, че детето е от теб!

— Разбира се, че така ще говориш! Трябва да си си загубила ума, за да твърдиш обратното! — подигравателно промърмори Аполон. Главата му още беше замаяна от изпитото вино. Остана облегнат върху мраморната плоча над камината, с глава, мрачно отпусната, и поглед, втренчен и пламъците.

Кити се олюля, сякаш я бе ударил с все сила, но все пак се задържа на крака. Изплашено притисна длани към наедрелия си корем.

— Какво искаш да кажеш с това?!

— Какво ли? Наистина ли искаш да чуеш? — провлече той, клатейки глава. — Защо, Господи, не се вслушах в съмненията си? Прекарах само три дни и нощи с теб тогава, през миналия декември, в твоето имение. Как мога да бъда напълно сигурен, че детето е от мен? Ами ти? Ти самата… може би дори и ти не си убедена в това, в което така упорито ми се кълнеш?

— Защото никога преди не съм била с друг мъж… — простена тя и брадичката й се разтресе от едва сдържани хлипове.

Подозрителна усмивка изкриви лицето на Аполон.

— Ами генерала? Много бързо успя да го забравиш!

Не можеше да понася укорителния му, пронизващ поглед, затова побърза да сведе очи. Но се оказа грешка, много сериозна грешка, защото Аполон веднага изтълкува това съвсем превратно.

— Онова беше после…

— После ли? Не те разбирам!

— След като открих, че съм бременна.

— Е, да… — кисело въздъхна князът. — Разбира се, че така ще твърдиш като всяка жена, решила докрай да брани честта и името си. — Но няма доказателства, ясно ли ти е?

— Не! — изкрещя Кити, доведена до ръба на отчаянието. — Не! Мога да го докажа! — Лицето й пламна, по-червено от маковете покрай пътеката към аула в другия край на долината.

Нескрито ядният му поглед така я разстрои, че коленете й се подкосиха. Залитна за миг, но успя да достигне до креслото и да се отпусне в него, отмаляла, задъхана и сломена. Ала най-лошото още не бе минало, защото той продължи да процежда през зъби отровно-горчивите си упреци:

— Сигурно си очаквала от мен да повярвам на тези измислици и да призная детето за свое. Дяволите да го вземат, никой не може знае чие е копелето! Най-голямо право да претендира за тази „чест“ имаше генералът!

Блесналите им погледи се кръстосаха.

— По дяволите! — изкрещя Кити. — Защо ми е да те лъжа? Кажи ми, защо?

— Защо ли? — подигравателно повтори Аполон. Ноздрите му трепереха от обида и възмущение. — Изглежда, не си чак толкова наивна, за каквато те мислех! И сега за нищо на света няма да признаеш, че много бързо реши да изоставиш генерала и да тръгнеш с мен…

— Да, така беше, но чак сега разбирам — гневно извика Кити, отвратена в този миг от всички мъже на света, — че съм сбъркала! В крайна сметка се оказва, че няма кой знае каква разлика между вас двамата!

— Грешиш, скъпа моя. Все пак има една малка, но за теб доста съществена разлика — глухо промърмори Аполон. — За разлика от него аз използвам камшика само за да шибам хълбоците на конете си!

Мокрото от сълзи лице на Кити отново почервеня. Но щом събра сили да заговори, гласът й бе корав като кремък:

— Да, зная, зная! Не си от същата порода. Ти си много по-фин и нежен с жените. Никога не ти е било нужно да размахваш камшик, за да бъдат твои покорни робини. Но когато ти омръзна до смърт, просто ще махнеш с ръка и твоите предани телохранители ще ме убият, за да не ти досаждам повече! — Очите й диво заблестяха и думите продължиха да се сипят от устата й. — Може би все пак не трябваше да напускам генерала… — продължи тя с още по-дързък тон. — Тогава поне знаех, че ако стигна до дъното, ще мога сама да отнема живота си. Защото Берьозов не убиваше любовниците си, след като му омръзнат напълно, а просто ги изхвърляше на улицата.

Но князът не се трогна от думите й. Само присви очи и заговори със суров тон:

— Никога няма да напуснеш тази къща, нито долината, ако аз не позволя.

— Защо ти, арогантен, безчувствен звяр, защо още от самото начало не ми каза, че си решил да ме затвориш тук, в тази златна клетка, като животно, уловено и капан заради скъпата му кожа?

Той я изгледа замислено, със странно изцъклен поглед.

— Ако поискам, мога още сега да те нашибам с колана, да те вържа за леглото с вериги и никой на стотици версти наоколо няма дори да помръдне вежди от учудване.

— Ти… Ти си един първобитен дивак и нищо повече! — изкрещя тя, поразена от спокойствието, с което той й обясни своите феодални права. — Сигурно отдавна си свикнал да превръщаш жените в покорни робини! Проклет да си, Аполон Кузин! О, как те мразя…

За миг князът се вцепени от яростния й изблик, граничещ с лудост. Нима тя си въобразява, че на него, на Аполон Кузин, някога са му били необходими принуда, коварни ходове и насилие, за да се справя с жените?

— Никоя и никога не съм заплашвал с камшици и вериги — натъртено произнесе той. — Но ти май сама ще си изпросиш правото да си първата…

— Да не си посмял да ме заплашваш! — изкрещя Кити, вече неспособна да понася това мъчително унижение.

— А ти само не ме предизвиквай повече! Защото после може горчиво да съжаляваш! — предупреди я той със странно сподавен глас.

— Виж го ти, прекрасния принц, докъде може да стигне! Върви по дяволите! — прегракнало изхриптя тя. — Но не забравяй, че аз съм княгиня по рождение и макар много рядко да си го позволявам, и аз имам нокти, достатъчно остри, за да издерат до кръв хубавото ти лице! Не ме интересува дали ще ме оковеш във вериги, ясно ли е? Ще си тръгна оттук, когато пожелая и никой не може да ме спре!

Гневна усмивка изкриви устните на Аполон.

— Опасявам се, скъпа княгиньо, че вече няма да можеш да се върнеш при твоя генерал, защото…

— Така ли? — прекъсна го тя, все още задъхана от безсилна ярост. — Не очаквах да проявиш такава загриженост за съдбата ми. Откъде си сигурен, че Берьозов няма отново да ме приюти под крилото си?

За миг надвисна злокобна тишина. Кити потръпна, уловила блясъка в очите му.

— Защото — заговори той с глас, мек като кадифе, — защото аз го убих.

Този път паузата бе доста по-дълга, тишината — още по-плътна, сякаш натежала от неизречени съмнения, подозрения и угризения. В лаконичния му отговор се съдържаше цялата философия на гордите кавказки воини, на непокорните, сурови, мъжествени и безпощадни планинци, приучени от поколения да измиват всяка обиди само с кръв.

Кити остана смаяна от непоколебимостта в очите му, от сурово свитите му вежди. Усети как кожата й настръхва, как ръцете й изтръпват. Неволно се запита как ли ще живее занапред с този мъж, който можеше с такава лекота да признае, че е убил някого, все едно че ставаше дума за нещо най-обикновено. Отраснала в съвсем друга среда, графиня Радишевска се чувстваше несигурна сред суровите кавказки планини, самотна и пренебрегната, когато се заговореше за битки, набези и кървава дан. Къде оставаше разликата между въздаването на заслужена справедливост и убийството от засада? Нали сега Аполон бе единствената й опора, нали бе решила да живее с него до края на живота си? А сега той й се струваше чужд, дори опасен, като всички хладнокръвни убийци. Младата жена веднага се сви плахо, усещайки се още по-беззащитна, самотна и уязвима, което, естествено, той веднага забеляза.

Кити вдигна глава и изплашеният й взор се прикова в очите му, търсейки отговор на всички въпроси, които я измъчваха.

— Знаеш ли, едва сега с ужас разбирам, че всъщност досега въобще не съм те познавала…

Болезнено-безпомощното изражение, изписано на пребледнялото й лице го прободе като кинжал в сърцето. Господи, защо си позволяваше да я измъчва и унижава с жалките си подозрения? По дяволите, проклетият му буен нрав отново му бе направил мечешка услуга. Каква полза от това, че я обсипа с упреци и злъчни подмятания? Не беше ли длъжен, като истински мъж, да скрие от нея тревогите и опасенията си? И как можа да забрави, че именно сега, в напреднала бременност, тя за нищо не бива да се тревожи, не бива да страда…

Разкъсваният от противоречиви чувства княз вдигна ръка и понечи да я погали по косите. Неуверена усмивка се появи на устните му, преди да заговори отново, но този път със съвсем различен тон:

— Никой не ме познава по-добре от теб, Кити. Затова те моля да ми простиш… Да ми простиш за всичко, за глупавото ми избухване, за ревността, за… за всички мои грехове пред теб. — Устните му тревожно потръпнаха. — За мен сега ти си най-скъпото създание в този порочен и ужасен свят. Признавам, не успях да се овладея, но поне мога да ти обещая, че занапред ще се постарая това да не се повтаря. Само ми кажи, че ми прощаваш… — Отново се усмихна, но този път по-ласкаво, по-сърдечно. — Нека забравим всички дрязги и разправии, скъпа. Само едно нещо има значение в този миг — това, че сме заедно. И че завинаги ще бъдем един до друг!

— Сигурен ли си? — колебливо промълви тя и вдигна насълзените си очи.

Ала щом замреженият й поглед срещна топлата му усмивка, невидим, ала оловно тежък товар се смъкна от крехките й рамене. Бог й бе свидетел, че тя го обичаше повече от всичко на света, въпреки недостатъците му. Въпреки че понякога можеше да бъде неоправдано груб, ужасно ревнив и дори хладнокръвен убиец… Уви, нейната младост не бе пожалена от горчивите житейски изпитания и тя вече знаеше, че далеч не всички мечти се сбъдват, затова и тя, като всички, бе длъжна да се примири със съдбата си. Това й помогна да се успокои и гневният блясък в очите й постепенно угасна.

— Абсолютно съм сигурен! — решително отвърна Аполон и я погали по рамото. Разкаянието, което прочете в очите му, й говореше много повече от всякакви думи.

Сама не усети как краката й, доскоро подкосени, се размърдаха и тя направи няколко плахи крачки, за да отпусне глава на гърдите му. След секунда се сгуши още по-плътно в прегръдките му, забравила дори да пази корема си.

— Аполон, мили, искам от теб само едно… да ми вярваш. Иначе няма да преживея още веднъж такъв ужас! Искам да ми повярваш най-вече за детето…

Той я целуна по челото.

— Разбира се, ненагледна моя — побърза да я успокои Аполон, макар че само той си знаеше колко нечовешки усилия му струваше тази благородна лъжа.

 

 

През последните седмици Искендер хан неочаквано бе посетен от неколцина чужденци, които след първите общи фрази, изпълнени със задължителните приветствия и любезности, веднага подхванаха темата за разрешението, което искаха да получат от хана за пробни сондажи за петрол в долината Дарго. Наистина, почти цяла Русия вече бе завладяна от болшевиките, затова все повече се стесняваха зоните, в които чуждите предприемачи можеха да експлоатират нефтени кладенци. Ханът не беше напълно уверен кой ще е най-разумният отговор на настоятелните запитвания на тези неочаквани посетители, затова изпрати Карим да доведе на вечеря Аполон, за да може да се включи и правнукът му. Кити и Аполон неизменно предпочитаха да остават съвсем сами в просторната вила на княз Алекс Кузин, затова старият вожд отправи чрез Карим настоятелна покана Аполон да се отбие при него за вечеря.

Аполон, разбира се, не забрави да вземе Кити със себе си. Тъй като не очакваха гости, те се облякоха съвсем скромно, като за роднинско събиране в най-тесен кръг. Оказа се, че Искендер хан бе поканил и други гости. След като прислужниците отнесоха последното блюдо от трапезата, Аполон се уедини с прадядо си за делови разговор в ъгъла на просторното помещение. Отначало Кити очакваше, че Аполон ще я покани да се присъедини към него, но той й обясни, че няма да й бъде интересен въпроса за петролните сондажи, затова тя побърза да отиде при жените, насядали около масата в другия ъгъл, вече подготвена от слугите за игра на карти.

Кити скоро се отегчи от компанията, погълната единствено от очакванията за по-голям късмет при следващото раздаване на картите. Огледа се със скучаещо изражение и в този миг погледът и се спря върху Тамара, младата братовчедка на Аполон, която за разлика от останалите му роднини се държеше доста предизвикателно. Кити отдавна бе забелязала тази досадна склонност на Тамара, но се надяваше поне тази вечер да не бъде като предишните. За съжаление надеждите й се оказаха излъгани. Досега Аполон изглеждаше безразличен към опитите на Тамара да флиртува с него — или поне така се струваше на Кити — но тази вечер, още докато бяха край дългата маса, Тамара така се разбъбри, открито подканващо, че се наложи Искендер хан да се намеси, за да накара младата дагестанка да замълчи. Тя обидено стисна устни и демонстративно стана от масата.

Кити излезе на предната тераса и се облегна на парапета. Лятната нощ беше удивително топла, луната огряваше смълчаната долина. От краткия летен дъжд, паднал преди два часа, по тревата и по листата на дърветата бяха останали безброй капки, които сега блестяха под лунните лъчи като призрачни нанизи от дребни бисери.

Но нейното така приятно усамотяване най-неочаквано бе нарушено от нечий недоволен глас, някъде зад гърба й:

— Мислиш се за много умна, нали? Нарочно протакаш женитбата, за да не му доскучаеш много бързо, но знай, с тези плитки женски хитрости нищо няма да постигнеш. Защото той никога няма да се ожени за теб!

Никак не й се искаше да застане лице в лице с притежателката на този досаден глас, но не можеше да стои все така с гръб към нея. Затова Кити се обърна преднамерено бавно, но веднага съжали за отстъпчивостта си, защото смуглата дагестанка веднага впи, изучаващо и напрегнато, маслиненочерните си очи в прелестното, одухотворено лице на графиня Радишевска.

— А ти тъкмо това очакваш, нали така, Тамара? Внезапно да се влюби в теб, след като се откаже от мисълта за женитба с мен?

Кити сама се изненада от себе си — не очакваше, че е способна да говори така спокойно и самоуверено.

Но Тамара, без да обърне внимание на думите на Кити, продължи с това, което в момента най-много я вълнуваше:

— Какво си въобразяваш? Че той не е водил тук други жени ли? Глупости! Самият Аполон отдавна е забравил броя им… Така че не е зле да знаеш, че нито си първата, нито пък ще бъдеш последната! И не бива да се залъгваш с това, че ще му родиш дете. Защо не го попиташ колко копелета е успял да направи досега?

Кити се вцепени от тези жестоки, жигосващи упреци, с които озлобената девойка започна да петни името на мъж, в когото е влюбена.

— Въобще не ме интересува миналото на княз Кузин.

За да я накара да млъкне, Кити трябваше да изрече тези думи с гневен, нетърпящ възражение тон, но вместо това ги произнесе малко неуверено. Всъщност графинята отдавна се измъчваше при всяко споменаване за предишните интимни приятелки на Аполон. Колко пъти се бе заканвала да престане да обръща внимание на отдавна отминали събития, още повече че тогава те двамата въобще не са се познавали. Но не преставаха да я дразнят лукавите усмивки на младите жени в аула всеки път, когато пред тях се появяваше снажният красив княз, придружаван от непознатата за тях руска графиня, която от цяла верста личеше сред местните жени, облечени еднообразно, със забулени лица, всичките с гарвановочерни коси. Наистина с тези жени Аполон разменяше само по няколко думи за поздрав и нищо повече, но това не я успокояваше. Кити не можеше да забрави, че той бе живял тук, сред тези жени, много време, при това в най-хубавите си младежки години, когато навярно е бил още по-пламенен и необуздан. Дори и мисълта за детето, което чакаше от нея, не само че не й вдъхваше кураж, а напротив — още повече потискаше настроението й. Как бе могла да постъпи така глупаво — да забременее от него, като в същото време бе омъжена за друг! Ами ако той се влюби в друга, също така прибързано и лекомислено, както се бе увлякъл по нея, и я изостави? Какво ще прави с пеленаче на ръце, съвсем сама сред тези дагестанци, с които нищо не я свързваше?

— Защо наистина не се поинтересуваш от миналото му и как се отървава твоят обичен княз от любовниците си, когато му омръзнат? — продължи Тамара, зарадвана от объркването, изписано на лицето на графинята.

Изчервена и смутена, Кити още не бе измислила как да й отговори, когато на вратата, водеща към терасата, се появи самият Аполон.

— Кити, защо не се присъединиш към нас? — попита той.

— Добре, ще дойда — бързо отвърна тя, зарадвана от възможността да се отърве от Тамара, защото точно сега никак не й се искаше да слуша за бившите му любовници!

— Не забравяй, че не си нито първата, нито пък последната жена, която е стопляла или ще стопля леглото му! — злобно просъска Тамара зад гърба на Кити, преди Аполон да успее да се доближи до двете жени. — Аполон обича чужденките, но нали е отраснал в нашата долина, никога няма да се ожени за някоя от тях! Никога! Нито пък аз ще ти го отстъпя! Защо не го попиташ какво се случи с Ноения? — подхвърли тя през рамо, преди да изчезне към другия край на широката тераса.

— Кити, какво ти е? Изглеждаш много бледа? За какво си говорехте с Тамара? — приближи се Аполон.

— О, нищо особено — набързо изрече тя. Винаги се чувстваше неловко, когато се опитваше да скрие от него дори частица от истината.

— Хм, не знам защо, но с тези думи никак не ме успокои. Отдавна познавам Тамара. Понякога тя е способна да наприказва на някого какви ли не глупости. Държи се като дете…

„Поне с мен съвсем не се държа като дете“, горчиво си каза графинята, но гласно произнесе само няколко смекчаващи думи:

— Да, и аз забелязах тази склонност у нея.

— А ти сподели ли нещо с нея? — скептично я попита той.

— Не, не говорихме за нещо сериозно — глухо рече Кити, макар че всъщност се чувстваше много по-развълнувана.

Аполон предположи, че с това темата за разговора й с Тамара вече е изчерпана, затова я хвана за ръката и я поведе към вратата на терасата.

— Ела да ти покажа какво ни е донесъл Карим от последното си пътуване до Батуми. Ще видиш, че ще ти хареса — развълнувано додаде той.

Успокоена от чаровната му усмивка, Кити забрави за хапливите забележки на Тамара.

— Да не би да е от нещата, които харесвам?

— Да, разбира се. Карим се запознал на пристанището с някакъв богат дворянин, който отчаяно търсел купувач, готов да плати със златни рубли или франкове, за да събере по-внушителна сума и да си осигури самостоятелна каюта в парахода, готов да отплава за Константинопол. Този емигрант продавал всичко, което носел със себе си, и така в суматохата нашият Карим най-неочаквано се сдобил с малък прожекционен апарат с две ролки филми. Аз ги проверих. Изправни са. На едната има френски филм, а на другата — американски.

Кити радостно извика. Тя винаги бе обичала филмите, но за съжаление от години насам нямаше възможност да им се наслаждава. Най-малко очакваше някой да я покани на частна кинопрожекция в тази глуха долина, толкова отдалечена от големите руски градове.

— Така че — развеселено продължи Аполон, — ако бъдеш послушна, за награда тази вечер ще те поканя на кино.

— Тази вечер ли? Чудесно! Но дали Карим няма да се разсърди?

Аполон звучно се разсмя.

— Разбира се, че вече е сърдит до немай-къде, защото успях да му задигна всичко, и прожекционния апарат, и ролките с филмите. Разиграхме ги на зарове и аз спечелих. Така че филмите вече са наша собственост. — Грабна я през кръста и я завъртя във въздуха, така устремно, сякаш бе лека като перце. — Само да си посмяла да ме упрекнеш, че не се грижа за теб!

— Ох, полека, пусни ме, моля те… Зави ми се свят… Грижиш се, как да не се грижиш… — задъхано изрече тя, докато той продължаваше да я върти така силно, че всичко наоколо се залюля пред очите й.

Когато най-после я пусна, Аполон веднага я притисна към себе си и я целуна, после леко я отдалечи, разтревожен да не причини нещо на плода в корема й. Гальовният му поглед се плъзна по наедрялата й фигура, преди на устните му отново да разцъфти очарователна усмивка.

— Е, като те гледам, личи си, че добре съм се погрижил за теб!

Но развеселеният княз не забеляза с какъв злобен поглед го удостои една слаба чернокоса девойка, притаена в сянката.

Кити успя да забрави за жлъчно-отровните думи на Тамара едва през нощта, когато най-после я обори сънят. Но на разсъмване графинята веднага си спомни за мъчителните мигове снощи. В главата й отново отекна ядното просъскване на Тамара: „… никога няма да се ожени за някоя от тях! Никога! Нито пък аз ще ти го отстъпя! Защо не го попиташ какво се случи с Ноения…“

Аполон, седнал на канапето до прозореца, най-спокойно се приготвяше за излизане, когато го сепна неочакваният въпрос на Кити:

— Коя е тази Ноения?

Аполон изпусна ботуша и смаяно вдигна глава към нея. Но бързо успя да се окопити и да се престори, че не е разбрал въпроса й:

— Какво искаш да научиш?

— Искам да науча всичко за Ноения!

Аполон набързо се облече, след което веднага стана от канапето и се усмихна успокояващо, опитвайки се да избегне неудобния разговор.

— Това име нищо не ми говори. — След което обаче веднага се обърна и тръгна към вратата. Спря се на прага и добави, без да се обръща, с едната ръка върху дръжката на бравата. — Побързай с обличането, моля те. Чакам те долу за закуска след двадесет минути. През това време ще отида да проверя дали Леда е готова за езда.

„Боже мой — помисли си Кити, докато наблюдаваше как вратата се затвори зад него. — Как може да ме лъже така хладнокръвно! Да отрича, че е познавал Ноения!“ Как тогава можеше да му вярва? И въобще на кого би трябвало да вярва? На него, на безумно храбрия и решителен мъж, който бе направил толкова много за нея? Или на онази озлобена дагестанка? Неволно си припомни за Пьотр и неговите любовници. После в паметта й изплуваха безчет спомени от разкази и слухове, посветени на безгрижния бохемски живот на старата руска аристокрация. Дворяните с лекота сменяха както напитките, така и дамите, насядали по коленете им до пищните трапези.

Не, глупаво бе да се доверява на онази клеветница. По дяволите, как можа всичко да се обърка така! Сломена и отчаяна, Кити се върна до леглото, хвърли се на него и гневно стисна възглавницата.

Дълго лежа така, неспособна да помръдне. Нали й бе обещал, че ще се омъжи за нея? Но да се дават щедри обещания е много по-лесно, отколкото да се изпълняват. Пък и колко му е да се обещае това на жена, която вече си има съпруг? Дали наистина е загрижен за нея, или просто желае да запази любовта й? Сега, в нейното несигурно положение не й бе до тягостни разговори, както снощи с противната Тамара. И без това на Кити никак не й бе леко, защото оставаха последните, най-трудни седмици от бременността й.

„Откъде, по дяволите, бе узнала за Ноения?“, трескаво се питаше Аполон. Този мъчителен въпрос не му даде покой през цялото време, докато се суетеше в конюшнята около Леда. Проклети клюкарки! Нямаше от кого другиго да стигне тази мълва до Кити, освен от някоя от жените в долината. Да, сигурно е станало точно така. Някоя от жените в аула се е разбъбрила повече, отколкото би трябвало, и сега, разбира се, Кити нямаше да се успокои, докато не й разкаже тъжната история с Ноения.

Когато Ноения изчезна вдън земя, Аполон дълго не успя да се примири, още повече че според слуховете девойката била прогонена от аула по заповед на Искендер хан. Младият княз чу за нея чак след като изтекоха две години и осем месеца — един от джигитите от долината Дарго му спомена, че сега тя живеела в Бешиктау, като любовница на един от великите князе, който имал там разкошна лятна резиденция. Ако навремето прадядо му бе споделил с Аполон намерението си да отстрани Ноения, нямаше да се наложи старият вожд да похарчи внушителна сума за подкуп на иконома на вилата на великия княз, за да я вземат там като камериерка. След тази печална развръзка на неговото увлечение по красивата Ноения, за да я забрави по-бързо, Аполон започна безразборно да флиртува с жени от хотелите и ресторантите по черноморските пристанища.

Колкото повече разсъждаваше за този не особено приятен епизод от миналото си, толкова по-твърдо узряваше у него решението да не я занимава с връзката си с Ноения, още повече че тя го бе привличала само физически. Защо бе нужно да подлага Кити на нови изпитания, след като бе преживяла такъв тежък период като принудителния престой в Ставропол? Никоя жена не се чувства поласкана, когато разбере, че преди нея е имало други обожателки, още повече че сега Кити беше в деликатно положение.

След закуската тя и Аполон се разходиха до езерото в градината зад вилата. До края на миналия месец всяка сутрин по това време излизаха на езда, но след това Аполон реши, че Кити временно ще трябва да се откаже от ездата, а той не можеше да си позволи да язди без нея, защото знаеше, че това ще я огорчи. Кити много обичаше конете и трудно се примири с категоричната му забрана, но този път той бе непреклонен.

Напоследък Аполон беше все по-загрижен за здравето й. Отрупваше я със съвети как да се грижи по-добре за себе си и за детето, което носеше в утробата си. Кити беше изненадана откъде Аполон бе успял да научи толкова много предписания за предпазването на жената от всичко, което можеше да застраши нейната бременност. А обяснението бе много просто — Аполон разпита няколко от опитните възрастни жени в долината, които акушираха на родилките в аула от много години. Тази сутрин той пръв се гмурна в кристално чистата вода на езерото, за да се убеди, че не е прекалено студена за Кити. Графинята остана обаче огорчена от откритието, че вече не може да плува така бързо като преди няколко месеца.

След малко двамата излязоха на брега, за да се изсушат и преоблекат, преди да се отпуснат на шезлонгите, оставени сред тревата от съобразителните прислужници. Но въпреки спокойствието, царящо наоколо, Кити не беше спокойна — не можеше да забрави зловещото предсказание на Тамара „… Няма да се ожени за теб… Колко копелета е направил… Какво се случи с Ноения…“ Напразно призоваваше разума и волята си. Излишни бяха и опитите да си напомня непрестанно, че е глупаво да обръща внимание на такива дребнави заяждания, защото те не са нищо друго, освен прояви на женска завист. После се досети, че не беше изключено прекалената й нервност да се дължи на напредналата й бременност — нали се бе наслушала на оплакванията на слугините си в имението, които очакваха деца.

Ала нищо не можеше да заглуши яростната вълна, надигаща се в гърдите й.

Кити рязко отметна глава, обърна се към него и го измери с недоволен поглед — странно, но сега, за пръв път откакто се бе влюбила в Аполон, неговото чаровно лице и мъжествена фигура, както и самоуверените му жестове, я раздразниха още повече.

— Няма ли все пак да ми разкажеш за Ноения? — заговори тя с нескрито враждебен тон. — Зная, че е била твоя любовница. Само, моля те, не се опитвай да ме заблуждаваш с лекомислени увъртания. Аз не съм ти някоя от слугините в кухнята, които можеш да приласкаеш само с няколко благи думи.

Надвисна неловка тишина. Аполон бавно вдигна глава към пребледнялото й лице.

— Кой ти разказа за нея? — запита той.

— Аха, значи все пак си спомняш за нея! — огорчено възкликна Кити, след като започнаха да се сбъдват най-черните й опасения. — А ще си спомниш ли нещо и за децата, на които си баща? Колко са? Като не броим, разбира се, това, което нося в корема си? — Започна неволно да извисява глас, въпреки че самата тя не обичаше свадливите жени. Насили се да наложи контрол над емоциите си, дори си пое на два пъти дълбоко въздух, но и това не помогна. — Много ще се радвам, ако ме осведомиш колко братя и сестри ще има нашето бъдещо дете.

За нейно учудване Аполон остана напълно неподвижен, само дишането му рязко се ускори, а челюстите му се стиснаха така силно, че мускулите на лицето му изпъкнаха.

— Не са толкова много, колкото си въобразяваш — хладно процеди той.

Уклончивият му отговор още повече разпали гнева й.

— Не били толкова много! Мили Боже, как е възможно мъжете да бъдат такива животни! Какво, по дяволите, означава това „не са толкова много“?

Гласът й трепереше от възмущение и обида. Още секунда и тя щеше да избухне в плач.

— Само две са, ако трябва да уточня бройката.

— И къде са те сега? Тук, в долината? Сигурно си взел мерки да бъдат наблизо, под ръка, за да можеш по-лесно да ги посещаваш? Заедно с майките им, разбира се! Но след като се появих аз в долината, може би ще преча на редовните ти визити? Кажи ми, защо не ми кажеш, че само чакаш с нетърпение да се махна оттук… — разхлипа се тя.

— Не е уместно точно сега да обсъждаме този въпрос.

— Разбира се, незаконно родените деца никога не са уместна тема за похотливци като теб!

Но той успя да овладее яростта си, дори заговори още по-тихо. В очите му се четеше не толкова гняв, колкото тъга и съжаление.

— Не е уместно да говорим за тези нещастни деца — търпеливо започна да й обяснява Аполон, — защото има много сериозна причина за това. Тези деца не са тук, а в чужбина, като са поверени на грижите на тяхната майка и нейния съпруг. Навремето тази жена не поиска да се омъжи за мен, защото бях едва седемнадесетгодишен. Тогава нейното решение ми изглеждаше безсърдечно и обидно. Но тя не отстъпи въпреки пламенните ми увещания да се омъжи за мен. По-късно, когато мъжът й се върна от Египет, тя успя да го убеди, че децата — те са близнаци — са от него. След като се родиха, ми позволи да ги видя само веднъж.

Сълзите на Кити внезапно секнаха.

— Съжалявам, че избухнах така глупаво — тихо промълви тя.

— Аз още повече съжалявам, че се стигна дотам — натъжено кимна той.

Младата жена се смути най-вече от меланхолията, която забули златистите точици в очите му, но след малко се съвзе и си каза, че след като вече така и така са започнали с откровенията, най-добре ще е те двамата да стигнат до край, за да изчистят отношенията си веднъж завинаги. Независимо колко страдания ще й струва този разговор… Едва сега обаче Кити осъзна, че може би думите на Тамара са я уязвили много повече, отколкото бе предполагала.

— Защо още в самото начало, когато те попитах за пръв път, не ми призна, че си познавал Ноения? — упрекна го тя, ала този път с много по-мек глас. В същото време я прободе неочаквано подозрение. Колко ли още подобни истории криеше той от нея?

— Защото си мислех, че не е нужно да се задълбаваме в миналото ми. Никой мъж не обича да споделя с любимата жена интимните си преживявания, преди тя да се появи и живота му.

Думите засядаха като пясък на гърлото му. Никак не му се искаше да задълбават в тази парлива тема, пък и не бе забравил, че не трябва да я безпокои.

Но Кити възприе съвсем погрешно предпазливия му тон. За Бога, какво си въобразяваше той? Ако неговото минало не е важно за тях двамата, тогава как ще се разбират занапред? Как ще споделят грижите си, как ще се изправят пред бъдещите препятствия, каквито безсъмнено нямаше да им бъдат спестени от суровия, понякога дори непоносимо жесток живот? С горчивина си припомни поучителните напътствия, с които по-възрастните жени в имението й край Астрахан съветваха младите момичета — мъжете са свикнали да мислят единствено за своето удоволствие. Очевидно тук, сред дивите кавказки планини тази максима важеше с още по-голяма сила.

— Само ми кажи първо кой ти разказа всичко това за мен и за Ноения! — сепна я настойчивият му глас.

— О, това ли било? — хладно процеди Кити. — Тамара ми разказа.

— Кучка проклета! — ядосано извика Аполон. — Сам съм си виновен! Трябваше да се досетя, че това дяволски злобно същество ще продължи да сплетничи зад гърба ми, че няма да се укроти, докато не…

— Какво значение има как съм научила за съществуването на Ноения? — прекъсна го Кити. — Очевидно тук всички знаят за твоите похождения. Клюките за теб не са нито от днес, нито от вчера. — Лицето й се сви в гримаса на отвращение. — А сега, след като и аз се появих на сцената, представям си с какво оживление местните жени си шушукат за нас двамата.

— Стига, Кити! Доникъде няма да стигнем, ако продължаваме в този дух! — решително изрече Аполон и я погледна право в очите. — Само ме изслушай, после ще ти отговоря на въпросите! Първо, моите любовни похождения не са любима тема на тукашните клюкарки. С изключение на малкото озлобени жени като Тамара, повечето от жителите на долината не обичат да надничат в чуждите къщи, така както мразят някой да наднича в техните домове. Второ, скъпа моя, ти не си и никога няма да бъде жертва на сплетни и слухове, защото си жената, която обичам повече от всичко друго на този свят. Ти си жената, за която официално ще се оженя и на която ще посветя целия си живот занапред.

— А защо трябва да ти вярвам? След като досега думи не си отронил пред мен за близнаците, след като допреди малко отричаше, че си познавал Ноения, да не говорим за всичките куклички, с които ти и Пьотр сте се забавлявали от единия до другия край на Русия! Как да ти вярвам след всичко това? Сигурно си обещавал на всяка срещната да я обичаш до гроб!

Аполон остана шокиран от нейната наивност.

— Слушай, Кити — мрачно започна той, — не бива да забравяш, че ако не исках да бъдеш с мен, сега нямаше да си тук. Или забрави от какъв ад те измъкнах?

За миг тя се вцепени от кошмарния спомен за преживелиците си с генерал Берьозов в Ставропол, изплувал внезапно в паметта й, но веднага реши да заговори за нещо друго, само и само да не му позволява да й натяква за този най-болезнен период от живота й.

— Това няма нищо общо с Тамара.

— А сега, мила моя — продължи той, но този път с още по-умерен тон, — време е да узнаеш още нещо важно за мен, щом като си решила да посветиш целия днешен ден на изучаването ми. Ако Тамара, макар да претендира, че съм й ясен като разтворена книга, ме познаваше малко по-добре, непременно щеше да знае, че съм майстор на любезното сбогуване със своите любовници. Между другото, много лесно можех да я принудя да напусне завинаги тази долина, но изглежда тя е забравила за това. С повечето от жените, с които съм имал нещо общо, съм се разделял още на следващата сутрин, така, както оставям празните бутилки след поредното пиршество. Малцина са тези, които са успявали да ме задържат по-задълго при себе си и то само защото са били по-опитни от останалите. Но едно мога да ти заявя, скъпа, че нито една от тях не успя да спечели сърцето ми. С едно-единствено изключение. Мисля, че е излишно, напълно излишно да уточнявам името й.

За миг сърцето й трепна, стоплено от признанието му. Очите й, само допреди миг излъчващи неприкрито отвращение към всички похотливи мъже на този свят, сега отново заблестяха радостно.

— Да не би да искаш да кажеш, че все пак няма да ме сполети участта на последната празна бутилка, запратена под леглото малко преди разсъмване?

 

 

Следобед, когато Кити както всеки друг ден се оттегли в градината зад вилата, за да се полюбува на китните лехи, изрядно поддържани от градинаря, Аполон тихомълком се измъкна през страничната тераса. Само след петнадесет минути бясна езда князът стигна до дома на Тамара. Завари я в градината пред схлупената къщурка. Щом стигна до пейката, където тя бъбреше с още две девойки, княз Кузин с властно махване веднага отпрати момичетата и остана сам с Тамара.

Дишаше накъсано след бясното препускане по стръмната пътека. Лявата му ръка неспокойно размахваше нагайката и често удряше с нея ботуша си.

— Изслушай внимателно, проклетнице — сърдито започна той, без да отклонява изгарящия си поглед от смуглото лице на стреснатата девойка. — Защо си приказвала пред Кити за моите някогашни любовници? — Гласът му потрепери от едва сдържана ярост. — Не е твоя работа да обсъждаш моя живот, ясно ли е? Ако още веднъж се опиташ да разстройваш отношенията ми с Кити, после ще съжаляваш горчиво и ще се окайваш до сетния си дъх, че не си се вслушала в съвета ми.

— Тя не е от нашите! — сопнато отвърна Тамара и черните й като маслини очи светнаха злобно.

За миг Аполон се умълча.

— Хм… Какво искаш да кажеш с това?

— Ами че е чужденка и такава ще си остане. Във вените й не тече кръвта на планинците!

Аполон я изгледа замислено, после внезапно се разсмя.

— Какви са тези глупости, Тамара? Кой ти е наговорил всички тези небивалици?

— Тя не може да се омъжи за теб! Нали вече си има мъж?

Аполон моментално стана сериозен.

— Няма да е задълго.

Задъхана от тревогата, сковаваща сърцето й, Тамара реши да се възползва от паузата, пристъпи към него и го докосна по ръката.

— Вземи ме… вземи ме при себе си, Аполон! Позволи ми да те обичам! Отърви се от онази рускиня… — Тръпнещите й пръсти залазиха нагоре по мускулестите му гърди, за да се сключат около врата му.

Но той веднага се отдръпна.

— Не, Тамара — тихо, но твърдо и отвърна младият мъж. Гневът избухна в гръдта й светкавично, като пламък след мълния, улучила суха ела високо горе в планината. Същите мургави ръце, които само преди миг нежно галеха шията му, сега злобно се свиха в юмруци.

— Не ме искаш! — разфуча се тя като обезумяла. — А си прибрал онази курва, с която са спали всички войници от Ставропол!

В пламналия му от обидата мозък за части от секундата се прокраднаха непоносимо мъчителните сцени от хотела в Ставропол, но той все пак успя да се овладее.

— Млъкни, Тамара! Достатъчно гадости наговори. Дойдох тук само с една цел — продължи той, произнасяйки думите натъртено и пределно отчетливо: — Искам да те предупредя, и то за последен път: стой по-надалеч от графиня Радишевска! Иначе ще си изпатиш от гнева ми!

— Няма да ти се подчиня! — изкрещя Тамара. — Нали те познавам? Захвърляш поредната си любовница веднага щом й се наситиш! — Тя се изхили презрително. — Да ти разправя ли какво още се приказва за теб в долината, а, княже? Че детето не е от теб!

Аполон я зашлеви с все сила и я повали по гръб на тревата. За пръв път удряше жена, но нито за миг не изпита съжаление от грубостта си.

— Ако само още веднъж те чуя да повтаряш тази гнусна клевета — процеди той с леден тон, стискайки до болка нагайката в лявата си ръка, — ще съжаляваш цял живот! И да знаеш, няма да те заплашвам повече.

Измери я с поглед, след което, без да каже нито дума повече, рязко се обърна и пое по пустата пътека.