Сюзън Джонсън
Бялата графиня (17)

Глава 17

Аполон и Карим оглеждаха през биноклите си стръмните урви над клисурата, в която се намираше малкия град Петровск.

През последните дни техният отряд бе извършил два успешни набега и командирът на червеноармейския гарнизон в Петровск, изпаднал в ярост от дръзките им нападения, сега се кълнеше с пяна на уста, че проклетите дагестанци няма да успеят да се доберат до третия керван, пътуващ през прохода към долините на Азърбайджан. Разбира се, болшевиките усилиха охраната на влака. Едва ли не от всеки прозорец стърчеше дуло на винтовка или картечница. Имаха постове във всички коридори. Дългата влакова композиция завършваше с един вагон, отделен изцяло за охраната. Командирът беше напълно сигурен, че този път неговите войници ще отблъснат набезите на бандитите.

— Ще бъде истинско самоубийство, ако се опитаме да ги атакуваме — промърмори Аполон и отново обходи с бинокъла си всичките вагони. — Мили Боже, те на практика са качили на влака целия гарнизон на Петровск.

— Защото умират от страх! — ядосано изръмжа Карим. В отговор Аполон се усмихна подигравателно.

— Така е, но тези глупаци въобще не се досещат, че за нас е най-добре да изчакаме, за да приберат торбите с парите в казармата в Дербент. Те ще си въобразяват, че така богатството им е укрито на сигурно място, а ние точно тогава ще ги нападнем! — Той отпусна бинокъла да се провеси на кожената каишка, преметната през врата му. — Какво ни доложи нашият съгледвач? Че тази седмица войниците в Петровск очакват да им бъдат изплатени възнагражденията?

— Точно така, Ас-Сакр Ас-Сагир.

— Хм… Ами тогава, след като лишим червеноармейците от заплатите им, какво ще правим с толкова много пари, Карим?

— Е, Соколе, виж, за това още не съм мислил — кимна Карим.

— Преди години съм идвал веднъж или май два пъти в Петровск. Да, спомних си някои от табелите по главната улица. Мадам Готие още ли държи магазин на „Мохковая“?

Карим се ухили лукаво, смъкна шапката си и замислено се почеса по темето.

— Ами че… то май никой няма кого да питаме, освен жените и щерките на офицерите от местния гарнизон. Нали и те като всички жени си припадат по коприни и сатени?

— Добре че ме подсети, Карим, приятелю! Откога не съм купувал на Кити плат за нова рокля! — радостно извика Аполон.

За малко щеше да каже, че любимата му жена нямаше възможност да сменя по-често тоалетите си още от времето, когато живееше в имението си край Астрахан, но внезапно си спомни за претъпкания с рокли гардероб в хотелския апартамент на генерал Берьозов в Ставропол и сърдито смръщи вежди.

Както винаги, Карим му помогна да преодолее моментното помрачаване на настроението си, като продължи да мърмори под нос:

— Честно казано, и аз мога да намеря някоя жена, която ще се зарадва искрено, ако я отрупам с коприна и сатен.

— Само една ли? — леко се подсмихна Аполон.

Карим веднага сви рамене.

— Нека Аллах ме опази от повече жени. На мен и една ми е много.

 

 

Гарнизонът на Петровск набързо бе лишен от заплатите си късно тази нощ, при това без излишни жертви от страна на нападателите. Много ги улесни това, че повечето от войниците от охраната бяха прекалили с водката вечерта и по време на атаката на отряда на Аполон спяха непробудно. На другия ден дагестанските конници нахлуха като планински вихър в малкото градче с оглушителни изстрели и с бясно размахване на сабите. Изплашеното население веднага се изпокри по мазетата. Докато джигитите проверяваха дали някой от червеноармейците не е останал в набързо изпразнената казарма, Аполон и Карим посетиха магазина на Мадам Готие на улица „Мохковая“. За кратко време складът на Мадам олекна с доста рокли, платени надлежно със съветско злато.

На следващата сутрин по телеграфните линии във всички посоки бе предадено тревожното съобщение за поредното нападение на дръзките планинци в прохода Дербент, недалече от град Петровск. Вбесеният командир на болшевишкия гарнизон се закле да отмъсти на бандитите и да ги преследва, докато ги залови и изтреби до крак. Очевидно нещастникът беше отскоро по тези краища, иначе щеше да бъде доста по-сдържан в заканите си. Местните хора прекрасно знаеха, че да търсиш някого в труднодостъпните кавказки хребети е равносилно на търсенето на игла в купа сено.

От север изпратиха на помощ на местните гарнизони брониран влак, превозващ въоръжен до зъби наказателен отряд от чекисти от селищата по долното течение на Терек. Но болшевиките не знаеха, че отрядът на Аполон отдавна беше напуснал района около прохода.

 

 

Вече минаваше полунощ, когато Аполон и трима от неговите хора се прибраха в сградата на гарнизона в Петровск. Князът се отпусна уморено върху най-близкото кресло, без да изпуска от погледа си Язид, братовчеда на Сахин. Младежът се мъчеше да отвори сейфа, в която командирът на гарнизона пазеше секретните документи и остатъка от парите, След десетина минути Язид, който беше работил като банков касиер в Баку, успя да налучка кода. Аполон с усмивка си припомни как преди няколко месеца, когато сръчният момък бе решил да се върне в долината Дарго, касата в Баку беше „олекнала“ с внушителна сума златни рубли.

— Знаеш ли, Карим — заговори Аполон, когато мъжете излязоха навън, за да се метнат отново на седлата, — понякога се ядосвам, че е толкова лесно да се задигат пари от болшевиките. Така ще свикнем ли да се справяме толкова лесно, ще се разглезим. Човек може направо да умре от скука.

С тези думи князът преметна през седлото торбите, натъпкани със златни рубли.

— Кой знае каква ще е волята на Аллаха? — вдигна рамене Карим. — Ако в станцията успеят да поправят телеграфа и да изпратят донесение за нашите действия тук, през следващите дни ще стане доста напечено и хич няма да ни е скучно.

— Сигурен ли си, Карим? — попита Аполон. — Искаш ли да се обзаложим на петдесет рубли, че ще стигнем чак до клисурата Гуниб преди болшевиките в Ставропол да узнаят за нашето нападение.

— Не вярвам, че ще стигнем по-далеч от прохода Акуша.

Аполон се обърна към Карим с блеснали от възбуда очи, за да му стисне ръката:

— Да се обзаложим! Но ще видиш, че и този път аз ще спечеля!

Докато разпределяха торбите със златни монети, бледата луна проби гъстите облаци. Товарите трябваше да бъдат разумно разпределени по седлата, за да не пречат на конете да препускат устремно чак до сутринта по лъкатушещия път. Аполон даде знак да потеглят едва когато се огледа, за да се убеди, че всичките двадесет конници са готови да го последват.

— Ще яздим отначало на север от града, а после ще завием към Гуниб, нали? — опита Карим и дръпна поводите на коня си.

— Да, така ще ги заблудим най-лесно — съгласи се князът и с уверен жест поведе Леда начело на кавалкадата. — Но първо имам да свърша още нещо.

— Соколе, не разполагаме с много време — предупреди го верният Карим. — Нощта вече преваля, а трябва да отминем преди разсъмване Маджолис. Нима забрави, че и там има местен гарнизон?

— Няма да се забавя повече от десетина минути. Кити има нужда от подновяване на бижутата си, за да бъдат в тон с новите й рокли. Един от часовоите ми спомена, че видял на главната улица непокътнат бижутерския магазин на Фираз. Дали още ме помни този алчен бижутер?

— И да те помни, с нищо няма да се издаде. Но сега не е време да се отклоняваме, Соколе. Нямаме време за губене! Нали знаеш, някой ден пак ще се върнем тук…

Аполон протегна ръка, за да погали успокояващо Леда по гривата.

— Щом толкова настояваш, потегляй. След няколко минути ще ви настигна.

Карим по-скоро би продал душата си на дявола, отколкото да остави Младия сокол да броди сам из опасните улички.

— Винаги си бил прекалено твърдоглав, Соколе, когато си наумиш някоя щуротия! — недоволно промърмори Карим.

— Ха-ха! Успя да ме развеселиш! Нещо се бях натъжил напоследък.

С учудваща пъргавина Аполон се прехвърли през разбития прозорец откъм двора зад бижутерийния магазин на Фираз. Също така доста бързо според него, но прекалено бавно според пазещия отвън Карим, князът успя да намери свещника, да запали свещите и да открие къде Фираз криеше ковчежето с бижутата. Разби ключалката с ханджара си и избра няколко бижута, които му се сториха достойни за Кити. Златните монети, с които бе решил да заплати необичайната си покупка, скъта под миндера заедно с бележка за собственика, в която се извиняваше, че не е спазил обичайното работно време на магазина.

Конниците успяха да заобиколят Маджолис малко преди разсъмване, когато от местния гарнизон потегляха първите патрули. Макар че всички телеграфни линии на север от прохода Дербент бяха прекъснати от хората на княз Кузин, червеноармейските отряди, вече поучени от горчивия си опит, веднага на следващия ден се бяха заели с възстановяването им. Това бе причината на другия ден двама от конниците, изпратени от Аполон да разузнаят обстановката напред, се върнаха запъхтени с тревожната вест, че врагът им е устроил засада в прохода Акуша, подсилена от два бронирани автомобила. И от двете машини стърчали дулата на тежки картечници.

— По дяволите! Карим, ти спечели облога! — провикна се Аполон. — Още сега ще ти изплатя петдесетте рубли. Ето, вземи ги. А сега да потеглим към Акуша и да видим сметката на онези бронирани автомобили.

— Не забравяй, Соколе, че си обещал на Кити да се завърнеш при нея здрав и читав. Не можем да препуснем право срещу дулата на картечниците!

— Да, май и този път имаш право, братко. — Той се извърна към него и в очите му отново заблестяха предизвикателно златистите точици, както ставаше винаги когато се възбуждаше от предстояща опасност. — Как мислиш, дали не е време да облекчим товара на конете, като се лишим от две-три дузини гранати?

— Не виждам защо да не опитаме — кимна джигитът.

— Винаги си толкова разсъдлив! Затова ми е спокойно само когато си от дясната ми страна.

— Нали все някой трябва да те обуздава от време на, време, Соколе… — примирено въздъхна Карим.

Аполон се усмихна радостно и зъбите му блеснаха на загорялото му от слънцето лице.

— Както пък теб някой все трябва да те подтиква към авантюри!

Този ден остана паметен за гарнизона в Акуша със загубата на двата бронирани автомобила. Руснаците, които от цяло столетие полагаха огромни усилия да се укрепят в Кавказ, така и не бяха запомнили, че отвесните урви, заобикалящи прохода, бяха любимо място за проверка на джигитите кой може по-точно да улучва мишени ниско долу в пропастта, сред която се извиваше тесният път.

Веднага след схватката в теснините отрядът на Аполон се устреми към подстъпите на родната долина Дарго. Стигнаха привечер, малко след като слънцето се бе скрило зад хребета над долината. Мъжете се разотидоха по домовете си, само Карим и Сахин се отправиха веднага да разкажат на Искендер хан как бе протекъл походът.

— Предайте на хана, че искам утре сутринта да разговарям с него — поръча им Аполон, преди да се раздели с двамата си верни побратими. След малко закачлива усмивка озари лицето му: — Все пак не му обещавайте, че ще успея да стана много рано от леглото.

Възбуденият княз веднага пришпори Леда по пътя нагоре към вилата. Винаги след дълго отсъствие се връщаше радостен у дома. Припомни си, че бе длъжен да благодари на Кити, защото тя не се противопостави на тази временна раздяла. Надяваше се да не я завари сърдита, макар че походът се бе проточил доста повече от очакваното. Разчиташе да я омилостиви с щедрите дарове, въпреки че те бяха — според него — доста скромен израз на чувствата му към нея. Надяваше се също да завари Кубик буден, защото още не беше много късно. И за него бе донесъл малък подарък от магазина на Фираз.

Веднага щом наближи предната тераса, Аполон с радост видя, че надеждите му не бяха излъгани. Кити, с малкия Кубик на ръце, го очакваше в подножието на стълбата, водеща към горния етаж. В дъното на предверието се виждаше разтворената врата към трапезарията и дори се мяркаха блещукащи пламъци в камината.

Аполон веднага скочи от седлото, остави поводите на притичалия слуга и на един дъх изкачи стъпалата пред терасата. Притича към очакващата го графиня с бързи, едри крачки, за да я прегърне с щастлива усмивка. Тримата заедно — баща, майка и син — оживено заговориха в един глас Аполон вдигна Кити и я завъртя във въздуха, заедно с малкия Кубик.

Князът набързо се разпореди да разтоварят багажа му, защото изгаряше от нетърпение да й покаже подаръците. Пое от нея детето, с другата си ръка я прегърна през рамо и я поведе към трапезарията.

— Какво ново се научи да върши Кубик, докато ме нямаше? — веднага я попита той.

— Вече може да се превърта на леглото във всички посоки. Много е немирен и не мога да го удържа да не се добере до нещо по стаите, което може да е опасно за него.

Очите й искряха от щастие. Най-лошите й страхове се бяха разпръснали веднага щом го видя как скочи от кобилата, макар че доста преди това до нея бе достигнала радостната вест, че мъжете са се завърнали в долината. Наистина, тя трябваше да изчака Аполон да се раздели с джигитите и да се изкачи до вилата, но пък това й позволи да се изкъпе и освежи. Най-важното бе, че Аполон се бе върнал при нея, при това без нито една драскотина, както й бе обещал. При тази мисъл тя отново огледа лицето му, но този път по-внимателно, да не би все пак да бе пропуснала някой нов белег.

— Защо ме гледаш така втренчено? — развеселено я попита той. — Да не би да съм се изцапал с нещо?

— Само гледам да нямаш рани. — За нейно искрено облекчение нямаше нищо по лицето му, което й бе до болка познато.

— Нали ти бях обяснил, че този поход не крие някакви по-особени рискове? — Князът благоразумно предпочете да не й споменава за ожесточените сражения, които на три пъти неговите бойци бяха водили с червеноармейците. — Дори може да се каже, че заслужавам златен медал за успешното изпълнение на мисията.

— Не един, а два златни медала — засмя се Кити. — Един за теб и един за мен. Да не би да си въобразяваш, че е много приятно да седя тук, да тръпна от страх и да мисля денем и нощем какво ли може да се случи с теб?

— Да, очаквах така да реагираш, затова по пътя на връщане наредих на моите хора да пришпорват безмилостно конете. Никой не ми се разсърди, понеже всички знаят, че у дома ще ме очаква сериозна разправия, ако бяхме закъснели с още един ден — пошегува се той.

Аполон сведе глава над нея и я погали по косата.

— Когато си разгневена, ставаш още по-красива. — Той тръгна по стъпалата нагоре към спалнята им, но преди да влезе в нея, се обърна към Кити: — Мислиш, че Кубик специално за мен ще покаже какво ново е научил, докато баща му бродеше из кавказките проходи?

— Е, още е много малък и нищо не разбира. При него не е като при нас, защото всичко става спонтанно. Почакай и сам ще се увериш.

Аполон остави детето на леглото, седна до него, загледан в русата му коса, същата като неговата. Опита се да долови промените в лицето на Кубик. После протегна ръка към сина си и започна да я размахва, а момченцето с радостно гукане посрещаше всеки негов жест. Събори го на леглото и започна да го гъделичка по гушката, по гърдичките, после го завъртя и го погали по гръбчето. Детето се заливаше от смях. Аполон продължи с играта, но със свободната си ръка разкопча колана си. Будните живи очи на Кубик следяха всяко движение на Аполон, който след като се освободи от тежкия колан, побърза да изуе напрашените ботуши и да ги изрита под леглото, без да престане нито за миг да се усмихва на сина си. Кити стоеше изправена в ъгъла, умилена от сцената между баща и син.

Най-сетне Аполон се сети да се извърне към нея.

— Така ми липсвахте и двамата…

Стана от леглото, приближи се до нея и я прегърна. Очите й се навлажниха от щастие. Кубик като че ли усети, че става нещо между родителите му, защото за малко се умълча, но скоро му омръзна и започна с любимия си номер — буйно търкаляне по широкото легло, придружено с радостни звуци, които скоро привлякоха вниманието на Кити и Аполон. Те се заеха да го насърчават с поощряващи възгласи и оживено пляскане с ръце.

Аполон внезапно се досети, че бе забравил за подаръците. Веднага отиде в помещението на прислугата и се разпореди да разопаковат багажа му. Изрично им заповяда в спалня да отнесат първо дървеното детско конче, останало на витрината на един магазин кой знае от кога. Кончето беше от абаносово дърво, с позлатени орнаменти. Имаше дори опашка и грива от конски косъм. Зарадваният баща веднага го грабна и го понесе към леглото.

— Колко е хубаво! — зарадва се Кити. — Но, Аполон, синът ни е още толкова малък! Съвсем малък…

Да, зная, скъпа. Именно затова съм донесъл толкова малко конче. Виж, той го хареса още от пръв поглед! — Кубик вече протягаше ръчички към новата играчка и се опитваше да каже нещо. Лицето на баща му светна от гордост. — Виж, отсега си личи, че като всеки истински джигит ще обича конете!

— Ох, вие, планинците, сте непоправими… Цял живот си оставате деца! Мечтаете само за коне и за битки! Защо не му донесе и една малка пушка? — опита Кити да се заяде, но тонът й я издаде, че не е сърдита.

— Не, Кити, пушка няма да му подаря.

— Много ще се радвам, ако спазиш думата си.

— Не, скъпа, не ме разбра. Не е редно аз да му подарявам пушка, защото ще обидя Искендер хан. Той вече е поръчал да му изработят една миниатюрна пушка, колкото детска играчка, специално за нашия син. Карим ми спомена, че скоро щяла да бъде готова.

— Аполон, за Бога, чуваш ли се какво говориш!

— Стига си се сърдила, скъпа. Та това е само играчка. — Обърна се към нея и й се усмихна обезоръжаващо. — Да не би да си недоволна от мен, след като знаеш, че и аз съм израснал в планините? — Той я погали по лицето.

— О, Аполон, за съвсем друго говорех…

— Страхуваш се, че няма да имат край убийствата?

Кити мълчаливо кимна.

— Е, когато се преместим във Франция, всичко ще се промени. Така че не се притеснявай излишно. Няма как скъпа, поне засега не бива да обиждаме Искендер хан.

— Аполон, мислиш ли, че някога ще успеем да се махнем от тук?

— Да, да, разбира се. Нали ти обещах, забрави ли?

Но сам не успя да си обясни защо при тези думи го жегна в гърдите някакво неясно, тревожно предчувствие.

 

 

Същата вечер, но много по-късно, след като те двамата приключиха с вечерята, а детето много преди това беше отнесено и приспано в малкото си дървено креватче, Аполон домъкна в спалнята пакетите с подаръците си за своята любима. Остави ги върху леглото. Кити, седнала на табуретката пред тоалетната си масичка, се обърна, сепната от внезапния шум.

Аполон, излегнат на възглавниците, посочи пакетите с щедър жест.

— Тук има няколко скромни подаръка за теб. Скромни, но от сърце. Дано не са вече демоде. Мога обаче да ти обещая, че когато заживеем във Франция, няма да носиш нищо демодирано.

Беше облякъл черна копринена риза, който още повече подчертаваше бронзовият му загар и златисторусата му коса, меко блестяща на фона на приглушената светлина на нощните лампи.

Отначало Кити хвърли само бегъл поглед върху донесеното от Аполон, но искрено изненадана, веднага затули с ръка уста, смаяна от разкрилото се пред разширените й очи богатство от багри.

— Аполон, как си посмял да награбиш всичко това! — ахна графинята. — Такива като теб трябва веднага да бъдат изпратени зад решетките!

— Нямаше опасност да ме арестуват, скъпа, защото проникнах в магазина в един през нощта — засмя се той.

Кити захвърли четката за коса и се обърна към него, въпросително повдигнала вежди.

— Скъпа моя, искам от сега да те предупредя, че няма никакъв смисъл да ми изнасяш лекции за добро поведение, защото вече е твърде късно. Освен това, няма за какво да ме упрекваш. За всичко това съм платил, и то доста щедро.

— С какво си платил? Със златото, заграбено от болшевиките?

— Всъщност това е златото на царска Русия, заграбено от болшевиките. Част от това злато някога е принадлежало на моите прадеди, князете от рода Кузин. Сега не си ли по-спокойна?

— О, не се притеснявай, въобще не възнамерявах да ти чета морал. Ти си свикнал толкова отдавна с твоя… Как да се изразя по-точно… С твоя доста екстравагантен начин на живот.

— Но умея да се справям с всякакви проблеми, скъпа! — По устните му плъзна закачлива усмивка.

— Да, в това вече неведнъж съм се убеждавала лично. Аполон се настани още по-удобно на възглавниците и продължи да се усмихва.

— Да, не мога да отрека, че винаги са ме вълнували възможностите да живея по-напрегнато. Всъщност не понасям скуката, сивотата, еднообразието.

Кити недоволно присви устни.

— Много добре зная докъде може да доведе този твой стремеж на всяка цена да търсиш разнообразие. Когато един мъж се стреми отчаяно да избяга от скуката, често се стига до опасни последици.

— Да не би да ревнуваш?

— Да! И то ужасно!

— Предполагам, че след като ти се държиш като примерна съпруга, сега очакваш и от мен да ти отвърна със същото?

— Не само че очаквам това от теб — процеди тя с неприкрито заплашителен тон, — но дори настоявам!

— Настояваш! О, това звучи сериозно. — Аполон звънко се засмя и се намести още по-удобно на леглото. Отдавна не се бе забавлявал така добре. — А защо да не изпробваш първо подаръците, които донесох за теб? След това, скъпа моя, ти обещавам, че ще бъда изцяло на твое разположение, за да обсъдим моята вярност и преданост.

Но тя, за разлика от него, изглеждаше напълно сериозна и дори леко разгневена.

— А какво ще стане — възрази тя с остър тон, — ако аз не желая да говорим за това?

Аполон разбра, че беше прекалил с шегите си. Веднага се надигна от леглото и се приближи до нея. Прегърна я ласкаво и я погледна право в очите.

— Моля те, мило мое момиче, първо искам да пробваш роклите, а после, щом толкова настояваш, ще забравим за нашия спор. Нямаш представа откога очаквам с нетърпение да те видя в някоя от роклите, които ти нося толкова отдалеч…

Князът се върна до леглото и грабна една от тъмнокафяв шифон и й я даде с думите:

— Ето, нека да започнем с тази.

След което отново се изтегна на леглото, загледан в нея, затаил дъх в очакване да започне отдавна замисленото представление.

Преди да смъкне от раменете си синята домашна роба, Кити усети как плъзнаха по гърба й познатите сладостни тръпки. Кожата й настръхна, въпреки че в камината гореше буен огън. Аполон изглеждаше толкова привлекателен в тази нехайна поза. Най-много я възбуждаше погледът, непреставащ нито за миг да попива всяка извивка на тялото й. Самият той бе смъкнал копринената си риза и сега лежеше гол до кръста. Тялото му, изваяно като древногръцка статуя, още повече я възбуждаше и притесняваше.

— Ако имаш нужда от помощ при преобличането, ела по-близо до мен, скъпа. Нали знаеш, че имам внушителен опит с всичките тези копчета, кукички и всякакви там закопчалки.

Гласът му беше топъл, мек като кадифе, макар че се долавяше леко предизвикателна нотка.

Кити взе роклята от леглото и започна да я облича. Малко се забави, докато я нагласи около кръста си. Наложи й се да се извърти няколко пъти наляво и надясно, за искрено забавление на съзерцаващия я Аполон. Нежната коприна се плъзгаше с едва чуто, възбуждащо шумолене по настръхналата й кожа. Графинята се зае с корсажа, обшит с фини мъниста. Като по чудо роклята й лепна чудесно, сякаш бе шита за нея. Силно вталената кройка особено добре подчертаваше великолепния й бюст — от възхищение очите на Аполон този път едва не изскочиха от орбитите си. Блещукането на мънистата хармонираше с мекото сияние на белите й, напълно разголени рамене и ръце. Тя вдигна само двете тънки презрамки и отново намести гърдите си. Малко оставаше немирните й зърна да изскочат от дълбоко изрязаното деколте. Допирът им до шифона, предизвика възбуждащ порив в гърдите й.

Аполон незабавно разпозна първите безпогрешни признаци на надигащата се в тялото му възбуда, затова избърза да я повика при себе си с леко подрезгавял глас:

— Ела по-близо, скъпа. Явно се налага да ти помогна при обличането. Макар че предпочитам да ти помагам в събличането…

Когато тя покорно пристъпи към него, той я завъртя, ръцете му жадно стиснаха бедрата й, но след секунди князът успя да се овладее и се зае с кукичките на гърба й, които сякаш нямаха край. Накрая, след уморена въздишка, Аполон пое ръката й в своята, за да я обърне с лице към себе си и се надигна от леглото да пооправи тънките презрамки на раменете й.

— Прекрасна си… — промълви той, докато трепкащите му длани бавно се спуснаха по раменете й. — Чудесен цвят има тази рокля. И така ти отива…

— Не помня откога не съм се чувствала толкова щастлива — прошепна Кити и се приближи към него, за да достигнат устните й неговите. Желаеше го, копнееше за него, за, ръцете му, за ласките му, но остана леко разочарована, защото веднага след първия мимолетен допир на устните им той отдръпна своите, а ръцете му нежно я отдалечиха. Сетне впи очи в нейните, потъмнели от нетърпение и промърмори дрезгаво:

— Почакай малко, защо да не изпробваш поне още една от роклите…

— Не, роклите могат да почакат — задъхано изрече графинята, вече предусещаща надигащото се у нея огнено желание. — Моля те, Аполон, не ме принуждавай да чакам…

Загорялата му мускулеста ръка се спусна от кръста й надолу по стегнатото бедро, за да надигне шумолящия шифон и да изчезне под него, търсейки копринената мекота на плътта й. Пръстите му скоро потънаха в пулсиращата й, готова за него мекота.

Всичко се завъртя пред замъглените й очи. Зовът на инстинкта, първичен като света, накара кръвта й да закипи тъй устремно, че в първите секунди той се изплаши да не припадне в ръцете му. Побърза да я стисне здраво в обятията й, но Кити не се свлече на пода, а се отпусна прималяла върху него. Князът веднага полегна по гръб върху очакващото ги легло и я притегли върху себе си, така, както беше облечена в балната рокля.

— Така ми се искаше да те видя в още една от роклите — още веднъж се опита Аполон да я убеди да изчакат.

Но пръстите му не се подчиниха дори на него, а продължиха да я галят, опипват, възбуждат с онази завидна ловкост, на която са способни единствено мъжете, на които е дадена тази рядка дарба да могат да ощастливяват жената до себе си дори само с няколко нежни докосвания. Дори само от гласа му, ласкав, галещ, леко пресипнал от страстта, кожата й настръхваше и това още повече я тласкаше към жадуваното пълно сливане. Другата му ръка пое брадичката й, за да притегли лицето й към своето. Целуна я така завладяващо, че тя само простена и жадно притисна устни към неговите, задъхана и потръпваща.

А той, докато Кити тръпнеше в очакване, чевръсто се зае да смъкне роклята й, искрено ядосан, че само преди минути бе закопчал по гърба й — при това най-грижливо и съвестно — същите тези безброй кукички, които сега му се налагаше отново да разкопчава.

Щом усети ръцете си освободени, Кити моментално ги спусна надолу в трескаво търсене на неговата мъжественост. Вече я бе усетила притисната към корема си. Но той я изпревари и отблъсна ръцете й. Сетне започна да я гали уверено навред, повдигайки нагоре полите на роклята й.

— Нека да опитаме този път така — предложи й той, без да престава да смъква роклята й. — Вдигни ръце!

Хипнотизирана, изпаднала в опияняващия транс на желанието, тя веднага се подчини, покорна като египетска робиня.

Роклята най-после бе изхлузена през главата й, след което Аполон, без да губи нито миг, се зае с бельото й. Тя усети докосванията му като разлят по кожата й сладък гъст мед, а дразненето от гърдите веднага се разнесе по цялата й пламнала снага. Вдигна клепачи и изумрудените й очи срещнаха пронизващите жълти пламъци, излъчвани от неговите, изпълнени с онези блестящи, подлудяващи златисти точици.

— О, Аполон… — едва успя да простене тя.

— Не сваляй очи от лицето ми — помоли я той и тя веднага се досети какво означаваше това. — Почакай още мъничко, мила моя, още съвсем малко…

Тя помръдна неспокойно и в един миг с крайчеца на окото си успя да зърне пулсиращата му, неимоверно набъбнала мъжественост, от което сърцето й затуптя още по-бясно.

Ръката му жадно се втурна под кръста й, за да смъкне долната й фуста. Слава Богу, под нея нямаше нищо! Само след секунди бедрата й вече се белееха, напълно оголени, подканващи, очакващи, мамещи, напълно достъпни за ласките му.

— Сега, Аполон, сега! — настойчиво зашептя Кити, цялата зачервена, дишаща на пресекулки, забързана да ускори върховния миг.

Ала той и този път не се подчини на импулсивното й желание. Вместо това я стисна яко в прегръдката си и започна пламенно да целува гърдите й. Само за няколко мига я отдалечи от устните си, за да огледа в захлас прелестната й голота.

— Чудесна си — замечтано промълви той, докато пръстите му обиколиха настръхналата й кожа около набъбналите зърна на гърдите й. — Сега ще ми признаеш ли, любов моя ненагледна, че винаги ще бъдеш моя, само моя?

В тона му се долавяше триумфална нотка, сякаш не бе руски княз, а всемогъщ султан от Ориента, зает с обучението на най-новата си наложница в многочисления си харем.

Изгаряща вълна я обля цялата. От устните й се изтръгна сподавен стон. Кити зарови пръсти в русата му коса и с все сила притисна главата му към голите си гърди. Косата му изпълни шепите й, плъзгайки се между сгърчените й пръсти като неуловим живак, докато тя притискаше лицето му към тръпнещата си плът. Аполон изви глава, за да се освободи и тя простена, като поразена от любов кошута, обсебена от непреодолим копнеж да се слее с обладаващия я елен. Зъбите му леко се впиха във втвърденото й зърно, захапаха го нежно, ала след малко, за неин ужас, отново се разтвориха, за да изрече той следващото си желание:

— Обещай ми, че ще бъдеш моя, моя завинаги!

До слуха му едвам достигна приглушения й, объркан шепот, като стенание на напълно обезумяло същество:

— Да, да, твоя, твоя съм, само твоя, твоя завинаги… Устните му отново се сключиха около зърното й и тя потръпна, сетне простена, а пръстите й се вкопчиха яростно в косите му. Ръцете му, тези немирници, се впуснаха надолу по нея, докато устните му, зъбите му, езикът му обиколиха целите й гърди, за да я докарат до нетърпима възбуда. Защо продължаваше да я измъчва? Не усещаше ли как тя цялата изтръпва при всяко негово докосване! Ръцете му се впиха между сгорещените й бедра, заопипваха корема й ниско долу, после слязоха още по-надолу и погалиха нежно окосменото й възвишение, едва прикрито под синия прозрачен тюл.

— По-мека си от коприна — разнежено прошепна той, но веднага млъкна, за да продължи да дразни гърдите й с езика си, докато в същото време ловките му пръсти не преставаха да предизвикват изгарящи вълни в слабините й.

Още съвсем малко й трябваше да загуби съзнание. Не й помогнаха нито хлиповете, нито стоновете. Нямаше къде да се скрие от опипващите му ръце, от възбуждащия допир на устата му, Накрая Кити, останала без дъх, го помоли пресипнало:

— Аполон, как може да си толкова безмилостен, толкова нечовешки жесток с мен?

— Сега искам да отидеш до камината и после да се върнеш обратно до леглото. Искам да те погледам, а после…

— Не!

— Моля те, скъпа, не искам нищо друго от теб, освен да направиш няколко стъпки. Моля те… — замоли я той с най-нежната интонация, на която бе способен. Ловките му ръце се увиха около бедрата й, докоснаха най-чувствената й точка и след като омаломощената, едва сдържаща страстта си графиня отново притвори очи, князът отдръпна ръка и още веднъж горещо я помоли:

— Моля те, скъпа….

Тя разбра, че той няма да се откаже от настояването си, затова безмълвно сведе глава.

А той, след като отново я завъртя, за да застане с гръб към него, леко я тупна отзад, сякаш да й даде начален тласък. С ленива походка Кити бавно пое към камината. Аполон мълчаливо си повтаряше наум, че не е сънувал дори да притежава някога по-очарователно създание. Приличаше му на нимфа, на някоя от онези ренесансови красавици, рисувани от старите майстори като олицетворение на пролетта. Дългата й златиста коса се стелеше на вълни по алабастровите рамене. Млада, ослепителна, опияняваща, разкошна…

— Боже мой, ти дори не подозираш колко си красива! — несдържано възкликна той.

Тя веднага се обърна към него, е пламнало лице и блестящи очи, с полуразтворени устни. Високите й гърди неспокойно се издигаха, раздвижвайки дългите й къдрици, щедро разсипани по раменете.

Онемелият княз продължаваше да я съзерцава, неспособен да откъсне очи от нея. А когато голата графиня най-после се доближи до него, за да се изтегне върху леглото и да го притегли безмълвно върху себе си, Аполон само прошепна с плътен, подкупващ глас:

— Искаш ли ме в себе си?

— Да, да, да… — простена тя, затвори плътно очи, заслепена от влудяващия повик на кръвта.

— Отвори си очите! Искам да ме гледаш, когато навлизам в теб, любима…

Дългите й извити мигли се вдигнаха, пърхащи като крилца на пеперуда, а когато Аполон най-после започна да прониква в нея, й прошепна:

— Искам да ме гледаш… В очите да ме гледаш, когато навлизам в теб…

Малко по-късно, когато лежаха морни един до друг и пръстите му си играеха с косите й, Аполон пръв заговори, защото внезапно си спомни, че така и не успяха да разгледат всичките подаръци:

— Дори не погледна бижутата, които ти нося от похода.

— Ти си виновен — промълви тя и го целуна по шията. — Така ме омая, че забравих за всичко.

— Всъщност кой кого омая, забрави ли? — щастливо се усмихна той.

— Е, може да се поспори по този въпрос.

Тя започна да го целува по гърдите, но в следващия миг се спря, защото ръката му се бе озовала пред устните й, за да спре настъплението им.

— Не искаш ли поне сега да ги разгледаш?

— Разбира се, че искам. Коя жена ще откаже подобно нещо?

Кити се надигна от леглото и голите й гърди предизвикателно погалиха брадичката му, а той, целият настръхнал, остана удивен от моменталната реакция на тялото си.

Но си припомни, че й бе обещал да й покаже останалите подаръци, затова се пресегна към кожената кесия, оставена на килима до леглото. Развърза връвта, изсипа съдържанието на кесията в дланта си и я поднесе към Кити.

— Това е дар за моята очарователна княгиня. Пръстени за прелестните й пръсти. Има дори и за пръстчетата на краката ти. Ако можеше да чуеш как пее сърцето ми в този миг — продължи Аполон, докато наблюдаваше как тя си избра един изящен пръстен с диамант, заобиколен от малки сапфири, — никога повече няма да пожелаеш да слушаш друга мелодия.

Кити се усмихна, докато съзерцаваше блясъка на камъка върху пръстена, който вече се бе озовал на безименния й пръст.

— Знаеш ли, скъпи, чак сега се сещам, че никога не съм те слушала да пееш.

— Само защото не съм искал да те измъчвам, любов моя. Нали за мен няма нищо по-важно на този свят от твоето щастие. Харесва ли ти този пръстен? Или онзи, с рубина? Аз пък ще проверя кой от по-дребните ще пасне на някое от пръстчетата на краката ти.

— Аполон, не ставай дете… — Тя погледна надолу и се усмихна при вида на пръстена с диаманта, нанизан на кутрето й.

— Ако поискам, мога да се държа като неразумно дете. Аз съм се родил княз, от прочутите князе Кузин, но ако това не ти се струва достатъчно, ще споделя с теб, че майка ми, която е от рода на Искендер хан, също успя да ме поразглези. Как мислиш, този рубин не е ли прекалено едър за нежни женски краченца, каквито са твоите? Да опитаме с този, по-дребен е. Само не се опитвай да ме упрекваш в суета и разточителство. Искам да обсипя всичките пръстчета на краката ти с диаманти.

Той наистина се зае с това, докато тя се заливаше от смях.

— А сега — продължи Аполон, докато оглеждаше прелестната й голота, допълвана единствено от пръстените по ръцете и краката й, — сега дойде редът на тези пръстени. — За миг Аполон замислено присви очи, преди да продължи още по-тихо: — Да знаеш, скъпа моя княгиньо, откога чакам този миг…

Нежно я положи да легне по гръб, след което взе още два пръстена от кожената кесия и я предупреди:

— Моля те, стой неподвижна за малко.

Внимателно постави по един от пръстените с разкошни диаманти на всяко от зърната й, но обърнати, с диамантите надолу. После се наведе над нея и притисна устни към едното от тях.

— Ето, сега вече всичко е на мястото си… Погледът му се плъзна по лицето й, още зачервено след нежния допир на устните му.

— Е, какво ще кажеш? Харесват ли ти бижутата?

Дългите му пръсти се протегнаха към гърдите и погалиха двата пръстена, закрепени на зърната й. Несмееща нито да помръдне, за да не ги размести, неспособна да говори дори, задавена от надигналата се в нея вълна на наслада, Кити само навлажни долната си устна и кимна безмълвно.

— Точно така си мислех, че ще стане — заключи той и на устните му разцъфтя най-очарователната му усмивка.

Аполон плъзна ръка под врата й, повдигна я съвсем леко и постави на шията й изумително бляскаво колие от лазулит^[1], със златен обков във формата на нежни тънколистни венчета. Колието се оказа масивно и плътно, в непознат стил — може би смесица от формите, предпочитани от древните келти или от още по-древните египтяни. Никога през живота си Кити не бе виждала по-скъпо бижу. Усети хладината на скъпоценния метал чак до началото на бюста си.

Ръката на Аполон предпазливо погали колието, преди да нагласи едрия диамант, висящ по средата, точно в сгъвката между гърдите й. Кити реагира на докосването както преди малко — с нов изблик на желание, възпламенил слабините й. Искаше й се да протегне ръце и да го привлече към себе си, но той ги хвана и започна да целува всеки от пръстите й.

— Почакай, скъпа моя, това още не е всичко.

Тя усети хладния допир на тройна перлена огърлица, която като по чудо обхвана съвсем плътно ханша й. Чу как той щракна миниатюрната позлатена закопчалка и долови гъделичкащите връхчета на пръстите му ниско долу по корема си. Ориенталската огърлица контрастираше странно с бялата й копринено нежна кожа. Аполон я погали веднъж, после още веднъж — от което младата жена съвсем настръхна — докато оправяше трите реда перли. По средата беше закрепен много едър изумруд, който Аполон постави върху най-деликатната част на тялото й. Един от пръстите му уж неволно се отклони от изумруда и докосна розовата й пъпка, от което Кити потръпна, но успя някак си да се овладее, като само простена страстно.

— Харесва ли ти? — запита я той.

— Да… не… Ох, съвсем се обърках! Исках да кажа, че не бива повече да ме дразниш…

— А защо не? — Ръката му повторно се насочи надолу и всичко пред очите й отново се замъгли.

— Не бива…

— Кажи ми какво усещаш, скъпа — тихо, но настоятелно я помоли той. — Искам да знам.

Съвсем бавно и предпазливо Аполон започна да спуска изумруда между бедрата й, без да откъсва очи от лицето й. После взе да го мърда нагоре-надолу, да го притиска все по-плътно с пръста си, докато тя не изпадна в сладостен екстаз. Погледът й окончателно се замъгли. Аполон продължаваше неуморно предизвикателната игра, решен, да я накара окончателно да обезумее. Тя повече не можеше да издържа. Изви се рязко в дъга, простена и крайниците й се разтрепериха.

— Така харесва ли ти? Искаш ли да го оставя вътре?

— Не — задъхано промълви Кити.

— Защо не?

— Не… да… и аз не знам вече какво искам и какво не! За Бога, Аполон, не ме питай, само побързай!

— А искаш ли да спра?

Кити само разтърси рамене, а той разбра, че няма да получи по-красноречив отговор.

Той продължи да я милва, нагоре, надолу, навътре, навън, пак навътре и настрани, навсякъде, докато тя се гърчеше и стенеше, изнемогваща от разтапящата я нега. Страстният му, приглушен от желание глас галеше слуха й така както южното слънце сгрява кожата.

— Мога да го оставя вътре, както правят в харемите в Ориента. Ще го усещаш как се мърда всеки път, когато разклащаш ханша си. И тогава се постига чудодеен ефект — при всяко потрепване на тялото ти ще се възбуждаш, ще бъдеш готова да ме приемеш. Ще го чувстваш дори и когато ходиш, когато сядаш на стола си на вечеря. А също и когато просто се навеждаш, за да обуеш обувките си или за да вземеш някоя рокля от гардероба.

Гласът затихна до сладострастен шепот около ушите й така, както мъглата се стели плавно около планинските урви.

— Да, може би тогава ще се наложи винаги да съм близо до теб, да съм ти под ръка, за да те задоволявам… Дори можеш само да си лежиш в леглото и да ме викаш, когато повече не можеш да издържаш на изкушението. Да ти го оставя ли поне за един или два дни?

Но тя не се съгласи. Все още поне малка част от разума й не беше напълно замъглена от изгарящия я копнеж по него. Той и без това можеше вече да прави с нея всичко, което пожелаеше. С такъв опитен любовник Кити не се нуждаеше от допълнителни стимули. Освен това не искаше все пак да се превърне в пълна робиня на страстите му.

— Не, не го искам, моля те, извади го! — извика тя, опитвайки се да заглуши бученето на кръвта в ушите си.

Той се усмихна многозначително, докато съзерцаваше замечтано изгарящата от страст гола графиня, обсипана със скъпоценности.

— Ами ако настоявам да се съгласиш? Ще видиш, че ще ти хареса. Предварително го знам.

За миг Кити се подвоуми. В еротичните тънкости тя изобщо не можеше да му съперничи.

— Защо си сигурен, че ще ми се понрави?

— Защото вече съм преживял нещо подобно, скъпа.

Шестото чувство й подсказа, че тя не е първата, с която той си прави този експеримент.

Веднага се подразни от това неочаквано разкритие и заговори по-категорично отпреди:

— В такъв случай за нищо на света не желая да…

Но ръката му я хвана за рамото, а от другата ръка два пръста се намърдаха там, където досега имаше само един. Последните й думи заглъхнаха в сподавен, сладостен стон.

— Когато отново бъдем в тази поза, аз ще мога да правя с теб каквото си пожелая, скъпа. И ти го знаеш, и аз го знам. Защото твоето прелестно тяло е ненаситно. Нали не се заблуждавам?

— Не е вярно — упорито тръсна глава Кити.

— Така ли? — ласкаво прошепна той, после бавно се присви и сведе глава, за да притисне устни към едното от зърната й.

Отново загубила ума и дума, изтерзаната графиня само отметна глава и сломено изрече:

— Да… да… моля те, Аполон, не ме мъчи повече!

Той знаеше, че тя наистина повече не може да чака. Прекалено много й се бе насъбрало, затова й позволи да свърши преди него. Кити кръстоса ръце върху голите си гърди.

— Обожавам те, любов моя — повтаряше той в захлас, докато я галеше все по-забързано и по-настойчиво. А тя, почти примряла в ръцете му, се опиваше все повече и повече от вълшебните пръсти, от горещите му устни, от това подлудяващо „Обожавам те, любов моя“, което ехтеше в ушите й.

Кити се върна към реалността доста по-късно, останала без дъх от прекомерна наслада, в ръцете на мъжа, който пръв бе разкрепостил нейната чувственост, който бе способен само с няколко докосвания да я изведе до върха на екстаза.

Но още не бе дошъл на себе си, когато чу как изщрака закопчалката на огърлицата, как перлите престанаха да галят корема й, как изумрудът бе измъкнат от тялото й. После усети едно кораво мъжко тяло да се настанява върху нейното. Топлите му бедра се вмъкнаха между нейните, нещо твърдо проникна в мекотата й, за да започне да я изпълва отначало полека, а после все по-бързо и по-бързо и по-бързо, а тя разтвори ръце, за да посрещне мъжа, който я правеше толкова неизказано щастлива…

 

 

По-късно, освободена от всичките бижута, с които Аполон бе накичил тялото й, Кити още лежеше на гърдите му, доволна, макар и изтощена.

— Знаеш ли, скъпи, по едно време ме изплаши, когато започна да ме галиш с онзи изумруд… — Ръката й гальовно се плъзна по корема му. — Но съм в такова състояние, че бях готова да сторя всичко, само и само да останеш при мен.

— Същото изпитвам и аз, скъпа моя, и то не само понякога, а всеки ден. Достатъчно е само да ме погледнеш и започвам да те желая. — Тя пак помръдна и косите й погъделичкаха врата му. — Нямаш представа колко пъти съм се ядосвал, че не можем да се отървем от прислужниците, които постоянно ни се мотаят из краката!

— Странно, защото винаги изглеждаш така, сякаш превъзходно се владееш! — учуди се Кити.

На лицето й отново се появи онова детинско изражение, което той толкова много харесваше. В такива мигове му идеше да я захапе по прелестно отпуснатата й долна устна, налята като зрял плод, който само чака да бъде откъснат. Така стана и сега, затова повика на помощ последните остатъци от волята си, за да извърти погледа си настрани. Вече нямаше капка съмнение — тя бе най-прекрасната жена от всички, с които някога съдбата го бе срещала.

— Тъкмо обратното е вярно, скъпа моя! На мен ми стига само да ме погледнеш предизвикателно и аз цял се размеквам по теб, независимо дали около нас има, или няма други хора. На няколко пъти вече ми се случи ти просто да влезеш в стаята, в която разговарям с някого. Аз моментално се възбуждам и се налага да кръстосам крак върху крак, за да не се чувствам неудобно. Ти успя окончателно да ме покориш, да ме превърнеш в твой роб! Така че няма защо да се оплакваш, че аз съм те превърнал в своя робиня…

Кити обаче бе впечатлена от казаното от Аполон.

— Следващия път ще гледам да не забравя и да проверя дали не си измисляш небивалици!

— Моля те, не го прави, скъпа! Така само ще ме изложиш пред гостите! Представяш ли си в какво конфузно положение ще изпадна?

Кити звънко се засмя.

— Много ми е приятно да зная, че притежавам такава вълшебна власт над теб.

— О, знаех си, че не биваше да го споделям с теб! Така ще можеш да ме изнудваш всеки път, когато пожелаеш!

Кити още повече се разсмя, след което пак се притисна плътно към него.

— Следващия път, когато поканим гости у дома, нарочно ще те издебна точно когато си се разположил удобно в креслото, за да те попитам: „Аполон, ще ми долееш ли малко шампанско?“

— А пък аз ще ти отговоря: „Мадам, за това си имаме предостатъчно слуги!“

— Тогава ще измисля нещо друго. Например ще ти предложа да станеш и да отидем до вратата, за да посрещнем някой от новодошлите. Нали ще ме държиш под ръка, както е прието според етиката?

— Ах, ти, малка хитруша! Ако ми погодиш този номер, при това точно когато съм възбуден, можеш да бъдеш сигурна, че независимо от броя, от ранга и от реакцията на гостите веднага ще те грабна на ръце и ще те понеса нагоре по стъпалата, право към спалнята, пък после каквото ще да става!

— Да не си посмял! — извика Кити.

— О, ще го направя и окото ми няма да мигне! — Аполон се засмя безгрижно. — Щом вече си предупредена, нямаш право да се оплакваш.

Тя сведе кокетно дългите си мигли и гальовно плъзна голото си краче покрай неговия крак.

— Вероятно ще е много забавно някой път нарочно да те предизвикам, за да видя как ще се криеш от гостите в някой ъгъл на салона, за да прикриеш прекалено възбудената си мъжественост. Какво ще кажат родителите ти, ако те видят в такова състояние в апартамента им в Париж?

Аполон смутено се разсмя и Кити веднага усети как тялото му отново започна да се възбужда.

— Предполагам, че баща ми ще се усмихне и ще заяви, че това е великолепен повод за още една наздравица, а майка ми ще продължи със разговора си на светски теми, все едно нищо особено не се е случило. Ако пък сред гостите се намери някой толкова невъзпитан, че да се опита да привлече вниманието на компанията върху моето състояние, майка му само ще вдигне рамене равнодушно и ще му обясни, че момчетата винаги са непредсказуеми… също като баща ми на младини. Разбираш ли, няма да има никакви опасни последици — чаровно се усмихна Аполон.

Той си припомни, че има още от подаръците, които не й бе показал, затова измъкна останалите неща изпод леглото и ги остави пред нея с думите:

— Скъпа, ти така ме увлече в приказки, че забравих да ти покажа останалите подаръци.

Пред смаяния поглед на Кити се появиха още три рокли и две домашни роби. От последния пакет Аполон измъкна великолепен пеньоар от черна китайска коприна с бродерии със сребристи конци, много изящен и елегантен.

— Господи, колко е красив този пеньоар! — възкликна графинята. — Очевидно все още се намират тук-там изящни дрехи въпреки че заради тази проклета революция модата пострада толкова много…

— Карим ми спомена, че съпругите и любовниците на болшевишките комисари изкупували с настървение дрехи, заграбени от червеноармейците от гардеробите в домовете на дворяните и богаташите.

— А тези бижута… — Кити протегна ръка и погали перлената огърлица с изумруда, колието, пръстените, обсипани с диаманти, рубини и сапфири, които Аполон беше разпилял по цялото легло. — Аполон, това е прекалено много за мен. Не го заслужавам. Пък и къде ще ги нося всичките тези бижута?

— Не се притеснявай. Искам да имаш от всичко, което може да се купи с пари, макар че понякога за хубавите бижута са нужни ужасно много пари. А когато най-после заминем за Франция, ще мога да ти купя още повече.

Кити наведе глава, но продължи да гали с пръсти скъпите бижута.

Тя за дълго остана така, мълчалива и замислена. Накрая Аполон се разтревожи, приближи се към нея и обърна лицето й към своето. На светлината от камината по лицето й проблеснаха сълзи. Тя веднага понечи да ги избърше, но не успя да ги скрие от проницателния му поглед.

— Скъпа, какво те измъчва толкова? Да не би аз да съм те засегнал с някоя лекомислена шега или забележка? — Аполон се приближи и я изгледа втренчено. — Мила моя, ако те тревожат съмненията дали ще ти бъда докрай верен и предан, не си губи времето за подобни глупости. Преди малко само се пошегувах. Не разбираш ли, че откакто се влюбих в теб, вече изобщо не забелязвам другите жени около себе си? Можеш да разчиташ на думата ми!

— Не е това — отчаяно поклати глава младата жена и вдигна ръка, за да избърше сълзите си.

— Какво тогава те измъчва, скъпа? — нежно попита Аполон, отмести с ръка кесията с бижута и я притегли към себе си. Повдигна я с лекота, все едно че беше малко момиче, и я настани в скута си, както бе седнал с кръстосани крака върху леглото. Прегърна я, а ръцете му утешително я загалиха по гърба. — Моля те, не плачи. Не исках да те обиждам.

— Не, ти не си ме обидил.

— Тогава защо са тези сълзи?

Кити го погледна в очите.

— Само те моля да не ми се присмиваш. Внезапно си припомних, че за всичките онези години, през които живеех с Пьотр, той нито веднъж нищо не ми подари дори един пръстен!

Аполон отлично познаваше характера на Пьотр и затова никак не се изненада от думите й, но въпреки това нещо неясно и тревожно продължи да гложди душата му. Не можеше да повярва, че това е единствената причина за сълзите на Кити.

— Нима плачеш само заради спомена за живота си с Пьотр? — недоверчиво попита той, като в същото време изпита неясна ревност към законния й съпруг.

— Не, не, сега съм много щастлива с теб, скъпи — побърза да го увери Кити.

— Тогава защо са тези сълзи?

— Това са сълзи на щастие, глупчо! — усмихна се тя.

Аполон остана с отворена уста и широко разтворени очи. Въпреки богатия си опит с жените, такова преживяване му се случваше за пръв път.

— Аха… значи това било… — замислено промърмори князът, все още озадачен от странното й поведение. — Наистина ли си щастлива с мен или само се преструваш?

— Наистина, скъпи. Никога не съм била така щастлива!

— И всичките тези тоалети и бижута ти харесват?

— Да. Много ми харесват.

— Тогава, скъпа моя — продължи той, възвърнал обичайния си леко шеговит тон, — в най-скоро време трябва да потегля на нова търговска експедиция, за да попълня гардероба ти!

— Да не си посмял! — извика тя и посегна да го удари на шега.

Но той, както винаги по-ловък от нея, светкавично се претърколи върху леглото, за да бъде по-надалеч от яростно свитите й юмручета. Като всички мъже, и Аполон не обичаше да гледа как някоя жена плаче неутешимо, особено когато поводът се крие в миналото, което той бе безсилен да промени. Предпочиташе неговата Кити да бъде весела и жизнерадостна, затова веднага вдигна ръце покорно и промълви с престорено умолителна интонация:

— Мадам, тук вие сте господарката. Аз съм само един смирен ваш роб. Съдбата ме е наказала да търпя до края на живота си моята свадлива и сприхава жена.

— Свадлива ли? Аз ли съм свадлива и сприхава? Ти си ужасен… — Тя не довърши думите си, защото се хвърли към него, но с това само го улесни да я обгърне с яките си ръце и да я повали по гръб. После, без да престава да изрежда най-лошите черти от характера й, Аполон се стовари върху нея с цялата си тежест и бедрата им се вплетоха тъй плътно, че тя само успя да изохка от повторно надигналото се в нея пламенно желание.

Тя го погледна в очите и отново видя блестящите им златни точици.

— Както ви казах, мадам — ласкаво промърмори Аполон, докато ръцете му галеха гърдите й, — аз съм ваш покорен роб, готов да изпълни всяко ваше желание…

 

 

Независимо дали бе неин роб или господар, Аполон повече не взе участие във въоръжените походи на местните джигити. Започна лютата кавказка зима. Ледени виелици вилнееха из тесните проходи, оголваха преспите от високите хребети, затрупваха долините. Невъзможно беше да се пътува в такова ужасно време. Долината Дарго дремеше, скрита под дебел сняг. Само понякога някой странник от съседните земи нарушаваше покоя на обитателите й. Най-тревожни вести пристигаха от съседна Грузия — единствената държава в Задкавказието, останала засега извън границите на болшевишка Русия. Макар че Съветите бяха подписали договор, признаващ нейната независимост, руснаците дори не криеха намерението си да я завземат.

Падането на Армения през декември трябваше да послужи като сериозно предупреждение за грузинците, но политиците в Тифлис наричан днес Тбилиси бяха изпаднали в необяснима летаргия, затова предните отряди на Червената армия използваха дребни, дори незначителни поводи, за да нарушават договора. Зад авангарда на болшевиките напредваше Единадесета армия, чийто щаб бе получил заповед от Москва да окупира цяла Грузия. За по-малко от месец военни действия и последната задкавказка държава загуби своята независимост, за да бъде погълната от новообразувания Съюз на съветските социалистически републики.

На двадесет и пети февруари 1921 година, в същия ден, когато първият външен министър на Грузия — Ченкели — връчи в Париж акредитивните си писма на президента на Франция, след отчаяни усилия да защитят родината си стотици грузински войници намериха смъртта си сред заснеженото бойно поле. В същия ден предните отряди на Червената армия нахлуха в Тбилиси. Командващият Единадесета армия Серго Орджоникидзе веднага изпрати възторжена телеграма до Ленин в Москва: „Червеното знаме на революцията вече се развява и в Тифлис. Да живее Съветска Грузия!“