Айрис Йохансен
Богатият варварин (6)

ПЕТА ГЛАВА

— Ти избирай, аз нямам никакви претенции — нетърпеливо каза Тес. Тя гледаше напълно равнодушно блестящите топове плат, разгърнати върху столовете, масата и дивана в стаята й. — Изморявам се да гледам всичко това.

— Много лесно се изморяваш — облегна се Гален в креслото си и протегна дългите си крака. — Та ти дори и не погледна платовете.

— Няма значение. И без това си загубих много време — отвърна тя и погледна развълнувана към залязващото слънце. — Надявах се, че ще ми остане малко време да занеса преди вечеря една ябълка на Павда.

— Тъмносиният брокат е изключителен, Мейджира — каза убедително брадатият търговец.

Тес хвърли безразличен поглед към блестящата тъкан, разстлана на пода.

— Да, много е хубава — после се обърна към Гален. — Казах ли ти за гълъбите?

— Два пъти — сериозно отговори той.

— Наистина е хубава — промълви търговецът. — Донесена е от Китай, а за да се извезе с перли, бяха необходими седем месеца.

— Много е хубава — повтори Тес нетърпеливо. — Не оспорвам нито качеството, нито красотата на вашите платове.

— Ще вземем този — посочи Гален един от платовете и стана. — А също така зеления и златистия шифон — закрачи из стаята, като избираше и отхвърляше платовете с вещината на познавач. — Вече имате мерките на съпругата ми и моето желание относно кройките на роклите. Очаквам, че до следващата седмица първите ще бъдат готови за проба.

— Разбира се, господарю — поклони се дребният човек успокоен, щракна с пръсти и младият му помощник започна да събира платовете. — А дрехите, за които наредихте да доставя до осем утре сутринта?

Тес погледна към Гален.

— Какви дрехи?

— Няколко ризи, както и един костюм за езда — Гален отпрати търговеца и младия му помощник и отново се върна на мястото си. Забеляза радостното изражение върху лицето на Тес и на устните му се появи странна усмивка. — О, най-после събудих интереса ти.

— Каква ще бъде кройката? Панталон ли ще нося?

— Нещо подобно — отвърна той. — Нямам особено желание да те видя облечена като мъж. Дрехата е нещо средно между пола и панталон.

— От кадифе ли?

— Глупости! При този климат! Поръчах го от същия плат, от който шият моите ризи.

Тес си спомни леката материя и се усмихна доволно.

— Ще бъде много приятен!

— Такова е и моето намерение — бавно се усмихна Гален. — Искам да ти доставя удоволствие. Разбира се, под тези дрехи няма да носиш нищо.

— Нищо ли?! — намръщи се Тес. — Не съм сигурна дали това ще ми хареса. Полнн твърдеше, че императрицата Джозефин не носи нищо под роклите си, но аз винаги съм си мислила, че това е…

Той присви устни.

— Климатът в Седикхан е много по-топъл от този във Франция.

Този довод й се стори разумен.

— Все пак трябва сама да преценя.

Той я погледна за миг, преди да й кимне.

Точно така, а защо да не проверим сега?

— Нали каза, че трябва да прецениш? — Гален развърза черния пояс, който бе опасан около кръста му, и го свали. — Защо да не го направим сега, преди дрехата да е готова? Съблечи си костюма.

— Сега ли?

— Веднага — той отпусна надолу пояса и прокара лявата си ръка по дължината му. — В края на краищата, нямам друга по-важна работа.

Тес се вгледа с възхищение в красивите му силни и изящни пръсти, които се движеха чувствено по гънките на черната материя. Биенето на сърцето й се ускори, когато тя видя как показалецът му се зарови в една дипла и започна да се движи напред назад.

— Няма да имаш време да видиш Павда преди вечеря.

Тя отдели поглед от ръцете му и с удивление откри, че изобщо бе забравила за Павда.

— Изглежда, че сам не знаеш как ме искаш — с дрехи или без дрехи — каза Тес — Това ме обърква.

— А може би аз нарочно искам да те объркам.

Тя пое шумно дъх и започна бавно да разкопчава костюма си.

— Разбирам какво правиш в момента.

— Нима?

Костюмът падна на пода.

— Опитваш се да ме дресираш както Аполон и Дафне, а аз ти се подчинявам, защото трябва да спазвам нашата уговорка, макар че нямам влечение към тези неща, тъй като не съм животно.

— Въпреки това аз вярвам, че ще започне да ти харесва — усмихна се той, — когато осъзнаеш, че независимо от моите желания ти си тази, от която те зависят.

— Каза нещо подобно и преди — тя свали фустата, — но не съм съгласна с теб.

— Ако навлезеш по-навътре в дълбините на душата си, струва ми се ще откриеш и още една причина, поради която ти се иска да го направиш.

— Какво?

— Любопитството. Напълно е нормално една толкова жизнена жена като теб да иска да опита всичко от живота — той я огледа от главата до петите. — Между другото, имаш великолепни гърди. Малки, прекрасни.

Лицето й пламна, когато тя забеляза желанието в очите му. Изкашля се, но въпреки това произнесе следващите думи дрезгаво:

— Приключихме ли вече с отлаганията?

Гален се усмихна.

— Това е другото нещо, което трябва да проверим. Очакването носи известна възбуда, нали?

Тес долови слабия акцент върху думата възбуда. И последната й дреха падна на земята.

— Казах ти, че не съм кучка като Дафне.

— Ако беше, нямаше да стоиш права. Щеше да си на четири крака, а аз щях да проникна в теб и да се движа напред-назад — усмихна се предизвикателно той, когато видя шокирания й израз. — Аз обаче съм по-въздържан.

— Какво искаш от мен?

— Да се възбудиш — каза той натъртено. — Искам да дойдеш при мен, защото ме желаеш толкова много, че не можеш да мислиш за нищо друго.

Стомахът й се сви, а между краката й се събра гореща влага.

— По-добре просто го направи. Това, което искаш, може никога да не се случи. Аз не съм Полин.

— Аз не искам и да бъдеш. Ела тук.

Тя се поколеба, пое си дъх и бързо премина през стаята до креслото му, като спря пред него.

— Ето ме.

— Да — каза той, без да помръдне. Стоеше вперил поглед в гърдите й, които се надигаха и спускаха все по-бързо.

— Сега какво?

— Не си ли спомняш? Ще видим дали материята ще ти е удобна — той разпери черния пояс и го уви около гърдите й. Копринената тъкан беше като хладна милувка върху плътта й. — Така приятно ли е?

— Да.

Гърдите й набъбнаха и зърната се втвърдиха до болка.

— Не е… неприятно.

Още един миг я подържа така — неподвижна, с издути гърди и предлагаща се, след което с премерено бавно движение разхлаби възела и изтегли пояса.

Гърдите й останаха издути и стегнати.

— Това… всичко ли е?

— Не съвсем — очите му искряха, страните му горяха. Той бавно се изправи на крака. — Има още едно място, което трябва да се провери.

Тя си пое остро въздух, когато пръстите му докоснаха вътрешната част на бедрото й.

— Ще яздиш с крака отстрани…

Той обгърна кръста й с ръка, хвана другия край на пояса и го прокара между краката й.

Тес потрепера и вдигна поглед към лицето му.

— Какво…

— Понякога друсането ще бъде бавно и гладко — започна бавно и нежно да движи черния пояс напред-назад, което я накара да усети меките дипли на материята като страстен шепот с най-чувствителната част на тялото си. — Но, тъй като твоят темперамент не е от най-кротките, понякога ще бъде твърдо и бързо — той повдигна пояса и започна да го движи силно нагоре-надолу.

Тя извика, гърбът й се изви и усещането сякаш я прониза. Разбираше, че той внимава да не я нарани, но допира на коприната й причини силна възбуда. Протегна ръце и без да гледа, сграбчи раменете на Гален. Поясът започна да се движи още по-бързо и да изгаря меката й плът. Това беше усещане, което никога преди този миг не бе изпитвала. Тя трепереше задушаваше се, умираше.

— Гален! — зъбите й се впиха в долната устна, когато движението между краката й се ускори. — Това е прекалено…

Поясът бе изчезнал, захвърлен настрани, но сега там бе твърдата му ръка, която я милваше, търсеше я и я галеше.

— Това е всичко — каза той и нежно я положи върху възглавниците на дивана. — Трябваше да го знаеш.

„Какво трябваше да зная?“ — зачуди се тя и вдигна поглед към него. Това чувство можеше да я влуди, да я накара да дращи и да къса! Тес въздъхна.

— Защо?

— Защото искам да си спомняш за мен всеки то някоя гънка от плата на дрехата докосне тялото ти. Исках да го запомниш — той се усмихна мрачно. — Това е една от моите по-скоро варварски, отколкото цивилизовани черти — в усмивката му заблестяха страстни пламъчета. — Убеден съм, че ще го запомниш, нали Тес?

Как можеше да го забрави? Тя все още трепереше, сякаш обхваната от треска, и дишаше на пресекулки.

— Да — прошепна тя.

— И когато яздим, и аз те гледам, ще знаеш, че мисля за това, което току-що направих с теб.

Учестеното й дишане се чуваше съвсем ясно в тихата стая.

— И ще запомниш какво означава да си възбудена — погледна я и страните му се зачервиха, а очите му заблестяха от вълнение. — Мисля, че няма да вечеряме заедно. Имам нужда от време, за да… — той не довърши, а тръгна към вратата. — Утре сутринта в девет ще се видим на двора.

Излезе и затвори вратата след себе си.

 

 

Тес трепна, изправи рамене и с решителна стъпка се запъти към Гален.

— Добро утро — постара се гласът й да прозвучи естествено. Мина през двора и се отправи към извора, където стоеше Саид, хванал юздите на конете. — Как е Павда тази сутрин?

— Чудесно — повдигна вежди Гален. — Селик също. Предполагам, че това се отнася и за Аполон и Дафне — направи кратка пауза. — Аз също съм в отлично здраве.

— Тъкмо щях да попитам за това — Тес се спря пред кобилата и погали муцуната й. — Макар че не се притеснявам за теб, тъй като забелязвам, че достатъчно добре умееш да се грижиш за себе си.

— Виждам, че присъствието ми ти е неприятно — Гален пристъпи към нея и прошепна: — Снощи те накарах да се почувстваш безпомощна и това те дразни, нали?

— Да.

— Не аз бях причината да се почувстваш така, а женската ти природа. Можеше да се съпротивляваш. Всичко, което трябваше да направиш, бе да кажеш „не“ и аз щях да спра.

Тя се изчерви.

— Ти ме изненада. Не очаквах…

— Ти очакваше да те обладая, а не да се впускам в любовна игра — поклати глава той. — Аз обаче не желая да постъпя така — отстъпи крачка назад и я огледа бавно от краката, обути в ботуши за езда, до качулката, която покриваше само част от косата й. — Новите дрехи за езда ти стоят чудесно.

Тес избегна погледа му.

— Тази тъкан е прекалено лъскава. Мислех, че ще бъде по-обикновена.

— И тя наистина е съвсем обикновена — отвърна и се взря в лицето й. — Но аз си мисля, че тя много ти харесва.

Наистина много й харесваше, но сега, когато все още се чувстваше толкова уязвима, не искаше да си го признае. Бялата, разделена на две пола падаше свободно, тя се чувстваше така добре в нея, както никога досега. Костюмът се допълваше от дълга до бедрата пелерина, бродирана с ламе, която се поклащаше грациозно при всяко движение.

— Както и да е — отвърна тя и посегна към златния медальон, който висеше на верижка около шията й. — Вайян ми го даде и каза, че настояваш да го нося винаги когато излизам някъде — Тес сви устни. — Не обичам тези дрънкулки.

— Въпреки това ще го носиш.

— Но няма да…

— Това не е украшение, този медальон може да се носи само от членовете на моята фамилия.

Изведнъж се почувства белязана като негова собственост и изпита същото усещане както предишната нощ, когато лежеше гола пред него върху възглавниците.

— В такъв случай нека Вайян да го носи.

— Тя също има такъв медальон и го слага винаги когато излиза из града — отвърна той и се взря в упорития израз на лицето й. — Защо се противиш? Той ще те пази.

— Ще си помисля — каза тя и мина от лявата страна на Павда, заобикаляйки Саид, който гледаше отчаяно пред себе си и сякаш му се искаше да потъне в земята.

— Или ще го носиш, или няма да напускаш стаята си!

Тес се извърна и предизвикателно се взря в мрачното му лице.

— Казах ти, че ще помисля.

Гален се обърна към Саид.

— Саид остави ни сами.

Младият мъж въздъхна с облекчение и хвърли поводите на Гален.

— Да, господарю.

В следващия миг вече се бе отправил към двореца и вземаше стъпалата по две наведнъж.

— По този въпрос не може да има спор, Тес — спокойно каза Гален. — Зная, че търсиш битка, в която да ме победиш, но няма да е точно тази. Медальонът ще бди над теб и ти ще го носиш.

— Какво? — разсеяно попита Тес, докато гледаше как Саид изчезва към двореца. — Защо го отпрати?

Той се изненада и тя внезапно се опита да промени темата на разговора им.

— Казах ти, че възнамерявам да спечеля този двубой.

— И не искаш той да види поражението ми, така ли? — Тес го погледна с изненада. — Странно. Баща ми никога не се интересуваше дали слугите виждат униженията, на които подлагаше майка ми — тя видя, че той се готви да отвърне нещо, и го спря. — Да, отново те сравних с него. Ще се опитам да не го правя повече. Сега ми помогни да се кача върху гърба на Павда. Не съм сигурна, че ще успея сама. Как мислиш, има ли някаква причина, поради която жените яздят настрани?

Гален се намръщи.

— Още не сме приключили с първия въпрос.

— Не, разбира се, че го приключихме — сбърчи тя чело. — Нали виждаш, че все още тази лъскава дрънкулка е на врата ми.

— И ще продължаваш да я носиш?

Лицето й се разведри.

— Помогни ми да се кача върху гърба на Павда — той се приближи повдигна я и тя непохватно прехвърли крака си. — Чувствам се много… особено.

— Ще свикнеш — отвърна той, вдигнал поглед към нея. — Защо вече не си ядосана?

— Аз не бях ядос… — тя замълча, когато срещна погледа му, след което каза: — Прав си. Не обичам да се чувствам безпомощна, но докато ми позволяваш да запазя гордостта си, все пак ще мога да го понеса.

Той свали очи от нея и се загледа към конюшнята.

— Мъжът също е безсилен, когато е в плен на възбудата. Боли го, не може да заспи, и единственото нещо, което иска, е да потъне дълбоко в някоя жена… Снощи, когато те напуснах, изпитах силно желание да отида при друга жена, която и да е, само да е жена.

Тя потръпна.

— И отиде ли?

— Не.

— Защо?

— Защото сме женени отскоро.

— Не те разбирам.

— Моите действия се наблюдават. Не желая никой да си помисли, че не ме задоволяваш.

Тес се изчерви.

— Аз не съм глупачка. Зная, че всички мъже изневеряват на жените си, а и за мен това няма значение.

— Но за мен ти имаш значение.

— Имам ли? — намръщи се тя. — Ти си много странен човек, господарю.

— Така е — съгласи се той и тъжно се усмихна, — а откакто те срещнах, забелязвам, че действията ми стават още по-странни.

— Бих искала нашите взаимоотношения да са по-ясни. Не искам да си играем на котка и мишка.

— Никак ли? Кажи ми. Тес, не намираш ли, че тази ситуация е вълнуваща? Не бие ли сърцето ти по-бързо, защото не знаеш какво можеш да очакваш от мен?

— А значи ли това, че трябва да ми е приятно?

Той избухна в смях.

— Струва ми се, че всичко ще стане по-лесно, отколкото очаквах. Страстта не може да се поддържа двадесет и четири часа в денонощието. Тя идва на приливи и отливи.

— Страстта изглежда много досадно нещо. Имам чувството, че ти не си особено търпелив човек.

— Но когато си заслужава, съм търпелив — той внезапно протегна ръка и докосна бедрото й.

Дъхът й спря и тя го погледна в очите през тънката материя. Усети топлата тежест на дланта му и споменът от предишната нощ я връхлетя с пълна сила. Тя облиза устни.

— Стражите…

— Те не могат да ни видят — с тялото си той я скриваше от погледа на стражите пред входа на двореца. Ръката му започна бавно да я гали, без да сваля очи от нея. — Наистина умея да бъда търпелив, но съвсем не съм монах, така че занапред ще имаме моменти като този.

Ръката му сякаш я изгаряше през меката тъкан и тя усет как гърдите й нарастват и се повдигат под тънката дреха.

В този момент той отдръпна ръката си и направи крачка назад.

— Все пак аз се научих да чакам — метна се върху Селик и добави: — Разбрах, че ако не продължи прекалено дълго, очакването също доставя удоволствие.

— А ако продължи? — попита колебливо Тес.

За момент тя зърна яростни пламъчета в иначе добре овладяното му изражение.

— Тогава вероятно природата ще победи волята ми. Да се надяваме обаче, че това няма да се случи — той обърна Селик и грабна юздите на Павда. — Притисни я с колене и дръж гърба си изправен. Ще те оставя ти да водиш, докато свикнеш да яздиш по новия начин.

 

 

— Спри, по дяволите! — Селик пое в галоп и бързо изпревари Павда. — Дръпни юздите. Тес!

Тонът му бе остър и Тес реши, че трябва да му се подчини. Но, боже господи, тя не искаше да спира. Тази сутрин небето бе синьо, слънцето — горещо, а вятърът развяваш косите и щипеше бузите й. Кръвта закипя в жилите й и умереният ход на Павда се превърна в галоп, който й създаваше чувството, че се плъзга по копринена повърхност. Тя смушка Павда да ускори ход.

В този миг Селик се изравни с нея и Гален сграбчи юздите.

— Не! — възнегодува тя. — Не още!

Чу тихия му смях и подкара Павда в тръс.

— Още две мили и щеше да си на половината от Саид Абаба — усмивката му изчезна. — Но ти не ми се подчини.

Тес се усмихна.

— Павда искаше да препуска — потупа кобилата по врата — а Селик се оказа много бавен.

— Странно е тогава, че успя да те настигне — сви устни Гален. — Никога повече не пренебрегвай заповедите ми, Тес. Особено когато сме извън градските стени.

— Нямаше никаква опасност. Всеки ден яздиш по този път и никого не сме срещали — Тес посочи пустата местност наоколо и отправи поглед към зелените хълмове в далечината. — Виждаш, че на мили наоколо няма никой. Аз казах… — тя се спря и се загледа в една висока, кръгла сграда на втория хълм, която досега не беше забелязала. — Какво е онова там?

Той погледна към сивата каменна кула и изражението на лицето му моментално се смени.

— Това е наблюдателна кула. Построил я е моят дядо, за да могат стражите да наблюдават пътя на каруците, пренасящи златото от мините под хълмовете на Заландан, и да бдят за разбойнически нападения. От известно време насам не се използва.

— Защо? Няма ли вече разбойници?

— А, разбойници колкото щеш. Някои неща никога не се променят.

— Тогава защо…

— Време е да се връщаме — Гален Рязко обърна Селик и грубостта му слиса Тес. — Достатъчно време изгубих тази сутрин.

Но защо ли той ме смяташе, че това време е загубено докато тя не бе видяла кулата.

— Изглежда… доста самотна. Веднъж Полин ми разказа приказка за една вещица, която затворила любимата си дъщеря в една кула, за да я предпази от суровия живот и за да не я открадне някой…

— Странно ми е как тази история е привлякла вниманието на нашата властолюбива Полин.

Тес се усмихна.

— Не е толкова странно. Дъщерята пуснала косата си да израсте много дълга и я спускала на любимия са да се изкачва по нея, за да я достигне. Всяка нощ той извиквал: „Рапунзел, пусни си косата!“ Тогава тя развързвала косата си и той се изкачвал по нея до кулата, където двамата прекарвали нощта заедно. Точно такава интрига би допаднала на Полин.

— И как завършва тази приказка?

— Не зная. Полин бе запомнила само тази част — тя хвърли любопитен поглед към кулата. — Може ли утре да отидем до нея за да я разгледаме?

— Не!

Резкият му тон я изненада и тя го погледна в лицето. Когато видя изражението му, ръката й инстинктивно стисна поводите на Павда.

— Стой далеч от кулата. Тес.

— Защо?

— По дяволите, не е ли достатъчно това, че ти го казвам? — ядно попита той. — Трябва ли да спориш за всяка моя заповед? Стой далеч от кулата!

— Не е много умно от твоя страна, да не ми казваш защо не трябва да ходя там — обидено каза тя. — Ако има опасност, кажи ми.

— Има опасност — произнесе той отчетливо.

— Разбойници ли?

— Не.

— В лошо състояние ли е кулата?

— Не зная. Не съм влизал от години в нея.

— Тогава не виждам защо…

— Не е необходимо да знаеш защо! — очите му блестяха върху напрегнатото лице. — Достатъчно е да знаеш, че там е опасно за теб.

— Но след като няма разбойници, от какво мога да се страхувам?

— От мен — отвърна Гален и гласът му звучеше заплашително. — От мен, по дяволите!

Шибна коня си и пое в галоп към портите на Заландан.

 

 

— Саша, знаеш ли, че вчера видях наблюдателна кула на хълмовете? Едно огромно мрачно място — Тес се постара тонът й да прозвучи небрежно и погледна към шахматната дъска. — Гален каза, че дядо му я е построил.

— Така ли? — отвърна Саша и премести офицера си.

Тес огледа шахматната дъска.

— Защо вече не се използва?

— Не попита ли Гален?

— Попитах го.

— Ако е искал да знаеш, е щял да ти каже.

— Много си досаден — вдигна поглед и се намръщи тя. — Защо пък да не трябва да зная?

— Не е необходимо всичко да знаеш, дяволче — Саша се облегна в креслото. — През последната седмица ме развеждаше из целия град и поглъщаше всичко в него като малко лакомо момиченце.

— Заландан ми е интересен — каза тя и взе царицата от слонова кост. — Не виждам какво толкова крие Гален за тази кула.

Лицето на Саша помръкна.

— Стой далеч от кулата. Тес. Няма да ти хареса това, което ще намериш там.

— Ще намеря паяжини и мишки.

— И спомени.

— Спомени ли?! — погледна го тя в очите. — Ти знаеш нещо. Кажи ми го.

Той поклати глава.

Тя тихо изруга и добави:

— Спомените не могат да бъдат никаква заплаха.

— Но тези на Гален могат.

— Защо?

— Защото спомените на Гален са по-горчиви и по-дивашки от всички други.

— Какви спомени?

Саша бавно поклати глава.

— Престани да разпитваш, дяволче — направи пауза, след което добави. — В Гален винаги са съжителствали двама души, между които съществува борба, дори и сега. Докато държи спомените си настрана, той не представлява опасност за теб.

Тя направи гримаса.

— Ти преувеличаваш. Гален винаги контролира чувствата си.

По устните на Саша се появи странна усмивка.

— А ти нима искаш да дразниш лъва?

— Разбира се, че не. Просто съм любопитна.

— И нетърпелива — добави Саша.

Не си беше дала сметка, колко прозрачно бе поведението й. Дали Гален не бе забелязал? През последната седмица осъзна, че Гален нарочно редуваше възбуждащата я обич и грубата чувственост, които непрекъснато я сварваха неподготвена. По средата на някоя шега или разговор той внезапно подхвърляше нещо, докосваше я или я поглеждаше по начин, който я хвърляше в дълбините на копнежа. Напрежението в нея нарастваше. Тя вече очакваше със затаен дъх неговите сладки, мъчителни думи и погледи. Човек би помислил, че очаква с нетърпение той да протегне ръка и да…

Тес се изчерви и бързо стана.

— Не зная какво искаш да кажеш. Освен това се изморих от тази глупава игра. Мисля да намеря Вайян и да отидем във волиерата. Ще дойдеш ли с нас?

Той погледна към шахматната дъска.

— Мисля, че не. Следобед заминавам за Тамровия.

Тя бързо се извърна и го погледна.

— Защо?

— Гален иска да знае как ще реагира баща ти, когато научи, че си напуснала Франция. Най-добре е аз да съм наблизо, когато това се случи.

— Оттогава минаха едва три седмици. Не може още да е научил, нали?

— Малко е вероятно — изправи се той, — но Гален не желае да бъде изненадан.

Тес неспокойно прекоси терасата и погледна хълмовете в далечината.

— Белажо сякаш е друг свят. Тук повече ми харесва, Саша.

— И на мен.

— В началото мислех, че няма да ми хареса. Повечето хора изглеждат студени. Но аз много обичам Вайян. Допадат ми Юсеф, Саид…

— Калим?

— Как може да ми харесва Калим? Направо се вцепенявам, когато ме погледне — направи гримаса тя. — Не мога да повярвам, че Вайян ще се ожени за него.

— Аз също.

Тес усети дълбока горчивина в гласа на Саша, обърна се и го погледна. Видя изражението на лицето му и очите й се разшириха.

— Саша?!

Той забеляза, че го гледат, и уязвимостта в израза на лицето му внезапно изчезна.

— Не се тревожи за това, Тес. Ще го преодолея.

— Нима обичаш Вайян? — в недоумение поклати глава тя. — Нищо не разбирам. Та вие сте съвсем различни:

— Може би точно заради това тя така привлича. Изглежда, подобието в характерите не е задължително условие за силната страст — сви рамене той. — Всичко, което зная, е, че ми бе достатъчно да я погледна само веднъж и да се почувствам по-спокоен и по-улегнал отвсякога.

— Ти — спокоен?!

— Може би винаги съм се стремял към това.

Тес го погледна недоверчиво. Никога не си беше представяла Саша спокоен, но коя беше тя, за да знае какво би доставило удоволствие на непостоянния й братовчед.

— Тогава трябва да я имаш — каза Тес — Какво може да ти попречи? Ти си много по-привлекателен от онзи намръщен Калим.

Саша се разсмя.

— Според теб всичко изглежда много лесно.

— Но то е лесно. Трябва само да помислиш как да го постигнеш. Гален не би имал нищо против.

— Да, но Вайян ще има.

Тес нетърпеливо махна с ръка.

— Ще променим решението й.

— Не можеш да промениш природата по свой вкус, немирнице.

— Но можеш поне да опиташ. Вайян е мила и умна — тя се намръщи. — Липсва й независим дух, но ще се опитам да й внуша това качество, докато ти си в Тамровия.

Той поклати глава.

— Не се занимавай с нея, Тес.

— Но аз искам да ти помогна — възкликна тя и усети, че сълзи опариха очите й. — Аз много те обичам, Саша.

— И искаш да промениш света заради мен? — Саша протегна ръка и нежно докосна светлата къдрица върху слепоочието й. — Вайян е част от този свят и нейните корени са тук.

— А ти не принадлежиш ли също на него?

Саша уморено поклати глава.

— Аз не съм се родил в Ел Заланд, а хората тук не приемат чужденците с отворени обятия. Аз не принадлежа на никой свят.

Тес почувства странна болка.

— Ти си принц на Тамровия.

— Което не означава нищо в Ел Заланд. Тук Калим е много повече от мен — той се наведе и я целуна. — Тръгвам след час. Когато пристигна в Белажо, ще ти изпратя известие. Всичко хубаво, Тес.

— Нека Бог бъде с теб!

На прага Саша спря и я погледна.

— И стой далече от кулата.

Когато Саша излезе, тя се разтрепера. Нямаше намерение да се занимава повече с тази мрачна и тайнствена кула. Нека Гален запазеше своите тайни и спомени. Щеше да остане тук за кратко време и нямаше желание да събаря бариерите, които той бе издигнал срещу нея.

Но пък и нямаше никому да навреди, ако покажеше на Вайян какъв прекрасен съпруг може да бъде Саша.

Саша и съпруг! Тя се усмихна при мисълта, колко различни бяха тези два образа.

И все пак, ако Вайян бе жената, която нейният необуздан братовчед желаеше, Тес трябваше да му помогне да я спечели.